Зара и Теди Атанасови не са сестри, въпреки еднаквите фамилни имена. Уточняват, че не са биологични сестри, но определено са сестри по душа, а от четири години и съдружнички. Зара е детектив, а Теди – неин помощник.

Фотограф Костадин Кръстев – Коко, грим Елиза Попова, стилист Стоян Апостолов, коса Милен Иванов

Историята на Зара е много интересна. Тя е детектив, личен консултант, нумеролог, терапевт, владее карти „Десте“, пулсова диагностика, а в момента се обучава за преподавател по бели денс танци.

Казва, че при нея почти нищо не се случва бързо и лесно. Преди да й отвърне с нещо добро, съдбата я подлага на тежки изпитания и иска от нея упорита работа и безсънни нощи за всеки успех.

Когато е на 6 годинки, вместо да играе с деца, Зара обича да е с баба си, която гледа на карти и владее пулсова диагностика. Малкото момиче с интерес попива срещите и разговорите на баба си с жените, които идват при нея, и е запленена от дарбата, която се разкрива.

Когато е на девет години, Зара е диагностицирана със заболяване на костите и ставите. В продължение на две години няма подобрение и момичето губи желание за живот. До деня, в който докторът казва, че изследванията се подобряват и има надежда. От този ден тя започва да се буди с усмивка, връща се жаждата й за живот.

След края на лечението, на 11-годишна възраст, Зара заминава при майка си, която живее и работи в Гърция. Завършва училище там, първо се занимава с грим и фризьорство, а после става управител на заведение. И среща първата си любов, от която се ражда синът й Николас. Тогава е на 23 г.

А година по-късно среща бъдещия си съпруг. Той е наполовина грък, наполовина италианец. Тя е красавица с вид на лошо момиче, той – с физиономия на гангстер, гола глава и заплашителен поглед, разказва днес Зара. И добавя, че веднага, напук на разума, усеща сигурност в негово присъствие. Може би заради излъчването му на алфа мъжкар.

Кани я на вечеря, тя приема, но срещата не протича по план. Казва му, че не е неин тип и не биха могли да са повече от приятели. Той продължава да идва в клуба, в който тя работи, и наистина помежду им се развива приятелство. Говорят си за различни неща, а един ден Зара получава предложение от него да стане част от частната му детективска агенция.

След няколко месеца съвместна работа обожателят й събрал смелост и признал, че през цялото време е бил влюбен в нея, но нямал кураж да си признае. Два месеца по-късно получила предложение за брак и произнесла заветното „да“.

Зара не познава биологичния си баща. Раждането й се случва чрез донорска сперма – мъжът на майка й не можел да има деца. Казва, че това е най-голямата ѝ болка и че винаги са ѝ липсвали бащина любов и закрила. И тази липса ще е за цял живот.

Като дете Зара преминава през много изпитания. Т.нар. ѝ баща започва да тормози майка ѝ и самата нея, като няколко пъти дори се опитва да я убие. Заради трудното детство в тормоз и агресия, Зара си поставя за цел да намери биологичния си баща. Това е и първата ѝ цел в детективската агенция на съпруга ѝ. За съжаление – удря на камък. От ин-витро клиниката казват, че донорът е регистриран като анонимен.

В работата си често помага на деца и тийнейджъри, жертви на насилие, често безвъзмездно. Няма да забрави потресаващ случай с момче, на което правила терапия. Когато чула неговата история, няколко дни не била на себе си. Младежът бил на 16 г. Съученици го вкарвали години наред в кош за боклук в училище. Вътрешно той агонизирал, но не можел да се защити. Родителите му също били безсилни. Макар и с доста труд, Зара успява да му върне самочувствието и се гордее, че всичко с него в момента е наред.

В Гърция Зара се запознава с Мара Меймаридис, прочута гадателка, и започва да изучава картите „Десте“. Започва да ги прилага в България, като целта ѝ е да помага на хората. Работи и в центъра на Наталия Кобилкина.

В момента Зара е най-популярната жена частен детектив и личен консултант в България. Помогнала е на над 20 000 жени.

През есента ще излезе биографичната й книга „И ти можеш, момиче“, която разказва за живота ѝ, но целта е да въздейства мотивиращо на читателите.

Никога не се притеснявате да споделяте, че сте дете от донорска сперма. Как повлия това на психиката ви? Кога разбрахте?

Научих още съвсем малка. Баба ми каза един ден. Каза, че  биологичният ми баща е лекар. Че този, когото мислех за баща, не  можел да има деца и с майка ми са направили ин-витро оплождане от анонимен донор. Тогава разбрах, защо този човек искаше да ме убие – защото не бях негово дете. За първи път се почувствах в опасност, много тъжна, затворих се в себе си. Дори в детската градина казваха, че нещо се случва – че не играя с децата, плача постоянно. Мислех само за това и страдах, изпитвах в тялото си огромна болка. Исках да знам кой е баща ми, исках да имам неговата подкрепа, защита. Исках той да дойде и да ме защити от този човек, който няколко пъти се опитваше да ме убие. Мама ме защитаваше, разбира се. Спрях да искам да играя с децата, вече не ми бяха интересни игрите, страхувах се да заспя. Представях си, че идва и ме наранява. Напиваше се всяка вечер и ме тормозеше. Не бях щастлива в нито един ден от детството си. Често молех майка си да спим при сестра ѝ – там се чувствах защитена.

Решила съм да направя и група във Фейсбук, която да събере всички донорски деца. По този начин ще можем да намерим наши братя и сестри, да направим нещо за бъдещите донорски деца. Само този, който е изпитал това чувство да не знае корените си, може да разбере какво е да не знаеш кой е биологичния ти родител. Убедена съм, че всяко дете има право да знае. Тук моля всеки, който знае, че е дете от анонимен донор, да се свърже с мен, за да се включи в групата.

Ученическите си години прекарвате в Гърция. Как минаха те? Далеч от родината, приятелите…

Всяко начало е трудно. Но аз съм много борбен и последователен човек. Успявам да се аклиматизирам във всяка ситуация и място. Помня, че когато заминах в Гърция, бях много щастлива от факта, че с майка ми най-накрая сме заедно. С нея дълги години бяхме разделени – тя работеше в Гърция, аз бях в България при леля ми, която се грижеше за мен като втора майка, но винаги тъжах за мама и не успявах да свикна с мисълта, че тя не е до мен. Беше ми трудно, започнах да уча в гръцко училище без да знам езика. Децата ме приеха много добре и ми помагаха. Научих гръцки бързо. Тогава започна невероятен период в живота ми – започнах да имам приятели, да излизам на разходки, на кино. Но не всичко бе цветя и рози. Вторият мъж на мама беше много строг и стиснат човек. Наложи се да започна работа от малка възраст, паралелно с училище, почти нямах време да спя. Трудно ми беше, това е друга държава, с различни хора и нрави, но успях да се справя и да си създам уют. Завърнах се отново в България след доста години живот в Гърция. Помня, че ми беше много трудно да свикна със  живота тук, който бе много променен, но каквото и да си говорим, всеки се чувства най-добре у дома. Сега, където и да отида, винаги тъгувам за родината и нямам търпение да се прибера.

Зад гърба си имате три брака и три развода. Защо три пъти не успяхте да повярвате в мъжа?

 

За първи път се омъжих, за да се махна от къщата на мама и мъжа ѝ. Много ме напрягаха. Когато се запознах с първия ми съпруг, той ми даваше много спокойствие, някак си чувствах, че съм готова за семейство. Но истината беше, че просто исках да избягам от вкъщи. На 22 г. забременях. В началото изглеждаше отговорен, но след това не правеше абсолютно нищо – не работеше, не се грижеше за детето. В момента, в който родих, се оказа, че аз съм мъжът вкъщи. Започнах работа, плащах сметките… Вярвах, че ще започне работа, но нищо не стана. Това много ми тежеше, защото не виждах детето си – работех на две места, бях изпълнена с тъга и агресия всеки ден. Няма по-тежко нещо – една жена да роди и да вижда детето си по час на ден, заради това, че постоянно е на работа.

Тогава се ожених за втория си съпруг – за да избягам от първия. Той беше успешен и така можех да отгледам сина си – той беше на година и половина. Започнах да се наслаждавам на всеки миг с детето си. Мъжът ми се грижеше за всичките ни нужди. Имах много хубав брак, пътувахме, докато не дойде моментът, в който той поиска дете, но имаше репродуктивен проблем. Лекарите казаха, че единственият ни шанс е ин-витро. Подложих се на 4 процедури, но безуспешно. Тогава той изпадна в депресия. Много се дразнеше на бащата на детето ми и ми постави ултиматум, че ако искам да продължим да сме заедно, Нико трябва да спре да се вижда с татко си. Казах му, че не мога да причиня това на сина си, без значение какъв е баща му. И избрах да се разделя с мъжа си.

Останах без работа, без пари, самотна майка с дете. Трябваше да започна отново от нулата. Отново се срина целият ми свят.

Третият ми съпруг имаше дете от друга жена. Отначало всичко беше наред, до момента, в който започна да сравнява децата ни и това ми дойде в повече. Отказах се от браковете. Имах нужда да бъда сама, да бъда независима, за да не се повтаря всеки път една и съща история – да оставам на нулата, без работа, без пари и с дете. Реших да поема живота в ръцете си.

След втория си развод си на дъното. Губиш голяма сума пари и живееш в бедност дълго. Как успя да изплуваш?

Не исках да се връщам отново при майка ми, защото всеки път имаше драми с мъжа ѝ. Исках някакво развитие, знаех, че трябва да направя нещо рисковано, нещо по-голямо. Заминах да си търся работа в Солун, като оставих детето при майка ми, докато си стъпя на краката. Имах само 500 евро, с които наех апартамент, но не ми останаха пари за нищо друго, дори за бутилка вода. Тгава вярвах, че ще си намеря работа. Започнах да търся по обяви – чистачка, сервитьорка всичко, което се предлагаше. Но отвсякъде получавах  „Не“. Така минаха 22 дни в глад и притеснение. Тогава си казах: „Или ще успея, или ще умра, но няма да се предам!“. Имаше моменти, в които не чувствах тялото си, вече не изпитвах и глад, но бях отчаяна, че никой не иска да ме наеме, не знаех какво се случва. Единственото, което ми оставаше, беше да чета молитви. Четях молитви със сълзи в очите си. Молех се на Бог да ми помогне, да ми даде знак, че чува молитвите ми. И получих знак. Една сутрин се събудих с картите, на които гледам и сега в леглото си. Явно съм ги отворила през нощта, но не помнех. Стана ми странно, че картите бяха разпръснати в леглото. Приех го като знак, че трябва да гледам на карти – нещото, което правех от малка възраст, баба ме научи. Писах на Наталия Кобилкина, при която бях ходила на обучение. Разказах и какво ми се случва и че мога да гледам на карти и че имам нужда от помощ. Тогава тя откликна веднага и ми каза да дойда в България, където има нова академия. Каза ми, че ще ме сложи в сайта си и в нейният офис ще мога да правя консултации. Върнах се в България и животът ми се промени драстично. Станах финансово независима и взех детето си при мен в България. Това бе най-щастливият миг в живота ми – детето ми беше при мен и правех това, което ми харесваше.

Помагате на ваши клиентки, като правите ритуали за щастие, пари и късмет. Но мнозина правят ритуали с цел да навредят на друг. Защо?

От страх. Когато човек се страхува от някого или от нещо, но няма силите да се изправи срещу него, прибягва до подобен ритуал, насочен срещу този човек или това нещо, за да запази себе си. Чрез вярата в уязвимостта на другия той защитава себе си. В действителност човек атакува собствения си страх или иначе казано – себе си. Истинската причина човек да прави ритуали и магии е, за да побеждава страховете си. Желанията често не се сбъдват единствено поради страха, че няма да получим желаното. Ритуалът е този, който ни освобождава от страха. А страхът няма народност, тоест ритуали и магии се правят по цял свят. Един от най-честите аргументи на вярващите е, че магиите са ерес, а точно Библията ни показва, че винаги е имало лоши магии, които вредят на хората, и те търсят кой да ги спаси от тях – Свети Киприян например. Няма добри и лоши магии. Магиите са нашето вярване в тях. Има уплашени хора, които търсят помощ. Всяка религия учи на различни ритуали, които да донесат покой в душата на вярващия. Спокойният човек е силен и здрав. Без да омаловажавам ролята на православната вяра и великата сила на Киприяновите и Василиевите молитви, смело мога да кажа, че всеки човек сам решава дали да е здрав, дали да е „покосен“ от магия, дали да обича или мрази. Всеки носи Бог в себе си и сам решава дали има нужда някой „маг“ да го напътства.

Имате случай с дете, което прави опити за самоубийство, и му помагате да преодолее психическата си нестабилност.

Имам няколко подобни случая – на деца от 7 до 16-годишна възраст. Един ден ме потърсиха за дете, направило опит за самоубийство. То имаше ниска самооценка. Нямаше устойчивост и не можеше да понесе обидите и критиките на околните. Първо го провокирах. Показах му, че човек вижда у другите това, което носи в себе си. Убедих го, че ще се обиди от лошата дума, само ако я допусне до себе си, така както един подарък става мой, само ако го приема и отворя. Използвах методи като НЛП, хипноза и мои четири авторски медитации, които влияят на подсъзнанието. А именно това е начин човек да промени мисленето си .

Процесът беше дълъг, но всъщност много лесен. Знаех точно как се чувства това дете, казах му точните думи в точния момент, то ми повярва и резултатите не закъсняха. Децата усещат откровеното отношение и любовта ми към тях и ми се доверяват с лекота.

Друго дете имаше тежка наркотична зависимост. С него беше още по-лесно. Уверих го, че го разбирам, но също така му предложих решение, което му остави само един избор – да се откаже. Преди работех като детектив в продължение на повече от десет години. Редовно имах случаи с деца с проблеми и наркотични зависимости. Опитът ми от тази работа в съчетание с „Тета хилинг“ медитацята ми помага да насочвам енергията на децата в по-светла посока. Често липсата на увереност, на любов и отново ще кажа – наличието на много страхове, води малките към пропастта на наркотиците.

Прилагате различни техники, които засилват възможностите на хората да се справят с проблеми в работата, любовта, здравето. Какво най-често ги води при вас?

Любов. Любовта е в основата на всичко. Когато човек няма истинска любов в живота си, той се разболява, не е щастлив, дори да има работа и пари, не е удовлетворен. Наистина, при мен идват хора, които се оплакват от здравето си или от липса на работа, на пари. Но в крайна сметка, коренът на проблемите им винаги е свързан с любовта. Със страх от любов, страх от отхвърляне, страх от провал, страх от обвързване, страх от самота… Предлагам на хората всеки сам да направи свой ритуал за любов. Аз не правя ритуали за други хора, аз ги уча всеки сам да лекува себе си. Лекарят не пие вашето обезболяващо, той го ви предписва. Аз правя същото. Всеки може и ако желае – има силата сам да въздейства на своето подсъзнание. Не моето подсъзнание се е уплашило за вас. Не е редно да се поставят хората в зависимост от маг или лечител (а често се случва това да са шарлатани и „търговци на страх“). Всеки може да „управлява“ страховете си.

Идвали ли са хора, които са искали да направите нещо лошо на друг човек?

При мен са идвали всякакви личности – и известни, и обикновени хора, и хора от властта, които гледаме всеки ден по телевизията. Хубавото е, че дълго съм живяла в Гърция и не знам кой кой е в България, дали е известен или не. Владея всички ритуали – както  мога да дам крила и да издигна, ако реша – мога и да срина със земята буквално за дни. Не съм за подценяване, научена съм на много и усещам веднага хората, които вършат злини и правят магии, за да си отмъщават или просто от злоба. Умея да чета мисли и съм изключително проницателна. Това, което правя е, да се старая да накарам човекът не да атакува, а да се защити. Всичко е като пинг-понг – подаваш и ти отвръщат. Но ако простиш и се защитиш, другият вече няма как да те атакува. Ти вече си защитен! Винаги поощрявам хората да простят и да се защитят, а не да атакуват. Да, в ритуалите няма нищо логично, ако търсиш логика, няма да намериш. Подсъзнанието не разбира от логика, а от ритуал – че вече нещо си направил, задействал.

Скоро излиза автобиографична ви книга „И ти можеш, момиче“. Как се роди идеята за нея?

Идеята започна от консултациите. В практиката си като личен консултант виждах как момичетата страдат от собствените си избори и решения. Всеки има своята история. Често чуждите истории, особено силните, могат да ни помогнат да се учим, за да не повтаряме същите грешки. То е нещо като математика – 1+1 прави 2. Няма как да си сложиш ръката на печката и да не се изгориш, няма как един да се изгори, а други не.

Затова реших да разкажа моята история, моите преживявания и размисли, за да помогна на други жени да се научат от моите грешки и да не ги повтарят, защото цената е много висока и се плаща с много болка, като често децата ни страдат от това. Целта на книгата е момичетата да вярват в себе си, да имат цели, да бъдат независими, да не допускат моменти, в които да нямат избор. Предстои да излезе през есента, а мечтата ми е някой ден да бъде световен бестселър и да създам филм по историята.

Как точно трансформирате живота на хората?

Когато един човек идва при мен за консултация, първото нещо, което правя е да видя неговите страхове и неговите желания. От какво точно има нужда, кои са целите му. Често започвам с нумерологичен анализ, обичам много този метод, винаги е точен. След това използвам картите, за да видя какво го очаква в бъдеще. Ако видя, че човек има нужда от терапия, използвам мои методи, които са четири техники, чрез медитации. Тези методи са 100% работещи и влияят на подсъзнанието, а именно там е истината. Нашият ум е нашето оръжие. И ако човек знае как да му влияе, може да постигне много в живота си. Дори и да живее най-трудният живот – да заживее най-хубавият. И винаги си казвам, че щом аз успях, и те ще успеят. Когато човекът е много отчаян, използвам  африкански ритуали, амулети, билки. Всеки човек има различна нужда, но винаги успявам да променя живота им и да постигат целите си. Но това не зависи само от мен, много е важно човекът срещу мен да има желание и да е готов за тази трансформация. С вълшебна пръчка нищо не става.

Какво още ви предстои?

Освен книгата, през декември ще започна преподаване на бели денс танци на жени. Вярвам, че чрез танците жените могат да трансформират енергията си. Танцът помага много жената да бъде по-женствена, походката ѝ да бъде котешка. Жените имат нужда от женственост и мекота. Всички които проявяват интерес могат да се запишат на курса.

Теди Атанасова: Защо е важно да изглеждаме добре!

Теди Атанасова е съдружник на Зара в детективската агенция и моден консултант. Двете се запознават през 2018 г. и започват работа заедно. Теди консултира клиентките на Зара за външния им вид. Завършила е журналистика, но след известно време е открила, че това не е нейното истинско призвание. Но пък журналистиката винаги помага в детективската работа.

Вие сте пример за много жени. Каква според вас трябва да е жената днес?

Винаги съм се стремяла да изглеждам добре. През годините се научих, че всяка уважаваща себе си дама трябва да има добър външен вид, но не само. Жената днес трябва да е умна, красива и да е независима .Всяка дама трябва да знае какво иска от живота и да гребе с пълни шепи от него.

Защо започнахте да се занимавате с консултиране на жени за външния им вид?

На първо място заради любовта ми към модата, спорта и здравословния начин на живот. Завърших журналистика, била съм спортна журналистка в БНТ. По времето, в което трябваше да избера какво да уча, консултантите не бяха популярни в България. Тогава много мислех дали да не живея в чужбина, където да се занимавам с това, което обичам и което намирам като моето нещо. И реших да запиша журналистика, за да съм част от тази сфера. Видях обаче, че това не ми е призванието и реших да не го работя. Няколко години по-късно се запознах със Зара Атанасова, по време, в което имах много тежка връзка. Отидох на консултация при нея. Промени живота ми с нейните консултации. Толкова много ме вдъхнови, че започнахме да работим заедно и станахме много близки приятелки, чувстваме се като сестри. Започнахме да живеем заедно и да имаме общи цели. Обучавахме се заедно в Африка, станахме първите сангоми в България. Работим заедно и като частни детективи, правим общи консултации. Станах част и от проекта с книгата. Вярвам много в книгата на Зара и съм сигурна че ще постигне световен успех. Радвам се много, че съм част от толкова силен проект, чиято цел е да помага на жените да трансформират себе си. Зара е най-добра в това да трансформира жените с консултациите си, а аз да им помагам да се чувстват прекрасни с правилните модни консултации.

Дами от кои сфери най-често търсят консултации с вас?

Забелязвам, че дамите със собствен бизнес най-често се допитват. В забързаното си ежедневие и хилядите ангажименти които имат, те нямат време да отделят толкова голямо внимание на външния си вид. Винаги се стремя да давам максималното от себе си и да ги науча да отделят малко повече време за себе си, за семейството и външния си вид. Жената е жена, когато се почувства такава. За жалост в днешно време на повечето работещи дами им е много трудно да обръщат внимание на себе си, но смятам, че няма невъзможни неща. Всички знаем, че едно семейство се крепи от жената. А когато тя е нещастна и не се чувства добре в кожата си, то и хората в семейството са потърпевши. А когато една жена се чувства красива и оценена, то цялото семейство сияе.

Има ли нужда българската жена от внимание?

Тук идва огромният проблем, който забелязвам от доста дълго време. Когато жената показва сила и независимост, до някаква степен плаши мъжа до себе си. Точно това кара мъжът да я чувства като по-силната във връзката, като това го демотивира да се бори за нея. Често в тези ситуации жената не получава комплименти за това колко е красива, колко красиво е облечена и т.н. Въпреки че показва и демонстрира сериозност и независимост, всяка жена има нужда от вниманието на мъжа, всяка жена иска да чува комплименти и да получава подаръци от партньора си. Моето мнение е, че колкото и силна да е една жена, партньорът до нея трябва да я обгрижва, за да се чувства тя жена. Всички знаем, че жената е по-слабата половинка в една връзка. Това че има собствен бизнес, благодарение на който е финансово независима, не означава, че е по-силната в емоционалната връзка, напротив, по-слаба е и мъжете трябва да се научат да правят разлика.

Има ли нужда българската жена от моден консултант?

Да, жените имат нужда. Днес самият живот изисква повече. Не е като преди, както по времето на бабите ни, които стояха вкъщи и гледаха децата, бяха домакини. Днес жените са и домакини, и бизнес дами. Когато една жена е в обществото, трябва да има добра визия. Във всяка една професия визията играе важна роля. Тя играе и важна роля в живота ни. Една жена на 40 г. с добро облекло, грим и прическа може да изглежда на 30. Целта не е да изглеждаме по-млади, а всяка жена да се поддържа и да изглежда добре. Когато една жена изглежда добре, тя има самочувствие и увереност. Затова много мотивирам моите клиенти да спортуват, да се хранят здравословно, да се обличат правилно. Да имат стилен и класен гардероб, а не просто модерни дрехи и никога да не забравят, че ние жените сме специални.