Адвокат Петя Мургова! За измеренията на успеха и важните неща в живота

Може да не я познаваш лично, но те грабва усмивката й, разпознаваш дама със стил и колорит, женски чар и обаяние, после откриваш безкомпромисния професионалист.  Никак не е трудно да я приемаш за близък човек, бързо преминавате на един език.

Вече 30 години с хъс и страст Петя Мургова отстоява в практиката си максимата, че правото е изкуство за доброто и справедливостта. С ясна  визия и удивителна интуиция, тя следва неотклонно пътя си.

снимки Костадин Кръстев-Коко

Но Петя е много повече от адвокат, бизнесдама и майка. Тя отдавна се е превърнала в марка за професионализъм, себеуважение, качество и безпристрастност. Петя е корпоративен адвокат, работещ  за големи международни и български  компании, процесуалист с успешна съдебна практика, основател и управляващ партньор на АДД “Мургова и партньори”, арбитър по търговски и корпоративни дела в два арбитража. Кантората й е носител на наградата “Адвокатска кантора на годината” за 2019 г. и няколко поредни години престижното международно правно издание Legаl 500 я нарежда сред водещите кантори в четири области на правото: корпоративно и търговско право, процесуално представителство и преговори, строителство и недвижими имоти и медицинско право.

Адвокат Петя Мургова работи и подкрепя активно неправителствения сектор – член е на УС на „Дамски форум“ няколко поредни мандата, член е на Международната адвокатска колегия UIA, на сдружението на жените адвокати, медиатор, основател и  председател на BADR (Балканска асоциация за разрешаване на спорове). Ментор е в няколко менторски програми.

Богатият ù професионален път я изправя пред редица сложни казуси. Видяла е какво ли не, пътувала е много, научила е мнозина и продължава да го прави с ентусиазъм. От личен опит знае, че няма невъзможни неща в живота и в професията. Вярва, че ако на човек му се наложи да рискува, трябва да го прави смело.

Всеки път, когато я срещам през годините, виждам нов човек. Но увереността и желанието за промяна са неизменните й съюзници по пътя на себеутвърждаването, независимо от изпитанията и трудностите. Устойчива е и жаждата – да искаш, да можеш, да преживяваш! И в личния живот, и в професионалното ежедневие.

Обичайно Петя Мургова е твърде зает човек – в кантората й вечно някой я чака: или съдружници за решаване на сложен казус, или клиенти – всеки с проблема си. Куп ангажименти. Планове за утре. Претрупан дневен график…

Въпреки това, тя винаги намира минута да напомни на близък човек, че го обича.

Срещам се с нея в сърцето на София, в актуалния Re Club на чаша чай в ранна пролетна утрин. И неусетно се отнасяме в приказки – за пътя, за риска, за шанса, за любовта, за екипа и колегите, приятелите, любимите занимания, които я правят щастлива и истински жива. Потапям се във вселената Петя Мургова.

Мартин Райков

Петя, как се насочи към адвокатската професия?

Връщаш ме назад  във времето, когато  едно 7-годишно любопитно момиче с две плитки прекрачи за първи път училищния праг. В първия учебен ден моята първа учителка Мария Петрова ни попита: “За какво мечтаете?“. Тогава отговорих, че мечтая да бъда адвокат. Представям си колко шокиращ е бил моят отговор за всички деца, но този миг се е запечатал в съзнанието ми. На въпроса й: “Защо точно адвокат?”, отговорих:

“За да помагам на  хората.”

И вече 30 години правя това и то ми носи удовлетворение, пълнота, смисъл да даваш и променяш средата. Нямаме юристи в семейството. Просто това беше детски копнеж на въображението, който последвах. До ден днешен той не ме пуска, винаги, когато трябва да се заема с трудни дела, както и да заставам зад каузи, зад които много малко хора биха застанали. Заставам убедено, смело, подготвено, без страх, водена от изконния си копнеж да помагам на хората, на компаниите, на техните каузи. Казват, че ако си намериш работа, която обичаш, няма да ти се наложи да работиш и ден. В този смисъл се определям като много щастлив човек.

Имал съм възможност да те наблюдавам и знам, че си много емоционален и същевременно аналитичен човек. Има ли място за емоция в адвокатската професия?

В нашата професия емоцията може да бъде много лош съветник, но може да бъде и страст да достигнеш крайната си цел. Същевременно да си добър адвокат означава да си аналитичен и емпатичен, качества, които считам, че притежавам. Обичам да анализирам детайлно всеки случай, да стигна до същината и да го подредя, за да изградя успешна стратегия. Това правя хладнокръвно и същевременно емоционално, със страст и плам, тъй като в повечето случаи става въпрос за човешки съдби, независимо дали се касае за компания или физическо лице. В повечето случаи ме вълнува мотивацията за поведението и изборите, които правят хората, кои са движещите им сили. Обичам с изследователска прецизност

да откривам скрития смисъл зад всеки казус.

Добре подготвената защита основавам на анализа на фактите и сериозното познаване на закона. Комбинацията от двете много често ме води до успешния завършек на делата, с които се заемам. И до днес за мен е изключително предизвикателство да намеря успешна развръзка отвъд буквата и духа на закона, извън тривиалния подход. Вярвам, че формулата за успеха е страст плюс труд, плюс постоянство. Да вървиш напред и да следваш целите си, това е моят подход както в собствената ми работа, така и в управлението на кантората и екипа. Моят екип се състои от високообразовани и добри адвокати, ние сме екип от единомишленици,  завладени от страстта, от желанието да излезеш извън ограниченията на правната норма, да търсиш възможности, там, където другите не ги виждат.

Коя е най-смелата постъпка в живота на адвокат Мургова?

Тя е от периода, в който загубих родителите си, тогава животът ми се преобърна. През 1997 г. почина майка ми, а точно година след това – и баща ми. Година по-късно осъзнах, че се разпада и бракът ми. Разводът дойде през 2000 г. Тогава синът ми беше в седми клас и го приеха на две места – в английската гимназия в Хасково и с испански език в София в 31-во училище. Имахме 1-2 дни между първото и второто класиране да вземем решение.

Беше най-дългият ден в живота ми.

За 24 часа решихме да напуснем Димитровград и да се установим в София. През 2001 г. напуснах Димитровград със 120 висящи дела, с 1 тийнейджър и един куфар. Няколко години работех в София и пътувах два пъти в седмицата до Димитровград и Хасково по делата, които ми бяха останали. Имах дълг към клиентите, които ми вярваха и ме чакаха търпеливо. Това решение беше едно от най-смелите в живота ми. Бях най-търсеният адвокат, имах успешна кариера, току-що бях сбъднала мечтата си за дом (бяхме си построили прекрасна къща). Но бях прясно разведена, загубила родителите си, с дете, за чието бъдеще бях отговорна. Реших, че най-верният път е да започна отначало. Казах си: “Стягай се, Петя! Отсега нататък си само ти”.

Какво ти помогна в реализацията на това трудно решение?

Едно от най-устойчивите ми качества е, че никога не се отказвам, колкото и трудно да изглежда. Имам силата, волята  и  винаги продължавам. От този труден момент през 2001 г., когато смених града започнах да градя моя кантора в София. През 2003 г. вече имах екип около себе си. Днес съм щастлива с клиенти, които от 30 години са с мен и ми вярват. Тогава аз вярвах в себе си и знаех, че създаването на екип изисква посвещаване. Знаех, че ще успея, че ще бъда добър адвокат. Както преди да родя знаех, че ще имам син и ще се казва Александър.

Той с какво се занимава?

Александър работи в кантората от първата си година като студент, мина през всички фази в работата и се изгради като много добър адвокат, специалист по административно право и недвижими имоти. Работи в екипа и винаги мога да разчитам на него. Той  е много креативна личност, търси свой творчески подход в работата. Гордея се, че успях да създам  и възпитам един добър човек, готов да помогне на всеки. Александър е истински джентълмен, човек с  достойнство и здрава ценностна система. Не, че е мой син, но в днешните динамични  времена, когато липсва мотивация за развитие сред младите хора,  когато разпадът на традиционните ценности е видим навсякъде, хора като Александър не се срещат често. В последните години той се посвети и се занимава усилено с бразилско джуджицу. Много съм горда с успехите му – стана европейски вицешампион през март в Рим.

Какво обичате да правите заедно?

Обичаме да кулинарстваме заедно, да се събираме и готвим за приятели, да гледаме филми, да пътуваме, да караме ски. Тази година имаше много сняг и ходихме на ски  заедно с негови и мои приятели. Обичам да общувам с него, дава ми съвършено друг поглед на живота, обичам да виждам холограмността на вселената през неговите очи,  той е моят безпощаден критик. Когато бяхме изолирани заради пандемията от COVID-19 и всички спортни зали бяха затворени, на него му предстоеше състезание по джуджицу, и се наложи да съм му спаринг партньор (смее се). Беше вълнуващо, необичайно, но интересно за мен. Често си мисля, че не им е лесно на сегашните млади хора. Те търсят бърз успех, бърза слава, светкавични резултати и бързи пари. А е изключително важно да знаят, че всичко е  резултат от труд, страст и постоянство. Мисля, че съм научила Александър на това.

Кои са каузите, зад които заставаш?

Образование, култура и стартъп среда! С приятели от Фейсбук групата “Готвя нещо”, обединени от страстта към кулинарията и от стремежа да помагаме, събрахме средства и осигуряваме ежедневно топла храна за бежанците от Украйна. Правим го повече  от месец. Участвам и в други инициативи за подкрепа на украин­ците, пострадали от войната. Другата ми лична кауза е свързана с образованието. Трета поредна година участвам в менторската програма на  „Дамски форум“ и съм ментор на изключително вдъхновяващи млади дами по пътя им към успеха и утвърждаването им в професионален план. Обмяната на женска енергия и вдъхновението, което носи тя, създава чудеса. Част от истинското лидерство е

да бъда вдъхновение за тези млади дами

и да дам време, подкрепа, да ги заразя с моя ентусиазъм и да споделя личен и професионален опит. Казват, че най-големите дарители са учителите и това е част от моя жизнен път и избор. В кантората също развиваме менторството като част от стажантската ни програма, по която развиваме младите хора още от студентската скамейка. Като кантора подкрепяме активно развитието на стартъп средата у нас, активно работим по няколко иновативни проекта, чрез които млади хора искат да променят бизнес средата. Работим про боно и ги подкрепяме, докато получат финансиране и стъпят на краката си.

А кои са областите, в които работиш?

В икономически стабилните държави хората приемат, че всичко: от статута и разпределянето на семейното имущество и данъците, до договора с интернет провайдера, следва да минава през юридическия консултант, за да се избегнат възможностите за спекулации, за да има яснота по отношение на права и задължения. Кауза, в която вярваме с моя екип,  е да възпитаме осъзнатост в България за навременно и предварително ползване на адвокатски услуги, а не да се търси адвокат, когато проблемът е възникнал и възможностите за реакция и успешно разрешаване са ограничени. Смятам, че

правото е длъжник на технологичния растеж.

Особено в медицината. Затова в последните няколко години работим усилено по темата за телемедицината: за дигитализация в медицината и за създаването на законова база, за да функционират успешно иновативните технологични решения в полза на здравето на хората. В Дигиталния клъстер за иновации в медицината, чийто член съм, обследваме законодателството на европейските държави и на неразвитите европейски държави в областта на телемедицината, за да подкрепим тази силно нуждаеща се от нова правна уредба област. Анализът, който правим, ще улесни институциите и Министерство на здравеопазването за законодателни промени в областта на електронното здравеопазване.

Познаваме бизнеса на клиентите си, стоим до тях и им помагаме да преминат през правните предизвикателства, които средата за правене на  бизнес предлага. Това ги кара да се чувстват спокойни и защитени за правната си сигурност. Характеристиките, които отличават „Мургова и партньори“ от другите кантори, са персонализираните и интегрирани услуги, индивидуалният подход към всеки казус,

нестандартните решения,

както и впечатляваща съдебна успеваемост. Освен процесуалното право и преговорите, структурирането на бизнес групи и недвижимите имоти, моята специализация са областите: авторско право и интелектуална собственост. През последните години специализирам в областта на защитата на търговската тайна и  налагането й като инструмент за защита на интелектуалната собственост на компаниите и защитата й като нематериален актив, който повишава цената на всяка компания.

А какво се случа с медиацията, преди години основа Балканска асоциация?

Медиацията е голямото ми разочарование. Преди 8 години учредих Балканска асоциация за разрешаване на спорове, в която участваха адвокати и медиатори от 8 балкански държави, които ми повярваха. Но в България, като че ли има голямо  недоверие  във възможностите на медиацията, и хората предпочитат съдът да разреши спора им, без оглед на това колко време и пари ще изгубят. Иска ми се хората да осъзнаят колко нерви, пари и време губят в съдебни дела, особено по семейни и наследствени казуси, и колко хубаво би  било да решат да инвестират тези пари в образованието на децата си.Тогава със сигурност тази кауза би имала повече смисъл.

В последните години работиш усилено в областта на интелектуалната собственост. Какво ти носи това?

Софтуерният бизнес развива значителни нива, а едновременно с него много иновации излизат на пазара. Интелектуалната собственост (търговски марки, патенти, търговска тайна) е най-важният актив на компанията, а безспорно и най-комплицираният. Ако още при създаването на една компания закрилата на интелектуалната собственост се приеме като един от най-важ­ните приоритети, ако внимателно се изработи консултирано споразумение за неразкриване на конфиденциална информация (NDA), ако се изготвят консултиран с добри юристи дружествен договор, коректни споразумения  с работниците и персонала, изрядни договори за услуги с трети лица, със сигурност ще бъдат избегнати скъпи и неблагоприятни усложнения.  Отделно от това  в България се снимат различни чуждестранни кинопродукции, сключват се редица договори, свързани с авторското право. Ние работихме с доста филмови продуценти. Тази ни работа ни среща и с много интересни хора. Пазя няколко такива за цял живот.

Ще е любопитно за нашите читатели да разкажеш за тези срещи?

Беше една  пролетна априлска сутрин преди  6 години. Докато пиех първото си кафе, във Фейсбук видях, че моя позната се е снимала с Джерард Бътлър, любимият ми актьор тогава. Помислих си: „Колко искам и аз да  срещна  Джерард…” Същата вечер отидохме с моя приятел на вечеря в ресторант в центъра. В един миг вдигнах поглед и видях Джерард Бътлър, който седна до мен на съседната маса. Разбира се, запознахме се, снимахме се. Какво нещо е само подсъзнанието – програмираш нещо в мисълта си и то се случва в действителността! Такава беше и срещата ми с Робин Шарма, когото харесвах много като млад адвокат. Преди години той изнесе лекция в София. Имах точно половин час време, когато ми се обадиха, че ме канят за да отида на събитието, което

даде нови посоки в живота ми.

По изключително неочакван начин се запознах и с Мариус Куркински, който за мен е истински гений и изключително вдъхновяващ талант. Тези  уж „случайни” неща ми дават усещането, че, когато си на правия път, винаги срещаш правилните хора. Такава беше и срещата ми с Ерик-Еманюел Шмит, който беше в България през февруари 2020 г., имах късмета да го гледам в „Господин Ибрахим и цветята на Корана“ по случай рождения ден на директора на Народния театър Мариус Донкин и да си поговоря лично с него. Безценни мигове, далеч по-рано осъзнати с ясно намерение.

Какво ти е дало правото като професия?

Правото е изключително динамична и развиваща се професия. А това изисква постоянно учене, усвояване на дълбините на знанието, отстояване на върховенството на правото и закона, поддържане на висок морал на адвокатската професия и търпение. Правото е кауза!  Спомням си един емблематичен случай. Като млад адвокат бях обжалвала отказа на съда  децата на един баща, починал при пътно-транспортно произшествие, да приеме гражданския им иск за съвместно разглеждане. Бях решена да обжалвам докрай отказа, защото беше несправедлив. Стигнахме до Върховния съд и… законът бе променен. И трябваше да се приложи по-благоприятният за клиентите ми закон. Те спечелиха. Това е случай, който носи посланието никога да не се отказваш.

Смятам, че добрият адвокат умее да изслушваа клиента си, да усети това, което е отвъд мотивацията му да потърси юридическа помощ. Ще бъда най-щастливият човек, ако клиентите започнат да ме търсят преди да предприемат каквото и да е бизнес начинание, а не когато вече са го договорили. В своя декалог на Заповедите на адвоката  уругвайският юрист Едуардо Кутюр казва: „Обичайте професията си, учете се, да сте в течение, борете си, забравете недоволството, мислете, бъдете лоялни, имайте вяра и търпение, бъдете толерантни и работете”.

Има ли новости, тенденции, които въвеждаш в правото в България?

Много искам да създадем в България традиция, свързана със семейното планиране. В момента второто поколение след промените от 1989 г. поема бизнеса на родителите си. Тези млади хора често влизат в поколенчески и морален конфликт с родителите, си – собственици и управляващи семейния бизнес. Те са подготвени като образование, имат капацитета, но не са подготвени реално за бизнеса и унаследяването, за истинското управление, искат да продължат семейната традиция, но имат коренно различен подход от начина на управление, следван от родителите им.

Родителите много често искат да оставят бизнеса на децата си,

но не знаят как да се оттеглят безпроблемно и новото поколение плавно да встъпи. В този процес конфликтите са неизбежни. Затова би било добре, още като се родят децата, внуците, по време на израстването им и в образованието им да бъдат готвени за наследници на бизнеса: кой какво ще наследи, каква ще е процедурата, какво може да се случи, да се изготвят планове за наследяване и управление. Често водещи корпорации фалират, защото наследниците не могат да се разберат помежду си. Огромно богатство се разпада, защото

няма образованост за правата и задълженията за наследниците.

Това е нещо, върху което работим, тъй като в България все още няма традиции в тази насока. Другата тема е свързана с търговската тайна, като посветих доста време в последните две години на защитата на търговската тайна, като ключ за повишаване на конкуренто­способността на компаниите. Защитата на търговските тайни е жизненоважна за бизнес стратегията на компанията, добрата репутация и способността да се поддържат конкурентни предимства, развити чрез значителни инвестиции в научни и други изследвания, в персонала. Икономическата стойност на търговската тайна зависи от запазването й в тайна.

Кулинарията е твоя страст. Зарежда ли те готвенето?

Обичам да готвя и да събирам приятели около масата. Обичам да организирам  тематични партита. Следвам много известни топшефове. Моят любимец е Отоленги. Обикалям доста Мишлен ресторанти по света, и кулинарията е моето хоби, освен книгите, киното и пътешествията. Внимателно подбирам и продуктите, с които готвя – имам места за специално отглеждано месо и зеленчуци. Много съм запалена в момента по максимализма в подреждането и декорацията на масата.

Всеки съд е различен,

същевременно заедно са в една обща композиция, представляват една многоцветна сладост за очите. Менюто ми е написано на една дъска, когато идват гости. Винаги имам зададена предварителна тема за обсъждане, всеки се готви и става много забавно. Нашите родители се събираха, свиреха и пееха стари градски песни до ранни зори. Иска ми се да продължим този стил на общуване. Днес, особено след пандемията, всеки се е затворил в собствената си черупка, свикнахме да живеем в собствените си малки светове. А моята философия е, че традициите и ценностите в семейството са най-стойностното богатство, наследство, което трябва да се предава от поколение на поколение.