Page 50 - Book _WEB_130
P. 50
пер ли в „к оронат а“
СИЛВИЯ ВЕЛИКОВА:
СВЕТЪТ ЩЕ СТАНЕ ПО-ЗАМИСЛЕН,
ПО-ЦЕНЯЩ МИГА И ПО-ЗАТВОРЕН
и последствията от нея, да раз-
Силвия Великова е бъркат моралната и ценностна
дългогодишен журна- координатна система, да про-
лист в програма „Хори- менят представите ни за до-
зонт” на Българското бро, лошо, смело, достойно…
национално радио. Тя вече я преподреди. Стотици
От няколко години е хиляди хора дариха от малките
си заплати и пенсии за болници-
съдебен репортер и те и за лекарите. Всички аплоди-
водещ на „Преди всич- рахме медиците, които пък след
ки“. Започва работа в години хулене, бяха разпознати
радиото през 1993 г., като достойните сред нас. Негли-
след като завършва жирането на заразата и филосо-
фията „ имало е и по-страшни и
българска филология. опасни неща от този вирус“ спра-
Майка на четири деца. ведливо възмутиха мнозинство-
то, което спазваше изолацията,
ЙОАНА ГЪНДОВСКА дори и когато се съмняваше в
Живеем в безпрецедентна затворничество ми „полу“ или адекватността и последовател-
ситуация – пандемия от коро- „донякъде“. Но другата полови- ността на мерките.
навирус, която спря света и на претърпя пълна метаморфо- А ще ценим ли повече свобода-
затвори всички ни. Кое е чув- за – без разходки, срещи, кино. та и свободите си?
ството, което най-силно изпит- Приех го като време, през което Ще я ценят тези, които и преди
ваш? да свърша неща, които все отла- са я ценили. Да се надяваме оба-
Нещо като страх, че фразата гах. Време за повече „заедно“ с че, че онези, които са смятали за
„нищо вече няма да е същото“ най-близките. Време за непро- даденост права като свободно
не е клише. Аз съм човек, който фесионално четене. Утехата и ку- придвижване, свободно изра-
обича да планира дългосрочно, ражът ми го даваха децата, които зяване и свободно събиране,
което очевидно няма да мога да с типичния си оптимизъм ме ус- са разбрали, че това изобщо не
правя в близките година-две, а покояваха, че просто трябва да е така. Показа го един малък ви-
може би никога. От това „никога“ потърпим още малко. рус, който затвори границите
най-много ме е страх. Страх ме е, Какво най-вече отнема от теб и карантинира социума, който
че физическата дистанция, с коя- тази социална и физическа из- само за няколко месеца отне жи-
то ще живеем неясно още колко, олация? А какво ти дава? вота на стотици хиляди в цял свят
ще промени общуването ми с Отне ми физическите контакти и и за който учените все още знаят
близки и приятели. пътуването. Поне две от плани- твърде малко.
Физически сме затворници с раните ми екскурзии няма да се Ювал Ноа Харари казва: „Да,
маски, но те не пазят душата. състоят. Не съм се срещала с най- бурята ще отмине, човечест-
Къде търсиш спасение, какво близките си роднини, с приятел- вото ще оцелее, повечето от
ти дава утеха и кураж? ките ми и с децата им. В същото нас ще са живи – но ще населя-
Това, че в тези месеци на изо- време изолацията ми даде пове- ваме един различен свят.“ Как
лация имах възможност почти че „вкъщи“. Научих доста за дис- си представяш този различен
да запазя обичайния си рабо- танционното репортерстване и свят?
тен ритъм, донякъде направи достанционното образование. По-замислен, по-ценящ мига,
Има ли урок, който научи – по-предпазлив и може би по-за-
Страх ме е, че физическата лично за себе си и за света, в творен.
дистанция, с която ще който живеем? Ако трябва да нарисуваш, на-
пишеш или изпееш утрешния
Че вече не ние определяме пра-
живеем неясно още колко, ще вилата. И това се отнася и до от- ден – коя картина, песен, книга
щеше да е?
промени общуването ми с делния човек, и до всички нас „По- полека“ на Стефан Вълдо-
като общества.
близки и приятели. Може ли битката с коронави- брев и „Обичайните заподозре-
руса, начинът, по който се води
ни“.
48 ж енат а дне с