Всяко шоу, което е спечелило Мария в редиците си, е обречено на успех. Острото й чувство за хумор, бързи реакции и безкрайни крака вършат чудеса. Мария не е учила за актьор, това се е случило случайно, както повечето хубави неща в живота, впрочем. Учила е психология и право. Била е модел, репортер, сценарист и водещ. Точно сега води две предавания по bTV: „България търси талант“ и „Бригада Нов дом“. Телевизията я обича и й отива.
Как живееш напоследък, Мария?
Много ми е странно да говоря за самата себе си. Живея като повечето хора – имам същите задачи, проблеми и радости. Вероятно се забавлявам малко повече. И се старая да направя живота по-приятен, като избягвам негативни емоции.
Как успяваш да ги избегнеш?
В главата си предимно. На улицата може да те блъсне всичко, там има най-разноцветна палитра. Тъкмо идвах насам, когато се сблъсках с един възкисел портиер и си помислих колко е хубаво да можеш да избереш да не бъдеш такъв. Вероятно човекът си има причини да е сърдит, но аз все пак смятам, че това е въпрос на избор – дали ще си в графата „кисело зеле“. Защото в живота не ти се случва това, което искаш, и това, за което се молиш, а това, което си ти самият. Гадостите са наоколо, от теб зависи как ще реагираш на тях. Смятам, че е много важно човек да назовава това, което изпитва, с точното му име. Не да бяга от него. Дай си един час да разбереш откъде идва лошото ти настроение (винаги ти си причина за него, защото си го допуснал), после чистиш и продължаваш напред. Да чистиш в сферата на личното и психичното, е много сериозна работа.
Ти самата практикуваш ли го?
Разбира се. Работата ми е свързана с това. Около мен има всякакви хора с най-различно отношение към мен и с времето се научих да отразявам или да не отразявам мнението и отношението им. Нямам проблем с хейтърите, имам проблем със собствената си пропускливост на излъчваната омраза. Трябва да си съзнателен и да знаеш, че в теб е цялата истина. Колкото повече съзнателни хора има, които търсят причината и следствията в себе си, без дребнаво да се вторачват в глупости, толкова по-хубав ще е светът. Тежка работа и отговорност е това, но ние не сме дошли тук, за да си почиваме, а за да работим.
Затова ли сме тук?
Разбира се, тук сме, за да подобрим модела. Аз например съм модел ’77 и трябва да оставя по-добър модел след себе си. И ето, модел ’2006 вече е много добър. Пуснали са ни много качествена пратка.
Наричат ги „индигови деца“. Твоят Давид такъв ли е?
Не зная, не разбирам от тези неща. Но виждам, че децата са много съзнателни. Скоро много яростно спорих с мой познат, който ми обясняваше, че сегашното поколение не е достатъчно възпитано, липсват му маниери, не уважава възрастните… Това са пълни клишета. Винаги има едно старо поколение, което обяснява, че младото не е качествено. Но накрая ползваме всички открития на поредното набутвано в ъгъла „ново“ поколение. Целият прогрес идва от тях. Не може да спираш еволюцията. Да не развиваш капацитета си – това е грях!
Имаше една твоя телевизионна рубрика, в която събираше цветни образи. Сякаш лесно влизаш под кожата на всекиго. Тогава намираше таланти по улицата.
Хората много обичат да слагат етикети и рамки. Трудно възприемат различните, ако не ги категоризират. А най-интересните неща на този свят са извън категориите. Много обичам да хвана спонтанно някакъв момент и да вляза в него. Аз виждам красотата в тези хора. Най-много ме възхищава в тях това, че са абсолютно непредвидими. Не знаеш накъде ще тръгне разговорът.
Цялото интервю четете в новия брой на „Жената днес“.
0 Коментара