Мариана Векилска е от първопроходците в bTV. Водеше сутрешния блок в телевизията, след това дневните новинарски емисии, междувременно беше и репортер, а в момента е водещ на „Тази събота и неделя“ заедно с Жени Марчева и Диана Любенова. Въобще, „старо телевизионно куче“ е тя. При това: хубава и слънчева. Сякаш неизменният цинизъм на професията не е успял да я застигне.
Снимки: Дилян Марков
Какво се случва в живота на Мариана? Ето това: децата й растат и се променят и двамата със Симо (радиоводещият Симеон Колев) се гордеят с тях. В един момент реши, че не се чувства добре в кожата си и започна да спортува усилено и да се храни здравословно. И се преобрази. Наскоро загуби скъп човек след дълга и тежка битка, но въпреки болката, се опитва да е благодарна, че го е имала. Освен това препрочита Елиф Шафак и се учи да приема лошото без гняв и съпротива. Въобще, Мариана си намира източници на радост.
Мариана, всичко, което съм прочела напоследък за теб, се отнася към твоето преобразяване. Гугъл прелива от материали на тема: Защо и как отслабна Мариана Векилска.
В интерес на истината никоя медия досега не ме е попитала какво съм направила, всичко са импровизации.
Когато родих второто си дете, натрупах доста килограми. Мислех си, че връщането ми във форма ще се случи от само себе си, както беше след раждането на дъщеря ми. Но не стана така, защото ми се натрупа много умора и напрежение. Сутрин ставах към 4,30-5, защото водех сутрешната емисия новини, от липса на сън не можех да си подредя деня, безсънието те кара да ядеш повече, нямаш енергия за спорт и така задържах килограмите от бременността си. Това продължи 7-8 години. През това време пробвах какви ли не режими, имах частичен успех, но накрая винаги се провалях. Женската психика е така устроена, че ние компенсираме липсата на удоволствия в живота си с храна. Най-достъпното моментно щастие. Така обаче не се чувствах добре. И бях твърдо решена да променя нещата.
Първата победа постигнах благодарение на д-р Емилова. Познаваме се отдавна и харесвам принципите й за хранене с възможно най-много растителни, чисти и прости продукти. Обичам да ходя при нея от време на време – разтоварвам организма си, правя походи в планината и се омиротворявам. Тя ме научи на респект към тялото ми. Самоуважението включва грижа за тялото.
Никога не съм смятала, че красотата е изцяло във формата, сантиметрите и килограмите. Тя идва от усмивката, блясъка в очите, от сърцето – зависи от това, с какви чувства е изпълнено то. Затова не съм забелязвала писанията по мой адрес за килограмите, не съм била комплексирана, но и не се чувствах добре в кожата си.
Започнах с редовен спорт, върнах се към бокса, който тренирах преди години. С храната беше по-трудно, хаотично, лутах се. Самите треньори ми казаха, че 70% от добрата форма е храненето. В крайна сметка намерих моя начин. 10 дни бях само на плодове и салати, за да изхвърля излишните течности и да се настроя на друг режим. От време на време хапвах шепа сурови ядки или варено яйце.
След това преминах към друг ритъм – плодове и чай с мед до обяд, след това салати, малко месо, понякога шепа варива. Ако ми се доядеше филия с масло и шунка, хапвах, но веднъж седмично. Не си забраних нищо, защото обичам себе си и уважавам желанията си. Но на работа си носех подходяща храна, за да не огладнея и да не посегна към автомата за закуски – ябълки, ядки, дори сандвич от хубав хляб.
Ключът е в промяната на мисленето. Отслабването започва в мозъка. А първите няколко свалени килограми се превръщат в силна мотивация.
Казваш, че жените компенсираме дефицитите в живота си с храна. Ти с какво замени удоволствието от похапването?
Със спорт. Това е адреналин и наркотик. Спортните среди са леко сектантски, те те насърчават, нахъсват и провокират. Критичен е първият месец, в който много те мързи и цялата ти същност се противи на този стрес, а резултатът още е далече. След това идва радостта от движението.
А време откъде?
Липсата на време е оправдание. Всичко е въпрос на организация. Ще ставаш един час по-рано, ще си лягаш един час по-рано, няма да се мотаеш в социалните мрежи…
Какви са другите източници на радост в твоя живот?
Децата – моите, както и двете момиченца на сестра ми – много ме радват, благословена съм с тях, защото са будни и одухотворени. Всеки обича децата си, естествено, но аз съм щастлива, че имаме общ език и разбирателство. Винаги сме се отнасяли към тях с уважение и те ни отвръщат със същото. Към дъщеря ми имам повече грехове – родих я на 20 години, без да съм готова да бъда майка, учех се в движение, но пък днес сме приятелки.
Знам, че учи в Холандия, не ти ли липсва?
Животът ми носи такива изненади, че осъзнах – няма смисъл от отрицание и драматизиране – уча се да приемам и положителните, и отрицателните страни на дадена ситуация и да се концентрирам върху първите. В момента препрочитам „Любов“ на Елиф Шафак и си давам сметка, че в днешно време смирението е истинско предизвикателство. Особено за мен като представител на зодия Овен.
Буда определено не е бил зодия Овен
Със сигурност. Овнешката природа предполага бурни реакции и битки срещу всички несправедливости. Но си дадох сметка, че човек трябва да променя себе си – да се учи на търпение, да приема другите и да избягва да ги съди.
Дъщеря ми замина да учи в чужбина, виждам я рядко и много ми липсва. Но нито за миг не съм съжалила, че е там. В Холандия Габи получи невероятна мотивация да учи, да се забавлява, да бъде активна. Българската образователна система не провокира децата да се развиват, а напротив – убива естественото им любопитство. Още от детската градина, когато ги приковава на столчетата да покриват нормативи по български и математика, вместо да учат чрез игра. Възхищавам се на скандинавските държави, които стимулират талантите и индивидуалността в училище. Да научаваш нови неща е забавно, а българското училище го прави скучно занимание. Вярвам, че всеки има право да потърси щастието си по света. Габи е умна, очарователна и забавна млада дама и това ме изпълва с радост. Вместо да тъжа, че е далеч от мен.
Цялото интервю четете в новия брой на „Жената днес“
0 Коментара