Катя Найденова – една чаровна жена на христова възраст. Тя те омайва още от пръв поглед, от първа дума, казана с увереност, задълбоченост.

снимки  Нели Кавръкова / ID Reflection Studio

Естествена, по детски усмихната и дружелюбна. Има една симбиоза в нея между осъзнатост и някак по детски игриво общуване. Тези две линии се доближават, преплитат и разделят по един лек, естествен начин.

Катя е постигнала всичко до тук, вървейки по не лесен път, с подкрепата и разбирането на своето семейство. Търсеща баланса във всичко, тя успява да е еднакво отдадена и на своите прекрасни дъщери, и на децата в нейната частна детска градина в Пловдив – ЧДГ „Андерсен“.

Израснала в една будна атмосфера на семейство, работещо в Пловдивския университет, Катя от най-ранна възраст се докосва до едни по-сериозни духовни ценности.

Госпожо Найденова, собственик сте на частна детска градина „Андерсен“ в Пловдив. Защо избрахте името Андерсен?

Естествено, че заради приказките на Андерсен, скъп спомен от времето на моето детство. Детството може и трябва да бъде вълшебен период за всички деца. „Колко хубаво беше на село“ – започва една от приказките. Лятото бе в разгара си, житото златееше, овесът зеленееше…“.

Ханс Кристиан Андерсен е може би най-изящният разказвач на приказки с огромен принос към детската литература. Неговите истории са необикновени, разказани с любов, съчувствие и непосредственост.

Изборът на името носи послание, което има за цел да разкрие същественото влияние на приказките върху познанието на децата за света, да вдъхне любов към четенето и да обърне внимание върху развитието на емоционалния свят на децата, детските чувства и възпитанието на духовността.

Кой е вашият любим герой от Андерсеновите приказки?

Тук нямам категоричен отговор. Всяка приказка крие неподозирани богатства. Приказките разказват това, което става вътре в нас и всички герои са аспекти от развитието на личността ни. Всеки образ има своето конкретно място и роля, която децата съпреживяват заедно с него. Героите на Андерсен постигат мечти: и храбрият оловен войник, и грозното патенце, и миниатюрната Палечка, и невръстната кибритопродавачка извършват героични подвизи и са разплаквали, вълнували и насърчавали поколения деца да растат смели, да мечтаят и да търсят истината.

Защо избрахте да откриете детска градина?

Причините са много  и комплексни. Постепенно, сблъсквайки се със съществуващи детски заведения, у мен се оформяше визия как трябва да изглежда или не една детска градина. Особено когато станах майка, осъзнах необходимостта да се повиши качеството на образованието и грижите за най-малките деца – с повече родителско участие, с редовна обратна връзка между учителите и родителите, в името на най-добрите постижения в развитието на децата.

Исках да създам възможност децата да посещават място, което осигурява качествено образование в здравословна среда, където растат непредубедени, свободни и активни. Вярвам, че обучението е динамичен процес, в който основополагаща роля има припокриването на ценности и визия за развитие между родителите и детската градина.

Искаме повече от всичко децата ни да са щастливи. Най-добре е да не оставяме щастието на случайността. Родителите, учителите и всички други, които обичат децата, трябва да имат стратегия – как да им осигурят детство, което да ги изпълни с радост за цял живот.

С какво вашата детска градина е по-различна от останалите? И как бихте описала работата си с децата?

Мисля, че вече отговорих на този въпрос. Децата се нуждаят от среда, в която под формата на игра да се предизвикат любопитството, креативността и удивлението, които ще ги въведат в истинския свят. Детската ни градина осигурява цялостна предразполагаща среда, която разгръща творческия потенциал и въображението на всяко дете, а процесът на учене носи радост и развива индивидуалните възможности. Нашият подход е основан на любовта към децата и магичната сила на детството.

Детската ни градина разполага със съвременна материална база, специално проектирана за дейността, разположена е на площ от 2100 кв. м., със собствен просторен двор за игра и почивка. Всичко е предварително и дълго обмисляно. Всеки детайл има своето предназначение. Ориентирана към новаторските подходи, детската градина помага на децата да изградят умения за себеизразяване и същевременно им дава знания, социални умения и култура, необходими за ефективното преминаване към училищното образование.

Нашата мисия е да предоставим на децата възможно най-доброто образование от най-ранна възраст и достъп до най-новите учебни ресурси, в атмосфера на отвореност, непринуденост и свобода. Основната ни цел e да помогнем на всички деца да открият и развият индивидуалните си силни страни и да изградят увереност в сoбствените си способности.

Творчески адаптираме най-доброто от българската образователна програма, успешно прилагайки съвременни подходи и методи на обучение които допринасят за холистичното развитие на децата, поддържайки високи тяхната мотивация и желание да изследват света около тях. Нашата иновативна програма предлага разнообразни дейности, които следват интересите на децата и отговарят на техните потребности.

Зад тази отговорна задача стои един прекрасен екип от високо опитни и квалифицирани специалисти. Вярваме в невероятните способности на децата и в огромното значение на качественото ни време заедно с тях.

А на какво най-вече искате да научите децата и да предадете чрез тях нататък?

Най-много от всичко искам децата да са щастливи, да бъдат добри хора и да постъпват правилно. Да имат усещането, че могат да постигнат това, за което мечтаят.

Децата порастват, но в свой ритъм. Трябва да открием истинската им същност и да им помагаме. Нашата цел е децата да растат такива каквито са, а не такива каквито искаме да бъдат. Трябва да възпитаваме силните страни на характера – оптимизъм, постоянство, вяра в собствените възможности, самочувствие, че могат да се справят. Да им помагаме да изпитват увереност, любопитство и удоволствие от ученето, както и да осъзнаят истинските си граници. Да ги учим какви са нормите, че трябва да ги зачитат, без това да накърни тяхното усещане за вътрешна свобода. Да помогнем с основите на емоционалната интелигентност, като ги учим да разпознават и направляват чувствата си и да проявяват емпатия. По отношение на децата трябва да признаем, че са компетентни и да се учим от тях, като по този начин ще станем толкова ценни за тях, колкото ни се иска.

Имате ли някакви съвети и какво бихте препоръчали на родителите на деца в предучилищна възраст?

Има много какво да се каже по тази всеобхватна тема. Всеки от нас трябва да намери своя личен подход, който би допринесъл за най-добри резултати – за нас и за децата ни. Като родители, трябва да сме готови да изградим искрени отношения, които определят равно достойнство на възрастните и децата.

Докато децата изграждат собствен уникален подход към живота, всяко преживяване е важно за тях. Имат нужда да получат признание и да бъдат ценени за това, което са. Те се нуждаят от автентична обрат­на връзка. Важно е да бъдем добронамерени към тях и да ги окуражаваме, да оценяваме усилията им и да изразяваме признание към техните постижения.

Моят личен опит показа, че ранното детство не е подходящ момент да учим децата на самостоятелност и на „критично мислене“, защото естественият им импулс е да се приобщават. Те попиват безкритично. Това е време, когато трябва да им даваме пример, който да следват, и одобрението, от което изпитват нужда, за да почувстват, че са приети, че принадлежат към общност или семейство.

Най-доброто, което можем да направим, е да ги обичаме и да им се наслаждаваме, да се смеем с тях и да играем с тях. Можем да им създадем спомени, които и те, и ние ще помним цял живот.

Откъде черпите кураж и подкрепа за нещата, с които се занимавате?

Куражът идва с опита. Уча се постоянно, извличам полезното от всяка ситуация. Имам подкрепата, разбирането и доверието на моето семейство във всички начинания и ситуации. В работата съм много благодарна, че имам прекрасен екип, на който мога да разчитам.

Старая се да излъчвам позитивна енергия и да мисля за всичко оптимистично. Притежавам куража да приемам предизвикателства, но и рис­ка, че мога да допусна грешки. Намирам, че е много по-лесно да действаме с кураж, когато сме осъзнати за своите преживявания и сме открили пътя на себепознанието.

Създаването на собствен бизнес и съпътсващите го трудности, грешки и уроци има своите силни и слаби моменти. Не се притеснявам да потърся професионална помощ в области, в които не се съм достатъчно сигурна. Позволявам си да се чувствам уязвима. Да сме уязвими е нещо напълно естествено, това означава да бъдем искрени, откровени и автентични пред другите. Това е шансът да те подкрепят, да ти дадат сигурност.

Научих се, че никой не е самодостатъчен. Винаги има някой, който те подкрепя и вярва в теб.

С какво бихте направила компромис и за какво сте безкомпромисна – в работата си, а и като цяло в живота?

Доста е труден отговорът на този въпрос. Научих се да не правя компромис със себе си. Всичко останало е някакъв компромис…

Въпросът за компромисите е винаги въпрос на вътрешната ти себестойност. Трябва да се научиш да си поставиш като приоритет следването на собствения си живот, своите критерии за правилност и да си склонен да поемеш последствията от това. Важно е за нас самите, компромисите, които правим и очакваме да получим, да са в здравословни граници и количества.

Мечтите, чувствата, независимостта, самоуважението – това са нещата, с които не може да се прави компромис. Не бих направила компромис с принципите си. Човек може да ги промени, но не с механизма на компромиса, а на принципа на осъзнаването и промяната, която го следва по естествен път.

В работата си не правя компромис с качеството, с личното ми отношение, с честността, почтеността, лоялността.

От друга страна – за ежедневните неща, компромиси могат да се правят. Защото е важно да знаем, че някой друг прави същото за нас. И както във всички сфери от живота – балансът е ключов и тук.

Ставате на 33 години, описвате себе си като щастливо омъжена с две прекрасни момиченца, винаги търсеща баланса във всичко. А смятате ли се за успяла жена?

Хм! Дали съм успяла? Вероятно да. А може би не! Труден въпрос! (Усмихва се). Успехът е по-скоро състояние на духа, а удовлетворението ни зависи от това на каква кауза сме се отдали. Чувствам се удовлетворена и в хармония със себе си и това ми дава усещане за автентичност, за ангажираност. Работя това, което ме прави щастлива и никога не губя надежда и стимул. Имам висока мотивация и ентусиазъм да се развивам постоянно. Всичко, което съм постигнала, а това е колективен успех, е благодарение на много време, безкрайно търпение и много труд. Това за мен е истинският морал.

Каква е цената, която плаща една жена, за да има успешна кариера?

Цената е достатъчно висока. Всеки човек на тази земя, за да е успял в дадена област, плаща своята цена. Или има своите изпитания. Понякога попадам в ситуации или реагирам по начини, които не се вписват в идеалната ми представа за живота. Но това е и смисълът на съществуването ни – да преодоляваме, да постигаме, да се усъвършенстваме, да се справяме с негативните аспекти, да си прощаваме.

Това, какъв ще е животът ни зависи от начина, по който гледаме на него. Ако сами не се чувстваме ощетени, тогава не става дума за лишения, а просто за приоритети. А възможността да приемаш и преодоляваш трудностите, всъщност е един от ключовете за успех. Защото успехът е това – да бъдеш удовлетворен от себе си и да си щастлив.

Промени ли ви майчинството?

Разбира се, че ме е променило. Чувствам се изпълнена с радост и безкрайно благодарна за моите момичета. Нищо не може да се сравни с детската прегръдка, с пълните с искрена обич детски очи. То има изключително важно значение за израждането и развитието на личността ми. Сега се чувствам по-силна и по-уверена. Станах по-търпелива, по-организирана, по-толерантна към другите и по-философски настроена към всичко, което ми се случва. Научих се да давам, без да очаквам нещо в замяна.

А как успявате да балансирате между всички роли, в които ви се налага да влизате – на ръководител, на съпруга и на майка?

Лесно е. Всичко идва от сърцето. Бих го нарекла Умно сърце. За мен е изключително важно да постигам баланс. В живота има време за всичко, въпрос е на дисциплина, поставяне на приоритети и правилното им подреждане, фокусиране и оптимизиране на енергията. Опитвам се да балансирам отговорностите и задълженията в работата си с време за себе си и семейството ми. Важно е да имам време, което да отделя за себе си. Здравословният начин на живот, спортуването, връзката с природата, семейството, приятелите и любимите ми занимания не само ми помагат да се отпусна от стреса, но и ме зареждат с повече енергия. Благодарна съм за всичко добро в живота ми и се наслаждавам на малките радости.

Освен децата, ваша страст са и конете. Какво ви дават и на какво ви учат те?

Ооо! Любовта към конете е нещо, което нося в себе си още от дете. Винаги съм се възхищавала на величието, благородството, красотата и невероятната грация на тези животни. Общуването с конете ми дава усещане за свобода и хармония, без суета, всяка минута прекарана с тях е безценна.

Каква е личната ви рецепта за красота във вашето забързано ежедневие?

Красотата е многопластово понятие. Тя е хармонично единство между физическото, емоционалното и духовното. За да поддържам себе си в хармония, не спирам да обогатявам духовността си, да балансирам емоциите си и да се самоусъвършенствам. А видимата красота е резултат от здравословен начин на живот, към който се стремя, спорт, добра храна и подходящи ежедневни грижи. Личната ми рецепта е никога да не губя връзка със себе си, да излъчвам оптимизъм, положителна енергия и духовна красота.

Какво ви прави щастлива?

Свободата да бъда себе си, да мога да съм спонтанна, да съм автентична, да мога да избирам, да греша, да мога да бъда приета. Прави ме щастлива възможността да работя това, което обичам, връзката ми с децата, природата, времето със семейството ми, общуването с приятелите и пълните със смисъл простички неща.

Любовта е…?

Любовта е същността на всичко.

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара