Ирина Белчева! Без маска и броня

Тя е от онези момичета, които вярват, че могат да променят. Които не се примиряват, а са способни да превърнат всяка една ситуация във възможност. Тя е от тези млади хора, които не се страхуват да рискуват. И въпреки, че не е имала никакъв проблем да развива себе си извън България, казва, че е по-щастлива и удовлетворена у дома. А и тук е по-лесно да помогне за промяна на нагласите. Убедена е, че ако искаме промяна, трябва да започнем от себе си.

Снимки: Мира Дерменджиева

Тя е Ирина Белчева. В момента е маркетинг мениджър на Esthederm Bulgaria. Но е влизала, и влиза, и в много други роли – беше  телевизионна водеща по Bulgaria ON AIR, както и говорител на служебното правителство на Огнян Герджиков. Тя е и наш автор. Силно ангажирана е със социални каузи. Една от тях е свързана със създаването на единствения у нас и на Балканите Възстановителен център за деца с онкохематологични заболявания. Той е вече факт и е резултат от десетгодишните усилия на основателите на сдружението „Деца с онкохематологични заболявания“, сред които и бащата на Ирина.

Живеем в безпрецедентна ситуация вече година.  Световният локдаун затвори всички ни. Какво у теб „заключи“ най-вече тази продължаваща криза?

2020 година беше истинско предизвикателство във всяко едно отношение, а и 2021 година започва с много въпросителни. Често си мисля как се променихме, въобще променихме ли се или продължаваме да се опитваме да влезем във вече неудобните обувки на миналото. Страхът е могъщ враг и смятам, че той е по-опасен и коварен от коронавируса. Всички трябва да вземем решение сами за себе си дали да му се подчиним.

Какво „заключи“ пандемията?

Чувството, че сам управляваш живота си – обгърна ни едно ужасяващо, тягостно безсилие, което изпълва въздуха. И макар в момента всички да се чувстваме така, сякаш някой ни е стиснал за гърлото – и това ще мине. Наречи ме непоправим оптимист, но вярвам, че всичко е за по-добро. Мисля, че кризата ни накара да преосмислим човешките отношения, да ги задълбочим, променим и поставим в центъра. Тези месеци, далеч от нормалния социален живот, ми дадоха възможност да се фокусирам именно върху надграждането на взаимоотношенията с близките ми. И съм благодарна за това.

А кои са твоите лични „ключета“, които са ти нужни, за да се справяш с начина, по който пандемията засяга всичко?

Любопитството, дръзновението, желанието да вкусваш живота тук и сега. Този сладък вкус, който се разлива по небцето ти след страстна целувка. Не понасям апатията и безметежното примиряване, на което понякога сме склонни да се отдадем. Старая се да превръщам всяка една ситуация във възможност, независимо от ограниченията. Да, пандемията засегна и промени ежедневието ми, но пък знаеш ли какъв кулинар открих в себе си? Научих се да ценя повече всички тези малки неща и си мисля, че „новото нормално“ ще бъде далеч по-вълнуващо и интересно.

Ти си много активен човек – живяла и учила си в чужбина, пиар и блогър си, била си и телевизионна водеща, дори и говорител на служебно правителство. Какво смяташ, че трябва да направим като общество в България, за да има положителна промяна?

Ние сме бедна държава, били сме окупирани за стотици години, гонени, интелигенцията ни е била буквално разстреляна и тези векове на репресии са дали отражение в народопсихологията ни.

Ние сме сиромаси – такова ни е мисленето, начинът на живот.

Ние мразим богатите хора, а в момента, в който имаме възможност – гледаме максимално да се облагодетелстваме, защото ни е ясно, че няма да е до безкрай. Знам, че звуча крайна и сигурно ще предизвикам вселенски хейт, но това е истината. Докато тази сиромашия не се изкорени от съзнанието ни, ще продължи и корупцията, и схемите, и лошите ремонти, и игрите с обществени поръчки.

Но новите поколения се променят и виждам едни страхотни млади хора, които пътуват, четат, търсят и когато виждат, че някой си изхвърля фаса на улицата, му правят забележка. Мисленето им е различно – за тях устоите на комунизма и прохождащата демокрация – стабилност и спокойствие, не са приоритет. Искат и са готови да рискуват, имат идеи и свободен дух. Те ясно си дават сметка, че без промяна няма развитие. Промяната е неизбежна и този път не мирише на кисело зеле и нафталин.

Съжалявала ли си някога за решението си да се прибереш и останеш в България?

Не. Доста често ми задават този въпрос – явно все още е странно да вземеш подобно решение. Има универсални принципи и истини – навсякъде в демократичния свят можеш да успееш и да си щастлив, ако имаш точна преценка за възможностите и потенциала си, имаш реалистични очаквания от живота и си готов да работиш здраво за постигане на кариерните цели. Моралните критерии също са сходни почти навсякъде. Но докато в чужбина винаги ще съм чужденец, тук съм у дома. По-лесно ми е да бъда щастлива и удовлетворена в България, а и е по-лесно да помогна за промяна на нагласите. Силно вярвам, че ако искаме промяна, трябва да започнем от себе си и личния си пример.

Ангажирана си със социални каузи. Разкажи ни малко повече за единствения у нас и на Балканите Възстановителен център за деца с онкохематологични заболявания. Той е резултат от десетгодишните усилия на основателите на сдружението „Деца с онкохематологични заболявания“, сред които и твоят баща. Защо това е една от твоите каузи?

Това е една много лична история. Убедена съм, че хората имат нужда да я чуят, защото всички имаме потребност да вярваме, че надежда винаги има. Малката ми сестра се роди с рядко заболяване, което наложи дълго ходене по мъките в търсене на отговори. „Сдружение деца с онкохематологични заболявания“ е неправителствена организация, създадена от група родители, минали по тежкия път на лечение на техните деца, с желанието да помогнат на онези, които тепърва се сблъскват с тежката диагноза – да получат съвет, подкрепа, ако щеш и дори да си поплачат пред някого, който ще ги изслуша и ще ги разбере. Със създаването на сдружението ясно се очертаха и огромните проблеми, с които тези семейства се сблъскват.

Знаеш ли колко е висок процентът на разводите при диагноза рак на дете в семейството?

Или годините, в които здравото братче или сестриче трябва да бъде винаги на заден план? Диагнозата е страшна, но отзвукът в човешките отношения е почти непреодолим. Ето защо възстановителният център беше мечта, която да помогне на децата и техните семейства да се върнат към живота и да се сплотят след лечението. Място, изпълнено с надежда, топлина и обич.

А баща ми е моят герой –

за него създаването на този център се превърна в дело на живота му. Не се спря пред нищо, докато не го постигна, заедно с другите борбени родители от сдружението. Необходими бяха 10 години от идеята до прерязването на лентата. Няма да крия, че всички плакахме много в този ден. Центърът вече функционира, намира се в село Опицвет и дава възможност на децата и техните семейства да се върнат към нормалния живот през срещи с психолог, арт терапия, спортни занимания и най-вече – среща с други семейства, минали по този път.

Интересуваш се и от политика. Какво още е нужно, за да сме напълно равни с мъжете в тази сфера? Ето, дори в САЩ, едва сега, за първи път имат жена вицепрезидент.

Виж сега, част от проблема се съдържа във въпроса ти… Ако бях мъж, сигурно щеше направо да ми зададеш въпроса, без този увод. Какво значи да се интересуваш от политика? Ами тя управлява социума, в който ние всички живеем. Как да не се интересувам? Напълно естествено е да следя какво се случва – в крайна сметка бюджетният дефицит, например, ще го плащаме аз и ти в идните години с нашите данъци. Промените в законодателството ще повлияят на моя и твоя живот, влизането в еврозоната… всичко. Как да се абстрахирам, да не се вълнувам? Не разбирам хората, които казват – аз не се интересувам от политика. Ама чакай, как, защо? Отживелица е твърдението, че политиката е мъжка територия, но си мисля, че част от проблема е в нас, жените. Според психолога Тимъти Лиъри на жена, която се стреми да бъде равна на мъжа, й липсва амбиция и аз съм напълно съгласна с него. Да, в глобален мащаб, като се заровиш в данните на United Nations Women, ще прочетеш, че в едва 21 държави жените имат ръководни длъжности в политически кабинети. Но това е битка, в която ние имаме главна действаща роля и не приемам да бъда постоянно сравнявана и приравняване към това колко мъже заемат такива постове. Ако имаш знания, умения и упорство  – пътят може да бъде труден, но не и невъзможен. Редица проучвания за емоционалността на жените и връзката с успеха им в кариерно отношение показват, че точно това е нашият коз, който ни помага да се справяме много по-добре от мъжете. Да не говорим, че на нас ни е вродено чувството за емпатия, а в динамичната ситуация в момента, наистина имаме нужда от това.

Ти беше говорител на служебния кабинет на проф. Герджиков – какво беше за теб да бъдеш част от политическия кабинет?

Един незабравим период, който ме изгради като личност, която не се страхува от това коя е и какво умее. Това е може би най-голямото предизвикателство в живота ми до момента – едва на 27 години, и с днешна дата едва втория говорител на Министерски съвет. Помня пренебрежението, помня първоначалното недоверие, помня всички онези злобни нападки – на кого съм дъщеря, жена и всичко, което по балкански казваме, когато виждаме млада жена, която е постигнала нещо. Тогава шефът на пресцентъра на МС – Мария Цанкова, дойде при мен и ми каза, след като две седмици се обличах в мъжки костюми и приглаждах косата си делово – „Не се страхувай от красотата си – ти избираш дали да бъде оръжие за битка или за самоунищожение“.

Знаеш ли, познавам толкова много супер красиви, умни и амбициозни жени, които са с впечатляващи кариери. Уморих се, отегчих се, и честно казано намирам за силно демодирано становището, че ако се грижиш за външния си вид, си автоматично глупава.

Като заговорихме за външния вид, в момента си маркетинг мениджър на френската козметична марка Esthederm. Има ли рецепта за красота и младост?

Да започна с това, че красотата е наистина субективна. И е възможна на всяка възраст. Красотата е да се чувстваш щастлива, уверена и желана. Както е казал Ив Сен Лоран – да вървиш така, сякаш зад гърба ти има трима привлекателни мъже, които те наблюдават. Философията на Esthederm въплъщава именно това – любовта към годините, холистичния подход и научните достижения на нашите лаборатории за ефективни и дълготрайни решения за кожата. Какво значение има дали си на 30 или на 50, ако се чувстваш добре в кожата си? Ако тя е здрава, поддържана и сияйна? Видя ли снимката на Деми Мур за ревюто на Fendi преди няколко седмици? Бях ужасена от  начина, по който изглеждаше. Това не е ок. И много се радвам, че все повече жени действат по-деликатно с лицата си – доверяват се на добри дерматолози и качествена козметика и изглеждат чудесно.

Имаш ли свой женски ролеви модел, който следваш? Кои са твоите жени-герои, на които се възхищаваш?

Възхищавам се на жени, които са успели да се реализират професионално в световен мащаб, защото за мен националността e далеч по-голямо препятствие от пола. Изживяла съм го на собствен гръб, докато живеех в чужбина – да, имаш умения, да, добре се справяш, ама ще си наемем наш сънародник, ей така – защото ни се струва по-разумно, по-удобно. Симпатизирам на Мария Бакалова – новото откритие на Холивуд от продължението на „Борат” – не съм гледала филма, а и честно казано няма никакво значение какъв е. Фактът е, че целият свят знае името на това момиче, а това смятам, че е достойно за уважение. Номинираха я за „Златен глобус“, заедно с доказали се имена като Мишел Пфайфър и Кейт Хъдсън. Това са такива моменти, които истински ме вдъхновяват, защото особено актьорската професия е адски предизвикателна, а да се реализираш на световната сцена е просто уау!

Както стана ясно – влизаш в много роли. В коя се чувстваш най-удобно?

Обожавам работата с хора, динамиката, неочакваните срещи с изключително любопитни личности и възможностите, които те носят. Често се шегуваме с приятели, че съм сбъркала професията си и е трябвало да стана актриса – този неспирен хъс и ентусиазъм за промени наистина е доста уморителен за околните понякога. В тази връзка, живот и здраве, ми предстоят още много роли, как да знам дали някоя от тях няма да е по-удобна и любима? Животът е едно постоянно очакване нещо любопитно да дойде иззад ъгъла.

Любовта е…?

Сигурно ще ти прозвучи банално и клиширано, но тя е смисълът, основната движеща сила. И не говоря само за романтичната любов, а за това да умееш да обичаш живота, това, което правиш, хората, с които си заобиколен. Ей така – да се събудиш от някой слънчев лъч, който гъделичка лицето ти, да изпълниш дробовете си с въздух и да се наслаждаваш на живота всеки ден.

Ще ти задам и няколко въпроса, неща, които питаме различни жени по случай 75-годишнината на „Жената днес“. Каква според теб е жената днес – можеш ли да я “нарисуваш” с няколко думи?

Богомил Райнов го е казал преди доста години в „Тайфуни с нежни имена“: Жената е стихия, ураган… Тайфуни с нежни имена… Нахлуват и обръщат всичко наопаки…

Какъв е първият ти (или най-силният ти) “женски” спомен?

Когато бях в 4 клас, майка ми ми купи едни бели сандали с каишки и златни катарами и миниатюрно токче. Обух ги, разходих се грациозно по балатума вкъщи и съвсем сериозно имах усещането, че мога да превзема света… та така и до днес.

Достатъчни ли са 75 години, за да пораснем? Как си се представяш на 75?

Времето никога не е достатъчно, човешката природа не познава понятието „достатъчно“ – винаги искаме още време, пари, любов, приключения… За мен смисълът е това „още“ (което е градивен елемент на развитието на човечеството) да не е за сметка на онова, което имаме. Да ценим повече мига. Да обичаме повече. Да бъдем повече. А на 75 си се представям като шармантно бабе с ярък лак, буен дух, поседнала в някое бохемско улично заведение, пиеща джин с тоник.

С какво най-силно привличат и отблъскват днешните жени?

Трудно ми е да обобщя „днешните жени“, защото те са палитра от многообразие. Лично мен ме отблъсква достъпността, всичко да е на показ, ежеминутните сторита и публикации в социалните мрежи. Винаги съм намирала за привлекателни и любопитни хората, които са обвити в лек воал на мистерия. Всичко друго е бързооборотно, консуматорско и преиграно.

От коя традиционна добродетел жената днес не бива да се отказва и защо?

Умението да бъде притегателна сила, да създава уют и да дава топлина. Сякаш стана много модерно да крием, че сме топли, емоционални същества, че обичаме да се грижим за близките си и да бъдем раними – без маски и брони. Жената е тази, която превръща жилището в дом и докосването – в любов. А без любов кой би искал да живее?