Аглика Йотова е част от семейството собственици на винарска изба Бонония Естейт. На 29 години е – през 2019 г. се завръща в България след десетилетие обучение в чужбина. Учи 7 години в Англия (Кентърбъри, Кеймбридж, Лестър, откъдето е бакалавърската й специалност по икономика). След това 2 години живее в Барселона, където записва две магистратури и защитава дисертация, посветена на виното. За финал се мести в Москва, където остава една година.
Бонония Естейт е производител на висококачествено българско вино, като концентрира силите си в типичните за Северозападна България бяло вино и розе и в по-леките и ефирни червени вина. Семейната компания носи името на древна римска крепост, намираща се по поречието на река Дунав, Бонония – днешния град Видин. През миналото лято семейството откри Bononia Estate Winery & Resort – изключително място за винен туризъм, спа и релакс на брега на река Дунав.
Миналото лято открихте едно изключително място на брега на река Дунав – Bononia Estate Winery & Resort, в което хиляди българи се влюбиха, благодарение на сериала „С река на сърцето“. Разкажете ни повече за него.
Благодаря! Наистина успяхме да изградим едно райско кътче с впечатляваща история от 1895 г. В продължение на 6 години запазихме, реставрирахме и достроихме това, на което могат нашите гости да се насладят сега. Bononia Estate Winery & Resort въплъщава в себе си три века: XIX, XX и XXI, давайки възможност да се разгледа и оцени историята и контраста в годините. Комплексът е бутиков, направен с много любов, „мерак“, усилия и средства, с цел да се превърне в една от най-предпочитаните винени дестинации на Балканите, а защо не и в Европа.
Мястото е създадено за успешни хора с възможности и гости, които могат да забележат и оценят всеки един детайл. Сигурна съм, че гостите ни ще отбележат, че има отличен баланс между цена и качество и ще останат наистина доволни от своето преживяване при нас. Колко често ни се случва да отидем някъде с голямо желание, да оставим много пари и да си тръгнем разочаровани, неудовлетворени и, както се казва, „прецакани“? Точно това се постарахме да избегнем при нас!
Хотелът разполага с 22 бутикови стаи, всяка със свой собствен стил и характер, като всички са оборудвани с най-висок клас материали, комплименти за гостите и някои са с прекрасни тераси и удивителна гледка. Освен това разполагаме с модерен и уютен ресторант, няколко красиви помещения за различни типове събития, великолепна енотека от 1895 г., където се провеждат дегустациите, луксозен пура бар, изключително модерна релакс зона, външен infnity басейн, вътрешен и външен детски кът, а през лятото ще можем да предложим и на нашите скъпи гости разходка и дегустация на яхта по Дунава.
За 6 месеца успяхме да спечелим награди за „Най-добър хотелски комплекс с винарска изба“, „Най-добър ресторант с авторска кухня“ и дори бяхме номинирани за „Сграда на годината“! Може би това допринася и за изключително силния интерес и запитвания, които получаваме да бъдем домакини за сватби през лятото, тийм билдинги и частни празници.
Само ние си знаем през какви трудности, премеждия и предизвикателства минахме през годините, в които създавахме Bononia Estate Winery & Resort, но пък искрено се надявам накрая всичко това да си е струвало, заслужавало и хората наистина да оценят мястото.
Разкажете ни повече за избата. Коя е тайната за създаване на добро вино – лозя, тероар, технолог, бъчви, любов…?
Бонония Естейт е семейна винарска изба на брега на река Дунав, на 15 км от град Видин между двете села Кошава и Гомотарци. Имаме собствени лозя от 1600 декара, които включват различни международни и местни сортове, а само на половин километър от тях е винарната, включваща цялата производствена част. През годините успяхме да затворим производствения цикъл напълно и сега можем да разчитаме основно на себе си, като това ни прави и по-гъвкав, сигурен и надежден партньор.
Избата е с производствен капацитет 300 тона вино годишно – бяло, червено, розе и пенливо. Технологичният процес следва добрите хигиенни и производствени практики, използвайки традиционни и високотехнологични процеси с първокачествено технологично оборудване – от приемането на гроздето до бутилирането на виното.
Като изба, преработваща в по-голямата си степен бяло грозде, около 65%, изключително важно е наличието на добра охладителна система, осигуряваща студ по време на редица процеси. Малко хора знаят, че да бъдеш „бяла изба“ е много по-скъпо, по-трудно и по-рисковано. По време на кампания имаме и доста по-кратък период от време, през което гроздето трябва да бъде прибрано.
Бонония е оборудвана с малки по обем съдове, което позволява контрол и обработка на гроздето от различни клонове и плотове. Налични са и 2 съда под налягане, така наречените акратофори, за производство на пенливо вино по резервоарен метод.
От миналата година сме горди собственици на 6 специални дизайнерски неръждаеми съда от известен италиански производител. Тези съдове са уникални и впечатляващи по няколко причини – производителят изработва дизайна им еднократно, следователно никоя друга изба не би имала същите, производителят подбира своите клиенти и не работи с всички, желаещи и предявили интерес, като такова оборудване има в много малко винарни по света, а на Балканите ние сме единствени. И, разбира се, не на последно място това е една сериозна и дългосрочна инвестиция в бъдещето. Скоро очакваме да пристигнат и специални малки бетонови съдове от същия производител.
Отлежаването на виното се осъществява в над 300 дъбови бъчви в 3 различни избени помещения от 3-те различни века. Налични са 225, 228, 265, 400 и 500-литрови бъчви, както и 4 броя 3-тонни дървени съдове „тоно“, всички с различна степен на изпичане, от различни реномирани френски производители.
Съоръженията и прилагането на различни технологични подходи дава възможност за вариативност в стиловото разнообразие. Системата за производство на азот осигурява инертираща среда при всички манипулации с цел запазване свежестта и плодовитостта на вината.
И най-доброто вино, ако не е бутилирано при подходящи и еднакви условия от първата до последната бутилка няма шанс да се развива положително. Затова сме заложили на италиански производител на бутилираща техника за вино, лидер в този сегмент. Автоматизираната ни бутилираща линия се състои от бутилиране под инертна среда с азот, и осигурява правилното му съзряване в бутилка за дълъг период от време.
На последно място, но не и по важност, имаме налична собствена модерно оборудвана лаборатория, където се извършва контрол на всеки етап от технологичния процес.
Добрата технологична обезпеченост в избата е предпоставка за производството на качествени вина със собствен почерк и визия, а това е цел към която уверено вървим.
А за вината?
Бонония Естейт предлага 5 бранда вина към момента – Гомотарци, Истър, О ля ля, Бонония Естейт и лимитираната серия Фърст Винтич. Имаме и пенливо вино, а много скоро ще започнем да предлагаме и ракия.
Има ли вече винена култура в България? Подценени ли са вината на родните изби?
Определено се забелязва напредък. През последните няколко години ми прави впечатление, че на всяка винена дегустация или курс, на които съм присъствала, е пълно с хора, тоест има интерес да се пробва и научи повече по тази тема. Често и по заведенията почти на всяка маса има чаша или бутилка вино, което е много радващо.
По отношение подценяването на българското вино от нас си, българите, това ми е много чувствителна тема. И през 2021 г. си говорихме по този въпрос в друго наше интервю, като наблюденията ми, за съжаление, не са променени и днес. Сред нас има силно изразено предпочитание и възхищение към вносните вина – за сметка на българските. Продължава да се смята за по-имиджово да си поръчаш италианско, испанско, аржентинско или друго някое от обичайните заподозрени вина. Много ми се иска да вечерям в някое заведение и когато попитам за препоръка какво вино да си поръчам, да ми кажат ‚Опитайте това вино от българската изба…, да разкажат малко за виното, за избата, за региона. Ето това е готино!
Обичам да давам пример с нашето шардоне в серия Гомотарци, базовата ни серия. В международния конкурс за шардонета от цял свят „Chardonnay Du Monde“, то зае 5-то място! А тук вкъщи – давай шардоне от Напа Вали.
И все пак вярвам, че с времето ще разберем, че и българските вина са на много добро ниво и ще започнем да ги търсим все повече в менютата и по рафтовете в магазините.
В едно интервю за „Жената днес“ от 2021 г. казвате за себе си: „Мисля, че съм добър човек, традиционалист, лоялна, постоянна, амбициозна, опитвам се да гледам гората, не дървото, взискателна и критична съм – следвам принципа „Винаги може още и по-добре“, което е хубаво при постигането на резултати, но трудно дава удовлетворение, защото си в постоянно състезание със себе си“. Променихте ли се за това време? Знаете ли вече повече за постигането на удовлетворението? Бихте ли сменила нещо в това описание днес?
Успяла съм да дам доста точно описание за себе си, което смятам, че е актуално и днес. За добро или за лошо. Често имаме различна представа за себе си от тази, която околните имат за нас, но в конкретния случай нещата се припокриват малко или много.
За това кратко време успях да оценя още повече колко е важно постигането на удовлетворение, спокойствие и че не трябва да се впрягаме за всяко нещо или да драматизираме. Успях да оценя, но дали съм успяла да го приложа е друга работа.
Нашата съвременна култура набляга постоянно на нереалистично положителните очаквания – бъди по-щастлив, по-здрав, по-добър и от най-добрите, по-умен, по-бърз, по-богат, по-секси, по-известен, бъди по-съвършен и невероятен. Все едно описах инфлуенсърите – най-щастливите, постоянно в еуфория и супер доволни и приемащи живота хора… уж.
Искам да мога и всички ние да можем да се спрем и наистина да се замислим, че целият този сладникав и леко фалшив позитивизъм, радостни врели-некипели и т.н., основно целят да наблегнат върху това, което ни липсва. Би било хубаво малко да се успокоим, да позабавим крачка, да спрем постоянно да обясняваме колко сме заети и уморени и да направим усилие да приемаме нещата такива каквито са.
Имате ли свои златни правила за работа?
Лично аз обичам правилата и реда. Според мен те са необходими, за да избегнем хаоса и лошите резултати. Имам си любим тефтер, в който си записвам всичко – задачи, срещи, важна информация, идеи, мисли и т.н. Добрата организация и планирането ме карат да се чувствам подготвена, спокойна и сигурна.
Честно казано, избягвам да говоря много по-телефона, а предимно пиша мейли, за мен тази комуникация е по много причини по-предпочитана и ефективна. Старая се да се „изключвам“ от излишната и ненужна информация, харесвам повече подхода: кратко, точно и ясно. Пък и вече съм на мнение, че хората могат да говорят много, но нека да видим каква работа ще свършат и какви резултати ще получат. Изключително много ми харесва изразът „Това, което правиш казва толкова много, че не чувам какво ми говориш“.
Поставила съм си за цел да управлявам по-добре емоциите си, тъй като не е хубаво човек да показва настроенията си, особено на работното място. Доста работа върху себе си изисква, защото винаги много ми личи, когато нещо ме ядоса, разочарова, възмути или пък в другия край – ме зарадва или ми хареса.
Какво Ви доставя удоволствие? За какво мечтае младата жена Аглика?
От професионална гледна точка – успешно завършените задачи и добрите резултати. Признанието от колеги, познати и непознати, да видя, че търсят и харесват нашите продукти, че оценяват и виждат нашите усилия.
По отношение личния живот обичам домашния уют, четенето на интересни и увлекателни книги, разходките в хубаво време, червеното вино, роклите и старото строителство. Доставят ми удоволствие и разговорите с умни и уверени хора, такива от които мога да науча нови и интересни неща.
Мечтая за професионални успехи на световната винена сцена, за мое силно и здраво семейство, за споделена и истинска любов, за разбирателство и спокойствие и за… вътрешен мир.
Каква е жената днес според Вас?
Много хубав въпрос. Мога да изкажа мнение спрямо жените, които са в моето обкръжение и тези, които малко или много са ми направили някакво впечатление.
Жената днес е станала доста самостоятелна и може би даже
самодостатъчна. Често се случва да предпочетем да не искаме помощ, когато имаме нужда, да не показваме слабост или че сме наранени, да си мълчим, когато нещо не можем или ни притеснява. Само и само да не би някой да ни каже, че не сме силни. И какво от това? Може би е хубаво да се опитаме да бъдем малко по-нежни, по-скромни, по-обрани и по-чувствителни. Всеки има нужда да го обичат, подкрепят и да бъде слаб в някакви моменти. Забелязва се, че прекалено силната и оправна жена започна да потиска и комплексира мъжа. И както много казват: „Аз не се чувствам мъж с нея“. И тук идват жените ‚мяу-мяу‘, както аз ги наричам, и които пък са в другия полюс. Нужно е да търсим „златната среда“. И може би малко да натиснем спирачките.
В месеца на любовта и виното какво пожелавате на себе си и нашите читатели?
Напоследък ми прави впечатление, че живеем в по-повърхностни години. Какво имам предвид? Слушаме, без да чуваме. Говорим, без да казваме много или не казваме нищо. Питаме „как си“, без наистина да се вълнуваме, казваме „липсваш ми“, а не правим нищо, за да се видим, обичаме без чувства, работим без мерак… Пожелавам на себе си и на вашите читатели хората до тях наистина да ги чуват, да им казват важните неща като: „Обичам те“, „Ти си важен за мен“, „Страхотен си“, „Радвам се, че те имам“ достатъчно често. Да са заобиколени с хора, които истински да се вълнуват как са и да споделят с тях техните радости и неволи, с хора, които ги търсят и имат нужда да бъдат до тях и, разбира се, с хора, които искрено и чисто ги обичат.
Е, и да пият повече вино! Все пак да пиеш хубаво вино и да ядеш
вкусна храна в приятна компания е едно от най-цивилизованите удоволствия в живота.
0 Коментара