Джина Стоева – майчинството й отива!

До няколко седмици популярната певица Джина Стоева ще стане майка за първи път. А бременността я разхубавява! Щастливи сме, че прегърна идеята да се снима за корицата ни в този вълнуващ момент от живота си и да отговори откровено на въпросите ни за майчинството, любовта и тежкия бизнес на поп-фолк изпълнителите.

Сияеш, бременността ти се отразява страхотно. Щастлива ли си?

Благодаря!:-) Чувствам се добре, разбира се, щастлива съм! Крайно време беше да изпитам и аз най-щастливото и в същото време доста екстремно събитие в живота.

Кога е терминът? Разбрах, че си се колебаела дали да не родиш във Франция.

На 8 март е терминът, но знае ли човек кога точно ще реши да излезе на бял свят малкото същество:-) Идеята да родя във Франция се появи, тъй като сестра ми работи в клиника, където се раждат бебета,  а и да бъдем заедно в този момент, би било огромно спокойствие за мен. Бях в 3-ия месец от бременността, когато й гостувах. Ходихме до болницата да питаме как стоят нещата за чужденци. Оказа се, че с европейска карта, която се вади в България за 15 дни и важи една година, можеш да родиш без проблем в държава, членка на ЕС. Тя доказва, че си плащаш осигуровки и покрива изцяло раждането, с изключение на консултациите. Освен това там се придържат към нормалното раждане, каквото е и моето желание. Разбрах, че доста българки, живеещи в чужбина, правят обратното –  прибират се да раждат в родината точно заради секциото. Но, както винаги, всяко нещо си има предимства и недостатъци. Ако бях отишла във Франция, сестра ми щеше да ми е много полезна и с помощта си, и с безплатните уроци за грижите към бебето в първите дни след раждането. Моите племеннички, които са на 14 и 12 г., също настояваха: „Хайде, лельо, идвай, чакаме те!” Със сигурност това щеше да е незабравима емоция и за тях. Нещото, което ме притесняваше, беше прибирането след раждането – пътуване на бебето със самолет, пренасяне на багаж, не ми се искаше да го подлгам на рискови условия, докато няма добре изграден имунитет. Ето защо реших да си остана тук,  да си подготвим всичко необходимо и да чакаме появата на госпожицата.

 

Каза „госпожица“ – значи очаквате момиченце. Решили ли сте вече как ще го кръстите?

Имаме няколко набелязани имена вече, а и приятели помагат с идеи, но засега е сигурно само, че ще започва с буквата „И“. Ще кръстим дъщеря ни на майката на моя приятел. Докато дойде време да я запишем, може да сменим, но в момента Ивая държи  челото на класацията.

Подготвихте ли вече детската стая, или си суеверна и ще оставиш всичко за след раждането?

Аз като типичен представител на зодия Дева ще съм по-спокойна, ако всичко ми е предварително нагласено. Купили сме вече доста неща, но има още какво да пазаруваме. Информирам се за това какво ще ми е необходимо от приятелки, книги, дори от продавачките в магазините.

Изглеждаш фантастично. Колко килограма си качила? Как поддържаш фигурата си –  преди и сега, по време на бременността?

11-12 кг съм качила досега. Мисля, че качвам умерено. Движа се – разходки, ходя на една гимнастика, която ми се отразява много добре, на йога. Не съм се спряла, понякога забравям, че съм бременна. Надявам се и възстановяването след раждането също да се случи бързо и лесно. Единственото, което сега усещам леко неприятно, е, че малко се подуват крайниците ми и малко ме наболяват ставите, но това се дължи и на активния спорт през годините. Иначе е хубаво да си бременна!

Ще станеш майка за първи път на 40 години. В последно време  много жени раждат около и след 40, но не толкова отдавна на късното майчинство се гледаше с недобро око. Ако можеше да се върнеш назад, щеше ли да станеш майка по-рано?

Неведнъж съм се питала кое би било по-добре: да съм родила по-рано и вече да имам голямо дете, или да родя по-късно, когато всичко се случва по-осъзнато и мога да се отдам по-пълноценно на отглеждането му, без да чувствам, че грижите за него ме ощетяват да се виждам с приятели, да излизам по заведения или да ходя по екскурзии. Взела съм си достатъчно и от излизане, и от щуреене, ако щеш, и от работа, и сега съм спокойна и улегнала, готова напълно за появата на малкото същество. Чакам с нетърпение новите и хубави неща, които ми предстоят. Затова смятам, че   това е по-добрият вариант – по-късното раждане. Живеем в друго време. Ако преди години ми се струваше, че неомъжена жена на 25 е „стара мома“, сега ми се вижда още момиче. Детеродната възраст също се е качила докъм 50 г. Щом се чувстваш добре и го искаш – защо не? Единственият недостатък, както ми каза Евтим Милошев, когато стана татко, е, че колкото по-късно се случи това, толкова по-малко време живот ще имаш с детето си.

С приятеля ти и баща на детето сте се запознали във Фейсбук. Как се случи? Кога започна да му вярваш и реши, че е достоен да бъде баща на детето ти?

С моя приятел сме вече близо 3 години заедно. Заговори ме във Фейсбук, поздравяваше ме на всеки празник, доста време мина, преди да му обърна внимание, но пък винаги е бил премерен, възпитан. На една Нова година ме разпита къде ще съм на работа, аз му казах и ме чакаше огромен букет рози пред заведението. Предаде ми го мъж, който не искаше да ми каже от кого е, но аз сама се сетих. Благодарих на изпращача на рози и се разбрахме да мине след полунощ да пием по едно. Това беше първата ни среща очи в очи. След няколко месеца връзка се разделихме, реших, че няма да можем да „мелим брашно“ заедно, но след още няколко месеца настояване от негова страна да се видим и разговаряме, рестартирахме отношенията ни. Видя ми се променен, по-задълбочен в намеренията си и реших да му дам шанс. Той знаеше, че аз не търся връзка за забавление и нямаше смисъл да си губим взаимно времето. И аз, и той бяхме готови за това…

Ревнува ли те от популярността ти, от работата ти?

Не, напротив, когато се колебая дали да отида с приятелки на някое мероприятие, той настоява да отида, да се повеселя. И дори смята, че трябва да бъда по-провокативна в работата си.

Да очакваме ли сватба?

Не, поне на този етап. Не усещам нужда от това. Ако на някого бракът създава усещане за сигурност, на мен – не! Всъщност има ли нещо сигурно на този свят освен смъртта? Може един ден да ми се прииска да се видя в бяла рокля и да сложа халка, но засега нямам такива желания!

Колко време планираш да останеш вкъщи с бебето? Ще ти липсва ли работата?

Докато не минат първите 2-3 месеца, няма да мисля изобщо за работа. После ще видя как ще ги усетя нещата. Със сигурност ще ми липсва пеенето, но пък и не ми се иска да лишавам бебето от нужното внимание и грижи. Много мои колежки са пример, че ако решиш да съчетаваш двете неща, също има вариант, така че в движение ще се нагодя към ситуацията.

От известно време сама се продуцираш. По-трудно ли е, отколкото с голяма компания зад гърба? Как се справяш?

Има си и плюсове, и минуси – естествено.  Така се чувствам по-спокойна и независима. Трудното произлиза оттам, че бизнесът като цяло се промени драстично. Доходите на поп-фолк изпълнителите (голяма част от които след това те инвестират в нови проекти) идват от участията по заведения. Повечето собственици на клубове през последните години обаче  залагат на сигурност, а не на разнообразие. Канят основно едни 7-8 певци и певици и по този начин с годините се затвърждава звездният им статут, цената им се вдига (психологията на хората, относно съотношението цена-качество), аудиторията свиква с тяхното ежеседмично присъствие и творчество, което звучи навсякъде и те наистина пълнят заведенията, на което, естествено, разчитат собствениците. За останалите пък се затвърждава обратното – че не са достатъчно узрели за върховете и не привличат достатъчно клиенти. И така посетителите нямат друг избор и се задоволяват с това всяка седмица да гледат едни и същи „филми“, макар че единственият „филм“, който не ти омръзва, е Галена, защото е провокативна, пее на живо, прави шоу. Собствениците на заведения не разбират, че те самите си правят лоша услуга, като чрез търсенето им вдигат хонорарите на изпълнителите и те стават непосилни за тях. Сметката няма как да им излезе, защото колко вход могат да сложат, за да не изплашат хората – 5-10 лв. И една консумация, която на среден капацитет, и то в софийските клубове, от 400-500 души, може да им донесе толкова пари, колкото – в най-добрия случай – да си покрият разходите и да излязат 0:0. Т.е., излиза, че те канят скъпите изпълнители не толкова, за да печелят, колкото за имидж. Какво се случва с останалите, по-ниско платени изпълнители, но не задължително по-нискокачествени? Сред тях има доста кадърни певци, които се раздават и правят купон, но се чувстват недостатъчно оценени и поради това са обезкуражени да продължават да творят, защото инвестират сериозни средства в нови проекти, които не могат да си възвърнат. За този „музикален прогрес“ не малка вина имат и диджеите. През последните години те свикнаха да пускат песни по имена на изпълнители, а не по качество на самата продукция. Един диджей се „хвалеше“, че нямал време да чуе новото парче на Преслава, но вечерта го пуснал няколко пъти. Признавам, че има доста успешни хитове, изпълнени от „имената“, но има и такива, които са „гола вода“, и въпреки това си намират място в дискотеките, благодарение на „името на изпълнителя“. И обратно – немалко качествени песни остават нечути и невидени заради това, че не са изпълнени от „имената“. Някой би казал, че това е естествен подбор. Да, определено е подбор, но не естествен, а чрез натрапване и манипулация! Според мен това е ненужна кастрация на музикално кадърни творци, което е в ущърб както на самите тях, така и на музикалната култура и прогрес в България! Не всичко скъпо е качествено и не всичко евтино е боклук!

Известна си не само от сцената като певица, но и като участник в хитовото риалити „Сървайвър“, където се справяше чудесно. Откъде тази любов към екстремното?

Любовта ми към екстремното се засили още повече след участието ми в приключението „Сървайвър“. Всяка следваща година имах нужда от още и още адреналин и си го набавях чрез скок с парашут, бънджи, парапланер, рафтинг и т.н. А причината да отида в „Сървайвър“ бяха любопитството ми и приключенският ми дух, може би наследен от баща ми.

Има ли нещо екстремно, което не си опитала, но си решила на всяка цена да направиш?

Сега смятам малко да се спра с екстремните неща. Предполагам, че така ще ми идва отвътре. Една приятелка ми сподели преди години, че решила да прави бънджи скок, погледнала през моста и си казала: „Кой ще ми гледа детето?“. И се върнала назад. Скочихме заедно след време, когато дъщеря й вече беше голяма. :-)

Май си единствената фолкпевица с много къса коса. Смело решение, как го взе? 

Да, никоя друга не се престраши да махне дългите букли и екстеншъни. :-) Всъщност, косата си я подстригах, когато се разделих с първата ми любов. На 18 години разбрах какво е да обичаш мъж. Беше силно преживяване, стигна се до годеж, насрочена дата за сватба, но съдбата е имала други планове за нас. От дълга на къса коса – приех го като рестарт. Оттогава насам съм все така, чувствам се добре, това е моята прическа, моята визитка. Неотдавна дори си обръснах главата. Това стана при следващото ново начало, когато се разделих с моите продуценти. Като още един символ на свободата. И пак бих я обръснала. Между другото по това време си татуирах на китката „freedom“ (свобода – б.р.). Исках да ме подсеща колко често човек влиза в навик и се задоволява с неща, които не му харесват. Страхува се да ги промени заради други неща, които са му познати и го карат да се чувства сигурно и спокойно. Това важи за работа, приятелски, интимни отношения, за всичко. Винаги трябва да се водим от това, дали се чувстваме добре. Не трябва да правим компромиси със себе си.

Вярваща ли си?

Когато бях в „Сървайвър“, имахме право на една вещ. Аз взех със себе си Библия! В живота си неведнъж съм изказвала благодарност към Господ и неведнъж в трудност съм се обръщала към него. Предполагам, че това ме прави вярваща. Вярвам, че той „шамаросва“ хората понякога, за да ги направи по-смирени, по-добри.

Какво те прави истински щастлива?

В момента ме прави щастлива възможността да стана майка, дано всичко да е наред и занапред. Иначе се чувствам много добре, когато съм сред природата, зареждам се! Обичам да пътувам, особено в чужбина. Прави ме щастлива да разглеждам нови места, да научавам нови неща. Обичам хубавите филми и книги.

А какво те натъжава?

Натъжават ме нагли и мързеливи хора, тези, които не могат да се зарадват на малките неща. Натъжава ме, че България от ден на ден върви не към по-добро, а към по-лошо и хората продължават да бягат от нея. Натъжава ме, че пенсионерите тънат в мизерия и не могат да си платят лекарствата, а какво остава за храната и сметките. И нас по-младите ни чака това, плаша се!

Ако хванеш златната рибка и тя предложи да ти изпълни три желания – кои ще са те? 

Златната рибка първо ще я помоля за леко раждане и здраво и хубаво бебе. После – за здраве на мен и всички близки около мен. И най-накрая, мечтая да обиколя целия свят, дано имам тази възможност – и финансово, и времево. Смятам, че е колкото нереална, толкова и реална мечта. :-)