Марина Цекова е едно от най-разпознаваемите, красиви и смислени лица в българската тв журналистика. Завършила е Немската гимназия в София, след което учи в Берлин Публицистика и комуникация и Филмови науки, завършва и магистратура Медии и политически комуникации отново в немската столица. Марина прави медийни специализации и лидерски тренинги в цял свят, включително и като част от мрежата на World Press Institute в САЩ. Медиен опит трупа в Deutsche Welle в Бон, в БНР, сп. L’europeo и други, а магията на телевизията открива през 2011 година, като стажант в публицистичното предаване „Панорама“, след което и като репортер, водещ и продуцент в Нова телевизия. Марина се присъединява към bTV Новините през 2020 г.
фотограф Дилян Марков
стайлинг Станимира Янакиева
грим Милена Тумангелова
коса Йоана Чешмеджиева
Има много награди, свързани с качествена и обективна журналистика.
Марина е автор на редица материали, които в последните години развълнуваха телевизионните зрители – журналистически разследвания за търговията с деца на черно и схеми за купен вот по време на местни и парламентарни избори, материали за ужаса на най-страшния концентрационен лагер Аушвиц. Тя е отразявала терористичните атаки в Берлин, Кьолн и Истанбул, денят на гнева в Йерусалим и Западния Бряг. Отразявала е финансовата криза в Гърция и масовите протести в Румъния.
С новия водещ на „Тази сутрин” по bTV Златимир Йочев са родители на дъщеричка – Тамара.
В началото на месец март излезе проучване, което показва, че България е най-доброто място в Европейския съюз за работа на жените. Имаш ли усещането, че това наистина е така?
България е най-хубавото работно място за мен, поне в този момент от живота ми. Познавам много жени, които също се чувстват щастливи и реализирани тук. Но не вярвам, че професионалното удовлетворение има географски координати. То е съчетание от твърде много труд, сходно количество желание и малко късмет в правилния момент.
Въпреки усмивките от статистиката, страната ни доста ще трябва да се потруди, докато стане мечтана дестинация за работа. Проблемът обаче не е само в работодателите, а и в уважението на служителите към собствения им труд.
Какво е да си жена в България – да живееш, да работиш, да отглеждаш дете?
Страната, в която живея, определя институционалната рамка на моя живот, но не и ценностите, в които вярвам. Живея, работя и гледам дъщеря си според разбиранията, които съм си създала във времето. Не робувам на стереотипи, които определят как трябва да изглежда и да се държи българската жена. Но, ето, обичам да гладя – не защото някой го очаква от мен, а просто защото е необходимост, която ми доставя удоволствие.
Владееш четири езика, невъзпитано образована си и камерата е влюбена в теб. Кога си се чувствала подценена?
Мисля, че самата аз много по-често се поставям под въпрос, отколкото хората около мен. Постоянно се питам дали успявам да изпълня фасадата със съдържание. Особено след като станах водещ на новини. Не винаги съм доволна от себе си, но докато продължавам да се питам, значи съм на прав път.
Което води до въпроса как се почувства, когато те поканиха от bTV?
Приех поканата като оценка за работата си. Тя беше отправена към мен в момент, когато въпросите за собственото ми съдържание бяха станали повече от здравословното. Реших, че е време да си помогна и го направих. В последните седмици имах възможността да снимам и да разкажа историите на много смислени хора, така че резултатът е вече едно на нула за мен.
Казваш в едно интервю, че Берлин те е научил на свобода, каквато в България не е съвсем на мода. Къде са корените на не-свободата в България?
Берлин и образованието ми там ме научиха, че човек винаги трябва да е господар на професионалните и личните си решения. Тук парадигмата е обърната и обстоятелствата често определят действията. Много хора около мен правят неща, които не им доставят радост, но те не се чувстват свободни да променят това. Вероятно всичко е и въпрос на пазар. Германия е голяма страна и възможностите са много повече. Тук често вариантите за реализация се броят на пръсти, особено при някои професии. Липсва и свободата на избор в областта на културата и изкуството – там имаше от всичко винаги, тук има от всичко понякога. Но в новото време, липсата на разнообразие в тези сфери може се компенсира и онлайн. Не е същото, но не е и малко.
През 2017 г. в Германия изригна скандал с разкрития за нападения над жени от мигранти. Властта упорито прикриваше повечето случаи. Ти направи много силни репортажи по темата от Кьолн. Притеснява ли те това накъде върви светът с движението на хора от Изток на Запад?
Избирам да гледам на новите ни съседи като на хора, които бягат от война. Съчувствам им, че са загубили дома си и вярвам, че голяма част от тях не биха и помислили за Европа, ако жилищата им не бяха сринати, а близките – избити.
Но ги има и изключенията, които използваха момента, за да изградят своя свят по своите правила на място, което вече е утвърдило собствени норми. В този смисъл, ако и когато грешат, тези хора трябва да бъдат преследвани с цялата строгост на закона, която новият им дом е предвидил. Трябва да си помагаме, но и да се уважаваме, като тези процеси не бива да протичат само в едната посока.
Би ли отразявала събитията в Украйна?
Да, но не знам дали към този момент бих могла да поднеса на зрителите кой знае колко по-различна информация от тази, която вече са чували. В интерес на истината, в момента планирам един материал, свързан с Украйна, но той няма нищо общо с твоя въпрос.
Ако използвам модерната напоследък дума, покрай скандала с Хари и Меган, ти си един вид квартеронка. В теб има украинска, унгарска, чешка и българска кръв. Кое ДНК ти приляга най-много?
Обичам и четирите парчета от този родов пъзел, защото всяко едно от тях носи спомена за хора, които вече не са с нас. Знам, че се повтарям, но мисълта за моите баби и дядовци ми е твърде скъпа. Сигурна съм, че те продължават да живеят чрез нас и затова се радвам, че ми даде шанс отново да им помахам от земята.
Разкажи ми за детството ти в Украйна. Баба ти (ако не бъркам) е с дворянски произход. Какво се крие зад термина „аристократично“?
За жалост, баба ми е имала точно обратното на дворянски произход. Животът й е бил изключително труден, толкова че думите не го побират. Расла е сред бедност, лишения и гонения. Била е снайперист по време на Втората световна война. Не са я изпратили на фронта, защото е била твърде умела и са я оставили да обучава тези след нея. Точно това е спасило живота й, а така и моя. Голяма част от семейството й загива във войната. От разказите й знам какво е ръцете ти да залепнат за метален снаряд. Кръвта й не е синя, но убежденията й до последния й ден бяха благороднически. Бореше се толкова яростно за доброто, все едно никога не й се беше случвало нещо лошо. Така беше до последния си ден.
Да те върна отново в детството. Мечтаеше ли да станеш принцеса като малка? И ако можеше да избираш, чия съдба би пожелала – на Кейт или на Меган?
Не откривам съзнателен спомен, в който съм искала да бъда принцеса. Когато бях малка, майка ми понякога ме наричаше така. Въпреки че точно тя ме научи винаги във всичко да разчитам единствено на себе си. Никак не се идентифицирам със съдбите на кралските дами. Дори не мога да си представя какво е произходът или връзките ти да определя всеки сантиметър от теб. Вярвам, че успехът е истински само тогава, когато е плод на собствените ти усилия. Важно е кои са родителите ти, но е тъжно, ако това е единственото ти постижение.
Цялото интервю четете в новия брой на „Жената днес“
0 Коментара