485 ПРОЧИТАНИЯ ОТ 14 декември 2024 Брой 12 2024

Духовните пътешествия на Милена Павлова и силата на женската енергия

„Жените ще спасят света! Никакви проповедници и владици, никакви свещеници и попове – жените ще спасят света! Разбирате ли това? Така е казано в Писанието.

Новата култура изисква жени не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото – решителни, светещи жени: жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля!“

Учителя Петър Дънов („Петимата братя”, 22.04.1923г.)

Фотограф: Асен Великов, Обработка: Тереза Пирова, Грим: Фани Албайрак, Коса: Беркант Мехмед-Бери, Дизайнер и стил: Светла Димитрова, Ариес уникат

Милена Павлова е създател и ръководител на Център по себепознание „Орфей“, чиято дейност е насочена към развитието и опазването на духовните ценности. „Орфей“ популяризира знанието, подкрепя изкуството, просветата и културата чрез представяне на изложби, концерти, организиране на семинари, издаване на книги и продуциране на документални филми. Вече пета година „Орфей” развива многостранна дейност – създава среда за изява на художници, музиканти, певци, поети, писатели, млади таланти в различни области на изкуството,

организира лекции, семинари, курсове по астрология,

психология и суфизъм, майсторски класове и конкурси по музика, йога обучения и практики.

Милена Павлова е завършила архитектура във Висшия институт по архитектура и строителство в София. Специализира история и теория на архитектурата – възстановяване и адаптация към съвременни условия на паметници на културата. Развива дългогодишен успешен семеен строително-инвестиционен бизнес. Работи като интериорен дизайнер, реализира множество архитектурни проекти на жилищни, хотелски и офисни сгради, къщи и апартаменти.

От години Милена Павлова изучава астрология на себепознанието, тя е меценат, съпродуцент и съавтор на документални филми за историята, философията, изкуството и духовното познание. Водещ е на подкаста „НИЕ”, в който разговаря с гостите си на основата на личния им хороскоп. През новата година, в програмата на Център „Орфей“ предстоят поредица от семинари на Милена Павлова за

„Магията на женската енергия“.

Комфортният интериор и професионално оборудваните зали на Център „Орфей” предлагат прекрасни възможности за провеждане на премиери на книги и прожекции на филми, бизнес срещи, презентации, целодневни обучения и семинари, коктейли, тържества и други събития.

Милена е автор на книгата „Картини от думи“ с поетично-философски есета, пътеписи и стихове. Решихме именно чрез тях да я представим – нейните картини от думи ще разкрият най-добре душата й и духовните й пътувания!

Обичам да пътувам…

Там, където има пластове назад в историята, там, където са следите от предишния живот на хората, там, където паметта на мястото може да се „прочете“ по архитектурата, по традициите, останали във времето…

Изгубеният рай

Казват, че когато искаш да отидеш някъде, а не знаеш точно защо, мястото не е случайно. Там несъзнателно търсиш да събереш в душата си нещо, което ще ти помогне да се отвориш и да почувстваш себе си част от голямото цяло на всичко около теб…

Този път моята посока е остров Бали. На другия край на света, с голяма часова разлика и рязка смяна на климата се озовавам сред обилна зеленина, жарко слънце и безбрежна вода, в сърцето на живата природа. Тук времето денем спира между изгрева и залеза, а нощем тихо заспива със звуците на тропическата джунгла. Обзема ме усещане за пълнота и достатъчност, нямам очаквания, не желая да притежавам, а да получавам само толкова, колкото ми е нужно. Не се страхувам, защото приемам, че каквото и да се случи, то е за да се трансформира към по-добро, така както природата се възпроизвежда, за да захранва живота.

Пред мен се разстила необятната шир на Индийския океан – там някъде отвъд хоризонта мога да стигна чак до Австралия на изток, а от другата страна на запад до Индия и Китай. На това малко парче земя, далече от високотехнологичния свят на съвремието, простичките истини за щастливо съществуване са се съхранили като начин на мислене за местните хора. Те вярват във вселенските закони, които определят човешката съдба, наричана „карма“, стараят се да ги следват и да живеят според тях: „Каквото дадеш, това ще получиш!“, „Не е важно какво вземаш, а какво научаваш по пътя си!“,

„Когато правиш другите щастливи, и ти си щастлив!“,

„Когато някой е тъжен, прави тъжен и теб!“… Затова балийците са винаги усмихнати, спокойни, търпеливи, успяват да запазят баланса в себе си, предават го на останалите и така си помагат взаимно, като изграждат своето микрообщество. С такава нагласа към околните те избягват дори катастрофи по пътищата – в създаваните всекидневно множество ситуации единствената причина да няма фатални последици за хората е, че реагират без яд, гняв и агресия!

В Бали най-важното нещо е да постигнеш Баланса, като поддържаш вътрешното равновесие между три основни елемента в човешките отношения: Човек-Човек, Човек-Бог, Човек-Природа. Само така можеш да взаимодействаш с околния свят, непрекъснато да се подобряваш и развиваш.

В началото на човешкото битие е силната връзка с природата на Земята. На този остров хората живеят заедно с маймуните, гущерите, папагалите, рибите и слоновете, отглеждат ориз по полетата, кафе, чай и какао във фермите си, изработват ратанови мебели и дърворезби, посрещат и изпращат хиляди туристи от цял свят, дошли да се завърнат в изгубения рай, откъдето сме дошли всички ние!

истанбулска приказка

Отпивам от чашата с турско кафе и се опитвам да събера Истанбул в мислите си… Разноцветни стъкълца от спомени се завъртат в калейдоскопа на въображението ми и се подреждат в причудливи форми и картини: в хаоса по пътищата дървени зеленчукови колички кретат в банкета редом до гъмжащите автомобили; с кресливите си гласове викачи дърпат към дюкяните вниманието на щъкащите минувачи; малки момчета, разносвачи на вода по Капалъ чарши, услужливо утоляват жаждата на хората в горещината; вкусна миризма от печени кебапчета на скара

примамва да похапнеш прав на тротоара…

Панаирът от шарени стоки замайващо ме поглъща във въртележката на пазара на изобилието: непознати подправки от Ориента приканват любопитството да ги опиташ; ръчно правени, красиво изрисувани керамични съдинки съблазняват да ги напълниш с апетитни лакомства; пъстротъкани килими разказват приказки от Изтока; лампи от цветно стъкло блещукат с вълшебните си светлинки; украшения от седеф, злато и скъпоценни камъни изкушават с изяществото си…

Градът на контрастите изненадващо ме извежда от мизерията по улиците, за да се озова в покоите на разкошни султански дворци, някои от тях превърнати днес в хотели с атмосфера на комфорт и традиции, а други автентично

възстановени, съхранили своята епоха като музеи.

На големия кръстопът между Европа и Азия хилядолетният християнски храм „Света София“ и величественият храм на мюсюлманството „Синята джамия“ са застанали един срещу друг с готовност да „премерят силите“ на човешкия творчески дух в името на Вярата. Тук пластовете на времето преплитат религиите и културите в едно – всичко е преходно, движи се и се променя, остава единствено това, което Човекът трайно е сътворил в паметта на историята. Имало едно време… Ние сме тук и сега! Всеки от нас ще остави своето камъче в градежа на човешката еволюция и само така ще бъдем и утре!

На гости при въртящите се дервиши

Отново към Коня – града на въртящите се дервиши, там където всеки път откривам по нещо, скрито в тайника на душата ми, нещо, което отдавна чака да излезе на светло и осъзнато да преживее целостта си с моята същност.

Истанбул ни посреща с облачно небе на необичайно пустото си огромно летище – очевидно е как вирусът Ковид-19 затваря света с организирани ограничения, станали принудителна част от живота на всеки от нас.

Желанието да се разходим около площад „Таксим“ магически спира дъжда въпреки прогнозата за времето.

Червеният ретро трамвай атрактивно се движи по релсите на главната улица „Истиклял“ сред „кино декора“ от пъстри магазинчета. Уличните кучета и котки спокойно се излежават, намерили своя дом между грижовните дюкянджии и забързаните минувачи.

Удоволствието да ядем по улицата като единствена възможност да махнем маските от устата си, без да ни глобяват полицаите, усилва любопитството да опитваме апетитни лакомства. Сладоледът от шам фъстък във вафлена фунийка приятно хладно се стопява, похапваме сладък ванилов крем, подпрени прави до кашпата на плочника на тротоара.

Златистата светлина на залязващия декемврийски следобед прониква през пърхащите криле на гълъбите на площада…

Вече сме в Коня при нашите учители – суфите. За тях мъдростта на мистичния Изток е начин на живот от поколения и това, което истински „печелят“, са сърцата на хората.

Ние сме техни гости, но всъщност сме си у дома, защото домът не е място, а усещане за грижа и безусловно приемане такъв какъвто си.

Поздравът на дервишите:

“Целувам в тебе Бог!”,

с взаимно целуване на ръцете преминава през всички прегради и съпротивления на човешкото его, за да се свържем помежду си чрез проявлението на Бог вътре в нас, като го видим в огледалото на другия.

Хиляди последователи на Руми Мевляна от цял свят всяка година идват по традиция на 17 декември в Коня да празнуват сливането на Учителя с Вечността.

В нощта на възхвалата на Любовта, когато Влюбеният става едно със своя Възлюбен, ние сме щастливи, че можем да преживеем на живо ритуалния танц медитация – Сема.

С призива на барабана Духът повежда към земното измерение Душата, която, страдайки от отделянето, тъжно пее с нежния глас на тръстиковата флейта ней, влизайки в поредното училище на живота. Душата захвърля черните дрехи на всекидневните житейски тегоби и несгоди, за да остане гола в белотата си и да прегърне Духа в безкрайния танц на хармонията и чистотата, на Любовта и Светлината.

Тръгваме си от Коня с благословията на възрастна жена пред гробницата на Руми Мевляна и ще се върнем отново. Както Душата идва на земята, отива си чрез смъртта и се преражда отново и отново, за да продължава да се учи, като се разделя болезнено с удобствата на познатото и поема предизвикателствата на промяната. Както Шамс се появява в живота на Руми и заличава всичко вече утвърдено и общоприето, за да извади Божествената мъдрост чрез поетичната философия на Мевляна, оставила вечна следа в човешката духовна еволюция.

Дълбоко в себе си чувствам Радост и Благодарност, осъзнавайки, че житейските уроци не са наказание, а възможност да развиваме добродетелите си, да се опознаваме, приемаме и усъвършенстваме, да се научим да бъдем свободни, като избираме Любовта вместо вируса на Страха, да укрепваме силата си да издържим следващото изпитание в Пътя на Светлината!

Долината на орфей

Долината на Орфей, областта Ливитра в полите на планината Олимп – едно от местата, където се почита паметта на Орфей, където Александър Македонски и учителят му Аристотел са получили напътствия и благословия.

Тези земи са тракийски, на всички нас, чиито предци са живели тук. В археологическия музей на Солун се съхранява саркофаг на посветени орфици, също и Дервентският папирус с философски тълкувания на орфическа поема – най-старият оцелял ръкопис на орфически текст.

Синевата на морето дори през зимата ме вдъхновява, в тишината още по-ясно чувам своя вътрешен глас, който винаги ме води в пътя на Духа и Душата.

Слънцето продължава да свети в нощта, огрява в мрака пълната Луна, както нищо не може да попречи на Орфей да слезе в тъмното царство на смъртта и да изведе оттам Евридика към Светлината със силата на Любовта.

Планината рисува ясен контур в безкрая на небето, ограничава го в земната материя на училището живот с трудности и изпитания, с радости и наслади, с болки и страдания…

Изправям се пред високите порти на храма Олимп с преклонение към мъдростта на учителите Кентаври. Влизам без страх, знаейки че свободната воля да избера Истината в мен ще надмогне обстоятелствата, ще предизвика да се случи невъзможното, за да стигна до бистрия извор в олтара на Божественото и да пия от чистата вода на душевния мир.

Магията на женската енергия

Осъзнатата женска енергия дава огромна сила – тя може да сътворява с магическата съзидателност на Вселената, тя може да разрушава с непредвидимостта на природните стихии, тя може да възкресява с трансформиращата красота на пеперудата.

Жената ражда живот, развива интуицията си, носи мир, спокойствие, мекота, отзивчивост, толерантност, търпение, чувствителност, нежност, хармония и единство, всичко това е толкова нужно, за да се промени светът към по-добро.

Най-голямото щастие е свободата да бъдеш себе си!