Мила Маречкова и цената на успеха

Мила Маречкова е управител в Бритиш Американ Табако България от 2014 година. Завършила е френска гимназия, след това продължава образованието си в УНСС, специалност „Финанси“. Има магистърска степен по финанси и бизнес администрация. Стартира кариерата си в Българската търговско-промишлена палата, а после се присъединява към Adidas – в годините, в които компанията прави първите си стъпки на българския пазар. В Бритиш Американ Табако работи над 15 години на ръководни позиции в различни сфери на търговията и маркетинга.

Разговаряме с нея за личната й рецепта за успех, за това плащат ли цена жените с успешна кариера, как успява да балансира между всички роли, в които й се налага да влиза – като ръководител, като съпруга и като майка, за какво си мечтае, какви са страховете й и защо смята, че за жените няма мисия невъзможна.

Госпожо Маречкова, преминала сте през различни сектори на бизнеса, сега сте управител на компания с над 100-годишна история. Как изглежда личната ви рецепта за успех?

Когато си част от голяма международна успешна компания, каквато е БАТ, това означава отговорно бизнес поведение при вземането на решения. За мен личната рецепта за успех е страст и много работа. Мисля, че ключово за успеха е да обичаш това, което правиш, да искаш да се развиваш, като предизвикваш себе си всеки ден да си по-добър и не на последно място, да имаш силен екип до теб, в който да вярваш, мотивираш и извличаш най-доброто от него. Вярвам, че екипът е гръбнакът на една успешна компания. Екипният дух, ентусиазмът и всеотдайността на служителите в БАТ са от ключово значение за успеха ни на пазара. Затова, като компания винаги сме гледали на ангажираността на служителите и развитието на компанията като на едно цяло, за нас те вървят ръка за ръка.

А цената, която плаща една жена, правейки успешна кариера?

Късметлийка съм, че семейството ми ме подкрепя да се развивам и работя. Вярвам, че за да си успешен в нещо, трябва да му се посветиш. Все пак балансът работа-личен живот е важен и аз се старая да го имам, като не правя компромиси със семейството или със себе си, заради кариерата и мисля, че точно заради това и на двете поприща съм щастлива.

Жените и мъжете си имат своите силни страни. Какъв съвет бихте дали на дамите, които са тръгнали по вашия път? На какво да заложат?

Да бъдат смели и да не се отказват от плановете си. Да се образоват, да се интересуват, вълнуват и действат. Да открият своя талант и да го покажат на целия свят.

Питам ви предимно за дамите, защото темата за равните права на мъжете и жените все още е на дневен ред. Вие самата чувствала ли сте се някога подценена заради това, че сте жена?

Щастлива съм, че работя за компания, която насърчава разнообразието и индивидуалността, всъщност това е един от основните двигатели и сила на екипа и допринася за това да сме успешни. Например в България, и не само, над 40% от екипа са жени, от които голяма част са на ръководни позиции.

За мен квотите жени-мъже в бизнеса могат само да ни припомнят дългия път, който сме извървели от неравнопоставената позиция на жените през годините. В днешния съвременен и динамичен свят нещата стоят много по-различно. Инициативите на компаниите за увеличаване на жените в лидерския екип им помагат да използват максимално ефективно своите човешки ресурси и да се развиват успешно като бизнес организации.

Какво бихте отговорили на тези 80% от българите, които смятат, че основната работа на жената е да се грижи за семейството и домакинството (поне такива са данните от изследване на Евростат от 2017 г.)?

За мен това са стереотипи и предразсъдъци от миналото, но да, сигурно има хора, които мислят така, те трябва да се огледат и ще разберат, че грешат. Маргарет Тачър преди половин век е казала, че домът трябва да е център, но не и хоризонт за жената. Жените са уникални с това, че успяват успешно да се грижат за домакинството и семейството, и също толкова отговорно и с грижа да се отнасят към професионалния живот.

На шега мога да кажа, че да бъдеш човек е много, но да бъдеш жена това е още повече. Сериозно, за мен лично полът не е качество или ценност.

 

Как успявате да балансирате между всички роли, в които ви се налага да влизате – и като ръководител, и като съпруга и майка?

Вярвам в качеството, а не в количеството прекарано време. Аз лично се върнах на работа на втория месец след като родих; вярвам, че това е личен избор и може да зависи индивидуално от много обстоятелства.

Аз съм щастлива, че имам отношение и разбиране в компанията, за която работя, както и чудесен екип и среда. Мога да кажа, че така както имам семейство у дома, така имам семейство и в офиса.

Съгласна съм с вас за качеството и количеството. Трудно ли взехте това решение да се върнете по-рано на работа?

Както споменах, това е въпрос на лично решение. Може би донякъде и обстоятелствата тогава са го налагали. По-важното обаче е, че по никакъв начин това не е било за сметка на грижите ми като родител и съпруга.

Кои са най-големите предизвикателства пред вас в момента?

Допреди няколко месеца компанията ни в България беше фокусирана изцяло върху предлагането на конвенционални тютюневи продукти. От края на 2018 г. към нашето богато портфолио от международни марки цигари добавихме и изцяло нова категория продукт – иновативното устройство за нагряване на тютюн – glo. По този начин успяваме да предложим на пълнолетните пушачи у нас потенциално по-малко рискова алтернатива на традиционното пушене. Представянето на glo до момента е изключително успешно.

Кое я прави по-малко рискова алтернатива на традиционното пушене? Интересно е да разкажете на какво се дължи това?

Това е иновативен продукт с различен рисков профил. Важното е да се направи категорично разграничение между нагреваемите тютюневи изделия и цигарите. Всеизвестно е, че по-голямата част от вредата, свързана с тютюна, се причинява от вдишването на дима, който се образува при горенето на самия тютюн. Поради това нововъзникващата категория на продуктите за нагряване на тютюн, при които няма процес на горене на тютюн, могат потенциално да играят важна роля за намаляване на последиците, свързани с традиционните тютюневи изделия.

Кой е най-ценният урок, който сте получила?

Всеки ден можем да научим нещо или да получим  урок, добрият съвет никога не идва късно, важното е да се вслушваме. Знам, че да се слуша е трудно, но се учим с времето.

И все пак, разкажете за някой конкретен случай с поука?

Имам колежка и приятелка, която е от Украйна и работи вече над 15 години в българския офис, тя преди години ми каза: „Можеш да заведеш коня до реката, но не можеш да го накараш да пие“. Не помня конкретния повод, но беше свързано с това колко е важна личната мотивация, желание, разбиране и ангажираност в екипа, за да се доставят най-високите резултати и да има удоволетворение от постигнатото заедно.

Това си го напомням често както в офиса, така и у дома, например когато очаквам или искам нещо да се направи от детето, се опитвам да дам разбиране защо го искам и каква е личната мотивация.

А от какви грешки ви се иска да предпазите детето си?

Да не се подценява, да цени и използва максимално времето. Също бих искала да си даде шанс да живее и работи в България, вярвам в доброто бъдеще на родината ни.

Имате свои разкази в сборника „Истории от бутилката”, анонсирани като „благородно усещане, което сближава хората”. Разкажете нещо за себе си извън света на бизнеса, каква сте, какво обичате да правите.

Да, обичам да пиша художествени разкази и имам публикувани, но това по-скоро е хоби, което напоследък съм позабравила. Опитвам се, когато имам време, да чета, обичам различни биографии, които ме вдъхновяват и учат. Имаме много семейни приятели, с които обичаме да прекарваме време заедно. Също обичам да излизам по женски с приятелки.

Мисия възможна ли е женското приятелство?

Според мен за жените няма мисия невъзможна, още повече за едно истинско женско приятелство. Мисля, че повечето жени са отдадени, привързани, емоционални, грижовни и е важно да чувстват себе си необходими и полезни за другите, това е важно за доброто приятелство.

Казват, че приятелите са бижута, които украсяват човека, а това приляга много на жените.

Четох напоследък за едно проучване, според което представителките на нежния пол имат средно шест най-добри приятелки, като средната продължителност на най-близките приятелства между жените е около 16 години. Гледам на това просто като на статистика, защото имам доста примери, че е много повече.

Имате ли все още неосъществени мечти, които да ви водят напред?

Това, което ме води напред, е стремежът да бъда добра в това, което правя, независимо за какво става въпрос, може да е дори експеримент с някаква шантава рецепта за десерт.

Вярвам в позитивното мислене и в мечтите, за мен животът започва всяка сутрин.

За какво си мечтаете в момента?

Мечтая за интересни и вълнуващи възможности и занапред. Като се замисля, ми е трудно да се сетя за мечта, която касае само мен индивидуално, това, което ме прави щастлива и мотивирана, са общите мечти и планове, които имаме както в семейството ми, така например и в работата с колегите за бъдещи бизнес проекти.

Очевидно сте много заета жена, за какво ви се иска да имате време, а все не ви стига?

Времето не ми стига за нищо, не ми стига в офиса, не ми стига за почивки със семейството, не ми стига за срещи с приятели, не ми стига за филми, не ми стига за спорт, не ми стига за сън. Но това не е проблем за мен, даже напротив, чувствам се дейна и активна. Чехов е казал:  ако искаш да имаш малко време, не прави нищо.