Page 45 - Book _WEB_130
P. 45

пер ли  в „к оронат а“




               ятели, разговори, събирания,   тичен и ненаучен дори! Водят
               концерти, кино. Обичам вър-  я политици, а уж е медицински
               ховете на планините и тиши-  проблем!? Нещо се губи в логи-
               ната там. Това са характерис-  ката, поне за мен. Как така съ-
               тиките на живота ми - той не   щите тези политици (по света и
               представлява само хранене за   у нас) не ни спасяваха досега от
               оцеляване. Това ми бе взето, а   всички опасни неща с подобна
               що се отнася до даването - тази   решимост и ревност? Нали и
               ситуация нищо не ми дава. Ос-  цигарите са вредни - получава-
               вен повод за екзистенциални   ме надпис върху пакета цига-
               разсъждения върху т.нар. нова   ри, който се продава навсякъ-
               действителност. Е...аз реших,че   де. Наркотиците не убиват ли?
               нищо не се е променило - и до-  Дори надпис няма! Ужасните
               сега имаше N на брой известни   улици и пътища не са ли опас-
               причини, от които можеш да   ни? А получаваме  само обе-
               умреш. Сега просто ни се до-  щания и все по-мощни коли.
               бави още една причина. Това   Ракът не убива ли? А другите
               е. Нищо не се е променило,   болести? Получаваме dms да-
               няма смисъл да се страхуваме.   рителски сметки, за да спасим
               Нито знаем кога ще ни сполети   нечий живот...
               лошо, нито добро. И в това е   Защо едва сега така ревностно
               красотата на живота. Макар и   взеха да ни спасяват от едно-
               да заспиш тъжен, утрото е ви-  единствено нещо, затваряйки
               наги  красиво.  Страхът  убива   си очите си за всичко остана-  Обичам света в неговата
               красотата.                ло? Не зная думата за това. На-
               Има ли урок, който научи –   последък имам нужда от нови   цялост, обичам го споделен.
               лично за себе си и за света?  думи, което за мен е признак,
               Мисля, че за уроци е рано. Сега   че предстои изместване на   като клише. Светът си е разли-
               малко се поразмърдаха емо-  ценностите. Страхувам се да   чен във всеки следващ ден - и
               циите, оценките ни. Виждам   погледна и към последствията   утре, и през идното десетиле-
               различни нюанси в реакциите   от кризата. Неусетно и някак   тие, и след век. В началото на
               на хората около мен. Хората,   с чувство на гордост светът   Положението имаше някакъв
               които си мисля, че добре по-  се дигитализира все повече   романтизъм - как утре, когато
               знавам. Виждам как настояща-  и повече. От това повече ме е   всичко отмине, ще се събудим
               та ситуация рефлектира по   страх, защото то може да обез-  в по-чист свят, с по-чиста при-
               различен начин в душите им. И   личи смелостта, достойнство-  рода и по-добри хора. Много
               виждам, че не мога да съдя ни-  то, честността... Без да погле-  ни се искаше. Но политиците
               кого, защото в крайна сметка в   днеш в очите на някого и да го   попариха романтизма.
               момента всеки има своето лич-  усетиш, никога нищо не е нито   Светът ще се се променя ви-
               но  преживяване.  Виждам,  че   сигурно, нито истинско. За как-  наги - заедно с природата,
               в тишината навън има повече   во ще се разказва в книгите и   с  технологиите.  Но  доколко
               място за дистанция от постула-  филмите, ако отвикнем да се   човешката природа се проме-
               тите и нравоученията. Ако има   гледаме в очите?!    ня, наистина не знам. Добро и
               урок, то той е в това, че всеки   А ще ценим ли повече сво-  лошо може би могат да бъдат
               човек е ценен, всеки човек е   бодата и свободите си, как   обяснени с нови факти и дейст-
               кълбо от чувства и мисли. И ни-  мислиш?             вия в нова среда, в нови усло-
               кой, ама никой не е повече от   Много се надявам. Много ис-  вия. Но същността на доброто
               другия.                   кам тази криза да поразбута   и злото деяние си остава една
               Може ли битката с коронави-  малко спокойното ни статук-  и съща - и преди, и сега. И пре-
               руса и начинът, по който тя се   во. Да си припомним, че всич-  ди лъжата си беше лъжа, а алч-
               води, както и последствията   ко, което ни е ценно и скъпо,   ността - алчност. И сега е така.
               от нея да разбъркат морал-  всичко, което определяме като   Важно е понятията да са ясни,
               ната и ценностна коорди-  важно в живота си, изисква да   да не се размиват ценностите.
               натна система, да променят   се бориш за него. Да бъде осъз-  Да ги има изобщо. Защото в ут-
               представите  ни  за  добро,   нато и да го отстояваш. А това е   решния свят пак ще има любов.
               лошо, смело, достойно?    свободата. Поне за мен.    Няма как без нея,тя върти све-
               Да, върху това мисля - как биха   Ювал Ноа Харари казва: „Бу-  та. Тъй че за утрешния ден съм
               се променили представите ни   рята ще отмине, човечест-  оптимист.
               за добро и лошо. Ще се проме-  вото ще оцелее, повечето от   Ако трябва да нарисуваш
               нят ли? Или само ще добавим   нас ще са живи, но ще населя-  или изпееш утрешния ден –
               нов смисъл?               ваме един различен свят.“ ти   коя картина или песен щеше
               Начинът, по който се води бит-  как си го представяш?  да е?
               ката, за мен е нелогичен, хао-  “Един различен свят” звучи   IMAGINE  на Джон Ленън.



                                                                                                     ж енат а дне с  43
   40   41   42   43   44   45   46   47   48   49   50