Page 31 - Book _WEB_130

пер ли в „к оронат а“

мир и в душите на близките на най-голямата психиатрична МЗ как ще се лекуват психич- Нашият
болните. Ние нямаме право да болница в София, и от тази по- но болни с ковид инфекция.
бъдем ментори и да сочим на- зиция го казвам. А ми е много Въпреки многократните ни живот е бук-
зидателно с пръст. Ако искаме мъчно, много. Защото от това молби това да се направи, все вално миг,
да ни вярват, трябва да показ- страдат нашите пациенти, а и още не е разписано.
Рано е да се говори за уроци,
ваме съпричастие, което не оз- всички работещи в системата. но ако приемем, че това, кое- който не бива
начава, че при необходимост, Но, уви, не можем да постиг-
не трябва и да бъдем строги. нем съгласие, че трябва да се то се случва, е следствие от да губим,
Очаквате ли пандемията да обединим. За съжаление, ко- друго, по-голямо, кой урок
размести и дори да изкриви гато в съсловието се повдиг- не сме успели да научим? мразейки,
морални граници? Може ли не дебат за промяна, много Урокът, че не сме по-големи от
начинът, по който се води бързо се слиза на ниво лични природата. И трябва да се сми- воювайки и
рим, да бъдем по-добри, да не
„войната“ с коронавируса, и нападки, няма спор по същи- издигаме в култ материалното, живеейки в
съпътстващите щети от тази ната на проблемите, с факти
битка, да променят предста- и аргументи. Положението малко, невидимо зло, се носи безлюбие.
имането и парите, защото едно
вите ни за добро и зло? ни е наистина драматично, от
Чак да размести представите години проблемите на психи- безпрепятствено из въздуха, не
за добро и зло надали. Все пак атрията се неглижират. Ето, и в го спират граници и то не изби-
това са морални категории, условията на пандемия, така и ра кого да порази. Нека бъдем
които са вечни и не могат да бъ- няма установен регламент от по-добри и повече ЧОВЕЦИ!
дат променяни просто ей така.
Да, пандемията е сериозно из-
питание за цялото човечество,
но все пак то е преминало в хи-
лядолетната си история и през
много други изпитания и тога-
ва категориите „добро” и „зло”
не са претърпели радикални
промени. А че ще ни се отрази
сериозно всичко това, така е.
Както написа моя приятелка в
социалните мрежи: „Във вре-
мето на маските, маските пад-
наха“. Да, всеки един от нас със
сигурност ще разбере много
неща за хората около себе си,
защото ще ги види „без маска“.
Наистина след тази криза все-
ки ще остане трайно дистан-
циран от някои хора, с които
преди е общувал, защото във
време на изпитание е видял
недобрата им страна. Винаги,
когато е трудно, и в индивиду-
ален, и в обществен план изби-
ват дефицитите. Затова ще си
направим преоценка и ще про-
дължим различни. Вярвам оба-
че, че няма да останем трайно
емоционално дистанцирани
от другите, че ще съхраним го-
товността си да обичаме и да
бъдем обичани.
Наскоро казахте: „Айде, да
спрем с поединичното спа-
сяване, защото всички сме в
потъващия кораб на българ-
ската психиатрия!“ Потъва
ли наистина този кораб?
Зная, че звучи катастрофич-
но, но така смятам. Над чет-
върт век работя „на предния
фронт“ на психиатрията, в

ж енат а дне с 29