Ива Софиянска, кметската дъщеря

снимки Дилян Марков

Ива, средната дъщеря на столичния кмет Стефан Софиянски и съпругата му Алиса, е на 16 години, ученичка в Испанската гимназия. Говори още немски и английски. Дебютът й на тв екрана – като водеща в тийнпредаването по БНТ „Мело тв мания“, почти съвпадна с изявите й като лице на Форум Българска мода миналия септември. Ива обаче твърди, че манекенството не я изкушава като професия. А телевизията всъщност е школа за това, което иска да следва от догодина – актьорско майсторство в НАТФИЗ.

 

Аристократичната й хубост и уравновесеност респектират. 180-сантиметровият ръст й отива – в тон е с високия статус на семейство Софиянски. Не е капризна, не е надменна. Напротив, даже е мила, но преди да го усетиш, трябва да скочиш някаква невидима бариера в очите й.

Състоянията “смут” и “притеснение” са й непознати, а публичността я кара да се чувства като в удобна дреха – истинска кметска дъщеря.

В деня, когато баща й бил избран за първи път за кмет на София (1995 г.), Ива установила в училище, че е взела по погрешка раницата на сестра си. Обяснила на учителката за размяната и че татко й всеки момент ще й донесе учебниците. Госпожата така се ентусиазирала, че наредила на Ива да застане до вратата в очакване на баща си и

в мига на влизането му да извика “Клас, стани, клас, мирно!”.

Съучениците й пък трябвало да поздравят новоизбрания градоначалник с “Добър ден, господин кмете!”. Вместо това децата, свикнали отдавна с таткото на Ива, викнали дружно: “Здрасти, чичо Стефане!”

“Никога не казвам: “Здрасти, аз съм Ива Софиянска”, въпреки че ужасно много се гордея с баща ми. Обаче все ще се намери някой в компанията, който да го подхвърли на новите ми познати. И веднага почват определенията: “лигла”, “надута”, “момичето на татко”…

Трябва не веднъж, а два пъти да се доказвам

Първо, че не съм такава, за каквато ме мислят – за да се социализирам в средата си, и второ – да се покажа в истинската си светлина. Така беше и с колегите в “Мело тв мания” – в началото усетих скептицизма им, но бързо стопих ледовете. Предложих им да идем на кафе, после да хапнем, да поиграем боулинг… И те осъзнаха, че преди да стана част от екипа, никога не са се събирали извън снимките.”

Колегите й (тв водещите Ники и Наско) казват за нея, че освен лек характер, притежава и необичайна за 16-те си години зрялост. Тя го потвърждава, но й убягва моментът, в който преждевременно е пораснала – дали покрай динамичния живот на родителите си, или заради честите им отсъствия, или заради утежненията и допълнителната отговорност да си дете на политик.

“Като бях малка и майка ми и баща ми отсъстваха или пътуваха, за нас се грижеше по-голямата ми сестра Елена. Сега пък аз се грижа за малката Димана – това ме е научило на отговорност. Родителите ми ми имат пълно доверие. Може би защото не съм от момичетата, за които излизането на дискотека е основна цел в живота. Е, случва ми се веднъж на два месеца, но предпочитам да се забавлявам с приятели у дома. Не ми е приятно да гледам връстничките си как пушат, пият алкохол или се разсъбличат, за да направят впечатление. Или пък пушат марихуана – за мен тя е най-глупавото нещо на света. Аз и сама да съм, в пустинята да съм, пак ще намеря начин да си направя веселото и да прекарам добре – нямам нужда от допълнителни стимуланти. Но пък се гордея, че успях да откажа не един и двама приятели от тревата – просто ги накарах да се погледнат отстрани и да се вземат в ръце.”

Още от малка Ива харесва света на големите –

купоните на големите, играчките на големите. “Купоните, на които ходя с нашите, са ми много по-интересни. Като се развеселят и си пийнат малко, големите са много по-забавни от връстниците ми”, споделя Ива. Популярността на баща й и изобщо на семейството й ни най-малко не я смущава, напротив – харесва й. Плува като риба във вода под прожекторите. Публичното внимание й е естествено като въздуха – все пак от 8-годишна е в амплоато на светска дама (като дъщеря на кмета, премиера, политика Софиянски). Тя просто не знае какво е да живееш, без непрекъснато да те съпровождат любопитни очи. Затова и иска да стане актриса.

Възхищението в очите на публиката, славата, аплодисментите я омайват. “На тържеството по случай националния лиценз на Нова телевизия бяха надошли най-известните хора в България. Беше пълно със звезди и аз се чувствах върховно – застанах по средата на залата и казах на татко: “Ей тук се чувствам като у дома си!”, разказва през смях Ива.

Денят й започва в 7 сутринта и свършва след “Шоуто на Слави Трифонов”. Два пъти седмично ходи на курсове по английски език и три пъти – на актьорско майсторство. Родителите й я подкрепят за бъдещето на актриса: “Достатъчно им е да видят, че съм сериозна в плановете си, за да ги одобрят. А аз наистина искам да успея в киното.”

Страстта й към актьорската професия е още от 5-годишна възраст. “Преди да се роди Димана, ходехме често при баба ми в Лозенец – там със сестра ми и нейна приятелка играехме на разни игри, вживявахме се в разни роли. Аз бях много доволна, че по-големите какички изобщо ме пускат да играя с тях. Вкъщи майка ми ме питаше: “На какво играхте, Ива?” “На двете принцеси и кучето”, отговарях. Тя: “И ти какво игра?” А аз: “Ми… кучето!” Истински бях щастлива – нищо че ме подритваха и ми подвикваха като на помиярче.”

Миналата година в курса по актьорско майсторство Ива изиграла първите си сериозни роли – в етюда по “Спасителят в ръжта” на Селинджър се превъплътила в ролята на проститутката, а в “Лунната стая” на Валери Петров играла Духа на пианото. “В нея едно момиченце трябва да свири на пиано, но не му спори и почва да го рита. Аз “излизам от пианото” и му обяснявам колко хубаво нещо е музиката. После свиря – аз наистина съм свирила на пиано години наред. И на балет съм ходила, но прекъснах, защото станах прекалено висока.”

Ива твърди, че по маниери и изказ е “одрала кожата” на майка си. “Тя говори сдържано, почти без да си отваря устата – аз съм същата. Имам и от чертите на баща си, но пък нямам това, което най-много ми харесва у него – безумното трудолюбие и спокойствие. Чудя се как успява при всичкото си напрежение в работата да е толкова спокоен вкъщи. Виж, майка ми е по-раздразнителна, но бързо й минава. А татко е много сериозен в сърденето – може да не ми проговори с дни. Такъв беше след една родителска среща.

Никога не съм била отлична ученичка,

но по-големият проблем беше, че учителите се оплакали от разсеяността ми и блеенето през прозореца. Ми какво да направя! Ако часът не ми е интересен, гледам да си го направя такъв – драскам си, ръчкам съучениците си пред мен или зад мен, говоря си с тях… Не прекалявам с бягането от час, но предпочитам да имам две отсъствия, отколкото двойка. Добра съм по математика, но литературата не ми върви. Четенето не ми е сред любимите ми занимания – цялото ни поколение е такова и, признавам, това никак не е хубаво. Цяло лято влачих “Под игото” с едно канапче по плажа, но така и не го прочетох. С “Немили-недраги” обаче се справих.”

Летата си Ива обожава да прекарва в крайбрежното село Поручик Чунчево, близо до Дуранкулак, където е лятната фамилна къща на семейство Софиянски. “Това е най-хубавото място, на което можеш да отидеш с компания. Имам си един любим безлюден плаж на 500 м от румънската граница. Миналата година прекарахме там ваканцията с приятели на палатки и беше страхотно!”, спомня си Ива.

На въпроса има ли много приятели с хитровата усмивка отговаря: “Сигурно”, и добавя, че умее да разпознава неискреността. Няма приятелка, на чието рамо да изплаче несподелена любов. “Просто не ми се е случвало да плача за момче”, казва твърдо. Иначе момчето го има. Вече

повече от година Ива е влюбена във Владо

Гледала нагоре и го забелязала – цели 195 сантиметра. “Миналата година завърши Испанската гимназия, сега учи туризъм в УНСС. Харесва ми, защото не е от типа момчета, които се опитват да ти свалят звезди. Не става винаги моята и това е хубаво, защото, когато има противоречие, има и тръпка. Обожавам миговете, в които седим у нас, гледаме заедно филми, хапем се, щипем се, боричкаме се или пък се събираме с приятели. Родителите ми нямат нищо против – даже са по-спокойни. Естествено, когато ги няма, е най-големият купон.”

Любимци

Парфюм? HUGO BOSS – за мен; AQUA DI GIO – за него.

Дрехи? Не робувам на марки, но харесвам MOTIVI.

Обувки? Все пак първо говорим за 42-ри номер.

Храна? Злояда съм, но обожавам хляб и лютеница – рекордът ми е девет филии за половин час.

Кола? С нетърпение чакам да подкарам полското фиатче на сестра ми Елена.

Актьори? Катрин Зита-Джоунс и Брус Уилис; Христо Мутафчиев и Андрей Баташов (но за съжаление не го познавам).

Шоумен? Слави Трифонов – него вече го познавам. Ходя на всичките му концерти, обаждам му се понякога по телефона – много ми се радва.

Филм? “Шесто чувство”

Книга? “Пипи Дългото чорапче”

Музика? Латино

Микс

Зодия? Близнаци.

Димана? На 10, учи в бившето ми училище, ходи на балет (при Маша Илиева), чувствителна.

Елена? На 20, учи бизнес администрация в Германия, спокойна.

Спорт? Бадминтон, тенис на корт и на маса, ски, сноуборд, карате, но сега не спортувам, защото ме оперираха от апандисит.

София? Обожавам я, не си представям да живея другаде.

Любимо място в София? Докторската градинка – може би защото цялото ми детство е минало там.

Най-грозното място в София? Паметникът в градинката пред НДК.

Ако беше кмет? Моментално бих махнала въпросния паметник.

Чиста ли е София? Това не зависи от един човек, а от всички. Аз лично съм научила един куп приятели да си хвърлят боклуците където трябва.

Политиката? Много ми е интересна даже, но не бих се занимавала с нея професионално.

Чалгата? Песни като на Гергана не дразнят, но не бих си ги пуснала вкъщи.

Готвиш ли? О, да, пълнени чушки, сарми, грах, палачинки…

Филм, в който би играла? “Как да разкараш гаджето за 10 дни”, “Десет неща, които мразя в теб”…

Славата? Мечтая за нея.