Наталия Пиърс живее в САЩ. Тя е коуч и терапевт. Помага на хора в криза и при колебания в живота с помощта на различни метафизични и научни практики. До момента има над 4000 часа терапевтична работа и много доволни клиенти. Официално сертифицирана е за Тета лечение, Рейки на ниво Мастер – най-високата степен, МАТ, K-power, нумерология, руни и други енергийни терапии. Всички тях обединява със собствената си интуиция и дарба.
„Бях очарована от метафизическата наука от дете, а по-късно започнах да развивам този интерес професионално. Завърших американски университет със специалност „Бизнес администрация“, но разбрах, че искам да се развивам повече в сферата на духовността. Първите стъпки, разбира се, бяха свързани със собственото ми усъвършенстване, освобождаване от негативни влияния и убеждения и опознаване на различни метафизични практики“, казва Наталия.
„Имам високи умения в метафизичните и духовни практики и работя, за да гарантирам, че клиентите ми се чувстват видени, чути и сигурни. Влагам мъдростта и интуицията си в работата си, духовна практика с доброта и грижа. Аз съм съпричастна, разбираща и притежавам успокояваща енергия. Уважавам произхода и нуждите на всеки човек и се стремя да действам по най-подходящия начин, за да помогна на клиентите си да намерят смисъл и духовно щастие.“, продължава тя.
Наталия предлага и онлайн коучинг и Рейки с клиенти от цял свят. В САЩ тя е работила както с индивидуални клиенти, така и в офиси, хосписи и здравни клубове.
Наталия Пиърс има 733 000 последователи в Инстаграм @natalia_pierce_official. Можете да научите още за нея и от сайта й www.nataliapierce.com
В студентските си години решавате да заминете на студентска бригада в Америка, за да промените живота си. Как стигнахте до това решение?
Родена съм във Велико Търново. Като ученичка мечтата ми бе да стана музикант и да приличам на майка ми, която е невероятна певица. Кандидатствах и влязох в Софийския университет, за да уча за учител по пеене. Във втори курс се появи възможност да се включва в студентска програма, в която отиваш и живееш при семейство в Америка, учиш се на техните ценности и работиш там.
Реших да пробвам късмета си и да кандидатствам. Вътрешно в себе си знаех, че имам нужда от промяна и че това е мястото, където трябва да живея, ако искам да се развивам. Заминах за САЩ с 500 долара и два куфара, нямах абсолютно нищо друго и разчитах единствено и само на себе си – да започна по-бързо работа, да си намеря втора, а може би и трета, за да събера повече пари и да се устроя там. Притеснявах се, че не пътувам в европейска държава, от която, ако реша, че не е моето място, мога да се върна в родината си за 2-3 часа. В САЩ бях на място, от което връщането е доста по-трудно, както и заминаването, разбира се.
Какво се случи в САЩ, как ви се отрази промяната?
Определено нищо хубаво не започва лесно. В началото бях доста стресирана – английският ми не беше на нивото, на което говореха местните хора. Беше ми много трудно да се впиша – различна култура, различни хора, нищо общо с мястото, от което идвам. Буквално в началото се чувствах като роб, борейки се за една голяма своя мечта.
В САЩ обаче откривате голямата си любов.
Да, там открих любовта. Запознах се с бащата на детето ми, с когото в сегашно време сме разделени. С него се срещнахме на едно парти в типичен американски стил – в голяма компания. Смея да кажа, че бе любов от пръв поглед – както за мен, така и за него. От първия миг се усетихме и разбрахме, че бъдещето ни е свързано. Заживяхме заедно , когато на шестия месец от нашата връзка той ми предложи брак. Той е американец, в началото ни бе доста трудно и на двамата. И двамата бяхме свикнали на различен начин на живот, но постепенно започнахме да регулираме тези неща и всичко беше невероятно. В един момент обаче нещата се преобърнаха. Той започна да пие постоянно, ставаше агресивен, променяше се много след употребата на алкохол. Това се отразяваше на психиката ми, но като много жени в моето положение си мислех и се утешавах наивно, че всичко ще се промени, че това е временно. Но естествено нищо не се променяше, а само се влошаваше.
Търсихте ли варианти, за да запазите брака си?
Разбира се! Въпреки проблемите, имаше нещо, което не ни позволяваше и на двамата да сложим край на нашите взаимоотношения. Аз си мислех, че той ще се промени, но това не се случваше. Въпреки това нашата любов продължаваше, но само в ситуациите, в които не пиеше – като постепенно тези ситуации започваха да стават все по-голяма рядкост. Разбира се, дойде и моментът, в който забременях. В деня, в който го „хванах“ на парти, в което всички бяха полуголи, разбрах, че съм бременна. Исках да се прибера в нашия дом и да му съобщя радостната новина, която очаквах, че би го променила в бъдеще, но той отново беше навън и купонясваше. Открих го на партито, но нямаше смисъл да му го казвам, тъй като бе толкова неадекватен. Думите му, когато го видях, бяха, че е по-зле от колкото изглежда.
На сутринта, когато се прибра, му споделих новината, но той не реагира по начина, по който очаквах. Точно в този момент реших да родя детето си, макар и от баща, зависим от алкохола, първо защото исках това дете, но и защото имах наивни вярвания, че той ще се промени и ще стане по-смирен човек. Уви, това така и не се случи и след като се роди сина ни. Изгубих надежда. Приятелка ми сподели за семеен терапевт, при когото да отидем. Терапевтът поговори отделно с него, а после с мен, и финалните му думи бяха:
„Той не иска да порасне, а ти трябва да растеш.“.
След тези думи осъзнах, че това наистина не е човекът за мен и няма смисъл да „дълбая“ в отношения, които нямат развитие. Тогава реших да започна ново начало и да се разведа с него, но не беше толкова лесно. Нищо от това, което се говори в България за Америка не е така. Заради руското ми име ми беше доста трудно да се разведа с него, имах доста пречки, но с търпение успях да спечеля делото и да получа развод.
Как се справяш като самотна майка в Америка?
След развода ми бе доста трудно. Буквално тръгнах отново от нулата. Той ми взе всичко материално, а и не само. Психиката ми бе опустошена от ситуациите, в които изпадах благодарение на него. Нямах работа, бях загърбила всичко в името на това да създам сплотено и щастливо семейство. Имахме редовни проблеми със социалните там, заради неговата бездарност – когато се напиваше, те се притесняваха дали детето е в безопасност при него. Изпитвах страх всеки път, когато му оставях детето, буквално очаквах да се случи най-страшното.
Датата 4 юли е паметна за вас. Какво се случи тогава?
Всеки път щом се сетя за този момент, цялата настръхвам. Вълни от емоции заливат цялото ми тяло и сълзите ми започват да текат. Най-страшното нещо за една майка е да се случи нещо лошо с детето й. Точно на тази дата, преди година телефонът ми звънна. Синът ми беше при баща си, детето искаше да общува с татко си и аз нямах право да му отнемам това, независимо от това какъв е баща му и колко вреди може да му нанесе, дори и несъзнателно в проявите си на алкохолизъм. Обадиха ми се от полицията, за да ми съобщят, че бившият ми съпруг е катастрофирал и в колата е бил и синът ми. Казаха ми къде да отида и не ми дадоха повече никаква информация. Във времето, в което пътувах към районното, ми минаваха опустошителни мисли, струваше ми се като пътуване без край.
Душата ми плачеше, очаквах да видя най-страшното.
За мое огромно щастие и благодарение на Бог, на детето ми му нямаше абсолютно нищо, въпреки че от колата беше смачкана. Нямаше дори и драскотина по сина ми, но стресът, който бе преживял го лекуваме до ден днешен. Всеки път щом се качи в колата ми или ни доближи кола, го обзема страх и изпада в паника. За жалост е станал свидетел на цялата катастрофа, но съм благодарна, че физически му няма нищо. Баща му, за да не бъде арестуван, се пробвал да скрие детето, но полицията реагирала бързо и го открила и веднага ги откарали в болница.
В практиката си на личен консултант вие помагате на вашите клиенти с изпробвани методи от вас. Това ли е работещият вариант?
Исках да разкажа личната си история, за да разбере всяка една жена, че всички ние имаме своите проблеми и не трябва да се притесняваме да говорим открито както за успехите, така и за неуспехите си. И че всичко е поправимо. Различни практики и техники ми помогнаха да запазя себе си и да започна да се развивам и да бъда самостоятелна. Точно тези ситуации ме научиха на много неща, които искам да предавам на своите клиенти. Чрез моите методи успях да изляза от дупката, в която се намирах и бих се радвала ако мога да помогна на жени със сходни проблеми.
0 Коментара