Момичето Ан

Фотограф Marc Hom, Warner Bros/ Александра Филмс

Гледах я за първи път в „Любовта е опиат”. Играеше 26-годишна своенравна красавица, която всячески се опитва да скрие, че е болна от Паркинсон и е зависима от лекарствата, които я поддържат жива. Затова се опитваше да избяга от всички останали зависимости в живота си, включително от най-голямата – любовта. По същото време татко беше болен от Паркинсон и любовта на околните беше онази дрога, която го крепеше най-силно.

Дали заради татко или заради огромните й изразителни очи и голямата уста, но направо се влюбих в Ан Хатауей и нейната момичешка заразителна игривост, дори когато играе обречена жена.

32-годишната холивудска красавица извървя дълъг път от филма „Дневниците на принцесата”, с който спечели сърцата на малките момиченца и техните майки. Мина през драматичната роля „Планината Броукбек”, „Дяволът носи Прада”, „Да бъдеш Джейн Остин”, „Рейчъл се омъжва” и стигна до най-престижната статуетка „Оскар” за поддържащата роля на злочестата Фантин в мюзикъла „Клетниците”.

Последната роля на Ан Хатауей е в амбициозната научнофантастична драма „Интерстелар”, където си партнира с Матю Макконъхи, Джесика Частейн, Кейси Афлек, Майкъл Кейн и Мат Деймън. Актрисата и режисьорът Кристофър Нолан работят за втори път заедно след „Черният рицар възкръсва“, където тя игра Жената котка.

Ан Жаклин Хатауей е родена на 12 ноември 1981 г. в Ню Йорк. Баща й е адвокат, а майка й е актриса и именно тя вдъхновява Ан да тръгне по нейния път. Момиченцето расте в строго католическо семейство. Когато става на 15, разбира, че брат й е гей.

Не можех да продължавам да подкрепям една религия, която не подкрепя брат ми

 

Ан и досега продължава да търси своя Бог.

Като тийнейджър Ан участва в многобройни училищни пиеси, театралните й изяви продължават и в колежа и когато излиза от него, тя вече е подготвена актриса, чийто идол е Мерил Стрийп. Специалистите пък оприличават стила й на игра на този на Одри Хепбърн и Джуди Гарланд.

Момиче в тяло на жена.

(Впрочем, Ан твърди, че често е получава критики, че не е достатъчно сексапилна. Ние обаче не сме виждали здравомислещ мъж, който да поддържа тази теория.)

Първите стъпки в киното Ан Хатауей прави във филми за семейна аудитория и постепенно се утвърждава като модел на детски роли. През 2002 г. тя сменя амплоато с участието си в Havoc, където играе разглезена богаташка и дори снима голи сцени.

За самата Ан голяма стъпка в кариерата й е участието в провокативната лента „Планината Броукбек”. Там тя играе малка роля, но пък филмът е голям и е точно от класата, която актрисата гони.

През 2006 г. Ан Хатауей среща своя идол в „Дяволът носи Прада”. Според нея Мерил Стрийп е „просто божествена”.

Кариерата на младата актриса върви неотлъчно нагоре, но най-големият й успех е участието й в мюзикъла „Клетниците”.

За ролята си на Фантин освен невероятно сопрано, Ан Хатауей вади и нова фигура, с 12 килограма по-слаба от обичайната й и се подстригва съвсем момчешки. Нейната героиня наистина изглежда на границата на смъртта, точно по Виктор Юго.

След драматична връзка с италианеца Рафаело Фолиери, в чиято благотворителна фондация участва, Ан се разделя с него, а той влиза в затвора за измама. Самата актриса не е засегната от правосъдието, но минава време преди да се впусне в нова авантюра. „В името на горещия романс попадах все на грешния мъж”, казва Ан Хатауей за несполуките в любовния си живот. И прави публично заклинание – казва, че търси мъж, който е добър, търпелив и с чувство за хумор, някой, който може да я преведе през дълбоките води. Само така има шанса да стане нейният принц на бял кон.

Както е редно за една Дисни принцеса, хепиендът не закъснява. Две седмици преди да навърши 30 години, Ан Хатауей се омъжва за своя принц – Адам Шулман, актьор и дизайнер на бижута. „Аз съм много влюбена, Адам развали напълно плановете ми. Исках още малко време да остана сама, а след това се влюбих като глупачка“. След 12 години гонене на кариера, момичето Ан е готово за голямо семейство. „Досега в главата ми беше само правенето на филми. Сега мисля само за правенето на бебета”. Ще бъдат красиви, нали?

„Интерстелар” не е поредният научнофантастичен филм. Лентата на режисьора Кристофър Нолан е базирана на изследванията на американския физик Кип Торн, според когото пътуването на времето не е невъзможно. Централната роля във филма е поверена на Матю Макконъхи, който се превъплъщава в образа на Купър – самотен баща на две деца, който изоставя досегашния си начин на живот и заедно с група астронавти и изследователи се отправя на дръзко пътешествие сред звездите. Партнират му: Ан Хатауей, Джесика Частейн, Кейси Афлек, Майкъл Кейн и Мат Деймън. Бюджетът на „Интерстелар” е 200 милиона долара.

Човечеството винаги е формирало своята съдба, преминавайки отвъд границите на познатото: от първите кораби, опънали платна към хоризонта до човешките стъпки на повърхността на Луната, границата на възможностите остава изкусително недостижима. „За мен изследването на Космоса е върхът на човешкият опит,– казва Нолан. – Става дума за това да пробваш непознатото, по някакъв начин да определиш какъв е смисълът на нашето съществуване от гледна точка на Вселената. Става дума за това как необикновената природа на няколко избрани индивида преместват физически границите на местата, където някога е стъпвал човешки крак, и отварят безкраен набор от възможности. Бях развълнуван от перспективата да направя филм, който ще позволи на публиката да изживее през очите на тези първите изследователи, преминали отвъд нашата галактика. Това е възможно най-голямото пътуване, което можете да си представите.”

Действието се развива в близкото бъдеще, когато селскостопанска криза е поставила света на колене. „Интерстелар” проследява една смела мисия да бъдат пробити бариерите на времето и пространството в отчаян човешки опит за спасяване на населението от изчезване. „Винаги съм се интересувал от нещата, които може да бъдат следващата стъпка в нашата еволюция.

 

Ако Земята е нашето гнездо, каква ще се случи, когато настъпи времето да го напуснем?

 

И въпреки че действието се развива сред звездите на фона на безкрайния Космос, това, което в крайна сметка движи филма, е интимната човешка история в центъра на сюжета. Централно място във филма заемат отношенията в едно фермерско семейство. „В общи линии „Интерстелар” е грандиозно приключение за пътуване във Вселената,– отбелязва продуцентката Ема Томас. – Но неговото ядро е емоционална история за отношенията между баща и децата му. Филмът говори за любовта в семейства, понятията дълг и саможертва, за нашите дълбоки връзки с други човешки същества.”

Матю Макконъхи е завладян от емоционални нишки, които приземяват историята до човешки измерения. „На пръв поглед вълнението на историята се крие в нейния мащаб, тръпката на приключението и изследване на неизвестното. Но едно от любимите ми неща в Кристофър Нолан като кинотворец е човешката душевност, която той придава на своите филми. – заявява актьорът. – Никой не се справя по-добре от него с разкази от подобен мащаб на един свят, защото той винаги го представя като нещо лично и интимно.”

Ан Хатауей свързва това качество във филмите на Нолан с неговия фокус върху човешките залози, които се проявяват на фона и на най-грандиозните мащаби. „От самото началото на времето, в стремежа да се разшири нашият свят или се движи цивилизацията напред, винаги са участвали шепа индивиди, които се жертват и поставят общото благо над рисковете, които поемат за себе си. Този филм наистина отдава почит на онези, които са достатъчно смели, за да направя това.”