Page 42 - Book _WEB_130

пер ли в „к оронат а“

ИЛИЯН ЛЮБОМИРОВ:

ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ

ИЗИСКВА ИЗВЪНРЕДНО ОБИЧАНЕ

с маски, но те не пазят душа-
та. Къде търсиш спасение,
какво ти дава утеха и кураж?
Ще ми се да можех да кажа,
че изкуството ми спасява ду-
шата, но това би било лъжа
към този момент. Последните
2 месеца работя средно по
12 часа дневно и не успях да
усетя нищо от изолацията. И
нека това не звучи като оплак-
ване, знам колко хора изгуби-
ха работата си, просто нямам
време да бъда тъжен. Нямам
и свободата на съзнанието да
чета с удоволствие, камо ли
да пиша или поне да изгле-
дам един филм от началото до
края. Моят кураж за утрешния
ден е синът ми Александър.
Илиян Любомиров Разтапя ме, когато се затича с
работи думи. Пише протегнати към мен ръце. Ко-
гато го вдигна и той се сгуши в
стихотворения, раз- мен, всичко ми минава.
кази, реклами, сце- А спасение и утеха намирам в
нарии, късметчета обятията на Пипи. Извънред-
за кафе и трибуквия ното положение изисква из-
по далечни места. вънредно обичане.
Какво най-вече отнема от
Определя себе си теб тази социална и физи-
като баща и всичко ческа изолация? А какво ти
останало. Познаваме дава?
го отдавна. Добро Отне ми неща, които считах
момче e. за напълно естествени – пре-
гръдката и целувката. Сега при
всяка среща правим сложни
ЙОАНА ГЪНДОВСКА Пандемията от коронави- ления и 2 месеца на дивана ни хореографии с лакти, което
рус, спря света и затвори се струват като свръхжертва. може би е чаровно, знам ли.
всички ни. Кое е чувството, Мазохистично харесвам на- И малко се страхуваме един
което най-силно изпитваш? стоящите форсмажорни об- от друг. Гледаме се вражески.
Светът си е супер, ние страда- стоятелства, защото те са лак- Преминаваме по отсрещния
ме за себе си, за начина си на мус кой какъв е, колко струва тротоар.
живот, за придобивките и при- и за какво е тук. И ме накараха И парадоксално с това усе-
вилегиите, които загубихме да спра и да се замисля какво щам, че станахме по-близки.
или отложихме. Което са лига- правя. Дали е това, което же- Защото общите трудности
вщини, защото просто не сме лая, или това, което трябва. сближават. Макар да съм жи-
помирисвали война от 3 поко- Накараха ме и да се стегна и вял доста време навън и да
да не мрънкам за дребни про- съм обиколил насам-натам,
Птиците, родени в блеми. Оцених здравето. И се не си давах сметка какво оз-
клетки, мислят, че убедих, че ако имаш за какво начава „малък свят“. А той
да живееш, почти всяко „как“ е
се оказа точно такъв – един
летенето е порок. приемливо. човек яде прилеп на 10 000
Физически сме затворници
км от теб и след 3 месеца ти

40 ж енат а дне с