На нея сцената само й дава. Изпълва я с енергия, амбиция, прави я жива. На 46 години, Ивана няма спиране – нито на сцената, нито в живота. Песента и музиката са нейните най-верни стражи на духа, а душата й е ураган от емоции, които с упоритост се учи да възпита. Успява ли да укроти нетърпеливата си природа, да се довери на нежността, да погледне слабостите си и да ги види като сила? За вината на жените, за славата като самота, за лицето на живота – откровено с Ивана, четвъртата героиня от поредицата на „Жената днес“ – „Седем десетилетия – Седем жени“.
Снимки Дилян Марков
Ивана, точно 10 години минаха от предишната ни среща за корицата на сп. „Жената днес“. Тогава ритъмът на твоя живот беше толкова див, че и снимките, и интервюто изригваха от бързане, караници, сълзи, смях. А резултатът беше впечатляващ. В бързане ли преминава животът ти и какво се промени за тези 10 години?
О, кога минаха тези десет години? (смее се). Дали ритъмът на живот ми е същият? По-скоро не. Много неща са се променили за това време. Няма как да не е така, защото освен правенето на музика, клипове и нови песни, вече имам и други приоритети. Уча се да бъда по-балансирана, да планирам деня си, да не оставям всичко за последния момент. Да не говорим, че винаги съм имала склонността да се нагърбвам с няколко неща едновременно. Сега като че ли не е така – е, поне се опитвам… Но заедно с това си останах същият вулкан от емоции, страст и нетърпение! Нали знаеш как е в кулинарията – доброто ястие го правят подправките. И в моята работа е така – щипка вдъхновение, щипка напрежение, повечко страст, доза любов и добрият резултат е налице.
Ти си нашата нова героиня на корицата в годината, в която празнуваме своя 70-годишен юбилей. Каква е българската жена днес и какви са мъжете в твоите очи?
Жените днес станахме повече мъже откогато и да е. Съвременната българска жена най-често работи повече, финансово независима е, поддържа определен стил на живот. Едновременно с това отглежда децата си и се грижи за семейството. Светът е мъжки и винаги е бил. И това желание на нас, жените, да се впишем по възможно най-перфектния начин в този мъжки свят, ни отне като че ли изконното право да бъдем нежни, любящи, раними, обгрижвани. Изчезна онази „слабост“, която всъщност крие невидимата женска сила. Ето това според мен обърква мъжете и им видя сметката на самочувствието и чувството за отговорност. Жените се бият в гърдите, че могат всичко, могат и сами, демонстративно показват колко са независими и еманципирани и как едва ли не нямат нужда от мъж, за да се справят. И изведнъж – олеле, майко, къде са мъжете! Мъжете не са това, което бяха, и за това сме виновни ние, жените, защото ние не сме това, което трябва да бъдем. Завиждам на жените, които умеят да бъдат съблазнителки, да бъдат глезли в дадени моменти.
Не може да слагаме обаче всички жени под един знаменател. Има и такива, които по един или друг начин са недоволни от живота си или от работата си, но никога няма да имат куража да рискуват. Страхът от „ами ако не се получи“, ги кара да отлагат новото начало и да търсят в друг вината, че не им върви. Има една много хубава мисъл: „Умната жена знае всичко. Мъдрата жена може всичко!” – трябва ми още време да помъдрея (смее се).
Преди време сподели, че гониш и постигаш целите си със зъби и нокти и искаш пълноценно да се възползваш от славата и успеха си? Успя ли в това и на каква цена?
Когато съм убедена, че искам нещо, а особено когато знам, че го искам със сърцето си, нищо не е в състояние да ме спре. Но сега съм някак по-разумна. Обмислям дали желанието ми наистина е реално, или е родено от моментна емоция. Ако преспя една нощ и бъда малко по-търпелива, си давам сметка дали това е нещото, което наистина искам и струва ли си да хвърля енергията си за постигането му.
Славата и успехът са нещо хубаво и ако някой казва, че не ги иска, не е откровен. Мисля, че е заложено в човешката същност да искаме да сме успешни, обичани, да искаме „аплодисментите” на хората, които са ни важни. Но в никакъв случай славата и успехът не могат да бъдат платени с цената на всичко. Не бих направила компромис с морала си и с това да нараня други хора, само за да ми е добре на мен.
Цялото интервю четете в новия брой на „Жената днес“
0 Коментара