Page 61 - Book _WEB_130

живо т ъ т „под к оронат а“

ги ме е отблъсквала. тилището на своята женстве- то си го помислих, камо ли да го
Защо, питате се? ност – кухнята, и излизаше със свърша в един ден.
Всички сме гледали онези мух- съвършена гозба, за която мъ- Нямам отговор. Едно ми е тако-
лясали от клишета американ- жът й говореше в идния месец ва – никакво. Силно се надявам,
ски филми, които показват из- до припадък, прехласвайки се че след карантината ще се вър-
рядната домакиня, приготвяща по баланса от текстури, цвето- на към нормалното си функ-
уханни гозби на благоверния ве и форми, циониране на зла кариеристка,
си, който в същото време си сякаш описваше която предпочита високите
мечтае за дантели, жартиери и Сикстинската капела, токчета пред незалепващото
камшици, но не и за новия епи- а не боб с наденица. дъно на новата мултифункцио-
зод на „какво сготвих днес“. Да, Благоговение е точната дума, нална тава за месо, зеленчуци,
всички си го мислим, и макар описваща отношението му към сладкиши, и чувство за вина, че
в народопсихологията ни да нейните усилия. Може би, за- някой друг готви по-добре, има
битува онзи лаф, че любовта на щото се случваше достатъчно по-хубава коса и
мъжа минава през стомаха, хич рядко, за да не се превърне в прави любов на терасата.
не му вярвам. Може да мине скучен навик на ежедневието. Дотогава пъхам изрядния си
веднъж-два пъти оттам, но по- И си седя сега аз с ръка, ома- маникюр под кожата на пиле-
вярвайте ми, това не е крайна зана с кисело мляко, соев сос то, за да сложа няколко бучки
дестинация. Да, хич не ми се и горчица (заради обещание- френско масло, притихнала с
иска крайната точка на любо- то за „сочно и крехко пиле“ в надеждата, че това ще е най-
вта на мъжа ми да бъде правото поредната видеорецепта) и се вкусното пиле на света и, може
му черво. Ама никак. питам – коя е вярната роля – до- би, ще бъде достойно за срав-
Преди години имахме съседи, макиня в кухнята, дама в обще- нение, ако не с творбите на Ми-
които се бяха открили на зрели ството или тигрица в леглото. келанджело, то поне с лудостта
години, и напук на моралните Сякаш се борим на един гений като Ван Гог.
устои правеха любов на тераса- за „Оскар” във
та, пиеха вино до малките часо- всяка категория Да, хич не ми се иска
ве и хич не им пукаше какво ще и натискът, който сами упраж-
кажат хората. Жената в двой- няваме върху себе си, е пове- крайната точка на
ката правеше най-много два че от смазващ. Непоносимото
домата с босилек, но веднъж, бреме на търсенето на съвър- любовта на мъжа ми да
подчертавам веднъж в месеца, шенство уморява, отегчава и
отделяше няколко часа в чис- угнетява. Уморих се само дока- бъде правото му черво.

ж енат а дне с 59