Снимки НИКОЛА БОРИСОВ

Стилист ОРЛИН ХРИСТОВ

Грим КАТЕРИНА БЕНВЕДИ

Коса МАРГАРИТА ДОСЕВА

за Victoria5

Асистент-фотограф

МАРГАРИТ РАЛЕВ

Елена Петрова е още по-красива на живо, отколкото на екран. И ако не знаеш рождената й дата, не би предположил, че тази крехка жена е почти 35-годишна. А изящната й осанка и лъчезарно излъчване навеждат на мисълта, че тя би могла да е глезла, която се изживява като звезда. Всъщност актрисата е дисциплинирана, организирана, работлива и много земна. Елена Петрова е сред най-известните актриси в момента у нас. Тя е една от звездите в хитовия сериал по bТV „Стъклен дом”. Паралелно играе в Народния театър и „Сълза и смях” и в промеждутъците между снимките на сериала пътува с театралните трупи из страната. Успява да намери достатъчно време и за двете си деца – 5-годишните близнаци Александър и Изабел, от брака си с гръцкия бизнесмен Аристотелис Фотилас. Звездата на Елена изгрява в началото на 90-те години, когато режисьорът Илиян Симеонов я открива за ролята на циганката във филма „Граница”. Тогава Елена е ученичка на режисьора Николай Георгиев в експерименталната паралелка „Студио 4ХС“ в 22-ра софийска гимназия. Следват „Козият рог” на Николай Волев, копродукцията с Русия „Дон Кихот се завръща“, тв сериалът на Станимир Трифонов „Хайка за вълци“ по романа на Ивайло Петров.

Елена, дала си толкова много интервюта, че се чудя какво да те питам…

Е, не са толкова много. Освен това 80 процента са лъжа. Шегувам се. Но човек трябва да скрива неговия си свят. А той не е толкова интересен. Обикновено светът, който аз като характер, като жена, избирам да си обитавам, е суперскучен.

Хората обичат да си създават филми около някакви хора, без да разбират, че сами си ги режисират. Светът, който аз съм си избрала, наистина е стъклен дом и е много скучен. Но си е мой, важен ми е и аз ще си го пазя.

 

В какъв смисъл „стъклен дом”?

Защото е изолиран и си е мой. Има фейсконтрол.

В твоя свят има двойка близнаци. Не мога да се въздържа и да не те попитам за децата.

Те са абсолютни ваденки – толкова са залепени за мен, че нямам два квадратни метра свобода. Което ми харесва, но особено сега, когато имам творческа работа и нужда малко да си помисля, не мога. Нощите са моето време. Доста им липсвам, осъзнавам го. И в момента, в който ме видят, така, както водата изпълва всякакво пространство, тръгват и ме изпълват цялата.

Много е хубаво.

Хубаво е. Колкото и да е трудно с две деца едновременно, винаги има вариант и с три, нали? Но имаш гаранция, че всеки ден ще получаваш по две усмивки, две целувки, два пъти ще чуваш: „Мамо, обичам те”!

Бият ли се? От опит знам, че близнаците много се конкурират.

Не се бият. Състезават се – за първо място, за лидерство, за спечелване на моето внимание. Аз винаги им казвам, че са равностойни, няма първи и втори. Най-хубавото при момче и момиче е, че подходът е различен. Опитвам се да възпитавам сина си, че трябва да спечелва нещата като един истински мъж. И любовта не се поднася, трябва да се бори за нея. Дори за моята любов. Трябва да бъде силен, мъжкар, да се грижи за сестра си, да я защитава. Да бъде боец. А на дъщеря ми точно обратното – на нея й я поднасям, и тя това ще го смята за нещо напълно нормално.

Дъщеря ти мечтае ли да стане актриса?

Не. По-скоро синът ми има такива уклони. Но още е много рано, разбира се.

Как реагират на мама по телевизията?

Много им харесва, гледат „Стъклен дом” повече от мен. Даже разбрах, че доста се гордеят и фукат, което хич не ми харесва и им направих забележка. Оказа се, че вече са си големи. Мислех, че няма да разберат нищо, но реагират, задават ми много адекватни въпроси. Искаха да ги запозная с Калин и Бойко – запознах ги. И с жената с „жълтата коса” – Яна. Синът ми беше много впечатлен от нея и много засрамен.

Ти гледаш ли сериали?

Да. „Отчаяни съпруги”, „Сексът и градът”. Колкото и да е странно, „Сексът и градът” мога да гледам винаги. Човек трябва да се отпуска с някакъв тип кино, а не да се вторачва в него и да го преживява 100%. Това е суперотпускащ сериал, много приятен, с много хубаво чувство за хумор. Обичам и „Изгубени”, „Бягство от затвора”. Когато имам време – гледам. Заснети са по много хубав модел и ние много искаме да се приближим към тези формати на заснемане. През втория сезон ще се опитаме да вкараме повече раздвижване, външни локации, криминален елемент, екшън, преплетени неща, за да е по-интересно.

Много хубаво се снима и „Стъклен дом”.

Да, така е, добри сме. Обещах на зрителите, че ще бъдем добри и си изпълняваме обещанието.

Имаше ли някакви колебания да участваш в сериала?

Не. Не знаех как ще се казва, как ще изглежда, кой ще работи за него, но за намерението да се снима такъв сериал знам от доста време. И вътрешно бях готова за такова нещо. Знаех също, че bТV няма да направи лоша продукция – твърде много е заложено. И моите първи въпроси бяха кой ще го снима, защото това наистина е много важно, кои ще са продуцентът и режисьорът. Ние сме в едни среди, познаваме се, знаем кой как работи, какво може, докъде е стигнал. В момента, в който ми казаха, че са СИА и „Камера” – нямах съмнения.

Темата на броя ни е пълноценният разговор”. За теб какво е пълноценен разговор?

Зависи с кого. С приятелите ми винаги е пълноценен. С децата ми – също. С журналисти съм малко нащрек.

Виждаш ли се често с приятелите си?

Всъщност, напоследък – не. И те много ми се сърдят за това. Вече са научили кога са ми почивните дни и започват да ме бомбардират от сутринта. И въпреки че имам да свърша много други работи, смятам, че те са ми важни, защото са ми много добро огледало и искам да се оглеждам в техните очи. И ми харесва да си общувам с тях. Понякога с приятели, които са и колеги, можем да си говорим до 3-4 часа през нощта, без да сме разбрали как са минали тези часове. За мен това са едни от най-приятно прекараните часове. Имам много приятели от театъра, с които много се забавляваме, като Митко Рачков и Любо Нейков. Преди и Краси Радков, но той сега май няма много време. Имам най-различни групи от приятели. Покрай децата ми намерих много приятели доктори, които са много интересни хора за общуване. Те са от другата страна на живота. И имат много интересно чувство за хумор, което понякога е доста крайно, тежко, но това също е гледна точка. Приятелството е най-важното нещо.

Кой е твоят начин да се заредиш с енергия?

Сега точно бих искала да отида три дни да гледам морето. Нищо друго да не правя. Не искам да говоря по телефона… Да съм в пълно мълчание. В момента от това имам нужда. Друг път имам нужда да танцувам цяла нощ. Или да реша, че взимам колата и тръгвам нанякъде. Но човек невинаги може да си позволява тези свободни моменти, има твърде много ограничения – работа, семейство. Но е хубаво от време на време да изчезва и това наистина зарежда.

Да останеш сам за малко.

В този напрегнат начин на живот и общуването с толкова много хора мисля, че това е наистина начинът да се пречистиш и заредиш.

Има хора, които се страхуват да бъдат сами, аз не съм от тях. Аз се определям като тъжен и доста самотен човек, но това не ме кара да се чувствам зле. На мен ми харесва, аз се чувствам добре сама със себе си.

 

Но защо тъжна?

Такъв човек съм. Може би затова драмата ме влече толкова. Ако се загледаш – очите ми са тъжни. Не драматизирам, просто така се определям. Това не значи, че не съм щастлива, обичана, прегръщана… Сигурно е от зодията ми, аз съм Скорпион и преживявам всичко по-емоционално, отколкото е необходимо. И на тези години няма закъде да се променям, а и не искам.

Има начини човек да укрепва вътрешните си сили.

Аз не съм слаба. Просто има някои вече закодирани неща на тази възраст, които не могат да се променят. Можеш да си промениш възгледите за живота, например да ми падне някакво перде и да отида да живея на остров или в пещера, но не смятам, че ще си променя емоционалното състояние или това, което съм аз, начинът, по който си преживявам нещата.

Имах предвид това, че можеш да приемаш спокойно неща, които преди си приемала драматично.

О, да, така е. Например драмите на 20-годишните на 30 са ни вече смешни. Децата ме научиха да бъда много силна. По стечение на обстоятелствата ми се наложи да се боря за живота им. Когато се сетя за тези моменти – всичко, което преживявам, ми изглежда маловажно. Родиха се много рано и трябваше да вярвам всеки ден, че ще оцелеят, ще преминат през всички тези изпитания и ще бъдат добре. И те са добре. Децата ме научиха на много неща, без да искат. А е трябвало може би да ги премина, защото така не драматизирам тежките моменти в растежа им, а ги приемам с усмивка и спокойствие. Но не съм правила компромиси с възпитанието им.

А с какво си склонна да правиш компромиси?

Почти с нищо, но се налага. В момента, от доста време насам, със себе си – с личното ми време, свободата ми, с разминаването между това какво искам в този момент, какво мога да направя и какво трябва да се направи. Но това са компромиси, които са премислени, даваш си сметка, че не можеш да не ги направиш, защото те са в името на малките същества, които трябва да имат добро и щастливо детство и бъдеще.

Вярваща ли си?

Имам сериозен респект към религията и към Господ. Не ходя на църква всяка неделя – като повечето българи – само по празници или когато имам нужда. Но пък и в Библията е казано, че душата може да се моли навсякъде, където пожелае. По-скоро вярвам, че хората са много силни и могат да преодолеят всичко, когато са заедно и гледат в една посока.

Със сигурност вярвам, че не сме сами във Вселената. Но не се задълбочавам много в тези неща. Аз съм голям реалист, много съм витална, в по-голямата част от живота си съм здраво стъпила на земята. И съм безкомпромисно критична към себе си и към нещата, които правя.

Струва ми се, че много обичаш работата си.

Аз обичам да работя, почивката ме натоварва повече. Три дни са ми достатъчни. Просто работата толкова маниакално ми харесва, че не знам как да го обясня на хората. Понякога те са уморени и се сърдят, че закъсняваме, излизаме извън работното време. На мен това по никакъв начин не ми пречи и не ме притеснява. Много обичам атмосферата на снимачната площадка и съм много щастлива там. Може би невинаги го показвам, защото и аз имам много изисквания и претенции към работата, но има защо. Това не са глезотии.

Добре ли се разбирате с колегите си в „Стъклен дом”?

ПО ТЕМАТА

Екипът ни е толкова готин, толкова хубаво работим всички, че това нещо ми липсва след 2-3 дни. Всички млади колеги са много интересни, с много хубаво излъчване, има някаква одухотвореност около тях, харизматичност. Бойко Кръстанов мисля, че е абсолютна находка. Много рядко срещана органика има. Аз съм си го кръстила Джим Кери. Гледаш го, че прави неща, които на пръв поглед изглеждат много фалшиви, а при него стоят ужасно естествено. Мисля, че тепърва ще му се случват много интересни неща, трябва да му се обръща внимание.

Срещата ми с Калин също е много хубава. Преди това никога не сме се засичали, той е по-малък от мен.

Той има излъчване на добро момче.

Да, а и е боец. Аз много харесвам такива актьори. Напомня ми на моите любими актьори като Чочо Попйорданов – аз много го харесвам и, честно казано, много ми липсва. Той работи страхотно, от него съм научила много неща в киното. Радвам се, че и в по-младото поколение има актьори, които разбират по този начин работата в киното. Не я усещат като да свършат една работа за малко, а са ангажирани на 100%. Тази професия е много сериозна, не е за хора, които смятат, че тя трябва просто да ги направи популярни.

Би ли си позволила да се влюбиш?

Мисля, че не. Но аз се влюбвам много – дори не в хора, а във всякакви неща. Не точно от влюбване имам нужда, а по-скоро от някакво отделяне, изчезване за известно време. За това мечтая. Имам нужда да си подредя много неща, да си направя някакви равносметки – какво ми се е случило, какво искам да ми се случи, накъде искам да продължа. Пишеше някъде, че това се случва с човек през определени периоди. Натрупваш много неща – като взаимоотношения, емоции, работа, и ти се иска да ги подредиш, защото понякога се преливат. Иначе с много мечти съм се разделила през годините, но пък съм освободила място за други. Те по-скоро са силни желания. Ето „Стъклен дом” е нещо, което исках да ми се случи. Ние де факто снимаме кино, не е сериал. Може би все още има хора, които подценяват сериалите.

Мисля, че турските сериали подготвиха публиката.

Сериали в България се гледат много отдавна. Аз не харесвам този тип сапунени взаимоотношения в сериалите, въпреки че хората много ги харесват. Тези в турските сериали били много истински… А ние не сме ли истински?

Говоря за това, че някои от тях са добре заснети, добре направени, с добра актьорска игра.

От тази гледна точка – да. В турските сериали има нещо много интересно, което май още не са го разбрали у нас. Това е мое мнение, но мисля, че там се стараят да показват колко Турция е подготвена за Европейския съюз. Представят хора, които са много модерни, с евпорейски разбирания, държат се по европейски, обличат се по този начин, живеят в такива домове. Показват красиви части от Турция. Това влияе и на туризма, и на европейския имидж. А много добре знаем, че нещата не са съвсем такива. Но това не е лошо като инвестиция. Може би и ние трябва да обърнем внимание на този вид имидж. Казвала съм на продуцентите да отидем да поснимаме на морето, на други красиви места из държавата. Ето, купиха сериала в Турция, като го купят и в още 2-3 държави – ще бъде идеално. Настина според мен в Турция го правят тенденциозно.

Критична ли си към себе си?

Мен винаги ме е интересувало да бъда добра в това, което правя, да се развивам, а има още много да се прави в тази посока. Не съм много доволна от доста неща. Аз съм самокритична до безобразие. Мисля, че има още в какво да се развия в актьорски план. Снимаме в много бързо темпо и понякога нямаме време да обръщаме внимание.

Много съм щастлива, че Стефан Данаилов е част от нашия екип. От него лично аз мога много да науча, много ми помага, наистина е като Мастер. Ето това е сбъдната мечта. Мечта, която просто ми се поднесе. Не ми се ще да се разделям с мечтите си за театъра – ето сега навлизам във възраст за друг тип роли – на по-зрели жени.

С кого освен със Стефан Данаилов мечтаеш да играеш?

С Мария Кавърджикова много искам да се срещна. Тя го знае, говорили сме си. И много други колеги и режисьори, които са ми интересни и мога да науча много от тях. За мен това е важно – да работя с добри режисьори и да се развивам.

Повечето от колегите в „Стъклен дом” , които не са снимали толкова много, може би не си дават сметка, че това, което им се случва, наистина е рядък шанс и дар, защото един ден, като излезем от този сериал, ще имаме огромен опит. Като снимаш кино, за два месеца приключват нещата. А тук темпото и опитът, който ще натрупаме пред камера, ни белязва, става част от нас.

Надявам се нашият сериал да слага началото на повече подобни български продукции. Смятам, че се появяваме в абсолютно подходящ момент. На хората им омръзна от риалити формати, затова и имаме такива високи рейтинги. Всяка друга телевизия, която се наеме да прави подобна продукция, трябва да намери хора поне толкова добри, колкото нас. Но си струва да се прави. Трябва да се наложи традиция, доста сме закъснели в сравнение с европейските телевизии. Много рисковано е да не се рискува.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара