Page 34 - Book _WEB_130

пер ли в „к оронат а“

тър студент, най-неочаквано Не е имало криза в историята
е починал баща му. Въпре- на човечеството, която да не е
ки че му оставал само месец била използвана за две неща
следване, Денис изоставил - корумпирано обогатяване
университета и се прибрал у и ограничаване на човешка-
дома, за да поеме фамилната та свобода. Нямаме никаква
ферма и да се грижи за майка причина да се съмняваме, че
си. Но това е изнурителен, по- има опортюнистични сили,
някога непосилен труд. Човек които ще се опитат да направят
свързва двата края от месец същото. Пандемията ще бъде
на месец. Така че Денис не е експлоатирана - това е неиз-
спирал да работи цял живот. бежно. Тези, които винаги са
Днес е на 72. Жена му страда искали да ограничат свободата
от болест, която я е лишила от ни, ще използват дегизацията
единия й бял дроб. Преди ме- на бойци срещу заразата. Чо-
сец и половина Денис изпрати вешките права се придобиват
писмо на губернатора на Ню изключително трудно, всяко
Йорк Андрю Куомо. Писмо! Та- от тях отнема столетия. Отнема
кова, каквото пишехме навре- саможертви. Отнема кръв. Но
мето. Върху хартия и на ръка. се губят за броени дни. Надя-
Ако направиш грешка, я за- вам се днешната будна гене-
драскваш. И после му слагаш рация, въоръжена с толкова
марка и го пращаш по нещо, много информация и методи
наречено поща. В него Денис за комуникация, да не позволи
накараха да повярваме, че чо- бе написал, че страда заради това да се случи.
век може да бъде герой просто участта на хилядите заболели Ювал Ноа Харари казва: „Да,
появявайки се, без дори да се в Ню Йорк, но не знае как да бурята ще отмине, човечест-
поколебае всеки ден на работа. им помогне. Бил чул, че има- вото ще оцелее, повечето от
Знаеш ли, има един човек на ло дефицит на медицински нас ще са живи – но ще насе-
име Денис Рунке. Живее в мал- маски в болниците. Той обаче ляваме един различен свят.“
ка къщичка съвсем наблизо имал една, която му останала Как си представяш този раз-
до моя град. Преди 50 години, отпреди години и я пращал личен свят?
когато е бил последен семес- заедно с писмото. Ако може- Преди два месеца бях на при-
ло, губернаторът да я даде казен баскетболен мач, на кой-
на някоя сестра или лекар в то присъстваха 18 000 човека.
Ню Йорк, за да им е от полза. Чувствах се в рая. Веднага след
Куомо прочете писмото про- това отидох на джаз концерт
сълзен по телевизията и каза: в малък клуб, в който се бя-
“Този далечен фермер, някъде хме натъпкали като сардини
в Канзас, има болна съпруга, около 150 човека. Сега, само
една маска и не познава нико- седмици по-късно, това ми се
го в Ню Йорк. Колко човечно... струва като някакъв далечен,
Ето това са любовта, куражът и нереален спомен. Сякаш беше
щедростта, които правят този в някакъв друг свят. Ще имаме
свят толкова красив.” ли пак концерти, мачове, дис-
Понякога героизмът, достойн- котеки, кина, театри, панаири,
ството и добрината могат да олимпиади, фестивали? Да!
се съдържат в най-незначи- Разбира се, че ще имаме! Ще
телния на пръв поглед жест. И имаме отново и пътувания с
знаеш ли, миналата седмица кораби, и хора по сватбите, и
губернаторката на моя щат дори прегръщане на непозна-
- Лора Кели, и ректорът на ту- ти, стига националният ни от-
кашния yниверситет връчиха бор по футбол да се върне на
на Денис неговата диплома за световно. Светът ще се възста-
завършено висше образова- нови от шока и нормализира.
ние. Беше минал половин век, Може би ще отнеме няколко
откакто съдбата го бе лишила месеца, година. Но човечест-
от нея. Денис се появи във фер- вото ще се адаптира, ще бъдат
мерски гащеризон на церемо- създадени лекарства, ваксина,
нията и нарече дипломиране- и т.н. Следвирусният свят няма
то си... карма. да бъде радикално различен.
А ще ценим ли повече свобо- Това не е първият път - няма
дата и свободите си? да бъде и последен. Ако има

32 ж енат а дне с