Page 62 - Book _WEB_130

ново т о норма лно. живо т ъ т с ле д „к оронат а“

ТОВА ЛИ Е

„НОВОТО НОРМАЛНО“?

РАДИНА РАЛЧЕВА “Ще трябва да свикнем да жи- бития. Имахме срещи, партита и вредни сами за себе си. Факт.
веем така”, ми каза наскоро за рождени дни, излизания Можем.
приятелка. Под “така” се раз- по женски/ мъжки, футбол, Ние, хората, можем да бъдем
бира на дистанция, избягващи концерти, сватби, пътуване на креативни, сърдечни, мъд-
други хора, вгледани в екрани- стоп, флиртове с непознати, ри, вдъхновяващи, упорити и
те на компютрите си, пазарува- представяне на книги, тре- адаптивни. Факт. Можем.
щи онлайн, потребяващи всич- кинг в планината, изложби, Ние, хората, можем да бъ-
ко във виртуална среда и т.н. случайни и спонтанни спир- дем всякакви и всичко.
“Ще трябва да свикнем да жи- ки по маршрута, ресторан- Наистина ли мислите, че ще се
веем така” ли е нашето ново ти, антикварни магазинчета, оставим на някакъв вирус? Че
нормално? Да празнуваме битаци, клубове, кръщенета, няма да намерим решение? Че
пред екраните, да слушаме конференции, изпуснати по- ще захвърлим много трудно
опера онлайн, да четем елек- лети, прясно окосена трева, в извоюваното си право на утре?
тронни книги, да се поздравя- която да лежим, кейове, чайни Може да отнеме време, може
ваме отдалеч и да се размина- и обработени писти, коли, за- да има висока цена, може да
ваме отдалеч ли е нашето ново късали по черни пътища, лет- загубим много, може да ни се
нормално? Хора, сврени в ни училища за децата, пясък в наложи да приемем ограниче-
черупките на домовете си, де- обувките, милиони места, кои- ния за някакъв период, може
зинфектиращи всяка повърх- то ни мамят с красота, приклю- да ни боли, но и за момент не
ност в установена поредност чения, история, култура и още си представям, че ще се преда-
и лишени от нещо дълбоко съ- толкова много, много, много дем. Ние не сме такива. Ние не
щностно и необходимо ни като посоки, обещания и възмож- се предаваме. Хора без край-
въздуха - другите хора. Нима ности. ници стигат до Еверест, хора
животът ни ще се превърне в Утре. Имахме утре. само с една гола идея проме-
антиутопия заради нещо, А сега изведнъж живеем в не- нят света, хора творят шедьо-
което дори не можем да известното. Седим объркани, ври в науката и изкуството, и
видим без микроскоп? изнервени и сърдити, защото извън пространството и вре-
Притихналият свят на пан- животът ни, какъвто беше, го мето, хора побеждават танко-
демията стои пред нас като няма. Отговори също няма. ве с цветя, хора правят малки
гигантска въпросителна. И Не знаем как да се преборим и големи чудеса за други хора.
тя съдържа милион разкло- с този гаден вирус. Не знаем Всеки ден.
нения, започващи от съвсем докога ще е така. Не знаем Точно тези хора няма да се
ежедневни неща и стигащи ще се справим ли изобщо и откажат. Ще ровят, ще търсят,
до глобалната картина. Преди на каква цена. Не знаем. Утре ще опитват отново и отново,
можехме да мислим за утре, не съществува. Не можем да ще работят с други хора, ще
имахме хоризонт, към който го планираме и дори да си се провалят само, за да започ-
вървим, правехме планове го представим. Всичките ни нат отначало, но ще успеят. Ще
и организирахме дните като знания, умения и качества за- върнат нашето утре. Ще види-
логична последователност от сега се оказват безполезни в те.
относително предвидими съ- справянето с един невидим Ще ни промени ли това пре-
враг, който ни отне безметеж- живяване, което щем - не щем,
ността и победени от собстве- споделяме, независимо къде
ната си биология, реагираме се намираме и какви сме? На-
различно. С гняв. С отричане. дявам се да ни промени. Имаме
С безразсъдство. Със страх. С още много да учим. За търпе-
надежда. С мобилизация. С ор- нието. За емпатията. За фалши-
ганизираност. С обединение. С вите пророци. За споделянето.
ангажиране на познатото, за да За взаимосвързаността. За
разрешим непознатото. уважението. За смирението. За
“Ще трябва да свикнем истината. За свободата. За мяс-
да живеем така”. тото си в този свят. За другите.
Ние, хората, можем да бъдем За себе си.
много, много глупави, себични, “Ще трябва да свикнем да жи-
късогледи, зли, недалновидни веем така”. С наученото.

60 ж енат а дне с