Page 47 - Book _WEB_130
P. 47

пер ли  в „к оронат а“




               (лабораторно  доказани)  и  то   спазваме мерките и не се под-  разхлабването на изолацията
               без никакви официално взети   даваме на провокации от хора   може да се стигне до нов пик до
               предпазни мерки и изолация   с лични интереси в противовес   седмици. Но ако продължим да
               (което потвърждава инфор-  на обществените. Благодарна   спазваме колкото можем на-
               мацията, че свинският грип е   съм и на всички българи, кои-  учените вече мерки, бихме го
               поне 10 пъти по-малко смърто-  то са отговорни. Всеки един   избегнали.
               носен от Covid-19).       от тях може да е спасил медик   Физически сме затворници с
               В САЩ се вайкаха доскоро, че   или възрастен човек. Вече и не   маски, но те не пазят душата.
               сезонният грип миналата годи-  само възрастни. Зная, че се гу-  Къде търсиш спасение, как-
               на взел рекордните в история-  бят бизнеси и работа - и аз съм   во ти дава утеха и кураж?
               та им 80 000 жертви за повече   сред тях, защото вече почти   Всяка преодоляна трудност
               от 12 месеца – а днес жертвите   никой не купува и публикува   обогатява душата. Мракът
               на Covid-19 там минаха тази   книги, не сме на заплата ние,   подсилва цветовете след него.
               бройка само за месец, защото   писателите. Но всички ние в   Затварянето в света ни отваря
               пренебрегнаха заплахата.   момента пишем световна ис-  нови светове – стига да се вгле-
               Боли ме, че вместо да оценим   тория, в която засега в Бълга-  даме. Била съм и друг път в из-
               високо навременните и добри   рия сме победители заради   олации. Например 2 месеца на
               мерки, взети у нас, благода-  добрите и навременни мерки   Антарктика – повечето време в
               рение на които в България не   и съвестта на мнозина. Жалко,   тежки бури - не само не можеш
               виждаме най-страшното –  за-  че за някои хора обаче статис-  да излезеш, но нямаш интер-
               плахата се подценява, а хората,   тиката става драма едва когато   нет,  медии,  телефон,  прило-
               които се опитват да ни опазят,   влезе в дома им. Да, вирусът ще   жения – само работа, отговор-
               са обиждани и нападани. Боли   мине през повечето ни, но това   ности и четене на книги. Била
               ме заради онези, които използ-  трябва да става последовател-  съм и 3 месеца тежко болна на
               ват ситуацията за печелене   но, за да ни поеме здравната   легло през 2016 г. след услож-
               на лични дивиденти, яхвайки   система, която и без това е на   нение от вирусна инфекция,
               недоволството на хората към   ръба. Опасявам се, че заради   далеч по-слаб вирус. Повече-
               каквото и да е. Боли ме от хо-
               рата, които дезинформират, за
               да се изтъкнат, популяризират
               или лично да спечелят с вред-
               ни за обществото послания и
               позиции. Натъжават ме онези,
               които се правят на интересни
               и псевдогерои със снимки и
               постове как не им пука. Натъ-
               жава ме масовото безпосочно
               мрънкане за всичко в името
               да се мрънка в момент, в който
               трябва да сме малко дисцип-
               линирани и смирени. Само
               малко и за малко. Колкото по-
               вече  не  спазваме  дисципли-
               на,  толкова  опасният  период
               ще е по-дълъг. Тъжно ми е, че
               има хора, които не спряха да
               се събират за забави, а децата
               ни да нямат право на училище
               заради нас, заради тях. Радва
               ме  обаче,  че  и  гласовете  на
               другите – отговорните, трезво
               мислещите, сърцатите - са по-
               вече и по-силни. Вълнувам се
               от това, че светът е обединен,
               макар и пред смъртна заплаха.
               Изпитвам благодарност към
               лекарите, полицаите, учите-
               лите, фармацевтите, касиери-
               те, Националния оперативен
               щаб, Червения кръст и всички
               други на „първа линия“ за всич-
               ко, което правят за нас. А ние
               можем да им помогнем,  като



                                                                                                     ж енат а дне с  45
   42   43   44   45   46   47   48   49   50   51   52