Андреа. Лоша

Снимки Дилян Марков@DilianMarkovStudio

Стил Джина Шеовска

Грим Кирил Чалъков

Коси @FetishHairStudio

Тя прави хитове. И самата тя е истински хит. В попфолк музиката, която няма нужда от творчески анализ. Ако народът иска забавление, Андреа категорично дава най-доброто. Последните й клипове са гледани от милиони фенове в интернет, а когато фактите крещят, критиката мълчи. Съвместната работа с румънския композитор Кости я изстреля високо в музикалния бизнес и донесе на Андреа аплодисменти отвъд пределите на България. Тя смело прекрачи рамката на жанра и музикално пофлиртува със световните звезди Шаги, Боб Синклер и Марио Уинас. Резултатът – парчетата Champagne, I Wanna и Mine, концерти в САЩ и Белгия. В петгодишната си кариера момичето със зелени очи сменяше стилове, визия, имидж и репертоар. Без капка съмнение, че експериментът винаги си заслужава. Онова, което остана непроменено, е дързостта й да бъде скандална. Режисирана или не, тази роля приляга на Андреа. Амбицията й не е гола и добре се възползва от всички модерни похвати на шоубизнеса. На каква цена? Каквато й да е цената, Андреа може да си я позволи. Работи много, печели добре. Шампионът по бокс Кубрат Пулев е мъжът в живота й, а неговото рамо със сигурност може да понесе бурната слава на любимата му жена.

Как изпрати старата и посрещна новата година, къде празнува?

Бях на работа, имах две участия за вечерта. Вече пета година така посрещам Нова година. И да призная, не мечтая за нещо по-различно. Какво толкова има да се празнува? Има някаква излишна истерия, масова при това. Всичко ми изглежда нагласено и изкуствено, хората се втурват да се разкрасяват, купуват като луди по магазините, напиват се по заведенията. Не обичам да празнувам и рождения си ден. На 23 януари навършвам 25, но този път всичко ще бъде по-специално, по-романтично – рожден ден, ново видео и нов албум в едно. Ще представя най-новия си клип „Лоша”, който е и най-трудният, създаван някога в кариерата ми. От известно време имам интерес към киното. Затова почнах да превръщам клиповете си в кратки филмчета. Скучно е само да позирам. В новото ми видео има доста исторически препратки и каскади, динамично е. Идеята е на Мартин Макариев, който е и режисьор на клипа. Професионалист, зареден с много интересни идеи. А ние, изпълнителите, имаме нужда от такива хора, за да се развиваме.

Трудно е да си позволим високобюджетни клипове, но предпочитам да се лиша от някоя и друга рокля и да създам нещо, което ме стимулира като артист. Инвестирам в изкуството.

 

Можеш ли да си го позволиш?

Много работя, за да си го позволя. Ако сравня музикалния бизнес със спортния например, нещата са различни. Приятелят ми Кубрат има за цел да тренира и да се състезава, ангажиментите и участията му се уреждат от мениджъри. В моя случай всичко се уговаря от мен самата. Лично отговарям за себе си и за музикалния продукт, който поднасям на почитателите си.

Песента и новият ти четвърти ти албум се казват „Лоша”. Скучно ли е да си добра?

И за секунда не ми е било скучно, когато създавам проектите си. Колкото до доброто и лошото, никога не знаем колко лоши можем да бъдем, когато вярваме в доброто. Бих искала да не разкривам мистерията около „Лоша”, нека остане изненада до 23 януари, когато е официалната премиера. Но в клипа темата за доброто и лошото остава. Накратко – онези, които са лоши в очите на хората, са разпънати на кръст. В тоя смисъл на мен така ми тръгна цялата кариера. Говореха, че майка ми и баща ми помагат, плюеха ме, че се разголвам, малко хора искаха да признаят успехите ми. Сега имам толкова много фенове, които ме подкрепят и обичат. Но все още се намират и други, които като коне с капаци се взират в предишния ми имидж и не желаят да видят, че се развивам. Сякаш не искат да разберат, че човек израства и не винаги е правилно, когато си съставят мнение за някого ей така, от един поглед.

Не даваш вид на човек, твърде чувствителен към мнението на другите.

Знам, че винаги ще има хора, които ще критикуват, на които няма да се харесам. Аз съм чувствителна, но си изживявам вътрешно емоциите, прикривам ги. И така трябва да бъде. Защото човек с времето научава кои са истински важните неща в живота.

За теб кои са?

Различни по отношение на личния и професионалния живот. Разбрах, че единствено стойностните проекти ме удовлетворяват като изпълнител. Не само наградите. Искам след време, когато се обърна назад, да си кажа, че колкото и трудно да е било, съм успяла да създам тази песен или този клип. И те ще останат след мен. Човек не трябва да дребнее за малките неща. Поне аз така мисля и така правя. Защото в музикалния бранш злобата и завистта са големи, но какво значение имат те, когато излизаш през публиката и чуеш силните аплаузи? Всеки има своята съдба. Никой не може да изживее чуждата, пътят ни е предначертан. И трябва да го следваме, за да видим какво ни е подготвил животът. Вярвам в това и вярвам в Господ.

Следваш съдбата или амбицията си?

В началото беше амбиция да се докажа. Постепенно се превърна в начин на живот, стана потребност. Мисля, че колкото и амбиция да имаш, ако не е било писано да стане – както да напираш и натискаш, няма да успееш. Когато се случат желаните от теб неща, значи вървиш в правилната посока.

В семейството ти има много хора, посветени на различни изкуства – опера, балет, театър. Защо избра попфолка?

В България това е музиката, която повечето хора слушат и харесват. Няма как да изкривим нито географията си, нито факта. Мисля, че добрият изпълнител не би се ограничил само с един стил музика. Той би експериментирал в различни посоки. Аз лично имам няколко такива песни, различни от типичното попфолк звучене. Някои са на английски, а една от последните е дуетната ми песен „Скитници” с оперния певец Стефано. Знам, че тази песен и някои от останалите няма да се слушат по дискотеките. Това обаче е моят експеримент, един важен опит, който ме кара да се чувствам по-обогатена и щастлива.

Успя да впечатлиш и световни звезди като Боб Синклер и Шаги. Как?

През 2009-а година заедно с румънския композитор Кости стартирахме общ проект и направихме група. Целта беше да обединим талантите си, той – като композитор, аз – като изпълнител, и да изработваме много по-качествен музикален продукт. Включително и клипове, които се снимаха на HD формат, който дотогава не бе популярен в България. Направихме две-три парчета, които много добре се приеха в чужбина. Създадените вече връзки в музикалния бизнес много помогнаха за осъществяването на контакта с продуцентите на Боб Синклер, Юнивърсъл Франция. Те спонсорираха цялата идея, отиването ни до Маями и заснемането на клипа и съвместната ни песен със Синклер и Шаги. Шаги много хареса парчето, от там дойде и ентусиазмът му да запишем втора дуетна песен. Пристигна в България, никакви капризи не прояви, застана пред камерата и нямаше нито един слаб кадър. Шаги е много добър, земен, истински. Дори за миг не се държа като недосегаема световна звезда. Много му се щеше да обиколи и види нощния живот на София. Ама беше неделя вечер и нямаше много за показване. Сигурна съм, че много би се забавлявал.

Ти как оценяваш тези песни, какво ти донесоха те?

Истината е, че тук нямат голям успех по заведенията, в които пея. Но са успешни в чужбина. Приятели от Вашингтон и Лос Анджелис се обаждат да ми кажат, че са чули по радиото песните ни с Шаги. Разбрах, че и по Fashion TV ревютата вървят на фона на нашите песни. Това значи, че и ние, българите, можем да бъдем на гребена на световната музикална вълна. Не казвам, че съм първата българка, отишла да покорява чужбина, нито последната. Но от музикална гледна точка е малка крачка и силно се надявам тя да има своето продължение.

С кого би искала да пееш на една сцена?

Помня как, докато записвахме първото парче с Шаги, си мислех колко искам да го изпея на една сцена с него, да разбера какво е чувството. Защото той излиза пред огромна публика и това е много емоционално. Случи се. Пях с Шаги на концерти в Ню Йорк и Белгия. Страхотно беше! Покрай тези участия и пътувания натрупах доста впечатления. Разбрах, че не съм почитателка на американската култура и начин на живот. Европа много повече ми харесва. Бях силно впечатлена при престоя ми в Белгия. Отидохме в един ресторант, беше обедно време. И там видях възрастни двойки, облечени елегантно, дошли тук да обядват. Държаха се за ръцете и се гледаха в очите. Толкова бяха мили и сладки, много бях развълнувана. Мислех си, че сигурно са заедно повече от 40-50 години, но все още пазят онзи пламък помежду си. В Америка например такова нещо не видях.

Къде обичаш да пътешестваш?

Страшно харесвам Гърция, може би защото обичам историята, древните цивилизации. Много се впечатлих от Акропола, за един ден два пъти ходих да го разглеждам. Толкова странно е чувството да стъпваш по земи, за които си учил, чел си, където преди хиляди години е кипял живот.

Вкъщи каква си?

Голям домашар съм. Когато нямам ангажименти, обичам да си седя сама у дома. Подреждам си, гледам филми, ровя в интернет, пиша си с приятели. Грижа се и за домашните си любимци, пекинеза Сантино и персийката Парис. Той е кръстен на героя от филма „Кръстникът” и много плаче, като изляза, голям рев пада. Парис пък е ужасно ленива, такава й е породата. Разбират се по свой си начин. Той много я обича и гушка, а тя му бие шамари с лапичките си.

С Кубрат сте заедно от много време. Как живеете?

Като старо семейство сме с Кубрат, малко като възрастните двойки в Белгия, за които разказах. Заедно сме, защото всеки от нас двамата е открил част от себе си в другия. И така се допълваме. Кубрат е много по-директен, по-категоричен от мен. Не се притеснява да каже нещата както ги мисли. Когато се запознахме, не бяхме популярни, но във времето кариерите ни се развиха почти едновременно. Което е много хубаво. Имаше баланс заради успехите, които всеки от нас постигаше поотделно. Е, разбира се, не всичко е прекрасно през цялото време. И това е нормално. Случва се да се караме, но напоследък сме твърде заети, за да се вживяваме в разни дреболии.