Снимки ВАСИЛ ГЕРМАНОВ
Стил АНГЕЛИНА ИЛИЕВА-ИНГА thinktanklab
Грим ХРИСТИНА ТРАЙКОВА
Коса ЖОРО за Hair Shop
Една от най-приятните мелодии, които озвучават напоследък колата ми, е песента „Всяка година по същото време“ на Белослава и Орлин. А след като гледах клипа към песента, бях сигурна, че много ще харесам тази лъчезарна, грейнала и одухотворена млада жена, на която стилистиката на италианското кино толкова й отива. Както й отиваше впрочем неочакваната комбинация с „Ъпсурт”. Независимо дали музиката й е джаз, соул, хауз или диско, никога не можеш да сбъркаш уникалния й сластен глас, любимите й речетативи, смислени текстове и музикални закачки. Белослава е всичко онова, което чалга културата у нас не е. Във всеки смисъл. От нея самата и от музиката й лъхат едновременно лекота и аристократизъм. И си мисля, че ако имаше повече хора като нея, страната ни щеше да е едно много хубаво място за живеене.
Не спирам да си тананикам мелодията от „Всяка година по същото време“. На кого му хрумна тази чудесна песен?
Тази песен възникна по повод спектакъла на Малък градски театър „Зад канала“ – „Всяка година по същото време“. Това е продължение на пиеса, която се играеше преди 20 години в Театър „София“ отново от Анета Сотирова – моята майка, и Тодор Колев. Това е естественото продължение на драматурга Бърнард Слейд. За първи път майка ми се обърна към мен и моя екип – пианиста Живко Петров, и ни предложи да направим музиката за спектакъла. Вътре беше заложена много красива тема: героят подарява тази песен на любимата си за рождения й ден. Текстът беше труден за напасване и тук се намеси Матей Стоянов. Аз я затананиках и се оказа, че доста хора я харесват. И дори тя да е различна от моето амплоа и моята музика, тя е песен във всички времена, за всички възрасти и на вечна тема – любовта. Много се радвам, че Орлин Павлов прие да я изпеем заедно, защото така песента стана далеч полична и въздействаща. Орлин е много възпитан, деликатен и интелигентен (неща, които ми липсват в днешните времена) и тембърът му е прекрасен за тази тема.
Не ми е хрумнало, че тази песен е далеч от твоето амплоа, защото ти правиш много различна музика.
Да, но тази песен е с театралнофилмово звучене. Има нещо ретро в нея. Речетативът на Орлин е заимстван от детските ми години, от песента на Ален Делон и Далида Paroles, Paroles. Искаше ми се тази песен да има този характер.
А смяташ ли, че това е реална история? Може ли толкова дълго да трае тайната любов?
Историята разказва за двама души, всеки със своя живот и своето семейство, които всяка година по едно и също време се срещат за три дни. И така цял живот. Накрая те се събират. Възможна е такава любов, разбира се. Помня, че пощенската ни кутия беше пълна с писма на хора, които по 11 пъти са гледали представлението, припознавайки в него своите истории. Любовта е единствената мисия, която кара света да продължава да го бъде. Ако я няма любовта, няма да ги има децата на любовта. Дай боже, всекиму.
Това сякаш е първото ти публично обвързване с майка ти. Имала ли си проблем с това, че си дъщеря на известна актриса?
Винаги съм осъзнавала, че е бреме и тежест да бъдеш детето на някого, защото не всички хора гледат на теб с добри очи. Особено когато и родителят, и детето му са в сходна сфера. Хората са склонни да критикуват, заложено е в природата им. „А, ясно, всичко става с връзки.“ И от малка съм обременена да търся своя път, само и само да не бъда упрекната, че всичко съм получила даром. Но не по тази причина не съм свързана с театъра. Просто той за мен е изключително различно изкуство, аз имам огромен респект към него, обичам го, но не е нещо, което аз умея. Аз много харесвам това, че съм себе си, а това е изключително важно в музиката. Много съм горда, че Анета е моята майка. Тя никога не е била силно протективна, никога не е изисквала от мен, родителите ми са ме възпитавала много елегантно, оставяйки ме сама да избирам пътя си. Страхотно е да си дете на личности. По-трудно е да докажеш себе си, защото когато застанеш на сцената, те не те държат за ръце, а са някъде в публиката.
.jpg)
0 Коментара