Нели Беширова е собственик и изпълнителен директор на „Риск инженеринг“ АД, най-големият и доказал се проектант в енергийния сектор. Вече 15 тя е и собственик и изпълнителен директор на НС „Индъстрис“ ЕООД.
Нели Беширова завършва висшето си образование в Бургаския свободен университет със специалност „Право“. Специализира в Градски университет в Лондон, Християнска академия за европейски диалог в Льовен и Кеймбриджкия университет. Работила е като консултант и правен съветник за редица чуждестранни инвеститори и проекти.
Снимка: Каре студио
Извън бизнес, Нели Беширова се занимава с творчество и благотворителност, помага на много млади таланти. Смята себе си за непоправим оптимист и емпат. Автор е на две книги -“Умно дете си ти, Тино“, преведена на английски и арабски език, и епистоларния роман „Любов и его‘.
Г-жо Беширова, ковид кризата пренареди ли по някакъв начин живота ви? Ако всичко, което се случва е вид урок – кой е урокът, който научихте лично за себе си?
Ковид кризата не пренареди живота ми, тя просто го подреди. Не я усетих като страшна криза. Помогна ми да достигна до по-високо ниво на осъзнатост. Положих максимално усилие и воля да се възползвам от възможността да погледна от по-добрата страна и да я осмисля. И както знаем – вселената е разум и мисъл, явно всички хора сме имали нужда от това. Опитах максимално да се възползвам от възможността и прекарах времето от задължителната социална дистанция в препрочитане на любими книги, четенето на нови, отделих време за преосмисляне на приоритети, преглеждане на текущи проекти и набелязване на нови работни предизвикателства.
Това беше вид почивка, за която мечтаех отдавна. Страхотно време, в което бях вкъщи с детето си. За човек като мен – вечно търсещ и самоусъвършенстващ се – това беше прекрасен момент, в който отделих време за неща, за които нямах време преди това.
Световната пандемия обърка някои мои служебни ангажименти, но ми даде възможност да преосмисля няколко важни житейски урока.
Снимка: Каре студио
И не бих казала, че ковид кризата ме научи на нещо ново, по-скоро потвърди предишни опитности – всичко тече и всичко се променя.
За себе си мога да кажа, че ковид кризата ми показа, че съм на верния път, на пътя, на който винаги съм желала да бъда, че съм човекът, който искам да бъда. Вселената и природата ни дадоха урок. Урок, който всеки трябва да научи за себе си.
Създадохте необичайна арт инсталация – всички прозорци на седем етажна сграда в София са покрити с детски рисунки и снимки с цитати на исторически личности. Как ви хрумна тази идея и защо точно това съчетание?
Така е. Щастлива съм, че имам възможност по един иновативен и модерен начин да покажа, как всеки човек може да прояви творчество, дори и в на пръв поглед скучни ремонти дейности.
Сградата стана моя собственост преди няколко години. Мечтата ми е да я възстановя и тя да остане една културна ценност в сърцето на София.
Идеята за този арт проект ми хрумна преди година, когато стоях в офиса си и се чудех как да обезопася тази сграда, докато институциите (НИНКН и Министерство на културата) одобрят официално архитектурните проекти за реконструкция на имота ми – процес, който за съжаление се проточи 3-4 години. Народ, който не уважава миналото и културата си няма бъдеще. Затова се моля поне един министър на културата да олекоти процедурата по опазване и съхранение на паметници на културата на България.
И така, чакайки разрешение, се наложи сградата спешно да бъде обезопасена. Това бяха неотложни действия, защото стъклата щяха да започнат да падат и можеха да наранят някого.
И тогава реших, че ще превърна сградата в своеобразна арт инсталация (дефекта в ефект), където приказни детски рисунки ще илюстрират мислите на световни личности, оставили ярка следа в историята. За да има директна връзка между мъдростта и младостта, мост между миналото и бъдещето. За да е красиво и всеки, който мине и погледне сградата – да се усмихне. И да, щастлива съм, че всеки човек, когато види тези прелестни детски рисунки, се усмихва, защото усмивката носи щастие и любов.
И покрай детската книжка, която написахте – „Умно дете си ти, Тино“ – говорихте за нуждата от мост между поколенията. Защо е толкова важен за вас този мост между миналото и бъдещето?
Книгата трябва да бъде достояние на праведните и мъдрите, дарявайки ги с радост, добродетел и мъдрост – перифразирам пророчеството на Енох. Имам щастието да съм част от прекрасно семейство, с което се гордея. В детството ми моят дядо Стефан, който е главен герой в книгата, беше извор на сила, мъдрост и подкрепа за мен. Когато самата аз станах майка, си пожелах да споделя научените уроци от дядо. Всяко минало е история, опитност, урок. Важно е миналото да се помни.
Снимка: Каре студио
Връзката между поколенията е предаването на опитности и знания, но това трябва да става внимателно, за да не задушиш усещанията на децата и тяхната любознателност. Родителите не трябва да налагат своята визия за живот на децата си, те трябва да ги подкрепят да намерят тяхната собствена визия, за да изградят здрави поведенчески модели и да ги насърчат да открият собствените си таланти и да ги развият. Родителят трябва да даде на детето си спокойствие, сигурност, здрава морална основа, да провокира жажда за знание, да мотивира стремеж към усъвършенстване и усет за правилно и неправилно. Детето трябва само да изгради своето светоусещане. Всяко време си има неговите идоли и неговите творци, неговите правилни хора. Единствените неща, които никога не се променят са здравето, моралът, почтеността и жаждата за живот. По тази причина е задължително да вдъхнете чувството на радост и любов в децата.
Какво смятате, че изпускат нашите деца?
Нищо, нашите деца са ново поколение, нова генерация. Те имат други интереси и други приоритети от нашите. Това е, точка.
Всяко време си има неговата красота и неговите уроци, идеи и герои. Няма как да спестиш уроците на времето. Ти можеш да помогнеш на едно дете, като му обясниш основните принципи в живота, основните постулати, но не можеш да го предпазиш от неговото лично учене на уроци. Затова идваме на този свят, затова се прераждаме и трупаме знания. Ако няма уроци, ако няма катаклизми, няма изграждане на индивида. Без изпитания, били те духовни, физически, морални или интелектуални, няма развитие и няма израстване.
Управлявате бизнес за милиони в енергийната сфера, пишете книги, занимавате се с благотворителност, помагате на млади таланти. Как успявате да лавирате между тези различни полета за изява?
Не лавирам, а и не харесвам тази дума. Всичко, което правя – го правя от сърце. Просто организирам времето си правилно. Факт е, че работя в мъжки бизнес, но за мен интелектът е безполов. Мъжки или женски, интелектът е като душата – няма пол, по-ценно е кое ни мотивира и провокира да се движим напред. Затова аз пиша книги. Когато човек има какво да каже, хубаво е да го напише, за да остане след него, но не самоцелно. Самоцелното писане е загуба на енергия, а като човек, който се развива в този бизнес, мога да кажа, че енергията не бива да се пилее. Колкото повече разхищаваме енергия, толкова по-малко имаме. Когато не можеш да я вложиш градивно в работата си, по-добре я отдай под формата на любов към семейството, приятелите, детето си.
Занимавам се с благотворителност, защото съм непоправим оптимист и емпат. Харесва ми да помагам и когато мога го правя. Тази година основах фондация, казва се „Продължи доброто“, чрез нея давам стипендии на талантливи деца. За мен знанието е много важно, затова подкрепям деца, които искат да учат, да се развиват и полагат усилия.
Българските деца са изключително талантливи и заслужават да бъдат подкрепени. Ние сме изключителен народ и децата ни са изключителни. Много е важно децата да се подкрепят и от малки да се учат на трудолюбие. Думата „труд“ на български език носи неприятна конотация, но децата трябва да се възпитават от малки и да се учат на трудолюбие, да си учат уроците и да си гледат задълженията. Така, в утрешния ден, те ще бъдат успешни хора, ще имат добър начин на живот и ще постигат това, което искат. Защото крайната цел винаги е една – да бъдеш щастлив. А това се постига с труд, с учене, с постоянство.
Мечтата ми е един ден в България да няма дефицит на любов, уважение, морал и почтеност. Искам да дойдат по-добри времена, в които хората ще осъзнаят, че омразата, завистта и злобата са лош избор, че са индикация за това, че човек е спрял да се развива. Тоест, всички тези качества трябва да бъдат приглушени и да не бъдат толерирани в обществото. Уморих се да гледам по медиите доказателства, че умното слово не може да надвика глупавото слово. За съжаление, това е известно. Защо е нужно да продължаваме да си го доказваме?
Какви качества се изискват от една жена, за да управлява успешен бизнес, особено в сфера, която се смята за предимно мъжка?
Същите, които са нужни и на един мъж – трудолюбие, постоянство, честност. Със съзряването на индивида, с трупането на знания, образование, адекватна оценка за другите и самия себе си можеш да управляваш успешен бизнес. Можеш да управляваш и когато си готов да извършиш хиляди глупости и да нараниш много хора, но този бизнес няма да бъде устойчив. Аз съм човек на бавното, устойчиво развитие и хармонията. Затова бизнес, какъвто аз управлявам, се развива с разум, знание, с доза здравословно самочувствие, с правилна самооценка, за да няма никой обиден или ощетен. Сериозен бизнес се управлява със сериозен екип.
Снимка: Александър Нишков
Имам щастието да работя с чудесен екип и дългогодишни партньори. Енергетиката е бизнес на „дълга писта“, ако мога така да се изразя. Нашите проекти се случват в рамките на години, а не седмици или месеци. Обичам този отрасъл, защото ти дава ежедневен шанс за нови знания и работа с интелигентни хора.
Кое смятате за най-трудно за една жена, която прави бизнес и управлява голяма компания?
В бизнеса няма разделение по пол, там правилата са еднакви за всички. Затова е важно жената да се съхрани, да запази мекотата, която природата ѝ е дала, да успее да балансира между личния и професионалния живот, само тогава може да бъде щастлива и завършена.
А какви са предимствата на дамите в бизнеса?
Жените сме началото, изворът, истината. От нас тръгва всичко. Жената избира мъжа, не обратното. Така е и в бизнеса. Ние решаваме. Господ ни е дал не само разум, но и интуиция, която е важна в бизнеса. Неслучайно преди патриархатът е бил матриархат. Дори днес в някои култури, се приемат за много мъжки и жените са лишени от много права, майката е почитана като стожер.
Как успявате да съчетаете всички тези роли, в които ви се налага да влизате – и като бизнесмен, и като родител, и като човек, на който изкуството не му е чуждо?
Обичам изкуството, то е моето бягство. Там намирам баланс, спокойствие, красота. Обичам природата, съвършенството й. Там намираме отговори на целия смисъл и гениалност на нашето съществувание. Затова помагам и на младите и талантливите, които ежедневно работят върху себе си и имат воля. Tакива млади хора срещнах във фондация „Стоян Камбарев“. Тези млади хора ме карат да се гордея, че съм българка.
Всеки ден ходя в офиса, но се старая да работя и върху себе си, да научавам нови и нови неща. Ако днес не съм научила нещо ново или не съм работила, то за мен денят е пропилян.
А в коя се чувствате най-удобно?
На майка, разбира се. От всички други роли най-комфортно ще се чувствам след 10 години, когато ще бъда още по-зряла, ще знам повече за живота и ще съм баба, ще съм спряла да работя и ще съм натрупала опитност, знания, и умения. Тогава сигурно ще се отдам на научна работа. Най-хубавото за мен винаги предстои.
Какво най-вече искате да предадете на детето си?
Искам да предам на детето си закона за усъвършенстването, с който да твори добро. Доброто е равно на величие и на всичко съществуващо в света, както и производните – любов към нея самата и хората, морални категории, себеуважение. Под морални категории разбирам да се пази от лъжи, от изкушения, да спазва 10-те Божи заповеди. Да не си позволява тези неща да я докоснат, защото те ще спрат развитието ѝ и ще доведат до катаклизми, които не са й нужни. Искам да й предам да бъде искрена, най-вече със себе си. Най-важното от висотата на годините си, което мога да й кажа, е че с лошото човек може да се справи по един единствен начин – като се дистанцира. Лошите хора сами са си избрали да са чистилище на този свят, макар те самите не го осъзнават, за мен зъл човек е идентичен на глупав.
Цялото интервю четете в новия брой на „Жената днес“
0 Коментара