Фотография ДИЛЯН МАРКОВ
Стилист ДЖИНА ШЕОВСКА
Грим СТИЛЯНА-EOFORIA
Коса ЛИНА РАШКОВА Bellissimo Studio
Локация FARENAH CONCEPT
Хилда Казасян е от хората, които тутакси с усмивка стопяват всички прегради и ти се струва абсолютно невъзможно да й заговориш на “ви”. Заразява околните с чувството си за хумор и здравословна доза самоирония. Така и не усетих как отлетяха петте часа на фотосесията, през което време тя ненатрапчиво успя да наложи собствените си виждания как да изглежда. Без усмивката да слиза от лицето й. Затова реших да я разпитам кое я прави толкова щастлива.
С какво се занимаваш в момента, Хилда?
Записваме нов албум – джазови стандарти с нови аранжименти, основно от Христо Йоцов. За огромно съжаление това лято се случи нещо, което доста обърна живота ми. Човекът, с когото работехме с Христо толкова години – Румен Тосков, не е вече с нас. В последните години той се превърна в един от най-важните и близки хора в моя живот. Румен щеше да направи другата поло-вина от аранжиментите. С Христо ще посветим този албум на Румен, колкото и да ми е трудно даже да го кажа… Той беше един от най-талантливите и добри хора, които познавам. Години наред работихме тримата и много бих искала албумът да стане хубав и да му го посветим.
Албумът ще е с много популярни джазови стандарти и с него всъщност ще се върна към това, което е моята същност, защото със „Замълчи, замълчи”, филмовата музика, мъничко отидох в по-поп посока.
Повече почивка или повече работа имаше през лятото?
И от двете. Може би тази трагедия, която се случи, доста обърна нещата това лято и някак даже не мога да ти кажа какво беше. При всички положения в момента се чувствам заредена и готова за всичко, което ми предстои.
Какво мислиш за пластичните операции?
Ако усетя потребност в себе си – не бих се замислила. Досега просто не съм усещала нужда. Смятам, че човек трябва да прави за себе си всичко, което се предлага, за да се чувства добре в кожата си във всякакъв смисъл – независимо дали е духовен, дали е свързано с медицина, или с каквото и да е. Няма нещо, срещу което да съм против.
Единствено не мога да приема и да си обясня как може да бъде на мода унифицирането. Вместо да искаш да бъдеш индивидуалност – и вътрешно, и външно, в момента хората все повече правят така, че да приличат едни на друг, вкарвайки се в калъпи и използвайки медицината.
.jpg)
Какво правиш за себе си, за да изглеждаш добре?
Нонстоп съм на диета (смее се). Което е доста досадно, трябва да призная. Чувството на вина след всеки залък е просто кошмарно. Намерих фантастична дерматоложка и оставих грижите за лицето си на нея. Внимавам какво ям, както и какво яде дъщеря ми от съвсем малка – трябва да е качествена, чиста храна.
Имаш ли специална диета?
Не. Слава богу, никога не съм обичала сладки неща, което много ми помага. Доколкото мога, ям разделно, защото съм усетила, че това действа.
Как разпускаш от напрежението?
Имам невероятна нужда да пътувам. С дъщеря ми или сама. Това най-много ме зарежда. Другото, което обичам да правя, е да се затварям вкъщи. Аз съм много голям домашар. Гледам сериалчета, примерно „Приятели”, „Сексът и градът”, от този тип. Те ме разтоварват, разсейват ме от непрестанния поток мисли, които нахлуват в мозъка ми.
Обичаш ли да танцуваш?
Много. И мисля, че танцувам много добре.
Ако имаш пръстен за телепортация, къде би се озовала сега?
В момента? В Южна Франция например. Или Италия. Всъщност Италия е държавата, в която се чувствам най-добре. Ако бих живяла някъде извън България, то би било Италия. Бих искала да пътувам много и това да е свързано с работата ми не просто като турист, а пеейки и свирейки. Това е голямото ми желание.
Искала ли си да емигрираш някога?
Имала съм много поводи да го направя, но не съм искала. Аз съм страшно свързана с близките си, с майка си, с приятелите си и някак не мога да си представя живота без тях.
Как се справяш с нещата, които те дразнят от родната действителност?
Затвярям се вкъщи. Създала съм си кръг от близки хора, с които сякаш живеем извън тази държава. Това е начинът, защото иначе, ако човек се замисли, за голямо съжаление не би могъл да намери нито една причина да остане тук. Което е най-страшното всъщност. Имаше един период през 1997-98, когато наистина намерих истински реален смисъл да се стои тук, но нещата отново се завъртяха в друга посока и няма да е толкова лесно да излезем от това тотално изместване на ценности, което се случва в нашата държава. Това е другото нещо, на което бих искала да науча дъщеря си – да не се размиват ценностите. Защото в България това успяха да направят за последните осемдесетина години. С огромно съжаление го казвам, но мисля, че след време ще трябва да отворя вратите пред дъщеря ми за света извън България. Но такава е реалността.
Миналата година с колеги и приятели създадохте „Сцена Академия” в Музикалното училище.
Опитахме се – вместо да говорим само за чалгаджийницата – не само като музика, но и като култура – да създадем реална, жива алтернатива. И то в най-тежкото време на криза. Един сезон вече мина, успяхме да направим страхотни класически джазови концерти, средно по два на месец. Мисля, че това е нещо, което тепърва ще се развива. От октомври стартира вторият сезон на „Сцена Академия” с много интересни заглавия. В това намирам смисъл – жива реална алтернатива на нещата, с които не съм съгласна тук. Дай боже, да оцелее, защото трябва да се предлагат и други варианти на хората. Залите се пълнят, има интерес, трябва да има кой да им го предлага. Младите хора, които учат в Музикалното училище, са на сцената с вече утвърдени музиканти, което е един страхотен шанс за тях да влязат в света на голямата музика. Според мен това е изключително полезно и създава вкус. Само това да успеем да направим с Наско Янкулов, Боби Йоцов, Нено Димов и Добромир Славчев – за мен вече ще е голям успех.
0 Коментара