Наталия Кобилкина в очакване на най-голямата си любов

Наталия Кобилкина сияе в последните седмици на бременността си. Терминът й е на 1 март, но малкият мъж, когото очакват родената в Русия психоложка и съпругът й, гъркът Такис Дретакис, сам ще реши кога ще се появи. Двамата още не са решили как ще се казва, търсят име, което да е използвано в цял свят, нито типично гръцко, нито типично руско. „Когато се роди, детето само ще си дойде с името“, смята психоложката. Пълна е с енергия, продължава да работи и смята да го прави и след появата на новия мъж в живота й.

Снимки: Lina Fessler

Наталия, изглеждаш страхотно! Къде реши да родиш? В интервюта казваш, че искаш „лотосово раждане“ на остров Бали или в Швейцария…

Много се чудех дали да не родя вкъщи. Още не зная. Ако е в болница, със сигурност ще е частна. Както дойде.

Твърдо ли си решила да родиш естествено?

За момента планирам естествено раждане. За мен то е по-добро – и за майката, и за бебето. Разбира се, ако няма усложнения. В академията в момента развиваме и проект за естествено раждане. Правим го заедно с една жена, която има 4 деца, като 2 от тях е родила сама вкъщи. В Русия все повече звезди раждат вкъщи, все повече жените се връщат към нормалната природа. Бабите ни всички са раждали естествено. При секцио и майката се възстановява по-трудно, и за бебето не е добре.

Смяташ ли, че начинът, по който се ражда детето, се отразява на развитието му?

Със сигурност. Има понятие impriting , което означава „запечатване на образа“, как детето идва в този живот. Вярвам, че душата избира пътя си. Има деца, които си избират пътя на ин витро зачатието, други – естествено, трети – случайно, от неизвестни бащи. Раждането със сигурност има значение. Много често в болницата, когато се ражда бебето, го пляскат по дупето, за да заплаче. А това за него е сигнал – животът е опасен, тук ме бият. В момента в частните болници, поне в Русия, не пляскат бебетата, а с други действия провокират издаването на звук. Също така не е добре cпоред доста лекари веднага да се прекъсва пъпната връв, трябва да се остави да поеме цялата кръв, защото бебето има нужда от тази кръв.

Казваш, че в Русия много жени искат да раждат у дома. Как точно го правят? Има ли акушерка, която е с тях през цялото време?

Разбира се. За раждането е важно до теб да има добра акушерка, лекарят се вика, ако се появи проблем или се налага секцио. Сестра ми роди двете си деца вкъщи, въпреки че те финансово са много добре. Тя категорично не искаше болница, дойде акушерка и роди и двете си здрави деца вкъщи, сама в банята. Каза, че е абсолютно безболезнен процес, като оргазъм, удоволствие. Раждането много зависи и от настройката. Помага и хипнотерапията – когато правилно дишаш и влизаш в транс, това е подготовка за раждане и нямаш нужда от обезболяване. За да може с лекота да роди естествено една жена, е важно да може да се отпусне. Проблемът е, че в повечето случаи тя е уплашена, стегната, не знае какво да прави, боли я, иска по-бързо, лекарите слагат епидурална упойка… А когато жената е отпусната, естествено се отделя хормон, който кара  мускулите да се отпуснат, действа като естествено обезболяващо на тялото и бебето се появява лесно. Майка ми има три деца и казва, че с третото е било истинско удоволствие. Това е въпрос на нагласа. Но ако майката е родила бебето травмиращо, след това тази травма се предава на детето. Затова е важно спокойното естествено раждане, с хармония и радост. Както и бременността. Много жени приемат бременността едва ли не като болест, лягат, не мърдат, нищо не правят. Важно е да продължаваш да живееш както досега.

Кога точно през бременността е подходяща хипнотерапията?  

Подготовката за раждане с хипнотерапия отнема минимум два месеца,  през които се научаваш да вкарваш транс в мозъка си на вълните на болката. Например: причиняваш си сама някаква болка, стискаш си ръката и докато те боли, трябва да се отпуснеш, свикваш когато изпитваш болка, да не реагираш на нея. И постепенно тялото се научава да се отпуска, когато има болка. Това се случва с нестинарите, с йогите, които спят на пирони… Психиката може да не реагира на болката, ако е тренирана.

А какво ще включват твоите курсове за бременни?  

Това са онлайн програми за бременни жени, които правим заедно с акушерката Олга Дукат, която обяснява от акушерска гледна точка какво се случва по време на раждането от медицинска гледна точка, а аз – от психологическа – как да се подготвиш, да се отпуснеш, да бъде естествена бременността и раждането. А след това ще имаме курс „Мъдро родителство“ с още няколко майки, педагози, психолози – за това как да отглеждаме здрави деца. Аз работя всеки ден с хора с травми и виждам, че много от травмите идват от детството. Ако родителите не ги допускат,  няма да се налага вече порасналите хора да ходят цял живот по терапевти. Ще имаме много обучения и семинари за мъдрото родителство – за различните възрасти на детето. Тъй като никой не ни учи да сме родители, интуитивно правим нещата и не винаги знаем кое е правилно и кое грешно, как работи мозъкът на детето, защо то реагира по този начин. Прост пример – много деца обичат реда, предметите да не се местят. Една майка държи чадъра си винаги на едно място, идва нейна приятелка, взима го, и бебето започва да плаче. Майката не може да разбере защо. Кърми го – не иска, не иска да спи… Когато връщат чадъра на мястото му, бебето се успокоява. За него е много важно всичко да е на мястото си. Има много неща, които майката не може да разбере сама. И децата се чувстват неразбрани. А всъщност механизмите за разбирането на децата не са чак толкова много. Но храната и сънят въобще не са достатъчни. Друг проблем е, когато много майки решават, че те лично са най-доброто за своето дете. А детето има нужда от 2 часа плътен контакт с майка си дневно, но като цяло кой го разхожда в парка или му сменя памперсите – няма принципно значение. Бавачка или помощ от баби е нещо много хубаво. Ако майката е изтощена, тя не би могла да обърне внимание на себе си и на мъжа си. И може да изпадне в следродилна депресия с идеята, че трябва да бъде най-добрата майка. Това никому не помага.

Това противоречи с новата тенденция за привързаното родителство, според която майката е общо взето винаги на разположение на бебето, „на поискване“…

Моята школа и аз много вярвам в това и го преподавам на курсовете за „гейши“:  жената трябва да се грижи за своето щастие. Майка ми е отгледала три деца, но винаги когато бяхме малки, неделята беше денят за нейната почивка. Оставяше ни някому и тръгваше нанякъде. Казваше: „Днес не съм ви майка, днес почивам.“ Помня, че ревяхме, но знаехме, че неделята е денят на мама и въобще не се обсъжда този въпрос. Да е жива и здрава, до днес е супер активна, а ние и трите сме добре отгледани, възпитани, реализирани. Но моята майка никога не ни слагаше преди себе си, тя винаги беше номер 1, всички се съобразявахме с нейния график. Според мен това е правилно, защото знаеш, че майка ти не се жертва. И въобще никой не би искал някой да жертва живота си заради него. Защото тогава се внушава чувство на вина: „Аз съм ви дала живота си!“. Детето, което се ражда, не те моли да му даваш живота си, то идва, за да живее с теб. А не да живееш заради него. Обичаш детето, даваш всичко, което можеш да дадеш, но не бива да бъдеш нещастна. Ако си нещастна, и детето ще е. То има нужда от щастлива майка и отговорност на всяка майка и баща е да се погрижат за нейното щастие и за щастието в двойката. Децата са щастливи от любовта на родителите си.

Ти и сестрите ти чувствахте ли се обичани през цялото време?

Обичани, но не обсебващо. Майка ми е лекар, тя винаги е работила, работата й е била много важна. И до днес работи, пътува, благодарна съм за това.  Не е правила големи жертви за нас, но и не иска от нас жертви.

Това звучи чудесно. В друго твое интервю обаче казваш, че би казала на дъщеря си: довери се на мъжете, позволи на мъж да се грижи за теб, роди му деца, обслужвай го, подкрепяй го, обичай го, защитавай своите интереси, развивайте се заедно. Не противоречи ли малко това? Не е ли редно жената сама да може да се справя, с мъжа си да са равни партньори, а не тя да е в негова услуга?

Зависи от жената. Има два типа жени, които една много известна жена-коуч по семейни отношения нарича „Бамби“ и „Годзили“. „Бамби“ са жените, които живеят заради семейството си, заради любовта, те са се отдали и посветили на децата, мъжа, семейството. Те като цяло нямат някакви големи таланти или мисия в живота, тяхната мисия са мъжът и децата. За тях е най-важно да се посветят на семейството си.

Но те стават жените, които казват: Аз жертвах живота си за теб!

Да, после те стават тези жени. Ако си такава жена, сестра ми е такава, за нея децата са смисълът на живота. Но тя не казва: аз съм ви посветила живота си, тя казва – аз избирам, на мен това ми харесва повече, отколкото да работя. Кефя се да готвя, да се занимавам с мъжа ми, децата ми, това ми носи удовлетворение.  Т.е. това не е жертва, това е избор. Има огромна разлика. Моят мъж ми казва да си стоя вкъщи, но аз отговарям: Какво ще правя по цял ден, ако спра да работя? Колко време мога да прекарам на фризьор и маникюр? Това не е моята история. Харесвам това, което правя, за мен е важно да съм активна. Това е типът жена „Годзила“ – активна, независима, самостоятелна, пътуваща. Това не означава, че тя няма отношение, тя пак може да има партньор, деца, но това не й е приоритет номер 1. Има жени, които имат енергия и за двете неща – семейство и кариера. Но не на всички енергията стига и за двете.

Може би не им стига и кураж?

Не всяка има и някакъв талант. Има много жени с талант да готвят вкусно и да се грижат за дома, да поддържат мъжете си. Това, което винаги обяснявам в „Гейши“, е, че е важно да следваш сърцето си. Ако не искаш да правиш подвизи, не ги прави. Няма нужда никому да доказваш нищо. И обратното – ако усещаш потенциал и кураж – действай, прави, търси, бъди активна, т.е. бъди себе си. Намери какво иска твоята душа. Това е мисията на живота ти. Жената е болна и нещастна тогава, когато не следва своя модел.

Беше омъжена в продължение на 11 години за друг мъж, българин. Сега си омъжена за грък и бременна. Кога една жена разбира, че иска да има дете от даден мъж? Има ли някакъв признак, нещо, което да й казва, че е готова да стане майка и това е бащата на детето й?

Може би при всяка жена е различно. С първия си съпруг винаги съм усещала, че не бих имала деца. Не знам, той е прекрасен човек, много го обичам като човек, като душа, но никога не съм имала желание да имам дете с него. Така го усещах. Той беше с друга мисия в живота ми – да ме доведе в България и да ме подкрепи в началото. Когато срещнах втория си мъж, още не бяхме гаджета, нищо нямаше, и си казах  – от този мъж бих имала деца. И някак тази химия, това привличане също има значение. Много е важно да имаш химия с бащата на детето си, тогава лесно се получава и бременността, и всичко. И чак тогава усетих, че съм готова да стана майка. Важно е да усетиш дали имаш вътрешен порив. Не всички жени трябва да имат деца. Има жени, които не искат да имат деца, това не е тяхната мисия. И никой не бива да ги осъжда. Не всяка жена е длъжна да ражда деца. Вселената си знае работата и най-важното е да не съдим никого на този свят. Както е казано в Библията: Не съди и няма да те съдят.

Защо се случва така, че ние, жените, отдаваме толкова много време на разговори, размисли, ходим даже на курсове, за да сме щастливи с мъжете? А мисля, че те дори помежду си не говорят за отношенията си с жените.  

Защото жените и мъжете имат различни мисии. Мисията на мъжа е да защитава и да осигурява своето семейство, да се размножава. Мисията на жената е да има щастливи взаимоотношения, любов в семейството, хармония и баланс. Наистина жените отделят страшно много време за това. А мъжете просто обичат безусловно. Дори вярвам, че истински могат да обичат само мъжете в двойката.

Защо?

Жената истински обича само своите деца. Обича децата си безусловно, каквито и да са те. Докато мъжете си не обичаме безусловно – ако той ни прави еди какво си или ако не търпи, пие, бие, не го обичаме вече и го гоним. И често може да се срещнат случаи, когато жената е изгонила един мъж, но той продължава да я обича. Може да е гневен, но я обича. Веднъж влюбил се, той просто я обича. Без да си обяснява защо. Мъжете много по-тежко преживяват разделите и разводите. И често не заобичват друга жена след това. Може да е лош към децата, за да накаже жената, защото го е зарязала, често се случва, но продължава да я обича по неговия си начин.

Все пак в повечето случаи мъжете изоставят жените си и отиват при друга жена. Това е класическият сценарий. Жените по-трудно се решават на такава стъпка.

За да напусне мъжът едно семейство, жената трябва много да се постарае. Трябва да е много нещастна, мрънкаща, недоволна, без енергия, да предаде себе си, своята мисия. Ако тя не е щастлива, за мъжът това е сигнал: Аз не мога да направя тази жена щастлива. Значи аз съм неправилният мъж за нея и отивам при тази жена, която мога да направя щастлива. И много работим по това в „Гейши“, любимия ми семинар, обсъждаме как жената да се научи да бъде щастлива. Често жените не получават нещо от родителите си и след това го търсят от мъжа. Искат да намерят идеалния, който да ги обича и подкрепя, защото не са го получили от майка си и баща си. Но функцията на мъжа не е да бъде родител. И когато работим за зрелостта, обяснявам точно това – започни ти да даваш на себе си това, което искаш от партньора – нежност – бъди нежна със себе си, супер оргазъм – подари си супер оргазъм, направи го – имаш ръце, играчки, душ, каквото си искаш. Подари на себе си това, което искаш от другия и тогава ще го получиш и от него.

Колко компромиси може да прави една жена в името на семейството?

По-скоро не компромиси, а приемане. Когато приемаш, че един човек е различен. Когато приемаш, че мъжът разхвърля чорапите си например. Ми разхвърля ги. Забравя нещо. Изневерява. Има мъже, които са полигамни по природа и каквото и да правиш – пак ще бъде полигамен. Разпръсква генетичен материал. Ако го обичаш – приемаш, че не е идеален. Има мъже, които са слаби, не са амбициозни, не могат да изкарват пари. Има мъже, които губят пари постоянно. Но това не ги прави лоши хора. Най-голямото предизвикателство е да се научиш да обичаш мъж, който не е идеален, да приемеш, че той е такъв, и да се научиш да бъдеш щастлива с тези негови качества.

Т.е., ако не пие и не бие, всичко е поправимо, както казват в Русия?

Познавам мъж, който с една жена беше алкохолик и биеше, а с друга се преобрази – стана грижовен и отдаден. Моят мъж също често ми казва: „Наталия, ние като мъже просто реагираме на жените, ако вие давате грешен стимул, получавате грешната реакция. Промени се ти и аз ще се променя автоматично.“ Което реално е така. Мъжете много се променят спрямо това, което ние даваме и правим. По мек начин, не с мрънкане,  заплахи и обиди. Можеш да го промениш през приемане, любов, смирение, ако спреш да реагираш.

Казваш, че изневярата е простима?

Изневярата е сигнал, че някъде аз съм изневерила на себе си. Имам много клиентки, които идват заради изневери на мъжете си. Реват. Първият ми въпрос винаги е: А ти къде изневеряваш на себе си? И отговорът е: Аз всичко правя заради него, той не ми е подарил едно цветенце, нищо не му казах. Не уважава майка ми, не му се карам. Всичко му позволявам. Ами това е проблемът. Видяла е, че нещата не са добре, но е преглъщала, мълчала е и се е жертвала. Влезеш ли в ролята на жертва, чакай изневяра – ще дойде. Научи се да заявяваш себе си. Повечето от тях имат жертвоготовни майки, които са търпели и са казвали: търпи и ти. Заявяваш своите условия и казваш: за мен наистина е важно това,  това и това. Ако отстояваш своите условия и правила, партньорът ще види, че не се шегуваш, важно е да приемаш, че по-скоро ще загубиш него, отколкото себе си. Ако имаш усещането, че ти си по-важна, тогава няма да се случват тези проблеми във връзката. И първият, и вторият ми мъж винаги са ми казвали, че ми свалят шапка, защото винаги избирам себе си. Разбира се, ако той ме моли за нещо, аз ще го направя. Това е партньорството – ангажираме се един с друг. Бракът – това е зрялото партньорство. Ангажимент. Повечето днешни хора не искат ангажименти – добре си живеем така, докато искаме. Но това е детската позиция. Затова много държа хората да се женят, да имат брак, договор, това е зрялата позиция, ангажираш се да служиш на своя партньор.

Т.е. бракът е договор?

Да. Получаваш и даваш. Взаимен обмен. Доста хора имат инфантилна позиция – искам само да получавам, но не и да давам, което не работи в дългосрочен план. Или пък не умеят да получават – не се чувстват ценни, важни, не им е удобно да споделят желанията си, искат другият да се сети, но той не се сеща… и накрая изневерява. Тя казва: аз всичко съм пожертвала за него! Ми голяма глупост! Затова очаквай изневяра и изоставяне. Ще те изостави заради жена-кучка. Която си иска и получава. Дори имам училище за кучки. Как да получаваш това, което искаш. Много е полезно за жените, които искат да спрат да бъдат „добри момиченца“. Защото добрите момиченца винаги ги нараняват.

Темата ни в този брой е „Нахрани ме с любов“. Ти имаш ли отношение към храната, готвенето? Колко е важна храната във взаимоотношенията? Сервирането, сядането на маса?

Не обичам да чистя, но обичам да готвя. Обичам простите неща, защото с много съставки нещата стават тежки. Любима на мен и мъжа ми е пастата, различни видове, също така различни салати във всички възможни комбинации. Обичам да е просто, бързо и здравословно. Мога да направя вечеря от 3 блюда за 20 минути с лекота. Мъжът ми казва, че по-бърза жена не е виждал. При това е вкусно. Вярвам, че е важно жената да умее нещо да готви. И на колкото и хубави ресторанти да сме ходили, винаги вкъщи ни е по-вкусно. Защото влагаш своята енергия, своята душа. Готвенето е процес на творчество, важно е никой да не ти пречи, да няма телевизия, да не го правиш механично, а да бъдеш много в присъствието. В момента готвя и се посвещавам изцяло на храната.

Т.е. вярваш, че енергията, с която готвиш, се предава на храната?

Да, и така храната дори може да лекува. Влагаш енергия, намерение в нея.

Минава ли любовта на мъжа през стомаха?

За мъжа, който търси отношение и семейство – по-скоро минава. За мъжа, който иска неангажираща връзка – ох, в момента е толкова модерно това – мъжете да казват: Хайде да сме приятели и да правим секс от време на време – за тях храната не е актуална и не е важна. Но за мъжете, които искат да живеят с една жена и особено за децата – храната е много важна. Децата винаги ще помнят любимите манджи на мама, вкусовете от детството. До ден-днешен нещата, които съм се научила да правя в детството, са ми най-вкусни. Усещането за дом и уют е храната, сготвена от мама или баба. Имам рецепти от баба ми, записани в една тетрадка, цялата е пожълтяла и на петна, но до ден- днешен я използвам.

Разбирам, че няма да спреш да работиш. Какво ти предстои?

Една от големите ни новини е идването в България на Лиз Бурбо – автор и терапевт от ранга на Луиз Хей. От години мечтая да се срещна с нея. Тя има повече от 10 книги, преведени на много езици по цял свят.  За мен тя е гуру по отношение на човешките травми. Една от най-известните й книги е „5-те травми, които пречат да бъдеш себе си“. Това е азбука за повечето терапевти по света, те използват тази теория, за да лекуват човешките травми. Лиз Бурбо е на 78 години и идва в България за първи път на 21 март. Ще направи курс за лекуване на травмите. И я помолих, специално за България, да направи курс за изобилие и богатство. За да не си тръгват толкова много умни млади хора оттук – България има огромен потенциал за развитие. Затова ще има двудневен курс за изобилие и богатство, за това как като промениш отношението си към парите,  да бъдеш наистина богат и успешен. Самата Лиз Бурбо е много успешна жена, има центрове в 15 държави по цял свят. Променила е живота на милиони хора. Наистина е голяма величина в психологията, много уважавана от професионалистите. Може да променя съдби, много мощен транформатор е самата тя. До 40-годишната си възраст е била много болна и лекарите са казвали, че няма да живее дълго. Тежък брак с мъж-алкохолик, проблемен син… Била е продавачка, но завършва психология, започва да пише книги… Една от известните й книги е „Как да лекуваме тялото си през болестите“, в която обяснява как всяка болест може да бъде излекувана с помощта на психологията. Както тя е направила със себе си. Отслабва 40 килограма, омъжва се повторно за прекрасен, подкрепящ я човек. Синът й също работи в много благотворителни кампании. Жива легенда е. Много съм благодарна, че се съгласи да дойде в България.