Крисия – родена на 1 юни

„Жената днес” навършва тази година 70. Затова в 7 поредни броя ще ви представяме по една дама, емблематична за всяко десетилетие. Започваме с най-младата ни и невероятно чаровна героиня.

Снимки и интервю: Радка Минчева 

Родена е на 1 юни и иска да си остане малка. Е, ще порасне, но винаги ще я помним като малкия сладкогласен славей, който ни накара да се гордеем, че е български славей. 15 ноември 2014 г. беше нейният голям ден. Тогава заедно с близнаците пианисти Хасан и Ибрахим Игнатови спечели второ място в музикалния конкурс „Детска Евровизия“.

Крисия живее в Разград. Четвъртокласничка е в ОУ“Васил Левски“, седи на първия чин. След училище – вкъщи, после на урок по музика в Центъра за работа с деца при Сисито, и още – на балет, и през седмица – до София за участие в „Шоуто на Слави“, изобщо натоварена програма, но успяваме да се впишем в нея и да се уверим, че има и време за игри. Стаята на Криси е пълна с играчки, част от плюшените животинки са по-големи от самата нея и едва ги избутва от втория етаж на леглото си. „От фенове са“ – усмихнато разказва. Показва ни и дневник, ръчно изработен специално за нея, още не пише в него, защото не е решила какво. Има и подарък: котка с цветовете на роклята й от „Детската Евровизия“, даже е с червена панделка, като колана на роклята. „Реших да се казва Криси“ – пак с усмивка обяснява.

А и колко енциклопедии са й подарили представители на всички институции, които я поздравиха за успеха. „Не е имала време да ги чете“ – признава майка й Ангелина Попова. Тя обяснява, че се старае в режима на средната от трите й дъщери да има от всичко, но и задължително да не се пропускат игрите, затова и не я кара да чете извън това, което й трябва за училище.

Докато снимаме сред плюшките и енциклопедиите обаче, Криси сама установява коя книга е за нея: „Виж това колко е красиво, като на филм“, „Тази е за възрастни, но ето тук има принцеса“.

Снимки правим и на Абритус – древноримска крепост в покрайнините на днешен Разград. Първият спомен на Криси оттам е, че се върви пеша много дълго, но отиваме с такси и пред погледите ни се откриват нови места за игри. Такова тичане и такива скокове отвисоко и римските стени не помнят.

Вече малко закъсняваме за урока по музика, но 15 минути не се броят, не е тревожна Криси.

Какво означава името ти, знаеш ли на кого си кръстена?

Кръстена съм на баба ми, на майката на майка ми, Кристиана.

А кога имаш имен ден?

На Коледа.

Родена си на 1 юни – Деня на детето, пък тогава всички деца празнуват, не е ли малко дразнещо, хем си имаш празник, хем той е и на другите?

Не, даже се радвам, че всички сме заедно.

Иска ли ти се по-бързо да пораснеш и как си се представяш след 10 години, когато ще си на 20?

Не знам как си се представям, добре ми е така, даже искам да съм малка.

Защо?

Не знам.

Имаш ли си любима игра или играчка? Остава ли ти време за игри?

Остава ми време, всичко по равно – уча, пея, танцувам, играя с малката ми сестра Марина.

На какво играете?

Тя каквото пожелае.

Тя ли е шефът?

Да, тя е шефът.

Преди около година ми каза, че искаш да станеш певица, танцьорка и художничка, нещо отпадна ли от тоя списък, или се включи и нещо ново?

Не, не е отпаднало, даже са повече – искам да съм актриса и още искам да съм модел.

Обичаш ли да пътуваш, да ходиш на непознати места? Къде ти хареса най-много от местата, където ходи през последната година, и липсваше ли ти нещо от Разград?

Аз сега започвам интересните изгледи, искам още на много места да ходя. Разград ми липсва като приятели и като всичко.

А от спорт интересуваш ли се?

Миналата година тичах, лека атлетика тренирах, бях от най-добрите, бяхме двама: аз от момичешкия отбор, а Митко от нашия клас – при момчетата, той все още тича. Аз се отказах, защото нямам време. Един път щях да го победя, Митко, обаче направих много широк завой и останах на второ място.

А футбола харесваш ли, Разград освен с теб, е известен и с „Лудогорец“? Би ли пяла отново за тях, както миналата година на националния стадион?

Харесвам футбола. Бих пяла пак за „Лудогорец“, ще се радвам отново да съм на стадиона.

Спазваш ли режим за гласа си, някакви храни да са забранени или пък задължителни? 

Преди Малта имах режим, но в последния момент, като бях в София и като отивахме към летището, се разболях и това беше ужасно, защото аз съм спазвала правила за гласа си, за да го пазя и после се разболявам.

Как се справи?

С лекарства.

А по принцип газирано пиеш ли примерно?

Забранено е, но аз и не пия. Мед и лимон, и вода – това е за гласа ми. А забранени са чипсове, ядки, фъстъци, царевични пръчки, солети, соленки.

Малката ти сестра Марина също е започнала да се занимава с пеене, ще ви чуем ли скоро заедно?

Ами да, може. Аз като запея вкъщи и тя веднага с мен, да, справя се.

Как ти дойде идеята за песента „Планетата на децата“, имаш принос и към текста, и към музиката, нали така?

Ние с мама я измислихме. Искахме да се говори за детството, защото всички, като пораснат, викат: искам да съм малка и да се върна в миналото и реших да напомня на хората за детството им. Музиката Евгени Димитров-Маестрото я измисли и Сисито – моята госпожа Свилена Дечева, тя помогна за импровизациите накрая на песента.

В интернет се коментира, че тази песен ще влезе в учебниците по музика, как ти се струва това?  Прави ли те да се чувстваш горда?

Не знаех, за пръв път чувам, но не ме прави горда, просто се радвам.

Чувала ли си да я пеят други хора, как се справят?

Висока е, не съм чувала други да я пеят.

Изненада ли те посрещането в България след „Детската Евровизия? Всички искаха да те видят и да те поздравят.

Всички искаха да ме поздравят, а аз бях толкова изморена, хем исках да се радвам, хем исках да спя.

Как се подготвяш за сцена, с мама ли избирате как да си облечена, как да танцуваш?

Мама е моят стилист, прическата тя ми прави, тя подготвя костюмите, те ги шият.

Ангелина: Шият ни ги в една разградска фирма „Нина Стил“, аз измислям моделите. И с Юнона работим също, когато имаме по-малко време.

А роклята за „Детската Евровизия“, чия беше и къде е сега?

Ангелина: Тя е на София Борисова, тук е роклята, в гардероба, то няма къде да я облека сега. Ще я пазим, ако се захване и малката й сестра с музика, може да остане за нея. Ако не – ще я пуснем благотворително на някой търг, за някоя кауза да речем.

Притесняваш ли се, като излизаш на сцена?

Не, само най-първия път, тук, в Разград беше.

Ами като спря тока на сцената в Малта?

Аз първо реших, че има някакъв специален ефект. Прекъсна микрофонът и не можах да продължа, казах „Извинете“ на английски и чаках, отзад стената спря, отдолу светлината също, тъмно стана, само прожекторът, всичко спря, и аз си викам: какво стана, специално ли е така. Реших, че има ефект и после ще блеснат и светнат фойерверки, но продължих да пея.

Като сте 3 сестри, сигурно много помагате на мама вкъщи, разкажи ми как.

Помагаме й, да, аз чистя праха и тя каквото каже, го правя. Марина най-много цапа, но и когато реши, най-много помага. Понякога аз, като й кажа нещо да направи, казва, че няма, а когато никой не й каже, и започва. И аз така бях, като бях малка. Обичам и да готвя, тази рана на ръката ми е от пара, преди три дни се изгорих, вдигнах капака на тенджерата. Един път правихме таратор с тате, с мама сме приготвяли кюфтенца, а също и супа топчета, аз правех топчетата.

Какво щеше да правиш сега, ако не правехме това интервю?

Щях да си науча и да се чуя с приятелката си, по-точно с майка й, защото тя сега е на училище, тя учи в друго училище, за да се уговорим кога да се видим.

ЛЕКСИКОН

Кой е любимият ти певец или певица?

От българските Орлин Горанов, Марияна Попова, Мария Илиева и други, а от чуждестнните – Лара Фабиан, Кристина Агилера, Бийонсе, Майкъл Джексън и други.

Кой е любимият ти филм?

„Титаник“, аз съм израснала с този филм.

Коя е любимата ти книга?

„Пипи Дългото чорапче“ и „Тайнствената градина“.

Кой предмет в училище харесваш най-много?

Математика.

Кой песен си тананикаш, когато никой не те чува?

Авторски, измислям си.

Кой е любимият ти цвят?

Син, тюркоазено.

Кое е най-красивото нещо, което си виждала?

Изгледът от самолета, като пътувахме за Малта. Много красиво изглеждаше и планината, като бях на ски.

Искаш ли да приличаш на някого?

Не, искам да бъда себе си.

Каква е твоята суперсила?

Любовта.

За какво мечтаеш?

Мечтая да съм щастлива, здрава, да имам хубав живот и това е.

Страх ли те е от нещо?

Не, не ме е страх.

Къде би искала да живееш?

При любимите си хора, там, където са те и аз съм при тях.

Кое е най-важното качество, за да ти бъде един човек приятел?

Да си вярваме един на друг, да сме единни и никога да не се караме, да сме щастливи и това е.

Кое е хубавото и кое е лошото на това да си известен?

Хубавото е, че можеш да радваш хората, лошото е, че като се разхождаш, не може да не те забележат.

Ако можеше да промениш нещо в света, какво би било то?

Да няма болести, да няма бедни, всички да сме щастливи и да има много любов.