Ивет Лалова. Как се каляваше стоманата

Снимки Момчил Христов@Monokul Studio

Стил@Джина Шеовска

Коси и грим@Олга

„Времето няма една и съща стойност за всички” – тази Шекспирова мисъл е изиграла своята роля в живота на Ивет Лалова. Татуирана върху дясното й стъпало, тя символично бележи завръщането й на пистата след зловещото падане на „Супер Гран При” в Атина през 2005-а.

Две години по-късно стойността на времето, минало в тежко възстановяване на счупена бедрена кост, Ивет измерва с триумфална победа в международния турнир “Артур Такач” в Сърбия.

Ивет е най-красивата спортистка от олимпиадата в Атина през 2004-а и най-бързата бяла жена в световния спринт днес. Една титанична комбинация от качества, на която не успява да се противопостави дори 38-сантиметровият титаниев пирон в дясното й бедро. С него Ивет се „разделя” след участия в още една олимпиада и две световни първенства. Съдбата му – заслужено място на стената при останалите медали и титли на спринтьорката.

2011-а възнагради Ивет за желязното търпение и воля. Шампионатът на планетата в Дегу, Южна Корея, й донесе 7-о място сред най-добрите в света. А щастливата й усмивка ни кара да вярваме, че най-доброто за нея предстои.

Би ли могла да разделиш живота и кариерата си на два етапа – преди контузията в Атина и след това?

Ако трябваше да отговоря автоматично, вероятно бих казала „да”. Но годините и цялото чакане, търпението, губенето на вяра, всичко се превърна в едно цяло. Това сля кариерата ми преди падането ми в Атина и всичко след това в едно. Това е моят живот. Не мога да го разделя. Поглеждайки назад към този повратен момент, седем години по-късно си мисля какво дете съм била тогава. Но евала за мотивацията и силата, които съм намерила в този момент. Защото колкото по-рано в младостта ти се случи подобно нещо, толкова си по-изпълнен с вяра и енергия да го преодолееш. Тогава дори не знаех, че след подобно падане ще бъде трудно да ходя, камо ли да се върна в големия спорт. Не се интересувах дори. Моята цел беше да мина през всичко и да се върна на пистата. За миг дори не ми хрумна, че това ще бъде краят. Приех го като едно изпитание.

Как се започва наново?

Аз много пъти започвам отначало. Преди година в най-пиковия момент на сезона получих спукване на киста и куп други здравословни проблеми. Това завърши с 6-дневен престой в болницата и операция по спешност. И почване отначало. Затова казах, че е различно, когато нещо ти се случва, докато си млад или по-напред в годините. На 27 се замисляш колко кратък може да е животът и каква стойност има той. Както и животът на твоите бъдещи деца. Отначало се започва трудно. Но пък няма какво да губиш, защото всичко тръгва от този момент. И има само една посока – напред и нагоре.

Бързо ли спринтираш в живота?

Ако говорим за решенията и изборите, които правя – да, бързо ги вземам. Може би се доверявам на шестото си чувство, слушам вътрешния си инстинкт. Отнасям се с уважение към съветите, които ми дават, но решенията си ги вземам аз. Когато си наумя нещо, правя го. Без да споря, без да убеждавам. Оставям ги да си говорят, аз си гоня моите цели. Често съм рязка и категорична. И винаги защитавам своя избор. Гоня онова, което ми носи някаква хубава емоция и ме прави щастлива. Когато искам нещо, трябва да го постигна сега, на момента.

Макар да съм се показала и доказала като много търпелив човек, зад това търпение стои огромен инат.

 

Доказвам нещо не на някого, а на себе си. Това е лоялност и вярност към мен самата. Че не искам да се предам и няма да се оставя. Освен моя инат и търпение тук участва и търпението на още много хора. Защото човек не може да се справи сам. Ако нямаш подходящите и точни хора около себе си, може би ще изгубиш своето място в спорта, защото никой не ти пази коридора и блокчето. Днес си пръв, утре последен. То е като всичко останало в живота.

Феноменалната спринтьорка Флорънс Грифит Джойнър навремето заяви, че вярва в невъзможното, защото никой друг не вярва. Колко близка ти е тази мисъл?

Да, аз вярвам в невъзможното. А Флорънс Грифит е жената, на която най-много съм се възхищавала в леката атлетика. От много години нито една спортистка не може да припари до нейните световни рекорди. Нищо чудно тези резултатите да останат вечни, те са феноменални. Освен голяма атлетка тя е била и много красива жена със стил, която не се е страхувала да експериментира. Да се появи на пистата облечена в екип с един крачол и екстравагантно дълги нокти в различни цветове. Ако тогава е изглеждала нелепо, сега погледнато, тя много красиво се е откроявала на пистата. Женствеността идва отвътре. Оттам са и усетът и желанието да бъдеш различен от останалите. Аз винаги съм държала на външния си вид като жена. Не приемам това, че спринтьорките трябва да бъдат сравнявани с мъже. И дори да се държат като тях, агресивно. Една жена може да изглежда агресивно красива, да е силна, но да стои добре. Не ми харесва, че повечето спортистки са нехайни към външния си вид, това не е добре и за спорта. Почва да се говори – това жени ли са, не са ли? Радвам се много на момичета, които са на пистата, вършат си работата, излъчват сила и агресия, но са приятни и красиви.

Държавата често не осигурява нужната подкрепа и средства за професионалния спорт. Лесно ли е да развяваш българското знаме, когато България невинаги е на нивото на своите шампиони?

Да развявам чуждо знаме би било далеч по-трудно за мен. Защото колкото спортът не може без пари, толкова в един момент не всичко опира само до тях. Много спортисти имат възможност да сменят своята националност, да бъдат обезпечени, да им се предоставят перфектни условия за работа. Но това е много трудно решение. Моята държава съвсем трябва да ме изостави, за да стигна до такова решение. Проблемът е не само в България. Това се случва в по-малките страни, които не разполагат с достатъчно средства. Голямата подкрепа идва тогава, когато вече си се доказал и си стигнал високо ниво и резултати. Трябва да си финалист или медалист, за да получаваш пари всеки месец и да влезеш на подготовка. Пътят дотам обаче е много труден и изисква големи инвестиции. А когато вече си на върха, подкрепата идва от много места, имаш договори, интересът към теб расте. Разчитаме основно на Българската федерация по лека атлетика. Имаме нейното разбиране и голяма подкрепа.

Имаш и мъжката подкрепа на своя годеник Симоне Колио. Откри ли своята сродна душа?

Много сродна душа е той. Голяма моя опора във всичко. Срещнахме се на пистата, дълги години се виждахме по състезания. Той е един от най-силните италиански спринтьори в последно време. Заедно сме от три години, но аз не си позволявах да говоря за него. Защото се започват страшни измислици по медиите. В един момент си казах: добре, ще говоря за този мъж, ще ме оженят, разведат, ще ми родят три деца с него. Така и стана. И интересът изчезна. От 6 месеца живеем заедно и имаме сериозни планове. Това беше един много важен момент за мен преди началото на този сезон, когато се отпуснах, намерих себе си, нямах никакви грижи, бях просто щастлива, вършех си работата и в един момент резултатите дойдоха. Вярвам като жена, че неговата подкрепа, присъствие и любов изиграха много важна роля в успехите ми през сезона.

Кое негово качество те спечели?

Мъжкарството. Симоне е мъж на място. Много ме впечатли как един човек може да ти бъде опора във всяко отношение, без да държи контрол над живота ти. Още повече че той е спринтьор. Атлетът в много моменти е голям самотник. Освен че е самотник, често е и голям егоист. Професионалният спортист много пъти се налага да бъде голям егоист, за да успее. Това е доста несправедливо за хората около него – приятели, семейство, партньор. Ако те не те разбират, е тежко и губиш много хора. Случвало ми се е неведнъж. Защото професионалният спорт е 24 часа в денонощието 365 дни в годината.

Години наред живееш с надеждата, че точно този ден, точно на това състезание, в този час, в тези 11 секунди ти е даден един шанс. Който често е единствен в живота. И това носи около себе си много голямо напрежение. Имаш 11 секунди да представиш целия си живот дотук след години подготовка.

Това е спортът. Този сезон аз се състезавах пет месеца, което е по-дълго от обичайното. Много е изморително да си в някакво свръхчовешко състояние през това време. Оставяш на заден план всичко нормално – да хапнеш, да се отпуснеш, да се видиш с приятелите си. За мен обаче това е начин на живот. И ще ми липсва много. Толкова ми беше хубаво тази година, защото бях в добра форма. Така се наслаждавах на атлетиката, толкова хубави дни изкарах в Корея на световното първенство. Свикнах с това всеки ден да ти носи приятни емоции, да побеждаваш, да печелиш уважението на всички. Сега, когато съм в почивка, ми е странно и празно, много ми липсва спортът. И започвам да си мисля, че в момента, в който това свършиь веднага трябва да се хвърля в нещо друго, за да не изпадна в дупка.

Амбиции или мечти?

Нека го кажа така – амбицирана съм да постигна мечтите си. И те са реални. Аз си поставям много реални цели. За да може да се презаредя, когато ги постигна, и да тръгна към следващата.

Чий спринт би искала да изпробваш на пистата? С кого ще ти бъде интересно да се надбягваш?

С Дейвид Бекъм, да речем. Той е мой антитип мъж. Не харесвам футболисти, руси при това. Но ще ми е любопитно колко издръжлив в бягането е този така харесван спортист. Същото се отнася и за Рафаел Надал и Новак Джокович.

Можеш ли да надбягаш страховете си?

Мисля, че мога, да. Прилича ми на бягането, когато усещаш конкуренцията близо до себе си и чуваш стъпките. Така е със страховете, те са тук, чуваш ги, но ти си напред. Всеки чува истинските си страхове, важното е да не спира, да продължава към целта.

Твоята следваща цел?

Следващият състезателен сезон, който започва през май другата година. Усилията и подготовката на всички спортисти, разбира се, ще бъде насочена към олимпиадата в Лондон през август. Олимпийският връх и финал са мечта за всеки. За много от нас, спортистите, това е краят на един 4-годишен цикъл, понякога и краят на кариерата.

За теб какво ще бъде?

Не зная, аз много се промених през годините. Започнах да отдавам по-голямо значение на други неща от живота, не само на кариерата си. След олимпиадата в Лондон догодина ще бъда на 28. Може би в един момент ще си дам почивка, макар да е много тежко за един спортист да спре, когато е в много добра форма. За една жена обаче значение имат семейството, желанието да има деца.