Page 44 - Book _WEB_130

пер ли в „к оронат а“

ТЕЯ ТРОШАНОВА:

СТРАХЪТ УБИВА КРАСОТАТА

Тея Трошанова е во значение, защото не можеш
архитект, моделиер да повлияеш на Положението!
и дизайнер със свой Затова чувствам обида - защо-
то цялата информация и дейст-
неповторим стил. За- вия от страна на властимащите
вършила е архитекту- са абсолютно хаотични и неба-
ра във ВИАС и работи зирани на реални факти. Имам
като архитект някол- предвид ситуацията по света,
но най-вече у нас. Действията
ко години, преди да на нашето правителство не
създаде през 1991 г. ме убедиха, не бяха логични.
първата си колекция Подходът им е хаотичен, аро-
авторски облекла. От- гантен, неаргументиран, немо-
тивиран.
тогава досега част от Това ме обижда и омерзява.
творческия й почерк Представям си как можеше
е да представя дрехи- човешки, със съчувствие и съ-
те си нестандартно, в причастност, със силна и ясна
синергия с други арт воля да се обясни на всички ни
какво точно се иска от нас да
сфери като кино- направим, какво ни застраша-
то, фотографията, ва, какво е добре да предпри-
музиката, архитекту- емем. Представям си, че може-
рата и интериорният ше да бъдем подтикнати към
единение, както никога досега.
дизайн. В ателието й Вместо това имаше заповеди,
на „Ангел Кънчев“ 26 в плашене, страх...и злоупотре-
София може да срещ- би! А това наистина е обидно и
нете много познати за мен няма нищо общо с гри-
жата за един народ.
лица, свързани с С действията си само ни под-
изкуствата и градския тикнаха да се намразим, да из-
хайлайф. ползваме груб език помежду
си, да се разделим.
Физически сме затворници с
МИРА БАДЖЕВА Тея, живеем в безпрецедент- ството на омерзение, на обида маски, но те не пазят душата.
на ситуация: Ковид-панде- и на безпомощност. Това ме Къде търсиш спасение, как-
мия, която спря света. Какво прави съвсем тиха - заради же- во ти дава утеха и кураж?
изпитваш по време на този ланието да се скрия на момен- Спасението е винаги в любо-
“домашен арест”? ти, или почти гневна. вта. Винаги, винаги!
Чувствата са много - вече из- Всичко се сгромоляса върху Не знам как бих "оживяла" без
питвани или съвсем непо- нас ей така, от нищото. Може мотивацията и подкрепата
знати, които ту ме превземат да очакваш да стрелят по теб, от любимия, от любимите ми
трайно, ту са мимолетни. Бих да те затворят, да има земе- хора.
определила усещането като тресение или огромна вълна Какво ти отнема тази соци-
коктейл от чувства, безпреце- да те отнесе... Но случващото ална и физическа изолация?
дентен като самата ситуация, се е сякаш съвкупност от всич- И какво ти дава?
която ни сполетя. Като че най- ко изброено и заедно с това е Вече споменах свободната
силно преобладава у мен чув- съвсем тихо, спокойно - като че воля - това Положение ми я
Спасението е винаги в ли е някакъв сън. И нямаш сво- отне. И да го преглътна е много,
бодна воля! Способен си да ми-
много трудно за мен. Обичам
слиш, способен си да решаваш света в неговата цялост, оби-
любовта. Винаги, винаги! за себе си, но това няма никак- чам го споделен. Обичам при-

42 ж енат а дне с