Доц. Красимира Христова е кардиолог и доказан експерт в неинвазивната образна диагностика на сърдечно-съдови заболявания с над 25-годишна практика. Има две специалности – вътрешни болести и кардиология. Медицински директор е на Медицински център по сърдечно-съдови заболявания в София.
фотограф Костадин Кръстев-Коко
гардероб BADOO и Mellini, Фотосесията е заснета с любезното съдействие на Hyatt Regency Sofia
Председател е на Българската асоциация по неинвазивна образна диагностика и основател на Фондация по неинвазивна образна диагностика в кардиологията, под чиято егида се организират Софийски дни по ехокардиография. От 2013 г. е член на борда на директорите на Световната лига по хипертония.
От 2020 г. е член на работната група Women Task Forse in Cardiovascular Imaging към ЕАСVІ. Секретар е на работната група по ехокардиография към Дружество на кардиолозите в България от 2010 до 2014 г. През 2013-2015 г. е избрана за президент на International College of Cardiology (ІСС), от 2016 г. е генерален секретар на ІСС, има статут на „Fellow“ на Европейската асоциация по кардиология (ЕSC) и EACVI и е почетен член на IACS (Meждународна Академия по сърдечно-съдови заболявания). Член на борда на ЕACVI (Европейска асоциация по образна сърдечно-съдова диагностика) през 2012-2018 г. Член на ASE и член на Научния комитет към Американската асоциация по ехокардиография ASE в периода 2013-2016 г. През 2006 г. печели награда за млад изследовател на Световната асоциация по хипертония (ISH) в Япония, а от 2012 г. е част от работните комитети по образование и научна дейност към ISH. От 2015 г. доц. Красимира Христова е лектор и гост-професор в Creighton University в Oмаха, Небраска, САЩ.
Септември е световният месец за борба със сърдечно-съдовите заболявания, през който говорим повече за превенцията, диагностиката и лечението им. 29 септември е Световният ден на сърцето, затова и посвещаваме корицата и централното ни интервю на кардиологията и образната диагностика. Регулярните ехокрадиографски прегледи могат да спасят живот. Ехокардиографията дава възможност за оценка и ранна диагностика, както и навременно лечение и проследяване на пациентите със сърдечно-съдови заболявания.
Доц. Красимира Христова е кардиолог, посветил се на мисията да обучава кардиолозите и младите специалисти у нас на новите тенденции в образната диагностика на сърдечно-съдовите заболявания. Инициатор е на Училище по ехокардиография. Освен че е основала Фондация по неинвазивна образна диагностика в кардиологията, под чиято егида се организират Софийски дни по ехокардиография, тя е почетен лектор у нас и чужбина. Изключително активен кардиолог, за втори път като председател на фондацията ще бъде домакин в София на Световния конгрес по ехокардиография през 2023. Заедно с доц. Христова ви представяме най-важните неща, които трябва да знаете за сърцето.
„Моят път като лекар започна преди повече от 30 г. в болницата в Горна Оряховица. Благодарна съм на целия екип, който тогава ми подаде ръка и ме насочи към кардиологията като една от новите за онова време вълнуващи специалности. Моето желание винаги е било да работя в интензивна медицина, каквато е кардиологията. Започнах през 1990 г. и се свързах с кардиологията завинаги. Много е важно, когато човек прохожда в дадена специалност, да получи добри насоки и да бъде увлечен. Професията е за цял живот и е толкова хубаво, когато обичаш работата си.“
В София доц. Красимира Христова специализира в Национална кардиологична болница, където след това работи още 12 г. За кратко е част и от екипа на Клиниката за интензивно лечение и вътрешни болести в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.
Заминава на специализация в Белгия, където разбира, че функционалната диагностика и 3D ехокардиографията са истинското й призвание.
През 2008–2009 г. доц. Христова става част от работната група в университета в Льовен, която разработва клинично приложение на първия софтуер за триизмерна миокардна деформация на General Electric, съвместно с екип от Белгия и Норвегия. Toshiba вече са излезли с подобен, но чрез интегриране на няколко образа, които не се получават в реално време, а в различни моменти. Доц. Красимира Христова защитава докторска степен върху приложението на новите ехокардиографски методи за оценка на миокардната деформация при пациенти след остър миокарден инфаркт. Успешно защитава магистратура в областта на Аdvance Medical Imaging в кардиологията към Католически университет в Льовен, Белгия, през 2009 г.
Европейски стандарти в ехокардиографията
„Щастлива съм, че бях част от екипа, работил над първия софтуер за 3D миокардна деформация. Разработките продължиха и през следващите години, а с целия екип все още поддържаме отношения от научно естествено, включително по приложение с изкуствен интелект в съвременната кардиология и ехокардиография, както и в ядрено-магнитния резонанс. Това е бъдещето в изследването на кардиологично болните пациенти.
През последните години Европейската асоциация по ехокардиография наложи уеднаквяване на стандарта за сертифициране на квалифицирани специалисти, работещи в сферата на ехокардиографията. В България все още не сме отговорили на тези изисквания, поради много проблеми, които съществуват тук. Налагането на такъв стандарт у нас при изпитите за получаване на сертификати за високоспециализирана дейност по ехокардиография за базисно и експертно ниво ще даде възможност за оформянето на кръг от специалисти, на които можем да се доверим в практиката и в ежедневието. Надяваме се скоро Министерството на здравеопазването и НЗОК да уеднаквят европейските изисквания и да излъчат единна изпитна комисия.“
България е домакин на Световния конгрес по ехокардиография през 2023 г.
„България за втора година ще бъде домакин на световния конгрес по ехокардиография и това е изключително признание за специалистите, които работят тук. И че следваме световните стандарти. Благодаря на ръководството на Световната асоциация по ехокадиография, че се доверява на нашето експертно ниво. Благодарна съм и на всички лектори, които ще дойдат отново в България, за да споделят опита си. Конгресната програма е в три дни с обучителни сегменти, водени от световни експерти в областта на ехокардиографията. Ще бъдат включени изследванията с ядрено-магнитен резонанс и компютърна томография на сърце, тъй като вече в нашата практика прилагаме мултимодална образна диагностика, а не само ехокардиография. А съвместната работа между рентгенолози и кардиолози е много важен момент, когато се прави оценка на един сърдечен образ.
Мултимодалната образна диагностика на сърцето
Когато пациентът е преминал през ехокардиография и му бъде открита определена патология (вродена малформация, туморен процес, включително перикарден излив) или при необходимост за оценка на исхимичен миокард, е насочван за ядрено-магнитен резонанс или компютърна томография. Тези изследвания трябва да дадат информация какво се случва с коронарните съдове в съответната зона на запушване или да се диференцира по-добре тази вродена аномалия. Не всичко се вижда при самата трансторакална ехокардиографска оценка. Това е широкодостъпното изследване. Затова при някои от пациентите се провежда трансезофагиална ехокардиография (посредством ендоскопска сонда), която дава възможност да се преодолеят пречките на гръдния кош и ребрата за визуализирането на образа и да се получи по-добра оценка на клапния апарат и евентуална клапна недостатъчност.
Профилактиката е ключът към здравото сърце
Доц. Красимира Христова със сина си, който също е поел по пътя на кардиологията.
Когато човек води нормален начин на живот с повече спорт, без алкохол и тютюнопушене, ограничава солта като рисков фактор на артериалната хипертония, без захар и бяло брашно – може да се предпази както от високо кръвно налягане, така и от развитие на метаболитен синдром и диабет. Редуцирането на консумацията на мазнини също предпазва от развитие на хиперхолестеролемия или дислипидемия. Това са фактори, които могат да бъдат променени в ежедневието на всеки. Стресът е друг рисков фактор, но в съвременното ни забързано ежедневие едва ли можем да живеем без стрес. Но можем да следваме някои практики и техники за намаляване на стреса – спорт, медитация, йога.
Спортът и сърцето
Умереното физическо натоварване подпомага сърдечната функция, но тогава, когато вече се преминава границата от умерен към активен спорт, в някои случаи може да доведе до обратен ефект. В комбинация с някои добавки, за да се стимулира физическата активност, може да се отключат допълнителни увреждания на сърдечния мускул, като ритъмни нарушения. При някои видове спорт – маратон, триатлон, колоездене, е доказано уголемяване на дясната камера на сърцето, което много често може да бъде съпроводено от ритъмни нарушения, промяна в кръвообращението на белите дробове и повишено пулмонално налягане.
Стрес тест
Стрес тестът е функционално изследване на сърдечно-съдовата система, което намира широко приложение в кардиологията, не само за оценка на функционалния капацитет, но и за доказване на промени в миокарда, промени в артериалното налягане и отключване на ритъмни нарушения. Стрес тестовете могат да бъдат провеждани по различен протокол, в зависимост от причината, за която се правят. Може да бъде само натоварване с велоергометър или бягаща пътечка, или стрес ехокардиография – с или без медикамент, или кардиопулмонален стрес тест, който се прилага както при спортисти за цялостна оценка на белодробната и сърдечно-съдовата система, така и при пациенти с неуточнена причина за задух от сърдечен или белодробен произход. Основното приложение на кардиопулмоналния стрес тест при пациенти е възможността да се диагностицира дали се касае за белодробно или сърдечно заболяване. В момента Медицински център за сърдечно-съдови заболявания е единствената лаборатория, която е сертифицирана от Харвардския университет по медицина за приложение на кардиопулмоналния стрес тест при пациенти със сърдечна недостатъчност. Натоварването на тези пациенти се осъществява по друг протокол, който дава много по-плавно и интензивно натоварване на белите дробове и сърцето. Физическият капацитет при тези пациенти е обичайно намален и приложението на стандартен протокол при това изследване губи смисъл, тъй като пациентът няма да може да направи необходимото натоварване и да достигне до тази обмяна на кислорода и въглеродния диоксид в белите дробове, която ще покаже какъв е анаеробният и аеробният му капацитет и в каква степен е засегнато дишането при сърдечна недостатъчност – дали се касае за един застоен бял дроб или за увреден в следствие на нарушена белодробна циркулация.
Кардиопулмоналните стрес тестове са препоръчителни за всички спортисти, които се натоварват екстремно продължително време. Те показват дали спортистът е функционално здрав, белодробно и сърдечно, променя ли се артериалното налягане по време на физическо натоварване, дали се провокират ритъмно-проводни нарушения, може ли да понесе продължителните физически натоварвания по време на спортно състезание.
Кардиопулмоналният стрес тест е задължителен при пациенти след ковид. Вирусът уврежда не само белите дробове, но и сърцето и тестът показва до каква степен този пациент може да се върне към нормалния начин на живот. Особено когато се касае за млади пациенти, които активно спортуват и трябва да се върнат във фитнес залите. Препоръчваме да се осъществи 1-2 месеца след боледуване. И когато пациентът е сърдечно здрав, но все още има какво да подобрява в своята белодробна хемодинамика, допълнителната дихателна гимнастика е тази, която помага за пълноценното възстановяване след ковид.
Кето режимът може да увреди сърцето
Наднорменото тегло е проблем за сърдечно-съдовите заболявания. Развитието на метаболитен синдром води допълнително до влошаване нивото на холестерол в кръвта, повишаване на глюкозата и наднормено тегло. През последните години особено популярно е кето храненето, при което драстично се свалят килограми. В крайна сметка това е диета с ниско съдържание на въглехидрати и високо съдържание на мазнини, с много меса, яйца, ядки и млечни продукти. Приемът е предназначен да предизвика метаболитно състояние на кетоза, процес, който се случва, когато тялото изгаря мазнини за алтернативен източник на енергия. Но след периода на такъв режим, при едно по-детайлно изследване на биохимичните показатели на кръвта, се забелязва покачване на липидните фактори в кръвните показатели, повишаване на пикочната киселина. Това са страничните ефекти от небалансираното хранене. Еднообразното меню в продължение на няколко месеца води до тези нарушения, които могат да причинят и бъбречни увреждания при някои пациенти.
Неконтролираният диабет носи рискове за съдовете и сърцето
Диабетът е един от рисковите фактори за сърдечно-съдови заболявания. Наличието на диабет предразполага за развитието на допълнителни сърдечни увреждания. През последните години се установи, че при пациентите с диабет е нарушена миокардната функция, особено когато диабетът е неконтролиран. И това е ключовият момент, затова съветваме пациентите с диабет да контролират стриктно нивата на кръвна захар и гликиран хемоглобин – ретроспективното проследяване на стойностите й. Високият гликиран хемоглобин води до отклонения, които се откриват в миокарда. Тези пациенти впоследствие са предразположени и към развитие на атеросклероза на съдовете на сърцето. По тази причина през последните години диабет тип 2 се определя като рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания.
Иновации: 4D ехокардиограф с изкуствен интелект
Повече от една година в Медицински център по сърдечно-съдови заболявания работим с последния модел ехокардиограф на General Electric. Изкуственият интелект игнорира индивидуалната грешка, дава много по-бърза обработка на данните при пациента и много по-точен анализ на помпената и миокардната функция само от един сърдечен цикъл. А чрез 4D ехокардиографията в реално време може да бъде осъществена директна визуализация на всяка една от клапите на сърцето на даден пациент. Много по-точно можем да определим дали една митрална регургитация (недостатъчност) е умерена или високостепенна, какъв е типът на увреждане на митралната, аортната или трикуспидалната клапа. При трикуспидалната клапа, това е единственият начин за нейното визуализиране в реално време.
Жените след менопауза и артериалната хипертония
Хормоналният дефицит, който настъпва при менопауза, е една от причините за отключване на много от сърдечно-съдовите проблеми при жените. Донякъде е мит, че женските хормоните предпазват жените. Да, те работят, но ако имаме млади и здрави жени.
В момента жените раждат в по-късна възраст, давайки приоритет на кариерното израстване. Това може да доведе до честа изява на артериална хипертония по време на бременност, която в следващите няколко години може да е един от факторите, който да отключи високо кръвно налягане дори преди да настъпи менопаузата.
Наследствената предиспозиция е друг фактор при при много от жените, дори преди менопауза, да отключат артериална хипертония. След 55-годишна възраст можем да кажем, че рискът при мъже и жени се уеднаквява по отношение на сърдечно-съдовите заболявания. Но има и една друга тенденция, която е отчетена не само в България, но и в световен мащаб. Сърдечно-съдовата смъртност е много по-висока при жените, отколкото при мъжете. И разликата е почти 10%, което е много обезпокоителен факт. Интересен е и фактът, че симптоматиката, която жените развиват, е съвсем различна от тази при мъжете. Възможно е да се оплакват от лек задух или сърдечен дискомфорт, зад който може се крие тежка коронарна патология. Жените често неглижират оплакванията си и може твърде късно да бъде открит проблем. Профилактиката при жените и мъжете е редно да започне още след 35-годишна възраст, а след 55 години трябва да посещават кардиолог профилактично веднъж годишно.
Проследяване на родилките с проблемна бременност
Пациентки с проблемна бременност и с висок риск от прееклампсия (високо кръвно налягане в последния триместър), трябва да се проследяват от кардиолог до раждането и задължително трябва да отидат на преглед в първата година след появата на бебе. Ако след раждането има продължаващи рискови фактори като наднормено тегло, артериална хипертония и нарушена инсулинова резистентност, жената трябва да се преглежда при кардиолог поне веднъж в годината.“
0 Коментара