Михаела Маевска, Ренета Камберова, Цветелина Найденова, Християна Тодорова и Любомира Казанова. Момичетата, с които се радвахме, плакахме и които ни развълнуваха до дъното на душите ни в последните дни на Олимпиадата в Рио. Нашите момичета, за които това кошмарно лято превърна залата по гимнастика и състезанията в истинско бойно поле. На него те доказаха, че са воини, готови да останат и отстояват себе си докрай, да играят заради извървения дотук път, заради публиката, заради вярата, надеждата и Цвети Стоянова. Цвети, която не издържа на напрежението и реши да си тръгне от отбора и живота… Цвети, за която момичетата казват, че е тяхното чудо, че Бог още не я иска при себе си и й е дарил втори шанс – да живее и да открие своя път. Любомира Казанова зае мястото на Цвети Стоянова и за съвършено кратко време заигра в ритъма на ансамбъла по художествена гимнастика. Петте ни момичета се окичиха с бронзови медали в Рио, но за нас те са от истинско злато.
Снимки: Дилян Марков
Изминаха осем години, откакто в началото на октомври 2009-а Илиана Раева сформира ансамбъла и започна трудното и фино композиране на различни характери, темпераменти и таланти. Само пет месеца по-късно момичетата участваха на първото си европейско първенство в Бремен и се класираха на 6-о място в многобоя. Пътят им към първите места не беше мек червен килим, а трънена пътека от изпитания, състезания и неуморен труд, по който ги водеше треньорката Ина Ананиева. Оттогава досега момичета завоюваха общо 81 медала, станаха световни шампионки в Измир през 2014-та, два пъти победиха своя най-голям съперник – руския отбор на негова собствена територия, и спечелиха сърцата на милиони. От 3 години зад гърба им е и подкрепата на Първа инвестиционна банка.
„Може да направите абсолютно всичко. Смело искам да играете. Докрай се борите!
Искам лъвове на килима, обичам ви! Дишайте като една”.
С тези думи Ина Ананиева изпраща своите момичета преди състезание.
Да изгладиш различията, да дишаш в ритъма на останалите четири, да се бориш с ограниченията на егото в името на цялото, да надвиваш болести и контузии, осъзнавайки, че си важен, нужен, че трябва да си в залата, че имаш цел, чиято цена понякога е огромна. В българската художествена гимнастика летвата отдавна е поставена твърде високо. И за да остане там, тя има нужда от силни момичета. „Ние си
имаме неписани правила, които спазваме без уговорки.
Първото е, когато някой от нас допусне грешка, никой да не се сърди. Второто – взаимно уважение. Трето – длъжен си да помагаш. Четвърто – ние сме семейство”, споделя Рени, за която Олимпиадата в Рио беше последно състезание. „Много пътища има пред мен. Предстои ми да се дипломирам в НСА, залата и треньорската работа са една от възможностите. Интересна ми е спортната психология, нашата психоложка Таня Янчева, с която работихме в отбора, често ми е казвала, че много добре се справям и с нейната роля”, казва Рени.
Рени, Михаела, Христина и Цвети официално слизат от стълбичката на активната състезателна дейност, за да предадат щафетата на следващите ни надежди. В отбора остава единствено Любомира, която се включи в състава през лятото. „Най-голямото изпитание за мен беше да повярвам в себе си, че мога да се справя. Аз продължавам да тренирам, за мое най-голямо съжаление без останалите момичета. Смятам, че това ще ми бъде най-трудно – да не ги виждам всеки ден, да не си споделяме какво ни се е случило вчера преди тренировка, дори трудните моменти в залата да не изживяваме заедно, вече ми липсват страшно много и искам да знаят, че ги обичам и че им благодаря за помощта и подкрепата, през цялото време. Това прозвуча все едно никога няма да ги видя вече, а аз възнамерявам скоро да се видим”, казва Любомира.
Михаела Маевска, бивш капитан на националния отбор, продължава напред като част от треньорския щаб на новия отбор.
„В Рио играхме като лъвове и оставихме сърцата си на терена.
Сбъднахме мечтата си”, признава Михаела. И докато разговорът ни криволичи из областта на диетите и любимите храни, признава още нещо през смях: „Много обичам пица и кола. Тъкмо това хапнах, преди да дойда при вас в студиото”.
„Ние изпълнихме своята мисия и сме щастливи. Дадохме всичко на българската художествена гимнастика”, споделя Хриси, а Цвети Найденова добавя: „Досега знаех за какво мечтая. Оттук нататък трябва да си намеря нова мечта и нова цел, която да преследвам. Сега обаче мечтая да си почина душевно, физически и психически, да преосмисля нещата и да продължа напред с нови сили”.
Нашите момичета винаги са поднасяли изключително въздействащи композиции и с лекота са печелили сърцата на публиката. Зад тези представяния стои голям екип, който във времето е заработил като швейцарски часовник. Техните ленти покориха публиката, като рисуваха дръзко в ритъма на „Ювиги Хан” – невероятната музикална композиция, дело на Георги Андреев. Петте ни грации обраха овациите на руското издание на VOGUE, което ги нареди в Топ 3 за най-красиви трика на Олимпиадата в Рио де Жанейро. Те самите не знаеха за това, а ние пък не знаехме, че момичета активно участват в създаването на своите костюми.
Интересните идеи, почерпени оттук-оттам,
се обсъждат помежду им и задават тона на следващата впечатляваща визия, сътворена от талантливите ръце на Росица Савчева.
И да знаете, че когато малко камъче падне от трикото и влезе в цвичката на Рени, е на късмет. Тя самата ни го сподели. И още нещо – с руския отбор по художествена гимнастика отношенията са топли и приятелски. Момичетата споделиха, че макар да са най-големите им съпернички, те винаги първи поздравяват нашия ансамбъл за победите, а когато има възможност, не пропускат да разговарят помежду си.
И понеже срещата ни със Златните момичета се случи в деня на Вяра, Надежда и Любов, а Любомира ни почерпи, следващите кратки въпроси и отговори са свързани точно с тези добродетели.
Момичета, бъдете щастливи! Гордеем се с вас!
Михаела Маевска
Вярата
Вярвам в мечтите, осем години се борих за тази олимпийска мечта и тя се сбъдна. Сега вече имам нова мечта – като бъдещ треньор да върна онова, което съм получила.
Надеждата
Вярата върви с надеждата – неразделни са.
Любовта
След тях идва и любовта. А за мен тя е много важна. Винаги съм споделяла, че когато се чувствам спокойна в личния си живот, специално в любовта, мога да се справя с всичко в работата. Любовта за мен е на първо място.
Мечтите
Медалът от Олимпиадата е сбъдната мечта за мен. Мечтая да създам добро семейство, да имам и деца по-нататък, винаги съм вярвала, че ще имам идеалното семейство. Мечтая също най-сетне да седна с майка ми и да изпием по едно кафе заедно, да наваксам пропуснатите моменти с моите най-близки хора, за което не ми оставаше време.
***
Ренета Камберова
Вярата
Аз съм вярващ човек, за мен това е важно. Вярата е нещо много силно, когато вярваш, че можеш, няма място за колебанията „дали” и „ако”. С вярата идва и желанието. И ако то е истинско, цялата вселена ще ти помогне да се случи. Вярата е онова, което ти дава сили да превърнеш мечтите си в цели и да ги постигнеш по най-добрия начин.
Надеждата
Винаги върви последна. Вярата е по-силна от надеждата – тя е колеблива, когато не си уверен в себе си и винаги носи въпроси.
Любовта
Това е нещото, което те води истински и идва от най-дълбокото в теб. Спомням си, че в едни от най-трудните ни моменти, Илиана Раева ни казваше: „Усмихвайте се и носете много любов в себе си”. Ако даваш любов, ще получиш любов. Ние я получихме от толкова много хора.
***
Цветелина Найденова
Вярата
Вярвам, че се случват чудеса. Без вяра човек много трудно живее в днешните времена. Когато вярваш в нещо много силно, рано или късно то се случва.
Надеждата
Умира последна. При нас наистина беше така. Особено на Олимпиадата – първия ден не се получиха нещата, допуснахме грешка, но се надявахме вторият ден да бъде нашият ден. И това се случи. Затова надеждата умира последна.
Любовта
Всеки я носи в себе си, но я изразява по различен начин. Аз мисля, че любовта трябва да се споделя. Любовта е много красиво нещо.
***
Христина Тодорова
Вярата
Вярвам в искреността на хората, вярвам в Господ, вярвам, че когато искаш нещо и се трудиш упорито, то рано или късно ще се случи, ще го постигнеш.
Надеждата
Всеки от нас трябва да има надежда, ако човек няма надежда, той може да се откаже от мечтите си и вярата в себе си.
Любовта
За мен любовта е смисълът на живота.
***
Любомира Казанова
Вярата
Вярвам, че всеки труд се възнаграждава, трудолюбието и постоянството не остават невъзнаградени.
Надеждата
България да стане по-добро място за живеене и младите хора ще предпочитат да остават да се развиват тук.
Любовта
Любовта за мен е най-важното нещо в живота, да обичаш и да бъдеш обичан кара човек да се чувства изпълнен с топлота и щастие. За мен тя е част от живота, неизменна е, присъства навсякъде – било то с родителите ми, с човека до мен или приятелите.
Мечтите
Моята най-голяма мечта се сбъдна, но бих искала да се докосна още малко до емоциите на големите първенства и до следващите Олимпийски игри, а пък няма да се обидя, ако още веднъж си сбъдна мечтата.
0 Коментара