Page 43 - Book _WEB_130
P. 43

пер ли  в „к оронат а“




               оставаш home office. Разбрах   извеждащ повече смисъл и   Нека звучи  What a wonderful
               колко свързани са и нациите,   консумиращ по-малко изли-  world на Луис Армстронг, до-
               и бизнесите, и хората. И това   шества. С по-малко его. Отно-  като четем Фотев, загледани в
               ми помогна да оценя повече   во без граници. Човешки свят   картина на Генко Генков.
               работата, усилията и уменията   си представям, в който смър-  И най-хубавото е, че не трябва
               на другите, които познавам и   тта никога не става статисти-  да чакаме утрешния ден.
               най-вече не познавам.     ка. Но май отидох прекалено
               Има ли урок, който научи –   далеч. За начало ще е страхот-  Ще е страхотно, ако просто
               лично за себе си и за света, в   но, ако просто започнем да се
               който живеем?             поздравяваме по стълбите, да   започнем да се поздравяваме
               Да, от Явор Гърдев – не бива да   си хвърляме боклука в кошче-
               бъркаме живота с начина си   то и да даваме мигач.   по стълбите, да си хвърляме
               на живот. Важи и глобално, и   Ако  трябва  да  нарисуваш,
               персонално.               напишеш или изпееш ут-     боклука в кошчето и да даваме
               Може ли битката с корона-  решния ден – коя картина,   мигач.
               вируса,  начинът,  по  който   песен, книга щеше да е?
               се води, и последствията от
               нея, да разбъркат морална-
               та и ценностна координатна
               система, да променят пред-
               ставите ни за добро, лошо,
               смело, достойно…
               Не ми се ще да се променят
               представите ни за добро и
               лошо. Надявам се извънред-
               ната ситуация да задейства ня-
               какви чекмеджета в съзнание-
               то на всеки що-годе осъзнат,
               но вечно бързащ човек. И да
               му припомни, че от правенето
               на добро се чувстваш добре и
               vice versa. Ех, чувам в главата
               си как Богдана Карадочева за-
               пява „Дано“.
               А ще ценим ли повече свобо-
               дата и свободите си?
               Ние не познаваме свобода-
               та, за да я ценим повече или
               по-малко. Свободата не е да
               можеш да отидеш в парка или
               до морето уикенда. Свободата
               изисква усилия. Ежедневни
               при това, за да бъде гръбнакът
               изправен. А аз имам усещане-
               то за наведена нация. Отвра-
               тена, апатична, примирена и
               невярваща вече в нищо. Кюта-
               ща, минаваща метър, пишеща
               единствено статуси, играеща
               на дребно и страхуваща се от
               диктатори и бухалки. Просто
               птиците, родени в клетки, ми-
               слят, че летенето е порок.
               Ювал Ноа Харари казва: „Да,
               бурята ще отмине, чове-
               чеството ще оцелее, повече-
               то от нас ще са живи – но ще
               населяваме един различен
               свят.“ Как си представяш
               този различен свят?
               По-бавен и по-загрижен, може
               би. По-близко до Земята – до
               планетата и до почвата. Про-



                                                                                                     ж енат а дне с  41
   38   39   40   41   42   43   44   45   46   47   48