Божествената София

Вероятно е имало нещо във въздуха през 30-те. Някакъв талантлив ген се е мултиплицирал и ни е дарил с поколението на Ален Делон, Белмондо, Роми Шнайдер, Бриджит Бардо и, разбира се, София Лорен.

Ето я. Навърши 80 години и е една от последните живи богини на киното, която на всичкото отгоре още заслепява с великолепието си. „Клонирането е грях, казал един католически свещеник, но за София Лорен може да се направи изключение.”

Преди 7 години вече възрастната актриса се съгласява да направи фотосесия за култовия календар на Pirelli, от който блести разголена в сластна поза и с щедро деколте. Как? Нима? Защо? „Защото се забавлявах”, отговаря София и добавя, че когато човек се наслаждава, е способен да даде всичко от себе си. „Но вие изглеждате чудесно!”, възклицават журналистите на представянето на календара. „О, всичко, което виждате, го дължа на спагетите”, усмихва се актрисата.

„Прости ми, скъпо момиче. Притискам те твърде много. Моли се – същото ще направя и аз – до следващата седмица.“ Това пише Кари Грант на София през 1957 г., но тя не избира него, а ментора си Карло Понти, по-стар с 22 години, с 10 сантиметра по-нисък и все още женен за първата си жена.

Най-големите подаръци от съдбата ми бяха моят ум и това, че се родих в бедност, смята вечната красавица и въобще не споменава бюста, краката и походката си. А походката, ах, походката, която привлича всички мокри погледи на мъжете наоколо…

Г-ца Шиколоне

София Вилани Шиколоне е родена в благотворителното отделение за неомъжени майки в Рим на 20 септември 1934 г., а в детството й подигравките, че е незаконородена, не спират. Майка й, Ромилда Вилани, е горда красавица, която се връща в дома си в малкото рибарско градче Поцуоли, за да живее не просто с греха на неомъжена майка в консервативната католическа Италия. Скоро след това тя ражда второ дете – Мария, от бащата на София – Рикардо Шиколоне, който така и не се жени за нея и не дава името си на малката си дъщеря. София живее в апартамент с 8 човека – там са баба й, дядо й, леля и двама чичовци. Преди да напусне Поцуоли, тя никога не спи сама в легло.

През 1942 година семейството страда от тежки лишения – глад, хлябът е на дажби, крият се от бомбардировките в пълен с плъхове жп тунел, пълен с „болест, смях, пиянство, смърт и раждания“. Ромилда се опитва всячески да нахрани себе си и двете си дъщери, но София по това време е „слаба като клечка за зъби“.

Ромилда прилича изключително много на Грета Гарбо и на 17-годишна възраст печели конкурс за двойнички на синеоката ледена кралица. Майка й отказва да я пусне в САЩ да получи наградата си и това подтиква Ромилда да вложи амбицията си в голямата си дъщеря – недодялано, непривлекателно, намусено момиче до 14-годишната си възраст, когато всичко се променя.

На 14 София разцъфтява. Мъжете започват да свиркат по улицата след нея. А Ромилда я праща на конкурс за красота, за който баба й шие рокля от розовите завеси в хола, защото нямат пари. Тя е избрана сред 12-те финалистки, печели 35 долара, билет до Рим и няколко ролки тапет, които щастливото семейство използва за покриване на пукнатините в мазилката на апартамента си, причинени от бомбардировките. От този момент Ромилда се посвещава на кариерата на дъщеря си. „Всичко, което съм мечтала за себе си, се е случило на София. Аз живея в нейния образ“, признава тя.

Билетът до Рим промени траекторията на живота на София. Тя си намира работа като модел. Едно списание променя името й на Лазаро, а един продуцент на нискобюджетен филм я кръщава Лорен.

Целия текст ще намерите в новия брой на „Жената днес”