Page 49 - Book _WEB_130
P. 49

пер ли  в „к оронат а“



               причината за глобалното за-  бурята ще отмине, човечест-  възстановява. Както и за пан-
               мърсяване с вредни емисии и   вото ще оцелее, повечето от   демиите – само изолацията по-
               затопляне.                нас ще са живи – но ще насе-  мага. Преди глобализацията на
               Може ли битката с корона-  ляваме един различен свят.“   бубонната чума са й трябвали
               вируса,  начинът,  по  който   Как си представяш този раз-  100 г., за да стигне от Китай до
               се води и последствията от   личен свят?             Европа по „пътя на коприната“.
               нея, да разбъркат морална-  За този свят пиша в романите   На Covid-19 са били нужни 3
               та и ценностна координатна   си  „Контактът“  и  „Смисълът“.   дни. Ако не си вземем поред-
               система, да променят пред-  Пак казвам, аз отдавна следя   ната поука днес, ще дойде и
               ставите ни за добро, лошо,   тенденциите и малко от случ-  друга пандемия, но може и да
               смело, достойно…          ващото ме изненадва. Светът   е по-страшна.
               Вече го наблюдаваме. Въпро-  ще е различен, да. Но за кратко.   Ако трябва да нарисуваш,
               сът е можем ли да сме отговор-  После много хора отново ще   напишеш или изпееш утреш-
               ни и загрижени и без смърто-  започнат да мислят за преза-  ния ден – коя картина, песен,
               носна заплаха. Надявам се, че   доволяването си и отново ще   книга щеше да е?
               повечето от нас могат. Иначе   се изправим пред този праг.   Песента We are the World – и за
               заплашваме само себе си, не   Светът е преживял вече подоб-  днес, и за утре.
               планетата, не природата – те   ни пандемии и след тях е бил
               могат и без нас, но ние без   друг. Но за кратко, както сами   П.П. Отговорите са писани
               тях  не  можем.  Безотговорна-  се убедихме. Сега знаем със   до 10 май 2020 г. Споменавам
               та,  пресилена  консумация  и   сигурност, че ние сме причина   го, защото до публикацията
               замърсяване  ще доведе и до   и за нещо още по-опасно - гло-  ситуацията може да е ко-
               нови пандемии и климатични   балното затопляне и замърся-  ренно различна. Променя се
               аномалии – трябва да сме гото-  ване. Всички видяхме как ме-  всеки ден. И зависи от дейст-
               ви, ако не се поучим. Всичко ще   сец след изолацията въздухът,   вията на всеки един от нас
               мине и сега, но е важно да пом-  водите,  дивият  живот,  озонът,   – от отговорността и от
               ним. Да помним, че и ние сме   сеизмологията  – всичко се   примера ни.
               уязвими, че природата е и над
               нас, защото се бяхме самоза-
               бравили в късогледа алчност и
               трупане на джаджи.
               А ще ценим ли повече свобо-
               дата и свободите си?
               Да, поне в началото на време-
               то, в което ще се върнем към
               нормалност. Вече сме го пра-
               вили след Испанския грип. Ние
               сме част от природата. В нея
               оцеляват силните видове, кои-
               то спазват законите й. Ако сме
               толкова слаби да не спазваме
               наложените изолационни и
               предпазни мерки днес и да не
               помним за тях утре, ще се озо-
               вем сред слабите видове. Ако
               го допуснем - пада ни се. Язък
               за отговорните сред нас. При-
               родата не се грижи за всички
               индивиди, а само за силните и
               логичните. Мерките на хората
               за изолацията са, за да помог-
               нат на тези от нас, които не са
               силни, които природата би
               убила  иначе  веднага  заради
               нехайството и невежеството
               им – жалко, че не го осъзнават
               и оценяват. През Втората све-
               товна война войниците са но-
               сели на гръб магаретата си, но
               не защото много са ги обичали,
               а  защото  те  не  разбирали,  че
               могат да стъпят на мина.
               Ювал Ноа Харари казва: „Да,



                                                                                                     ж енат а дне с  47
   44   45   46   47   48   49   50   51   52   53   54