Доника и Палома! Различни в своята близост

Каква е жената днес? Самостоятелна или самотна? Отдадена на кариерата или дома? Жертваща себе си или търсеща съвършения външен вид? Добра дъщеря, майка, съпруга? Променят ли се възгледите в динамичното време, в което живеем? Доника и Палома – майка и дъщеря. Изящни и устремени, различни в своята близост. Обект на коментар, възхищение и подозрение – съвременните белези на успеха. Едната е родена аристократка, другата често получава комплимента „скандално красива“.

Фотограф Костадин Кръстев – Коко, Стил Августина Маркова – Тути, Грим Доника Габриела Начкова, Грим Палома Моника Монова, Коса Ники Тонев

Палома Митева е на 22 години, модел и моден инфлуенсър. Отраснала е в студиата на Дарик радио и докато майка й води предавания, тя записва първата си реклама, в която си партнира с Ники Кънчев. Учи в НБУ „Бизнес и предприемачество“. Развива своя собствена модна марка Paloma collection. Има повече от 100 000 последователи в Instagram и числото върви стремглаво нагоре.

Доника Ризова е телевизионен водещ, ПР специалист и травъл блогър. Тя стои зад редица проекти, свързани с образованието, както и зад блога lifeofdonika.com. В края на тази година предстои да излезе първата й детска книга, част от поредица, инспирирана от живота й на остров Майорка и 13-годишния й син Грег.

Дони, ако направиш сравнение с това каква е била ценностната система във времената, когато си била на възрастта на Пам, и сега, можеш ли да опишеш какво се е променило?

Доника: За моето поколение беше важно да намери себе си в бурни води. Началото на прехода, мутренските години, отварянето на границите. Имам толкова много съученици и приятели, които се пръснаха по света. И други, които останаха. Не беше лесно и сигурно и до ден-днешен за мнозина, както и за мен, съществува колебанието: Не трябваше ли да замина? Много разчитахме един на друг. Тези приятелства устояха във времето. Беше ни важно да опитаме да сме различни и да изпъкнем. След годините с еднаквите сини престилки, прически, имахме нужда да сме модерни. Понеже модата идваше със закъснение в малкия град, това ни правеше по-креативни.

За поколението на Палома някои въпроси просто са отпаднали по естествени причини. Те пътуват от малки, светът е отворен и гостоприемен за тях, той е на един клик разстояние, знаят езици, отраснали са с достъп до всичко най-ново. А и приятелствата могат да се поддържат по-лесно с новите технологии. Просто водите са повече виртуални, но не по-малко дълбоки и бурни. Те също имат своите предизвикателства, но са някак по-самоуверени. Сега светът приветства индивидуалността и това ги прави по-смели от нас.

Пам, колко се различават възгледите между теб и поколението на твоята майка?

Палома: Не мисля, че има чак толкова видима граница, която да опиша. Да, делят ни едни 20 години, бум на технологиите, забързване на живота като цяло, но предполагам, че и мама са я вълнували същите неща на моята възраст. Ще открие ли професията, която да я открои, ще намери ли любовта на живота си, как и къде ще живее. И за мен беше трудно да избера между България и чужбина. И аз се питам къде е тази моя вярна пътечка.

А видовете майки са толкова, колкото са видовете деца. Има обсебващи, има досадни или силно амбициозни. Има разбиращи, подкрепящи, даващи. Моята майка е от вторите. Тя понякога даже ме оставя да си счупя главата само за да ме попита: Искаш ли да опиташ още веднъж? Трябва да й призная, че понякога ми се иска да е от майките, които звънят по десет пъти на ден. Така ще ми бъде по-лесно да не нося цялата отговорност за някои решения. Но тя деликатно чака аз да я потърся и никога не казва: Казах ли ти?

С нея много се забавляваме. Моите приятелки я обожават. Аз пък се възхищавам на нейните приятелки. Искам да приличам на тях – успели, забавляват се и умеят да се радват на простите неща, на малките жестове, на вечер заедно без фалш.

Какъв е светът към днешната жена?

Доника: Не се налага да се борим за право да гласуваме, но вкарахме темата за стъкления таван в професионалното ни развитие. Налага се да играем роли, в които понякога не се чувстваме много удобно. Само защото обществото казва, че „Жената трябва да…“ и на нас ни се налага „Да…“. А колко по-лесно ще бъде да не се страхуваме от обществения или медиен линч и да си живеем, както ни харесва. Като майоркинките, например. Обличат се удобно, имат време за себе си, без да се извиняват, умеят да се забавляват. Ние, българките, все гоним съвършенството във всичко. Искаме да сме хем многомашиннички, звеноводки, хем да сме като Одри Хепбърн в „Римска ваканция“.

Страхуваме се да не се спънем, докато скачаме на десет въжета едновременно. Ние сме като националния ансамбъл по художествена гимнастика – винаги перфектни, винаги медалистки. А само момичетата си знаят колко труд и амбиция стои зад всичко това. Зрителите виждат идеалните им съчетания, гордо вдигнатите им глави, невероятната хармония, която струи от тях. Това сме ние, днешните жени. Винаги в състезание.

Палома: Възхищавам се на тези момичета. Страхотни са!

На въпроса за света и днешната жена е толкова трудно да се отговори, защото светът е различен в различните континенти, а и мъжете не се състезават с жени, те се състезават с други мъже. Заложено им е в ДНК-то. Така е от времето на гладиаторите, че и по преди.

Колко близки сте двете?

Палома: Най-близки сме си. Тя ми е най-добрата приятелка. Знам, че винаги ще е там, където имам нужда. Понякога не ми разбира сърдечните проблеми, но не отказва да ме изслуша.

Доника: Ние с Пами и с майка ми наистина сме много близки. Майка ми е била горе-долу на моята възраст, когато се роди Пами, и като я водеше на море, често мислеха, че са майка и дъщеря. Аз станах много близка с мама именно, когато аз самата станах майка. Предполагам, че и нашата близост с Пами ще премине на друг етап, когато и тя на свой ред стане родител. Тогава някак оценяваш по-друг начин постъпките, съветите, ежедневните грижи. Тогава по-често питаш: „Как си?“ и по-рядко разказваш за сърдечните си проблеми. А майката си е една и съща – най-близкият човек на света.

Дони, какво от Пам те изпълва с гордост и какво би искала да промени?

Доника: Тя е добър и смислен човек. Това ме кара да се гордея. Верен приятел е. Отговорна е. Освен това има страхотно чувство за хумор. Грижи се за хората около нея. Умее да ти направи празника, да те изненада, да ти напише нещо мило. Тя е много самостоятелна и се справя сама с редица житейски ситуации мъдро и с лекота. Ако има деца в компанията, винаги са около нея. Като беше малка, плачеше за всеки човек в беда, за всяко изоставено кученце или коте. Бяхме в непрекъсната акция по помощ за… Ако мога все още да променям нещо с примера си, то това е и аз да опитам да бъда по-малко чувствителна. И двете сме емоционални, а понякога това не е в наша полза. Да си доизковем броните. Това искам да направим заедно.

Пам, какво от Доника те изпълва с гордост?

Палома:

Гордея се с всичко, което е и което е постигнала. Наградите „Златно перо“, „Златно сърце“, номинацията за „Жена на годината“. Много съм горда и с начина, по който изглежда. За мен тя е най-красивата жена. Няма да забравя как се почувствах, като я видях с роклята за Виенския бал. Наскоро мама намери една моя рисунка, на която я бях нарисувала с дългата рокля на път за бала. И навсякъде сърца, сърца… Ако мога да променя нещо, то е да я накарам да отделя повече време за нас двете. Да пътуваме само двете, да си правим чисто момичешки забавления – кино, СПА, мързелуване на плажа.

Съществува ли отчуждение между родители и деца в съвременното общество?

Доника: Всяко семейство е уникално. А и не обичам да генерализирам. Аз съм близка с децата си, с родителите си, със семейството на моя брат. А това са съвсем различни ситуации, различен стил на общуване, но имаме желание да си споделяме, да прекарваме празниците си заедно, да се чуваме ей-така без повод. Като живеех в Майорка, най-много се впечатлявах от неделните семейни обяди. Цялата фамилия – от бебето до прабабата в инвалидна количка, пременена в официални дрехи, отива на ресторант. Всички са в празнично настроение, шумни са, цветни. Празнуват живота. Това, че са заедно. Беше прекрасно да ги наблюдавам как общуват непринудено, независимо от разликите между поколенията.

Палома: Аз също много харесвам тази традиция. Тя сигурно е в основата на разликите между южняците и северняците, при които трябва да се обадиш, за да отидеш на гости. При испанците „Ла фамилия“ е най-важното нещо на света. Ние с мама сме точно като тях. Семейството е преди всичко. Хората се отчуждават не заради разстоянията, а заради слаба емоционална интелигентност. Спират да си говорят и мислят, че не е необходимо да попитат как си. Сега в ситуацията с Ковид-19 отчуждението придоби нови мащаби и изпъкна важното: да имаш близки хора. Няма значение дали това е семейството, приятелите, колегите, или хората от общата ви група във Фейсбук. Да имаш общност с твоите интереси. Това е, което ни спасява.

Имало ли е моменти, в които двете сте скарани и не си говорите?

Палома: Караме се, разбира се, но много бързо ни минава и на двете. Веднъж много бях отсъствала от часове и класната ми беше позвънила, за да й каже. Изпратих в телевизията букет цветя и картичка с надпис: „Извинявай“. Тя ми се обади и се засмя: „Сега всички си мислят, че имам обожател…“ и се посмяхме заедно. Не ми се размина лекцията, но и разбрах, че не бива да се скатавам от първите часове.

Доника: Тя си е от малка люта на момента и после става най- мила, като й мине. Беше на 3, когато си събираше методично багажа в един розов куфар, заставаше на вратата и драматично въздъхваше: Е, това беше. Но и двете не можем да заспим скарани. Тежи ни, като не сме изяснили проблема. А с думите сме тежки и двете. Казваме си някои култови фрази и хубавото е, че като ни мине, после се шегуваме с тях. В тийнейджърския период се е случвало да ми затвори телефона. Сега вече не го прави. Явно порасна.

Как трябва да изглежда съвременната жена, за да бъде успяла?

Доника: Може би имаш предвид, че на красивите жени им е по-лесно да успеят. Една мантра, която е колкото удобна, толкова и невярна. Красивите жени се сблъскват с много повече злоба, завист и подлост, отколкото другите. Една жена не трябва да разчита само на външния си вид, за да успее. Трябва и съдържание, и мотивация, и шанс. И да има с кого да сподели успеха си. Иначе ще и е самотно на върха.

Палома: Като мама. Тя има излъчване, мекота, елегантност, една вътрешна светлина.

Какъв трябва да бъде съвременният мъж, който би ви впечатлил?

Доника: Харесвам интелигентните мъже. Ако могат да остаряват и като Шон Конъри, би бил идеален вариант. Виждам в един мъж първо очите. Ако там има искрица, после забелязвам другото. Много мъже разчитат на фитнес фигурата, на модерната и поддържана брада, на белезите на богатство – кола, часовник, подбрани заведения. Но предпочитам първо да видя очите. Там е всичко.

Палома: Аз се влюбвам в характера на мъжа. Да си държи на думата, да е великодушен, да е с чувство за мярка. Да иска да научи повече за мен от самата мен. Да мога да си говоря с него, но и да мога да се опра на него. Да не ме предава, да знам, че сме един отбор. Да е стабилен, да е уверен и да иска да вървим заедно, да успяваме заедно.

Колко силно е влиянието на майката върху мъжете и как това се прехвърля върху отношенията между една двойка?

Палома: Няма нищо лошо в това един мъж да си уважава и обича силно майката. Това означава, че ще уважава и ще си обича и жената. А от майката зависи какъв син ще отгледа. Ако иска да се гордее с него, ще го остави да обича друга жена, без да се страхува от конкуренция. Аз съм сигурна, че когато се запозная с майката на моето момче, с нея ще се харесаме от пръв поглед.

Доника:

Отдавна спрях да се смея на вицове за свекърви. В момента, в който се роди синът ми Грег. Съпругът ми често се шегува с мен по този повод. Давам си сметка, че понякога майките прекаляваме в желанието си да закриляме децата си, дори и когато вече са големи и самостоятелни хора. Момичетата сякаш са по-бързи във всичко, по-оправни и по- напористи в отношенията. И майките инстинктивно заставаме на страната на по-слабите. Разбира се, и това е в кръга на шегите за „на мама момчето и на тате момичето“.

Кои са вашите важни неща в живота?

Доника: Здравето и любовта на любимите ми хора. После идва всичко друго. Да живея в родината си, но такава, каквато искам да помогна да стане – по-нормална, по-богата, по-чиста. Имам каузи, свързани с образованието, за които продължавам да се застъпвам. Това ми е важна тема. И ми е много важно с Любо да се грижим за любовта ни всеки ден. Като за красива градина. Постоянно и с внимание.

Палома: Здравето, да са щастливи хората, които обичам, да имам мечти. Важно ми е и да мога да планирам. Ние с мама по това много си приличаме. Планираме, пишем в телефона, на листчета, гледаме календара. Обаче сега в тази несигурна ситуация в света, мисля, че вече никой нищо не може да планира. А да имаш план, ти дава стабилност. Тя ми е много важна. Дано скоро всичко това отмине. Да се върнем към нормалното. Нашето нормално, не новата нормалност.

Какво е отношението ви към модата на пластичните корекции?

Доника: Всеки човек има право да изглежда, както се харесва. Не съдя нито тези, които искат още и още, нито другите, които смятат, че да остаряваш като Мерил Стрийп е много по-достойно. Да не забравяме, че не всяка от нас има харизмата на холивудска икона и гените на Синди Крауфорд. Естетичната хирургия се развива изключително бързо, в редица държави е част от културата (например Южна Корея, Бразилия, САЩ). В бъдеще няма да има въпрос „Какво ви е отношението към пластичните корекции?“. Ще има: „Кога последно беше на корекция?“

Палома:

Четох, че интересът към корекции, вдъхновени от знаменитости, се е увеличил значително. За това, разбира се, допринасят и социалните мрежи. Често мои последователи в Инстаграм ме питат коя марка дрехи нося, кой ми е правил грима, но и дали да си направят даден вид корекция. Ако момичетата са малки, винаги ги съветвам да споделят с майките си и да се доверят на истински професионалисти. А и всичко е въпрос на мода. Аз в момента се харесвам с по-плътни устни. След няколко месеца те няма да са такива и ще преценя дали искам да продължа да ги поддържам. В момента се харесвам с тъмна коса. Утре мога да се върна отново към светлокестенявото, което е моя естествен цвят. Аз съм модел и мога да си позволя да експериментирам и заради динамиката на работата ми.

Коя епоха от миналото ви се струва романтична и бихте искали да живеете в нея?

Доника: 60-те години на миналия век в Западна Европа и САЩ ми се струват изключително романтични. Заради динамиката, заради революциите, заради Грейс Кели, заради Бийтълс и хипитата. Музиката на онова време, идеите, модата. Всичко това е романтично по един елегантен начин. И заради това, че човек тогава обръща поглед към Космоса, но и го прави по-достижим.

Палома: Ренесансът в Европа. В епохата, в която принцесите са били не само модни инфлуенсъри, но и обект на обожание. Времето на дуелите, на мъжете, които пишат писма, но могат и да воюват за сърцето на любимата жена.