Page 33 - Book _WEB_130

пер ли в „к оронат а“

понятия на едно място. Днес те рост. Най-после... след толкова Изолацията ми даде
се сливат. Те са “спасехаж”. Не е години на диво препускане по
нужно да го търсим извън себе сто различни шосета. Даде ми възможност да пренаредя
си. Той е вътре в добрия, ми- възможност да пренаредя ме- мебелировката в себе си. Да
слещ, търсещ човек...във всеки белировката вътре в себе си.
светещ прозорец. Да направя място за креслото направя място за креслото на
Какво най-вече отнема от на съзерцанието. За дивана
теб тази социална и физи- на интравертното мислене. За съзерцанието.
ческа изолация? А какво ти библиотеката на непрочетено-
дава? то. И дори за няколко лавици с
Човекът е социално животно. любими книги, които най-по- на самата граница между жива-
Неслучайно за най-жестокото сле успях да препрочета. та и неживата материя. Наме-
наказание в затворите се смята Има ли урок, който научи – ренията му са предсказуеми,
изолацията. Ако е достатъчно лично за себе си и за света, в ефикасни и примитвни. Той не
продължителна, тя неизбеж- който живеем? се интересува от това кой от
но води до пълна разруха. Едно от нещата, в които бях коя партия е, какъв цвят шалче
Въздух... вода... храна... хора. уверен още от самото начало, носи на стадиона, какъв герб
Човешкото присъствие е жиз- бе, че пандемията ще разкрие има на паспорта и колко е бо-
неноважна необходимост. Така не толкова мистерията, която гат. Вирусът е зловещият знак
че както всяко друго мислещо витае около вируса, колкото за равенство във формулата
и чувстващо млекопитаещо мистерията, която витае около на съществуванието. Битката
на този свят, така и аз страдам самите нас. И наистина - нау- срещу него е битка със самите
от липсата на непосредствен чих толкова много за себе си, нас. Помниш ли какво бе казал
контакт с хората. Пандемия- за хората, за обществото, за Албер Камю в “Чумата”: „Всеки
та не повлия на работата ми и системата, в която функцио- един от нас носи чумата в себе
понеже работя с мултимедии, нираме, че ще ми бъде необхо- си, никой на този свят няма
дори станах по-натоварен с дима цяла дисертация, за да го имунитет срещу нея....Вроде-
проекти отвсякога. Но... аз съм опиша. Може би най-важното ното е микробът. Останалото -
свикнал да бъда винаги в дви- свойство на коронавируса е душевно здраве, честност, мо-
жение. Като изключим няколко неговата огледалност! Той ни рална чистота, - е резултат на
контузии, никога не съм изкар- дава възможност да видим в човешката воля, която никога
вал повече от две седмици, без него собственото си отраже- не трябва да изчезва.“
да играя баскетбол и футбол ние. И да - лицето в огледалото Какво е героизъм? Какво е дос-
с група приятели. Имам мус- е набраздено от многобройни тойнство? Какво е добрина?
кулна памет, която в момента бръчки - паяжина от слабости, Мислим, че знаем техните точ-
негодува и ме кара да се вър- ограничения, предразсъдъци ни координати върху диаграма-
тя неспокойно на стола точно и институционни съмнения. та на човешкото, но... всяка епо-
сега, докато отговарям на този Но същото това отражение ни ха ни кара да ги преосмислим и
въпрос. За щастие, живея в сто- разкри толкова много красота разберем, че техните стойности
хилядно градче, разположено и човечност, струящи директ- не са неподвижни константни.
на огромна територия, така че но от отделния, обикновен Ето, че лекарите, медицинските
тичането не бе забранено. То човек. сестри, продавачките в магази-
ме спасява от тотална атрофия. Може ли битката с корона- на, шофьорите, работниците в
Като треньор загубих и един вируса, начинът, по който месокомбинати и складове ни
сезон, който се очакваше да се води и последствията от
бъде вълшебен. Седем от звез- нея, да разбъркат морална-
дите в отбора ми завършват и та и ценностна координатна
това бе последният им и много система, да променят пред-
реален шанс да спечелят тит- ставите ни за добро, лошо,
лата на щата. Страдам заедно смело, достойно…
с тях, тъй като всички инвес- Виж, в последните години се
тирахме години от живота си, разделихме на лагери. Станах-
много лишения и емоции, за ме прекалено поляризирани,
да създадем точно този хомо- теглихме демаркационни ли-
генен, обигран и уверен отбор. нии, въоръжихме се с нетър-
Какво ми даде изолацията? пимост и се окопахме в убеж-
Предполагам много хора са денията си. Престрелките вече
отговорили на този въпрос се водеха по целия свят. От
така, както ще отговоря и аз. Щатите, през Турция и чак до
Изолацията ми даде възмож- Филипините. Болестта бе запо-
ност да си махна крака от газта, чнала далеч преди да се появи
да стъпя на съединителя и да вирусът. Той не е злодеят, той е
превключа на по-ниска ско- просто безизразно късче РНК

ж енат а дне с 31