Лора от Зимния дворец

Тя се появи изненадващо за българската публика. Още не е популярна. Името й все още не се знае от мнозина, но всеки, който я види на екран, има усещането, че това прекрасно момиче е излязло от северна приказка – красива, мистична и излъчваща достойнство и стойност. Лора Христова.

Снимки Катя Зимина, стил Юлия Обломова

Лора се появи в новия клип на Мариана Попова „Дъжд“ и веднага събуди въпроса „Кой кри досега това момиче?“. Това момиче се връща в България след години странство. Възпитаничка е на една от най-големите световни школи за театър – Санкт-Петербургския държавен институт по изкуства. Връща се в родината си миналата есен, за да попадне в карантината на ковидното безвремие.

Става част от клипа на Мариана Попова случайно, макар че според нея в живота няма нищо случайно. Орлин Горанов я запознава с продуцента Игор Марковски, който й предлага да се включи в проекта. Две седмици по-късно Игор й праща песента на Мариана и идеята за клипа.

„Когато чух песента, се влюбих и в музиката, и в думите, и в посланието, което съществува във филма. Попаднах в страхотен екип и бях щастлива да съм част от проекта“, казва Лора.

Последните повече от десет години Лора живее в чужбина. Както самата тя казва

„живот на куфари“.

Баща й е дипломат. Семейството й живее в Истанбул, а после и в Анкара, където са неговите мандати. Основното си образование получава в училищата на Руската федерация в Турция, където се потапя в руските език и култура. Но! Една екскурзия променя всичко за нея – в Петербург.

Лора се приема за сериозен човек и винаги е знаела каква иска да бъде – актриса.

„Според мен това е призвание, зов. Или усещаш как те изгаря отвътре, или не. Всичките ми детски игри са били свързани със сцената. Никога не са ме привличали шумните игри, пясъчникът или топките. Винаги съм била любопитна какво си говорят големите, исках да проумея техния свят. Или пък ми е било любопитно да се потопя в някоя книга. От дядо ми Христо, за когото знам, че е бил директор на някакви филмови продукции, имам много бледи спомени, но един от тях е свързан с безкрайното щастие, когато сядахме пред пишещата машина и измисляхме някаква наша си приказка, която аз след това трябваше да изиграя. Може би това са първите стъпки.“

Когато се разхожда из Петербург, се случва магия.

„Разхождам се покрай Нева и точно през три сгради от Ермитажа виждам Института за култура и изкуства – уникална сграда. Това е бивша царска резиденция с много история, митове и легенди и точно тогава реших, че това е моето място и вече знаех, че там искам да следвам. Това е град, който те влюбва в себе си. Искаш или не искаш, влюбваш се“, разказва Лора.

След кървавите метежи, преврати и революции в Руската империя от края на XVIII и началото на XIX век, махалото рязко се връща в обратната посока и болшевиките налагат диктатура на пролетариата. Аристокрацията е унищожена, а собствеността им одържавена, градът прекръстен на Ленинград и въпреки всичко той си остава, и във времената на комунизма, аристократичен и различен. Новата власт в Петроград решава да превърне бившата резиденция в учебно заведение. В началото е институт за политическа просвета и някъде през 60-те години на миналия век се преобразува в институт за изкуствата. Днес в него се обучават повече от шест хиляди студенти, а преподавателите са на световно ниво.

Сватбени снимки Нина Зафирова

Младата актриса се гордее, че е

четвърто поколение възпитаничка на Станиславски.

Нейният клас се ръководи от Владимир Алексндрович Тикке (Тыкке, рус.) – заслужил артист на Русия и художествен ръководител на фестивален театър „Балтийски дом“. За съжаление, когато българката е в трети курс, Тике си отива от този свят.

„Той до последно беше с нас, на сцената, и си отиде с аплодисменти. Научи ни на много неща, както за професията, така и за живота. Научи ни да не се боим от собствените си грешки, защото всяка една може да се окаже ново творение. Също така, че в изкуството е по-добре да се не доизкажеш, отколкото да кажеш прекалено много, а също и че нашата задача е да зададем правилния въпрос, на който всеки един да намери правилния отговор.“

Тике наследява в „Балтийски дом“ създателя на този театър и негов учител в професията – Георгий Товстоногов. И за да приключим с темата Станиславски, Мастърът на Тике е Борис Вулфович Масин-Зон. Олег Ефремов нарича Зон „последният и може би най-талантлив ученик на Станиславски“, а Товстоногов добавя за Борис Вулфович „най-добрият театрален педагог в СССР“.

Тези детайли са важни, за да се разбере в каква школа е попаднала нашата Лора.

„По Станиславски, за да си добър артист, на първо място

трябва да си добър във всичко.

Не говоря само за словото, танците, пеенето и фехтовката, а в литературата, историята, психологията. Второто нещо е дисциплината. Дори да дойдеш половин час по-рано, пак си закъснял. Преди да започнеш да играеш или да учиш, ти трябва да си готов – да си преговорил всичко, да си се настроил. Няма оправдания, няма закъснения. Единственото извинение е самата смърт, но не винаги“, пояснява актрисата.

Следването е много тежко и много от състудентите й се отказват по време на курса.

„Театърът е страст. В него всичко е сега, и сега. Няма после. Това, което се случва сега, няма как да се е случило вчера или да бъде утре.“

Лора се отдава на театъра докрай. Тя успява да влезе още на първия кръг. По принцип има три кръга и тя е била подготвена за тях, но Тике я одобрява още на първата среща.

В началото й е доста трудно. Тя е единствената чужденка, която учи театър в института. Може би и единствената българка в историята на департамента. Колегите и в началото са дистанцирани, подозрителни, още повече че единствената чужденка се справя по-добре от мнозина. „Не бяха готови да ме приемат. Може би имаше резерви, може би имаше ревност“, разказва талантливата актриса. С времето обаче стават близки, много близки, като едно сплотено семейство. По Станиславски

играта е въпрос на партньорство,

както във фехтовката – въпрос на взаимодействие и реакция.

„Да чуеш, да се вслушаш и да отговориш. Всичко е свързано едно с друго, да си с партньора, а не сам. Ние винаги изхождаме от отговора. Всичко, което правехме, върху това Всичко прозира. Много ни се караха, когато внасяхме битовизми на сцената.

Лора завършва школата със златен медал и червена диплома – в Русия червеното има огромна стойност все още. Печели и две престижни награди за театър с две роли в „Без вина виновен“ на Александър Николаевич Островски. Но не това я радва най-много.

„За мен беше изключително щастие и чест, че моите колеги ме номинираха и избраха за випусник на годината. Това ме трогна изключително много, още повече че бяха гласували единодушно“, казва момичето.

Животът в Петербург е като в истинска северна приказка. Лора преживява голям шок още първата зима в Петербург, която се оказва една от най-студените зими от десетилетия. Температурата стига до минус 30-40 градуса, гарнирана с влага и вятър.

„Беше много страшно. Дори не самият студ, защото когато излезеш навън, изтръпваш, но когато влизаш или излизаш от помещение, което е много добре отоплено, е страшно – пукат ти се капиляри, завива ти се свят. Неописуемо е. След това свикнах.