Обичаната Петя

Съгласих се да напиша този текст по две егоистични причини. Първата е, че обичам Петя. Не мога и да си помисля как някой друг пише за нея, а и искам да я видите така, както я сънувам аз.

Снимки Костадин Кръстев – Коко, Грим Елиза Попова, Коса Емилио Стефано

Втората е, че всъщност благодарение на „Жената днес“ и едно мое интервю, поместено на страниците на списанието през 2014-а, тя разбира за моето съществуване. Оттогава до момента, в който пиша този текст, а тя е сгушена до мен, минаха две години в неприемане на friend request-a ми, няколко срещи на чай (наистина на чай, тя не пие грам), едно варене на ракия (наистина варене на ракия, аз си пия) и една дива година живот заедно. С всичките пускания на перални в 8 сутринта в неделя от нейна страна и всичкото ронене на трохи в леглото от моя. Със смеха, споровете за смисъла, пътуванията, завръщанията, нетърпението, преоткриването и спокойствието, че си намерил човек, пред когото можеш да останеш гол; с големите планове, ежедневните битки, малките разочарования, френската музика, балканското кино и типичните клишета, придобили изведнъж нов чаровен прочит.

Трябваше да съм готов с текста за Петя средата на август. Написах го началото на септември. На един дъх и без чернови. Не защото съм немарлив или безотговорен, а защото

бях зает да бъда с нея

Знаете как Джони Кеш описва рая. „Аз и тя, тази сутрин, докато пиехме кафе“. Именно да бъда в рая бях погълнат, с посрещнатите изгреви, изпратените залези, само нашите звезди, следобедните сънища и узрелите смокини, които ви карат да облизвате пръстите си. В случай, че съм забавил броя, вярвам, ще ме разберете.

Ако знаеш защо обичаш някого, значи не го обичаш. Затова и този разказ е лишен от изчерпателност, но е изпълнен с възхищение. Обичам Пипи, защото е дете, жена и човек. Чиста, честна, наивна за някои неща, мъдра за други и изтъкана от непреклонни ценности и принципи. Ама наистина непреклонни. Благодарение на нея спрях да пресичам на червено, да стоя от лявата страна на ескалатора и дори си плащам глобите в срок. Детските й очи могат да те накарат да се чувстваш като рецидивист, ако си хвърлиш фаса на тротоара. И ти не си го хвърляш. И светът става едно по-добро място. Нямам идея как при толкова известни родители с толкова грандиозни постижения е останала толкова скромна. Нямам идея и как от 20 години е на екран, от малко повече е в шоубизнеса и никога не е пробвала спиртна напитка, тютюнево изделие или нещо друго от богатата гама химични подобрители на настроението.

Непорочността е новото черно.

Петя ми е тръпка от времето й в БНТ. Заедно с Ицо Хазарта съм от малкото хора, които могат да кажат, че им е мъчно за Мело ТВ Мания. И на нея й е мъчно, защото шоубизнесът сега по нищо на прилича на онзи тогава. Казва, че му липсва дългосрочна памет и почит към хората, чиито дълги CV- та изискват поклон. Вярвам й. Затова и говори на „Вие“ на всичките си гости, без значение от колко време ги познава. Всъщност продължава да говори така и на майка ми и баща ми. Благородството задължава, предполагам.

Още в началото на връзката ни, воден от жив интерес към личността й, й зададох всички въпроси, без които не минава нито едно нейно интервю. Имаше, разбира се, и такива, свързани с родителите й и връзкарството. На отговорите й тогава не повярвах много, но с течение на времето се убедих, че е била искрена. Петя е човек, който си скъсва задника от работа и през живота си никога не е била „спускана“. Прекалено горда е и обича вкуса на постиженията, а и с телевизията нещата са прости. Ако не те бива, не се задържаш толкова години в ефир.

Наскоро се замислих, че между това, което правя аз, и това, на което се е посветила тя, има едно общо нещо. Преди да имаш дързостта да застанеш пред публиката и да я занимаваш със себе си,

трябва да си чел. А тя чете много.

И по-важното – води си записки, защото е научена, че глупавият помни, а умният си записва.

Напълно естествено минава през разочарованието, когато ситото в професията й става твърде широко и нуждата от умения, дипломи, талант и опит се изпарява. Постепенно този тренд спира да й прави впечатление, защото „зрителят има право на избор и това е най-голямата истина в нашата професия.“ Петя не разбира понятието „водещ“, защото за нея това е просто естественото продължение на годините наред късни монтажи, денонощни дежурства, стрес от преки включвания и извънредни ситуации. Знае какво е бланк, синхрон, пресечка, преливка, каданс и двойна експозиция. Има понятие от монтаж, осветление и звук. Чете от кю-то единствено текстове, които е писала сама, и задава въпросите, които е измислила. И се гордея с нея, защото е постигнала най-трудното в професията си – харесвана или мразена, отричана или подкрепяна, тя има собствен почерк, различна и разпознаваема е. Е, обича и да размахва рейтинги в ефир, когато Cool…T е показвал по-високи резултати от Дикoff, но отдавам това на

лъвската й природа

Мисля, че е прекалено умна, за да има стремежа да излиза от сянката на родителите си. Съзнава, че това е невъзможно и именно този прост извод, лишен от всякаква драматизация, й е помогнал от малка да живее в абсолютен мир с темата.

Всъщност телевизионерската й кариера не е изглеждала толкова неизбежна, когато е била дете, защото прекарва детството си в Народния театър. Знаела е всички реплики на „Черна комедия“ наизуст и е можела да суфлира в редките случаи, в които се е налагало. Добрата й памет е качество, от което понякога си патя, но пък честността, която проявява още тогава, й отрежда ключова роля в звеното „благоденствие на творческия състав“. А именно – дават й да бъде „оператор на касовия апарат“ в ресторанта на Театъра. Признавам, че когато ми разказа тази история, си отдъхнах. Хубаво е във връзката да има поне един с разумно отношение към финансите.

Впоследствие заминава за Лондон с мечтата да стане театрален критик, но бързо осъзнава, че така ще постави себе си в неизгодната позиция понякога да критикува любимите си актьори, които са я гледали като малка. В България все пак я връща театърът и по-конкретно едно предложение за работа. Борис Панкин я кани да участва в постановката от Станислав Стратиев „Рейс“. И до този момент тя и Аня Пенчева остават единствените майка и дъщеря, които са играли на Първата ни сцена заедно.

След това толкова свиква отново да е близо до семейството си, че не може да си представи живота извън родината. Постепенно привързването към тях се разширява в

„нелогична, но предана привързаност към България“

И така неусетно Петя избира да продължи живота под прожекторите. Но не театралните, а телевизионните. Минават години, в последните шест от които има собствено шоу по bTV, десетки хиляди пропътувани километри, срещи с най-големите световни звезди и съвсем естествено при нея идва нова потребност от друг вид смисъл. И не, не визирам себе си, макар че ми харесва съвпадението на епохите.

Преди няколко месеца тя започна кампания за репродуктивното здраве, защото вярва, че това е един от начините да промени света. Ако не целия, то поне този на хората, до които достига чрез малкия екран.

И тъй като бях до нея през немалка част от този вълнуващ, но нелек път, ще ви разкажа всичко, което научих, защото мисля, че е важно. Петя разбира случайно, че съществува тест за яйчников резерв преди две години. Това е изследване, което в най-общ смисъл дава представа какъв е репродуктивният статус на една жена и дали има време пред себе си, в случай че иска да стане майка. Денят, който променя живота й, е денят, в който разбира как

момиче на 27 е влязло в менопауза

Това е бил краен случай, но неговото съществуване не й дава мира в продължение на година и половина да мисли и да се консултира как може да се направи най-работещата и полезна кампания за превенция на репродуктивни проблеми.

Когато кампанията тръгна, споделих един материал на Петя по темата във facebook. Беше осъществен с помощта на доктор Мария Юнакова и доктор Мария Петрова и беше предизвикал фурор. Тогава разбрах мащаба на проблема, защото повечето коментари, които получих, показваха едно. Пълна липса на информираност. Оказа се, че темата е абсолютно табу и дискусията се измести към това кога трябва да се ражда и дали изобщо трябва. Признавам си, че не очаквах такъв развой. Наложи се няколко десетки пъти да обяснявам в коментарите, че тази кампания е информационна и не цели да насърчава никого да става майка, а да информира жените, че времето за действие е сега, ако искат въобще да имат право на избор утре. Впоследствие всяко гостуване на Петя в сутрешния блок на bTV по темата започна да събира неподозиран отзвук, което идваше да покаже едно – кампанията бъркаше в раната на проблема.
Преди да се задълбоча в тази област, и аз самият не знаех, че в миналото най-голямото препятствие пред репродуктивните специалисти е било свързано с изменение в мъжкия фактор или запушени тръби при жените. Днес най-жестокият проблем обаче е намаленият или за съжаление в някои случаи

изчерпан яйчников резерв

И това цялото ви го казвам аз, за да разберете, че нещата са сериозни, а Петя в този момент се разсънва, разбира докъде съм стигнал в текста и допълва:

„И се събуждаш на 40, най-накрая открила правилния човек, най-накрая построила кариера или изплатила ипотеката, и изведнъж се оказва, че според лекарите няма как да имаш дете от собствен биологичен материал. Разбира се, че изопачавам, за да илюстрирам болката на десетките и стотици жени, с които се запознах, разговарях, писах и плаках. Какъвто и да си, тези истории не могат да те оставят равнодушен, особено когато виждаш жени, които заради забавено лечение или липса на информираност бутат бебешки колички, когато би трябвало да изпращат първолаци или дори абитуриенти. Особено когато виждаш жени, които бутат бебешки колички, когато би трябвало да изпращат първолаци или дори абитуриенти. Първоначалната цел на тази кампания беше да се обърна към моите връстнички, онези, които са учили в чужбина, работили, отлагали майчинството и да им кажа „хей, вървете да се изследвате, за да разберете къде се намирате и дали имате времето, което си въобразявате, че имате“. Но изведнъж кампанията се превърна в нещо много по-голямо. Не предполагах колко сериозни са проблемите, стереотипите, злоупотребите, срамът и страхът. Благодаря на bTV, Валя, Искра, Гена и Венелин, които застанаха зад мен, на Миряна Захариева, която ми помага от самото начало, и на продуцента на Cool…T Емо Дилчев за разбирането “.

Питам я защо й е било важно това интервю, за да знам как да завършим. Според мен

да си на корица само по себе си е мега готино,

особено когато си предаваш щафетата с една от най-близките си приятелки Теди Кацарова, но Петя отдавна е обръгнала на всички тези суети и ми отговаря, че също е имала две причини. Само едната от тях е егоистична и тя е да види себе си през моите очи. По-важната обаче е именно кампанията. Убедена е, че жената днес има пълното право да бъде пилот във Формула 1 или да се посвети на домакинството, ако пожелае; може да избере да стане майка или не; може да избира дали да бъде мъжът във връзката или не; дали да е по-голяма или не; дали да е слаба или не; дали да се омъжва или не; може дори да избира пола си, но няма право да е безотговорна към здравето си. И за нея ще е огромна победа, ако след това интервю поне едно момиче отиде и си направи тест за яйчников резерв.

Как да не я обичам.