снимки: ВАСИЛ ГЕРМАНОВ
Драмата не й приляга.А смехът не е всичко, за да нарече себе си комедийна актриса. Макар снимките да я превръщат в героиня на Фе лини, в действителност Dolce Vita-та на Мария Игнатова невинаги е с вкус на мед. От „Господари на ефира“ до „Пълна лудница“ отефирното партньорство с Димитър Рачков до любовта помежду им, от приятелството между двамата им синове Вики и Митко до общата детска градина… Животът на Мария хич не е скучен, а накъде ще я отведе, предстои да разберем.
Тази фотосесия те представя в доста „фатален“ вид. Чувстваш ли се жена съблазнителка?
В никакъв случай. Абсурд! Но много ми хареса идеята. Стана ми много приятно. Защото преди време мечтаех да се видя в тази светлина и да си направя точно такива снимки. Вече си мислех, че няма да се стигне до този момент. Затова ми беше много любопитно и интересно. Смятам на всички е ясно, че тази визия няма нищо общо с мен. Нито съм съблазнител- ка, нито мога да бъда фатална жена. Това не е моят начин. Аз действам с усмивка, с чувство за хумор. Към мъжете подхож¬дам и общувам повече като мъж с мъж, а не като жена с мъж. Но се надявам поне за снимките да съм го изиграла добре.
Какви са мъжете днес?
Каквито са били винаги. И та¬кива ще си останат. Колкото да си говорим и да се надяваме на някакви „женски светове“, такова нещо няма. Светът е мъжки и винаги ще си бъде мъжки.
И може би е редно да е така.
Аз поне не съм против. Мъжът може да прави много неща, които жената не умее. Мъжете са такива, каквито са били още в праисторическо време.
Това не означава, че те не са еволюирали и ги обиждаме, нали?
Изобщо не ги обиждам. Напротив. Аз винаги съм предпочитала повече мъжката част от населението. Защото ние, жените, имаме много повече слабости.
.jpg)
Кои са твоите слабости?
Цигарите. Казвам го веднага, защото и в момента държа цигара в ръката си. Друга слабост е емоционалността, присъща на всички в артистичните среди и хората на изкуството. Тя ми пречи и понякога не ми дава да спя нощем. Доста често вечер, вместо да се отпусна, почвам да мисля за хилядите неща, които са се случили през деня.Така лека-полека в главата ми се насаждат едни тежки мисли.Но когато сутрин отворя очи и слънцето изгрее, виждам, че нещата са доста по-розови.
Кои са силните качества на Димитър Рачков?
На й-важното във връзката ми с един мъж е приятелството. Мисля, че човекът до мен трябва да бъде най-добрият ми приятел. Това е моето мнение. Митко се отличава от другите с това, че е по-одухотворен. И понеже много си пасваме по темперамент мога да кажа, че той е първият мъж, с когото не се налага да се променям по никакъв начин. Мога да бъда себе си.
.jpg)
Смехът от сцената има ли го в ежедневието?
Абсолютно. Има го и в отношенията. Всички участници в „Господари на ефира“ и „Пълна лудница“ са избрани именно заради темперамента си. Там всичко е много истинско. И въпреки че играем по сценарий, всички в голяма степен играят себе си. Така че шегите са нон-стоп. Дори когато двамата с Митко усетихме привличане помежду си, никой не беше сигурен това майтап ли е, истина ли е? То бяха едни глупави шеги и закачки… До първата целувка всичко беше под формата на шега. Никой не каза на другия: „Аз те харесвам“ или нещо по-сериозно. И предполагам, че всеки от двамата ни се е чудил: „Абе, сега той харесва ли ме, тя харесва ли ме, какво става?“.
Кой направи първата крачка и уточни отношенията помежду ви?
Първата целувка той я инициира. Дама съм все пак, няма да тръгна да го награбвам аз! Досега поне не ми се е случвало. Така че в това отношение той беше първи.
.jpg)
С Митко Рачков имате синове на една и съща възраст. Разбрах, че двамата заедно ходят на детска градина.
Така е. Вики и Митко са на 3 годинки. Скоро тръгнаха на градина. В една група са. Това беше травма за всичките общо четирима родители. На първия им ден в градината най-много народ дойде от наша страна. Не липсват комични ситуации в ежедневието ни.
Смехът не убива ли чувствителността у хората?
Напротив, точно обратното е. Поне за мен. Аз така съм се научила да живея през годините. Сигурно невинаги съм била толкова усмихната, весела. Нито пък често съм обръщала нещата от смешната им страна. Но разбрах, че така по-лесно преодолявам трудностите. Смехът ми помага много.
Коя е най-голямата слабост на хората на изкуството?
Вероятно чувствителността и емоционалността им. Те са много лесно раними, трудно понасят критика. А този бизнес е доста жесток понякога. И е до време. Защото както си известен, така в един момент може да бъдеш забравен. И то не защото не си талантлив или дисциплиниран. Просто така се стичат обстоятелствата. Истината е, че в нашата професия зависиш от много обстоятелства.
.jpg)
Докъде стигат амбициите ти?
Аз не съм болезнено амбициозна. Нямам амбиции да правя кариера в киното, макар че имам роли в четири американски продукции. Нищо не правя на всяка цена. И не бих приела да се събличам, за да играя нещо като “храст без сутиен“. Компромиси със себе си не правя. Правя ги за другите хора, разбира се. Важное да си верен на себе си и да правиш това, което трябва. С драпане не става. Не може постоянно да ходиш, да се натискаш и да искаш да те взимат в това или онова предаване. Какво им се случва на тези хора, каква кариера правят? Стават известни с това, че са известни. Без да си дават сметка, че ще платят огромна цена за това.
Каква е цената на щастието за теб?
Абсолютно съм си платила за всичко хубаво, което ми се е случило. Че и отгоре. Като цяло съм много щастлив и позити¬вен човек.
За какво мечтаеш?
Аз отдавна не мечтая. Сигурно от дете още. Имам надежди и желания. Надявам се работата, която имам в момента, да продължи и най-вече малкият ми син Вики да е жив и здрав.
Скоро навърши 30 години. Имаше ли момент на равносметка?
Не. Не съм мислила за това. Аз когато взимам решения, ги обмислям хиляди пъти. После действам категорично и никога не се връщам назад. Не се втурвам с рогата напред. Равносметки ще си правя след години. Не съм достатъчно помъдряла и зряла, за да правя реална равносметка на живота си в момента. Рожденият ми ден бе доста импровизиран. Едно от най-забавните пожелания бе написано на картичка и гласеше: “Пожелавам ти да си толкова щастлива и здрава, колкото си щурава!“. Достатъчно точно!
.jpg)
Най-добрият съвет, който си получавала?
Много странно, но винаги ще помня нещо, което моят баща ми каза толкова отдавна. Сигурно съм била между 1-и и 3-и клас. Една вечер си говорихме много дълго с него. И той ми каза: „Мишле, недей никога да водиш мъжа си за носа!“ Запомних го завинаги.
С времето разбра ли какво е искал да каже баща ти?
Да, да. Разбрах. Че мъжът трябва да е мъж. И не е редно да е обратното. При мен никой никого не води в отношенията. Аз давам много. Но държа да получавам толкова, колкото давам. Не обичам да командвам. Но още повече не понасям мен да ме командват.
Най-хубавият спомен от детството ти?
Много са. Аз имах онова, хубавото детство – с играенето на криеница до 12 през нощта и крясъците на майка ми и баба ми от терасата. Почваха с “Мими“, минаваха през “Мария“ и към края стигаха до “Марийооооооооо“! Тогава вече се прибирах. Най-хубавите ми години от училище бяха между 4-и и 7-и клас. С носталгия се връщам към тях. Вероятно заради учителя ми по български език и литература. Останал ми е много мил спомен от всички екскурзии, на които ни водеше с класа. Обиколихме цяла България, всичко свързано с историята ни го научих от него.
А ти на какво искаш да научиш сина си Виктор?
Много искам сърцето му да е на правилното място. Да е добър човек.
0 Коментара