Едно интервю не стига да опише света на Ернестина Шинова. Актрисата не е от преекспонираните лица в българското кино и театър. Но повярвайте, ако имаше шанса да се роди отвъд океана, то нейният талант, визия и непринуденост щяха да я изстрелят на върха в Холивуд.
За себе си казва, че е сноб и не страда от суетата на славата. За последното ще се съгласим, защото е прекалено естествена и скромна за творческата биография, която има – няколко главни роли в италианското кино редом до актьори като Микеле Плачидо, както и пет години на модния подиум в Рим.
По-емоционална и луда глава от нея е само съпругът ú Андрей Слабаков – режисьорът и сценаристът, в чиито филми Ернестина Шинова играе главните роли. В края на ноември Киномания показа премиерно най-новия им проект „Хиндемит” – филма, който взе специалната награда на журито и признанието на критиката на фестивала „Любовта е лудост” и на който безспорно му предстоят още международни киноотличия. Неговото послание интелигентно хвърля ръкавицата към загубилото идентичността си съвременно общество, облъчено от реклами и консуматорска психоза.
В „Хиндемит” Ернестина поема предизвикателството да изиграе две роли, които са колкото различни, толкова и еднакви, което ú донесе наградата „Най-добра женска роля” на фестивала „Златната роза” през октомври. А на живо тя се оказва точно такава, каквато човек може да си я представи – адски забавна, обаятелна, позитивна, красива. Спечелва те още с първото „здравей”.
Докато уговаряхме снимките по телефона, се обръщаше към мен с „котка”, без да ме познаваш. Да се лаская ли?
Наричам „котка” хората, които са ми симпатични. Към останалите съм любезна. Ако забележиш, че ставам ужасно любезна, да знаеш, че не си ми много симпатична.
Изглеждаш фантастично. Как поддържаш фигурата си?
Не ходя на фитнес. Единствено тичам с моето хъски Сибир и никога не се качвам на асансьори. От време на време имам напъни за здравословен начин на живот. Един ден си направих сок от моркови и се усетих, че го пия с цигара. Иначе обичам неща, които нормалните хора не обичат – овесени ядки например. Също не пия кафе и алкохол, дори вино.
Криеш ли годините си?
Не. Аз съм на 45. Всеки остарява, единственият начин да останеш завинаги млад е да умреш навреме. Ако се бях гътнала на 26, щях да съм адски готина.
Страхуваш ли се от нещо?
О, да, от много неща. Напоследък започнах да се страхувам да
летя със самолет. Внуши ми го Андрей, който има аерофобия.
Винаги като летим, се връщам с насинени до лактите ръце.
Кой е мъжът в семейството?
Един твой колега написа наскоро в статия, че на премиерата
на „Хиндемит” съм извела тъста си на сцената (Петър Слабаков е свекър на Ернестина – бел. ред.), та по този повод казах, че най-накрая се е видяло кой е мъжът в семейството! (Смее се.) Що се отнася до практическата част на живота, определено аз съм по-мъжествената. Всичко що се отнася до творческата част и е извън купуването на закачалка, Андрей е мъжът. Ето аз искам да ти споделя, че вече 3-а година не мога да накарам мъжа си да си купим закачалка.
Как се живее с Андрей Слабаков?
Трудно. Андрей се налага да бъде убеждаван за всяко нещо
до дупка. Той обича да спори за всичко.
А трудно ли е да се живее с Ернестина?
Не зная. Аз съм изключително симпатичен характер – открит, лек, весел, с мен е прекрасно да се живее. Обаче никой друг освен мен не мисли така. Дъщеря ми смята, че съм властна и искам да я контролирам. Андрей също мисли така. Например най-милото, което ми е казвал в изключително разнежени моменти, е: „Много те обичам бе, животно!”
Имаш ли чувството, че играеш единствено във филмите на
съпруга си? Защо избира винаги теб за главните роли?
Да, и аз се опасявам, че напоследък се получава така. Когато Андрей описва женската роля в сценариите си, си представя мен по някакъв начин. В интерес на истината аз съм го молила на колене да направи кастинг за „Вагнер”. Той направи. После реших, че не е честно към моите колежки, защото аз познавам сценария, знам откъде е минал и съм имала достатъчно време да си го представя. За последния филм не сме правили кастинг. Но ако ме питаш защо другите режисьори не ме канят, не зная.
Какво правиш вкъщи, докато Андрей пише сценарии?
Обикновено той ме тормози. Опитва се да ме провокира към
спор, като по този начин си помага да разбере, че той е прав.
Хвърля ми някаква незащитима антитеза, за да може да си подреди неговата теза. Обича да се съветва с мен и го прави много на сериозно. Ние сме много заедно и сме силно вътре един в друг.
Чувстваш ли се в сянката на Андрей?
Имала съм такива моменти и комплекси. Струваше ми се, че
хората ме приемат добре заради него – сякаш светя с отразена светлина. Но престоят ми в Италия ме оперира от това.
Изкарала си 9 години в Рим, разкажи за това време.
Заминах през 1989 г. със стипендия на италианското външно
министерство – да усъвършенствам своето актьорско майсторство. Вече бяхме женени с Андрей. По случайност тогава узаконяваха престоя на чужденците, а с това и нашият.
Как те избраха за тази стипендия?
Не съм подавала документи. Тогава играехме постановката
на Галин „Звезди над утринното небе”, в която бях една отчаяна руска проститутка. Много хубава роля. И до ден-днешен, като кажа в Италия, че съм играла 220 представления, никой не вярва. Мисля, че дължа заминаването си на Снежина Панова, театрален критик. Каквато съм свиня, не я потърсих нито като заминах, нито като се върнах. Една благодарност като не идва навреме, огорчава. Но тя знае, че я обичам.
Как реши да станеш манекенка в Италия?
Защото не знаех езика. Пет години се занимавах с това – снимах за каталозите на големи марки, дефилирах в прет-а-порте и висша мода. Доста скучна и уморителна работа. Може би това ме оперира от тия женски варианти на шопинг – обезумели жени да ходят по някакви бутици. Като гледах тия огромни стендове с дрехи, които трябва да облека, и ми ставаше лошо. Въобще не ги поглеждах дали са Givenchy, Byblos, Dior или Armani, само гледах колко са. След това минах и през разни тъпи реклами. Но се забавлявах. Умеех да предам характер на една дреха, защото го играех. До ден-днешен имам едно яке от колекцията „Руска зима” на Byblos, което е продадено на абсолютно всеки, който го е видял върху мен. Затова ми го подариха след това. След като научих езика, започнах да се снимам в киното.
В колко филма си играла?
В доста. Само в Италия съм играла в 5 филма, и то главни роли.
Как българска актриса пробива в италианското кино?
Говоря много добре езика.
Играта ти в „Хиндемит” е по-различна от това, което сме свикнали да виждаме в български филми – избягала си от театралниченето. Сега играеш ли в някой театър?
Не. Като студентка играех в Младежкия и после в Бургаския театър. Но нали заминах за Италия, след това се занимавах с „Вагнер”, после се разболях доста гадно от базедова болест и ме нямаше доста дълго на хоризонта. Спомням си как по това време Микеле Плачидо беше дошъл в България и ме търсеше под дърво и камък.
Микеле Плачидо? Кои други звезди на италианското кино познаваш?
Партнирах на Микеле в „Мъж с цвете в устата” на Белокио. Той адски много ме харесва и даже беше писал в италианската преса добри неща за мен. Имах късмета да попадна на „50 години италианско кино”, и то с мой филм, и се запознах с любимите си актьори. Например на една маса седеше целият „Развод по италиански”, видях Лина Вертмюлер, Еторе Скола. Самата Клаудия Кардинале седеше на масата до мен. Даже с трепереща ръка ú подадох парче лангуста. Изключително женище, невероятен човек, прекрасна. Цялата зала беше пълна с мои любими филми.
В „Хиндемит” играеш две роли – на високомерната и на добродушната жена домакиня, но и двете жертви на консумативната култура. Какво е отношението ти към нея и към безумните реклами по телевизията?
Мисля, че човек може да се задоволява с доста по-малко, да живее по-умерено и да дава парите си за доста по-ценни неща. Аз самата се поддавам на такива неща. Деян Донков, който играе съпруга ми в „Хиндемит”, казва в едно интервю, че не е все едно дали си болен и не знаеш, или си болен и го знаеш. В случая аз съм болна и го знам. И ми се иска всички да го разберем и да оздравеем.
Лесно ли изигра ролите?
Не много лесно. По принцип, като има драматургия, обикновено играеш ярък характер. А тези двете са напълно средностатистически уроди, които си приличат ужасно много, а трябва да са напълно различими и различни за зрителя. Е, това са големите яйца, на които се насадихме. Когато снимахме паралелно в единия и в другия образ
дълго и изтощително, понякога забравях коя роля играя. Тогава
Сашо фокусникът идваше и ми казваше: „Сега играеш оная моята, нали?”
Ти самата добра домакиня ли си?
Да, много добра. Обичам да готвя и да ми е чисто. Но май само
аз, кучето и котката обичаме. Дъщеря ми е в състояние да изяде 4 кг мандарини и навсякъде да остави обелки. Андрей прави същото с бутилки от бира.
Обичаш ли да гледаш телевизия?
Телевизия не гледам, изглежда ми като кухненски уред. Както
казва покойният Фелини, аз обичам тайната на тъмната зала, големия екран. Въпреки че се уплаших на премиерата в НДК, когато видях лицето си на екран 14 на 6 м. 14 м мутра, а? Чувствах се лице на фона на пъпка.
Защо филмът се казва „Хиндемит” и защо той е джудже?
Композиторът Хиндемит в действителност е нисичък. Той
е постмодернист и свири трудна за разбиране музика, която никой не би си пуснал на вечеря например. Но самите ние понякога се поддаваме на такава снобарщина – да говорим разни мъдрости, които всъщност дълбоко не разбираме.
Какво е посланието на филма?
Да се опитаме да се върнем към себе си, да се идентифицираме.
Защото ставаме като оловни войничета, маса. Едно време, когато бяхме със сините престилки в училище, имахме доста по-различни лица, а сега хем сме еднакви, защото всеки носи това, което е модно, хем и лицата ни са еднакви, очите гледат по еднакъв начин. Сега сме само опаковки.
Филмът протестира ли срещу това?
Констатация е! Разбира се, ако имахме повече пари, щяхме да
направим взривяването на къщите и взривяването на душите на тези хора много по-мащабно, за да се покаже точно този катарзис.
С колко пари е направен?
500 хил. евро, отпуснати от Национален филмов център. Оказва се, че поради липса на средства българското кино физически не може да си позволи да направи добър екшън. Например когато тръгвам да убивам сама себе си, това, което искам аз като актриса, и това, което иска да види зрителят, е как хуквам с една бухалка да размажа човека, който ми е стопил лагерите. Оказа се невъзможно, защото точно срещу мен тича на заден ход един нещастен човек с камера, която тежи 60 кг, който сам си води фокуса.
Колко време отне снимането на филма? Къде снимахте?
Точно 31 дни. Това са поляните между „Младост” и „Горубляне”.
За да си направиш съпоставка, за такава постановка братята
американци ще отделят поне 3 месеца. В определени моменти
направо сами си говорихме. „Вечерята” я снимахме до 5 сутринта, преди да се съмне. Казвах на Митко Гочев, оператора: „Коя американска актриса ще позволи да я снимаш в 5 сутринта, бе?” А той ми отговори: „Я, погледни Динката (Деян Донков – бел. ред.).” Лицето му направо се беше разпаднало.
Какво е бъдещето на „Хиндемит” след Киномания?
От лятото представяме „Хиндемит” в различни градове на
България с проекта на Андрей „Пътуващо кино”. Сега ще го изпращаме и по международни фестивали. Много ми се иска да
отидем на SunDance и фестивала в Ротердам. В дългия си вариант филмът беше искан за фестивала във Венеция две години поред, но го изпуснахме. Много ми се иска хората да гледат „Хиндемит” и да кажат какво мислят. Разговорите-дискусии, които правим, като пътуваме с филма в провинцията, ни срещат с мненията директно. В Бургас едно
момиче ми подари сватбения си букет в израз на възторга си, а аз толкова се шашнах, че свалих пръстена от ръката си и ú го подарих.
0 Коментара