снимки: Вера Райчева
Хилда Казасян е от този тип хора, които, като чуеш да пеят, ти се допява, като видиш да ядат – огладняваш, а като чуеш да се смеят, забравяш за грижите си. Може би това се дължи на арменския й произход – арменците са хора мащабни, с вкус към живота. Определено изглежда заразително щастлива, в очите й припламват куп нови идеи.
Докато се запознаваме, в ума ми спонтанно зазвучават пламенните ритми от най-новия й албум „Джаз&самба”, който – благодарение на спонсорството на „Тойота” – ще получат и всички читателки на „Жената днес”. Срещаме се в ресторанта й „Егур, егур” в небрежно следобеден час, в който очаквам всички маси да са празни. Оказва се обратното – стилният интериор и арменските вкуснотии явно изкушават столичани по всяко време на деня. До момента знам за Хилда само това, че сме на една възраст, че е джаз певица, че е дъщеря на Вили Казасян, била е съпруга на актьора Чочо Попйорданов, има 3-годишна дъщеря, четири албума и три ресторанта. Така че сдържано решавам да си поръчам кафе. Когато сядаме на една що-годе усамотена маса и тя подканящо ме пита какво ще пием, сама не знам как казвам: „Чаша червено вино.” И оттам разговорът тръгва като между стари познати.
Празнува ли Свети Валентин?
Празнувах Трифон Зарезан. С моя приятел Ангел преди около година си направихме страхотна къщичка до Балчик и първата възможност да изляза от София при всичките ми ангажименти беше точно по това време. Иначе аз, слава на Бога, през последните две години имам шанса всеки ден да си празнувам Свети Валентин, така че не чакам конкретната дата.
А кой е щастливецът, с когото всеки ден празнуваш?
Това е човекът, с когото се чувствам спокойна и щастлива, който направи така, че да му дам цялата си обич.
Има ли бивши мъже, можеш ли да наречеш някого, когото си обичала, „бивш”?
Аз съм много емоционална и влюбването за мен е нещо различно от това да нарека някого „мой мъж” – за да стане това, най-важно е приятелството и възможността ми да общувам качествено. В този смисъл не мога да кажа „бивш мъж” – все едно да наречеш някого бивш приятел. Или го има, или го няма. Чочо Попйорданов не може да ми стане „бивш” само защото сме спрели да искаме да си лягаме заедно. С него живяхме седем години и просто се случи най-баналната история на двама души, които са били женени, не са се разбрали по някои пунктове от съжителството си и са се разделили. Но тъй като в основните неща имахме хармония, си останахме приятели и след това.
Кое те вдъхновява повече да правиш музика – любовта или липсата на любов?
Имам шанса да съм добър музикант и инструменталист още от малка. Когато си отраснал с музиката, тя ти е достатъчен стимул и провокатор за това да я правиш. Емоционалното ми състояние може само да направи изсвирването на една пиеса по-различно. Моят професор Добри Палиев, Бог да го прости, навремето винаги познаваше от двата тона, които съм изсвирила на вибрафона, дали съм влюбена, дали съм нещастна. Но винаги самата музика е била тази, която ме е провокирала да седна да творя. Ако съм влюбена, музиката става много по-романтична, ако съм нещастна – по-меланхолична.
Каква музика си пускаш в колата?
Абсолютно никаква. Това е едно от малкото места, където оставам сама и мога да си почивам. Работата ми е свързана с общуване с много хора, със свирене и слушане на музика и поне в колата предпочитам да ми е тихо. Трябва да ти призная, че понякога, тръгвайки към морето, съм казвала на хората, които пътуват с мен, че касетофонът е развален, само и само 500 км да сме на тишина. Иначе вкъщи напоследък слушам много Стинг и тройния диск на ФСБ. Моят приятел Ангел произвежда колони и усилватели и вкъщи има звук, който е толкова качествен, че е неописуемо удоволствие да се слуша.
Какво е общото между музиката ти и ресторантите ти?
Това, че и двете ми носят удоволствие – не само когато са готови, но и докато ги правя. Не би било възможно да правя толкова неща едновременно, ако те не са ми забава. Явно съм имала шанса да съм създадена така, че с лекота да постигам всичко, може би ако срещах малко повече трудности, бих се отказала от някои неща. Пък и не приемам нито музиката, нито ресторантите като работа, приятно ми е да съм тук. Когато не създаваш просто ресторант, а нещо, което има дух, и го лишиш от присъствието си, го лишаваш от атмосферата му.
Интересно ми е, при положение че имаш 3 ресторанта, дали готвиш вкъщи?
Вече все по-рядко… Оня ден например малко след полунощ ме хванаха лудите, развихрих се, сготвих супа и пилешко. През уикенда пък поканих 12 души на вечеря вкъщи и даже си купих нова маса за хола, за да мога да ги събера. Аз съм много голям домошар, страшно обичам да си стоя вкъщи, всъщност това е, което ми носи истинско удоволствие.
Мислиш ли, че за мъжа е важно жената да може да готви хубаво?
За мен готвенето и яденето не са просто задоволяване на физиологична необходимост. Не мога да си представя, че има мъж на света, на когото няма да му е приятно жената до него да му е създала уют, част от който е да приготвиш нещо вкусно и да го поднесеш по красив и приятен начин. Ако не можеш да готвиш, просто да подредиш сирена в плато, но да знаеш как да го поднесеш. Спомням си книгата на София Лорен, в която тя казва, че 20 години не е имало случай да не изглади ризата на мъжа си. Според мен за мъжа е много ценно усещането, че жената си остава жена, с каквото и да се занимава.
На теб с какво ти предстои да се занимаваш в близките месеци?
Подготвяме един много мащабен проект, посветен на „Бийтълс”, със симфоничен оркестър и биг-бенд и с много интересни солисти, които ще се знаят до един месец. През септември ще направим голям концерт с парчета на легендарната група в аранжименти на татко. Освен това имам покана от Мариана Пашалиева да изпълним в дует спиричуъли и госпъли. Другото е един проект, с който сега се захващаме сериозно, въпреки че идеята е отпреди 4-5 години – албум с българска филмова музика с наши аранжименти… И, живот и здраве, мой албум „Джаз&самба ІІ”.
Преди време казваш в интервю, че трябва да се пребориш с едно свое качество – мързела. Не изглеждаш такъв човек…
Аз бях тежък случай, защото освен мързела, съм много отговорна – две много трудносъвместими неща. Всъщност чувството ми за отговорност пребори мързела. Но ако ме питаш какво ми се прави утре – мързелува ми се, но няма как, програмата ми за следващите дни вече е готова.
Какво правиш, когато мързелуваш?
Грижа се за цветята си, подреждам вкъщи, размествам, лежа си, пия кафе, гледам телевизия, радвам се на дъщеря си.
С какво се глезиш?
Например с това някоя вечер да се прибера в 7 часа и да си изключа телефона. Иначе много обичам да ходя на масажи.
Ако трябва да определиш арменския етнос с една дума?
Основното качество, което може би идва от това разпръсване в различни страни, е широкоскроеността. Арменците са по-отворени към света, по-леко гледат на нещата, успяват да застанат над проблемите. Притежават страхотно чувство за хумор и самоирония, което сигурно също си има своето историческо обяснение – когато си напълно безпомощен да се противопоставиш на съдбата, нищо не ти остава, освен да гледаш с хумор на себе си, това е въпрос на оцеляване.
0 Коментара