Лияна. BG Angelina Jolie

Снимки ДИЛЯН МАРКОВ@DilianMarkovStudio

Стил ДЖИНА ШЕОВСКА

Коси ЖОРО ПЕТКОВ

Грим БИЛЯНА СИМЕОНОВА

Фотосесията е заснета

в METROPOLITAN HOTEL SOFIA

„Жените ви отново с пръст ме сочат

коя съм аз не знаете ли още

една жена с много лошо име

аз съм любовта.”

(„Лошите момичета”)

Тя пее за „Лошите момичета”, но е влюбена в музиката на Вангелис. Твори в попфолк жанра, а обожава класическата китара. Жълтата преса я разпъна на кръст, защото посмя да се влюби. В красив, известен и неподходящ мъж. Романтичната авантюра на Лияна с футболиста Благой Георгиев вече е в миналото. Скандалната връзка я направи една от най-обсъжданите жени у нас. Дори излизането на най-новия й албум „Като вещица” не постигна ефекта, сътворен от истеричното ровене в личния й живот. А в него напоследък има място само за 8-годишната й дъщеря Дениз. Когато говори за нея, очите на Лияна са топло кадифе. После стават тъжни, а сълзите в тях издават истинската буря от емоции. Тя може да бъде „лошо момиче”, когато представя песните си. Да е фатална жена за онези, които не я познават. Да иска да прегърне любовта дори когато е опасна. Тя е на 30, истинското й име е Лиляна Попова. Умее да прави божествена крем супа от леща, тича по 6 км всеки божи ден и мечтае да изживее живота на дъщеря си.

Как започва денят ти?

Ставам в 6 сутринта. Подготвям Дени за училище. Когато я изпратя, се качвам на колата и отивам на тренировка. Тичам навън. Независимо от времето. Жега, студ – без значение. Често съм облечена като нинджа, с шапка, очила и шал, за да си пазя гърлото. Приличам на едно мишелинче, само по дългите плитки могат да ме разпознаят. Да, случва се да ме спират и ме заговарят. Някои хора се учудват. Мислят си, че в попфолк бранша всички сме едни големи лигли. Аз тичам не наравно с мъжете, а доста повече от тях. Имам спаринг партньори, които се хващат на моето темпо. Тичам от 6 до 8 км. Понякога и 15 км. От здравословна гледна точка няма нищо по-хубаво от това да подариш на тялото си една такава тренировка, но без да се престараваш, разбира се. Понякога се случва да тренирам по два пъти на ден. Има моменти, в които просто искам да се изморя докрай, за да не мисля… Друго, което харесвам, е да готвя. Сама си измислям рецепти, но винаги приготвям здравословни манджи. Макар да са от турската национална кухня.

Кои са най-близките ти хора, твоите приятели?

Целият ни голям род живее в семейната кооперация. Открай време е така. На мен други приятели не ми трябват. Няма нищо по-хубаво да разчиташ на хора, които, освен че са твоя кръв, са и твои приятели. Имаме неизчерпаеми теми, много ни е весело заедно. С братовчед ми Коцето (попфолк певецът Константин) имаме общи интереси и професия, музиката е наша страст. Толкова се радвам за него, съпругата му Надя и малката им дъщеричка. Историята на нашия род е доста интересна. Дядо ми по бащина линия е проектант на язовир „Искър” и един от създателите на „Енергопроект”. Баща ми го наследил в професията, но винаги е бил музикант по душа, цигулар. Навремето не посмял да прекърши волята на дядо и се дипломирал като инженер, научен сътрудник. После на късни години заряза професията си и се отдаде на музиката. Почти същата история се повтори и с мен. Като малка аз бях една голяма всезнайка. Интересувах от всичко, дори от политика. До 6-и клас учех в руското 133-о училище.

В онези странни времена бях тотален бунтар, ходех окичена със значки, влачех един скъсан червен плакат и заявявах, че живея в свободна страна. На 12 години реших да напусна училището, нищо, че бях отличничка.

 

Тогава баща ми ми даде свободата сама да решавам какво да правя. Право, което неговият баща не му беше дал. Аз много се запалих по музиката. Ходех на уроци по цигулка, но се влюбих в класическата китара. Исках да се преместя в музикалното училище, но тогава нямаше клас по китара, затова се записах в спортното. Спортът се превърна в моя страст съвсем рано. Като малка бях болна от астма. Леля ми ме заведе на „Герена” и започнах с тичането. С времето се оказа, че освен че се чувствам много по-добре, постигам доста добри резултати. Добрите резултати обаче искат много трудолюбие и постоянство и те превръщат във войник с твърд характер. И до ден-днешен това ми помага, най-малкото за външния вид.

Медийният ти образ колко е близък до истинската Лили?

Медиите могат да създадат нещо, което реално не съществува. В началото четях написаното за себе си и плачех. После започнах да се смея. Аз четях за една жена, която всъщност не познавам. Толкова неща преживях благодарение на този измислен образ. Дори в най-смелите си мечти не съм си се представяла по начина, по който бях описана на широката общественост. С чисто сърце мога да кажа, че истинската Лили е толкова различна от медийния образ на Лияна, че буквално живее в друго измерение. Но явно измисленото ми „аз” се стори много интересно на хората. Вероятно те имат нужда от този лош образ, никой не обича добрите и никой не иска да те погледне от добрата ти страна. Хората обичат, когато има скандал, когато се случват грозни неща.

Кой най-много пострада от налагането на този образ?

Аз и дъщеря ми. В България известните личности винаги могат да пострадат от лоша слава, напълно измислена или доукрасена. Дъщеря ми е човекът най-близо до мен, тя обира всички негативни емоции. Още преди време Дени се сблъска с проблеми, които не би трябвало да преживява едно малко дете. Говоря за годините, когато бях с баща й Махмуд. Често е плакала, задавала е въпроси. Но тя изгражда много силен характер и знае как да защитава себе си и мен. Тя ми е най-добрата приятелка и колкото повече расте, толкова повече нужда имам от нея. На осем години е, но толкова много неща споделям с нея. Тя с чистото си детско съзнание ми дава много по-адекватни съвети, отколкото един възрастен човек. Обективна е и много е надраснала възрастта си. Дени знае как се чувствам и какво да ми каже. Беше на шест годинки, имах конфликт с баща й, и тя ми каза: „Мамо, много са ти тъжни очите. Ако заради мен си с татко, по добре да се разделите. Защото и аз съм тъжна, когато ти не си щастлива.” В такъв момент си мислиш, че щом детето до такава степен усеща, че ти си нещастен и не можеш да му дадеш спокойствието и любовта, от която има нужда, наистина е по-добре да приключиш с отношенията. В крайна сметка видях, че щастието е такова, каквото си го създаваме в съзнанието. Мислиш, че не си видяла нещо, че не си опитала от нещо, че можеш да получиш повече. А всъщност ти получаваш едно, но ти липсва друго, по-важно – уважението, сигурността. Не материалната, а това да усетиш мъжа до себе си, опората. Да знаеш, че един човек може да сложи себе си на пангара, да рискува живота си в името на това да бъде щастлив и да преглътне обиди в името на любовта, която изпитва към теб. Тези неща учат. За съжаление, случва се хората да допускат грешки на един не толкова ранен етап в живота си.

Аз съм на 30 години и не мисля, че имам право на други грешки.

 

Но когато си мислиш, че нещо не си изживял, че можеш да бъдеш щастлив отново, в един момент ти се замъглява съзнанието и почваш да разсъждаваш като дете. Рискуваш собственото си спокойствие и това на близките си. Ставаш егоист. Не съм си представяла, че мога да се почувствам по този начин. Станах егоист, който имаше нужда от своето щастие. Но то се оказа съвсем различно от това, което аз си представях. Радвам се, че поне бързо изтрезнях. Аз бях представена като инициатора на така широко коментираната ми връзка (Лияна не изрече нито веднъж името на Благой Георгиев – б. а.). Бях лошата, жената, разделила едно семейство. За съжаление през цялото време човекът, който държеше да я има тази връзка, не проговори нито веднъж. Когато твърдиш, че обичаш някого, ти го подкрепяш, а не се криеш с оправданието, че няма да даваш обяснения на никого. В един момент аз бях вещица, магьосница, толкова грозно беше всичко.

Кое е най-силното ти женско оръжие?

Това, че умея да говоря. Мъжете се чувстват неловко, когато седнат срещу жена, за която са си изградили по-особено мнение. А 20 минути по-късно млъкват и разбират, че вероятно са сбъркали и с подхода, и с прибързаната си преценка, и започват да се чувстват неудобно Според мен най-силното оръжие на една жена не е само това да изглежда добре и да бъде привлекателна. Но и това, когато си отвори устата, да накара мъжа да се замисли кой стои насреща му. Когато респектираш мъжа с интелект, той спазва някаква дистанция и не си позволява големи волности. Тогава той те уважава повече и го е страх да изгуби такава жена. Така мисля аз. Но много мъже пък се страхуват от такива жени. Аз не искам да бъда с мъж, от когото не мога да науча нищо.

Какъв мъж мечтаеш да имаш до себе си?

Аз вече изобщо не си мечтая за това. Имала съм само дълги връзки, от които научих много. Научих, че мъжете са едни и същи. Някои са по-интересни като личности, по-романтични или по-пиперливи. Но когато се стигне до по-сериозни отношения и рутината навлезе във връзката, мъжете са еднакви. Аз не мисля, че някой мъж може да ме впечатли с нещо различно. Хубаво е да възпитам детето си така, че да бъде разумна, да й бъде по-леко в живота, да бъде дейна. Аз нямам нужда от мъже приятели.

Нали не си представяш да останеш сама до края на живота си?

Не, не мисля. Отскоро отново съм в добри отношения с бащата на дъщеря ми. Няма да има мъж, който да я обича повече от него. Всеки друг, колкото и да е благосклонен, ще изпитва някаква ревност. Аз това не мога да го позволя. За мен истинската любов е тази към детето ми. Нищо друго няма значение. Винаги съм си представяла моя мъж като баща ми. Той е като енциклопедия. Той е моят учител, моят духовен пътеводител. Затова, без да искам, съм сравнявала мъжете в живота си с него. И те ми се струваха много елементарни.

Какво ти отнеха мъжете в твоя живот?

Отнеха ми мечтите. Вярата, че съществува истинско семейство. Че има човек, с когото можеш да се смееш и да плачеш. Винаги единият се смее, а другият плаче. А една жена се чувства щастлива, когато е влюбена. Тогава тя сияе, лети, красива е. Аз не мисля, че сблъсквайки се с толкова човешка злоба, оттук нататък мога да изживея нова силна любов. Колкото и хулена да бях от хората, сложих край на последната си връзка. Защото видях, че в нея няма никаква перспектива, безсмислена е, няма как да се развива. Когато заедно се отбранявахме от хорските приказки, бяхме един отбор и не забелязвахме толкова други неща. Когато видях колко различни сме всъщност, разбрах, че няма смисъл да тормозим себе си. И всеки трябва да продължи по пътя си.

Каква съдба си пожелаваш?

Искам оттук нататък да живея живота на дъщеря ми. Да бъда напълно отдадена на нея, да изживее всички радости, които аз не съм изживяла. Нищо друго не си заслужава повече от това детенцето ти да е здраво и да ти казва колко те обича. Когато не се прибера навреме, тя ми пише песни, рисува ми картички, обажда ми се да ми каже колко й липсвам. Тая любов, която получавам от нея, е всичко. На мен не ми трябва друга любов. Нека бъда хубава за нея, нека бъда пример за нея, нека аз бъда хубавата майка на Дениз. Нека бъда нейната гордост, а не нечия мъжка гордост!