Олеся Илашчук. Нежна дипломация в извънредни условия

Нейно превъзходителство Олеся Илашчук е родена в Чернивци, Украйна. Завършва Факултета по история, политология и международни отношения в Черновицкия университет с отличие, като магистър по международни отношения. Тя е сертифициран психолог. Участва в журналистически и социални дейности. В продължение на много години заема ръководни постове в частния сектор.

Снимки: Мартин Хрия

Превод: Албена Стаменова, Райна Камберова

През 2022 г. е назначена с указ от президента Володимир Зеленски за извънреден и пълномощен посланик на Украйна в България.

Още при първата ми среща с Олеся Илашчук разбрах, че зад проницателните сини очи и крехката фигура стои една много силна, респектираща личност, която отстоява идеите и възгледите си с твърдост.

Почти година и половина след встъпването си в длъжност, Олеся Илашчук заема мястото на един от най-активните посланици в България, развива широка дейност в защита на позициите на Украйна в жестоката война с Русия, популяризира украинските история и култура, бори се за правата на своите сънародници в България, Европа и света.

Разговорът с посланик Олеся Илашчук се състоя в началото на месец май 2024 г., момент в който България е на прага на поредните предсрочни парламентни избори, а Украйна очаква помощ от европейските си и световните си партньори, държава бореща се за своята свобода, стабилност и сигурно бъдеще. За да разберем какво е да си посланик в специален режим на дипломация по време на война, съвременна майка и жена в едни тежки времена, Олеся Илашчук се съгласи на това извънредно интервю, като отвори сърцето и душата си за българските читатели.

Ваше превъзходителство, от една година сте посланик на Украйна в България. Кое беше най-трудното за Вас през изминалата година?

За трета година украинските дипломати работят в специален режим на дипломация по време на война. Пълномащабната руска агресия ни принуди да преосмислим обичайните правила. Понякога се налага нашата дипломация да постъпва нетрадиционно и неочаквано, да работи за постигането на цели, които преди са изглеждали почти непостижими. Няма време за куртоазни срещи, налага се да движим неща според задачи, които са били необходими „онзиден“. Ако говорим за изминалата година, много усилия бяха насочени към проектите в рамките на функционирането на международна коалиция в подкрепа на Украйна, преговори за Формула на мира на президента на Украйна Володимир Зеленски, проекти в рамките на отбранителната коалиция, работа по постигането на препоръка за започване на предвстъпителни преговори с Европейския Съюз, решаване на проблеми, свързани с транзита на украинските  стоки (след оттеглянето на Руската федерация от спогодбата за хуманитарни зърнени коридори в Черно море) и т.н. Ако класическият дипломат в мирно време не намери даден позитивен отговор и е принуден да спре, то

украинският по време на война трябва да се бори, докато не получи резултат.

По време на война няма време за бюрократичните процедури, които се прекарват през всички традиционни филтри. На военната дипломация й се налага да се комбинират както твърдост и принципност, така и гъвкавост и високо темпо. Вярвам, че именно тази комбинация е определяща за нашата работа във военно време. Убедена съм, че скоростта на мислене, адаптацията и бързото вземане на важни исторически решения са ключови не само за Украйна, но и за сигурността на цяла Европа.

А най-хубавото, което Ви се случи?

За мен, както и за всички украинци, най-щастливите моменти са свързани с позитивни новини от въоръжените ни сили, с решения на международните ни партньори за засилване на подкрепата за Украйна. Особено покъртителни са моментите, свързани с освобождаването на пленени защитници, завръщането на депортирани украински деца и събирането на семейства след продължителна раздяла. Хубави бяха и моите срещи с приятели, по време на краткотрайните ми посещения в Киeв. Както и да се докоснеш до сегашния ритъм на живота в Украйна. Да видиш уморените усмивки по лицата на войниците, украинските знамена и символика по улиците. Да научиш за успешно приключили дарителски кампании и да виждаш колко несломими са твоите сънародници, въпреки всичко, което се налага да преживяват всеки един ден – стрес, терор и постоянно нови предизвикателства.

Какво Ви зарежда и мотивира в работата Ви, която е ново предизвикателство за Вас? Откъде черпите кураж и подкрепа?

Вярата, болката, гневът и любовта ме движат в тези изключително трудни за Украйна времена. Вярата дава сила да преживеем толкова много загуби – силната вяра в победата и това, че справедливостта ще надделее. Ние се борим за нашата земя, за бъдещето ни, за бъдещето на нашите деца и за нашите роднини и близки. Говоря сега от името на всички, които участват в борбата за живота на страната ни. На следващо място е болката. Тя дава огромен ресурс за съпротива, за победата и обяснява защо украинците не се предават, защо са толкова упорити. Убедена съм, че след победата ще я насочим към позитиви, като развитието и просперитета на Украйна. Говорейки за гнева, поради несправедливостта, мисля, че той всъщност дава енергия за действие, зарежда. Да противодействаме на агресора с всички налични средства. Разбира се,

любовта и обичта са чувства, които побеждават мрака.

Именно те крепят нашата вяра, насред всички ужаси на войната, въпреки сълзите, страданието, траура.

Говорим ли за война, числата и статистиката не са просто информативни. Говорейки за руската война, е важно да се разбере, че тя не се води единствено за територии. Ние най-напред мислим за хората и човешките съдби. Затова и човешкото измерение е основен приоритет на нашата отбранителна политика. Важно е да се разбира също, че ние се борим за нашата свобода на нашата земя, борим се да бъдат уважавани ценността и достойнството на нашия живот. Борим се, за да пеем приспивни песни на децата си, да сме на сватбите на тези, на чиито погребения ходим сега…

Как изглежда един обикновен Ваш работен ден?

Трудно е да се обясни как работят и живеят украинците днес. И моят работен ден не е по-различен. Животът ми също не е по-различен. За нас, украинците, сега няма разлика между работен и почивен ден. Няма почивни дни, няма празници… Нощите също не са за почивка. Дори да си в Европа, в мирна държава, не можеш да спиш и да си почиваш, знаейки, че в Украйна е обявена въздушна тревога и твоите роднини не спят, крият се в убежища. И си в стрес, тъй като не знаеш какви страшни новини те чакат след малко – за разрушения, за нови жертви, след поредните нестихващи руски обстрели.

По отношение на дипломатическата работа, възприемам я като нашия дипломатически фронт. Изисква се пълна посветеност на каузата, въобще не прилича на нормална дипломатическа рутина. Когато казвам, че имам пренатоварен график, това буквално означава, че се налага да съм по едно и също време на много различни места, на срещи, конференции, дискусии, лекции. Трудно е да избереш, опитвам се максимално да уважа всички събития. Към това, което имам в ежедневния си график, непрестанно се добавят спешни задачи и телефонни обаждания, видеосрещи, комуникация по няколко различни посоки. Разбира се, дигитализацията улеснява комуникацията, но

като резултат се сблъсквам с тотална липсва на време.

А информацията е в огромни мащаби. Трябва веднага да съумееш да маркираш най-важната сред нея и незабавно да действаш. Задачите на военната украинска дипломация налагат да работим с нашите партньори по абсолютно различен начин от обичайните практики. Понякога не можем да чакаме уикендът да отмине. Затова молим българските си колеги в държавните институции, партньорите и приятелите си за разбиране. И съм много благодарна за специалното отношение към Украйна. Новата страшна реалност налага спешни реакции, решения и действия. Това е ключът към общата ни победа.

Харесвате ли България? Имате ли си любимо място, на което обичате да ходите?

България е изключително красива страна, която ми напомня моята родина. Тук има всичко – море, гори, невероятна природа, архитектура и чудесни, добронамерени и сърдечни хора. Впечатли ме, че природният парк „Витоша“ практически е част от София и това е истински голямо богатство. Мястото, където можеш да се уединиш, да се успокоиш и да се възстановиш след натовареното си ежедневие. Все не ми стига времето да посетя многото интересни места, имам доста дълъг списък на мои лични български дестинации. Опитвам се да съчетавам служебните си пътувания с възможността да опозная вашата красива страна.

В София се намира едно от най-любимите ми места. Това е  малко, но много оживено автентично кафене с голяма рижа котка – да кажем най-старата котка в София, която идва там всеки ден от много години. Понякога, когато успея да избягам от всекидневната рутина, двамата си правим компания, като мълчаливо наблюдаваме посетителите в старата част на София.

Какво обичате да правите през свободното си време?

Обичам да се посвещавам на хобита, които са от мирните времена. Те са част от грижата за себе си и менталното здраве. Много са важни и сега, за да се заредиш с енергия, да поддържаш живота и да укрепваш духа. Единственото хоби, което пострада от войната, е музиката. Аз свиря на саксофон и пиано. За жалост, след 24 февруари 2022 година не мога да докосна инструментите, сякаш имам някаква вътрешна забрана. Четенето, астрономията и спортът винаги са били част от моя живот и не си представям себе си без тях.

Четенето не е просто хоби, то е вътрешна необходимост. От детството си много чета и смятам, че книгите са ключ за разбирането на себе си и на света. Чрез четенето изключвам от ежедневните преживявания, успокоявам ума си, а така се понижава и нивото на стреса. Спортът го възприемам като своеобразна динамична медитация. Идеална комбинация на почивка чрез физическо натоварване. Колкото до астрономията – човекът винаги е издигал поглед нагоре и се е очаровал от вида на звездното небе. И дори днес, всеки от нас гледа небето с възхищение, молба или отчаяние. Освен телескопа, имам инсталирани няколко приложения на телефона си, които имат магнитен компас и улесняват ориентирането. Много ме впечатлява красотата на нощното небето над София.

Каква оценка бихте направили на отношенията между България и Украйна?

България традиционно е много близка, приятелска страна, в която можеш да се чувстваш свободно и добре, като вкъщи. Затова има много логично обяснение – и поради историческото ни общо минало, и поради имиджа на България като привлекателна туристическа дестинация. Това се отразява и на двустранните ни политически отношения. Те винаги са били добронамерени и дружески. Още от времето на дипломатическите отношения между Украинската народна република и Царство България. Своя огромен принос за развитието на тази традиция са дали първите ни посланици проф. Иван Шишманов в Киев и Олександър Шулгин в София. След възстановяването на украинско-българските дипломатически отношения през 1991 година, вече 33 години нашите две държави развиват взаимноизгодни отношения.

България винаги е подкрепяла Украйна по всички важни за нас въпроси.

Извървяла своя труден път към НАТО и ЕС, България е един от традиционните и активни лобисти на украинския евроинтеграционен и евроатлантическия път. След началото на руската агресия през 2014 г., България застана зад Украйна. След 24 февруари 2022 г. българският народ оказа невероятна помощ на украинци, изправени пред най-страшните предизвикателства, в условията на съвременна война и безпощаден руски военен терор.

През последните години украинско-българските отношения, въпреки неблагоприятните условия и новата геополитическа среда, бележат видим ръст. И в политическо измерение, и по значителното увеличаване на стокообмена. Много задачи имаме в сферата на общата и регионална сигурност, предвид променената среда в Черно море и в Европа. И като съвместен успех може да отчетем и резултатите от Втората конференция по въпросите на сигурността в Черно море, реализирана в рамките на Международната Кримска платформа, която се проведе на 15 април тази година в София. Сред видимите постижения са и голямото количество двустранни посещения на най-високо ниво. С цел укрепване на позитивната тенденция на развитие на икономическо сътрудничество, успяхме да проведем през април т.г. Украинско-български бизнес форум в София, като съвместно мероприятие на Украинската търговско-промишлена палата и Търговско-промишлената палата на България. Предстои ни много работа, за да укрепим тези позитивни тенденции.

Пътувате ли често до Украйна? Какъв е животът днес там, след две години война?

В сегашните условия, посещения в Украйна са важен елемент от непрекъснатата комуникация с Родината. Често ми се налага да ходя в командировки до Киев, което също е свързано с активен политически диалог на високо ниво. Всяко такова пътуване е преди всичко изпитание в логистичен смисъл. Пътят дотам и обратно ( отиване и връщане ) отнема поне 4 дни. Украинците силно усетиха липса на национални и международни въздушни връзки, прекъснати след пълномащабната инвазия. Но всяко пътуване до дома е преди всичко радост от срещи с хора, които са решени да спечелят войната и чакат мира. Това е и ужасна болка от новите следи от войната – разбити къщи, разрушени ТЕЦ-ове, училища, културни центрове…

Въпреки войната и ежедневния терор, животът в Украйна продължава. И украинците, може би повече от всеки друг в света, се научиха да ценят всеки момент от живота. Да се наслаждават на всяка минута, стига да няма въздушни тревоги и обстрели.

Вие сте родител на син, който учи извън пределите на своята държава. Какви са неговите виждания, като млад човек, за случващото се?

Олеся Илашчук със сина си. 

Преди началото на моя мандат, през първата година от пълномащабното нахлуване на Русия, аз и синът ми останахме заедно в Украйна. Заедно преживяхме този нов опит – живот по време на война: безкрайни въздушни заплахи, бомбардировки, доброволчество и училищно обучение в бомбоубежища. В момента сме разделени, но се виждаме често, продължаваме да се подкрепяме, учим се да общуваме от разстояние. Синът ми разбира важността и отговорността на моята дипломатическа служба. Самият той стана по-самостоятелен, по-отговорен и преждевременно пораснал.

По време на войната се сплотихме, сближихме се.

Винаги сме имали топли отношения, но сега много повече ценим малките ежедневни неща, които дори не забелязвахме преди. Синът ми се гордее с мен, аз се гордея с него. Той е целеустремен, талантлив, има планове и мотивация за своя принос към по-нататъшно възстановяване на Родината. Моето майчинство ме научи на някои важни уроци и преживявания. Неговата подкрепа е много важна за мен и често благодаря на сина ми, че ме избра за своя майка.

Как украинските майките обясняват случващото се на децата си?

За всяка майка войната е страшна дума. За всяка една украинска майка войната е ужасна реалност, която разрушава живота на всяко едно семейство. Реалност, която всяка минута може да отнеме живота или здравето на най-скъпите и близки хора. За всяка украинска майка беше предизвикателство да обясни на децата си на 24 февруари 2022 г., че съседната държава Русия е нападнала Украйна. В условията, когато беше необходимо да се търсят възможности за оцеляване, в първите дни и месеци на войната, в напълно нова опасна среда, едва ли имаше време и енергия да се обяснява това, което беше трудно да се разбере и от възрастните. Но нашите деца са невероятни и пораснаха с десетилетия на мига. Те не искат обяснения, разбират всичко без думи и се опитват да помогнат на родителите и близките си,

има милиони такива реални истории.

През последните две години вече имаме поколение деца, родени в мазета, в бомбоубежища, под обстрела на руски ракети, под взривовете на военни дронове. Цяло поколение деца живее и учи в промежутъците между ракетните удари, които обхващат територията на цялата страна. Повече от 600 деца са загинали от руските обстрели, повече от две хиляди млади украинци са тежко ранени. Обстрелите продължават, днес целият свят е свидетел на това как Русия методично обстрелва големите градове – Харкив, Одеса, Запорожие, Днипро. Не би трябвало да е така. Невъзможно е да се обясни. Трябва да правим всичко възможно Русия да спре тези престъпления.

Какво означава да бъдеш майка в Украйна сега?

Какво означава да бъдеш майка в Украйна през 2024 година? Трудно е да се опише. Да родиш дете по време на ракетна атака в мазе, да се молиш баща му да е жив на фронта. Да отидеш с детето си на гробище, за да го запознаеш с баща му за първи път. Да прегръщаш малко дете, да усетиш неговата сладка миризма с любов и страх, защото не знаеш как ще го отгледаш по време на войната, когато смъртта дебне навсякъде. Това означава, че ще избираш училище не по рейтинг, а по надеждност на бомбоубежището. Или че

живееш с молитви и очакване на кратко съобщение от сина ти или дъщеря ти от фронта…

по всяко време на денонощието… само да получиш  нещо в месинджъра, че са живи. Да посрещнеш на гарата детето си – военнослужещ или военнослужеща, които минават транзит поради предислокация, да го прегърнеш, да му дадеш нещо вкусно за хапване, да се опиташ да поддържаш нормален разговор и да го изпратиш към новата му задача, докато сърцето и душата ти се разкъсват. Или да успокояваш с часове по телефона порасналата си дъщеря, която се обажда от друг град и плаче под въздействие на паническата атака, а тя се страхува за твоето внуче, нейното дете, защото вчера руска ракета е уцелила съседния дом и погребала живи хората там. Или може би да прегръщаш детето си толкова силно, че да не можеш да го пуснеш, когато най-накрая стигнат до телата ви под развалините на сградата. Това е страхът на всяка една майка, докато пее приспивна песен на детето си нощем, да не се окажат под развалините на сградата. Най-голямата молитва на украинската майка е: „Господи, вземи мене, само нека детето ми да живее!“. А най-големият страх на украинското дете по време на руските ракетни обстрели е „Мамо, не искам да умра без теб!“.

Олеся Илашчук със сина си. 

Да си майка в Украйна сега често означава да присъстваш на погребението на детето си и да прегръщаш като свои деца всички негови приятели, които са дошли да вземат с него последно сбогом.

От каква помощ има нужда Украйна сега?

Нуждите на Украйна и украинците са добре известни на целия свят, на всички наши приятели и партньори. Веднага след руското нападение, Украйна и украинците призоваха за помощ за затваряне на небето, защита на градове и села от разрушителните и смъртоносни руски ракети. Това означава както модерни системи за ПВО, така и модерни самолети F-16. И, разбира се, максимално увеличаване на средствата за защита и освобождаване на окупираните украински територии. Всички знаем какъв произвол се върши в контролираните окупирани територии. Това вече го видяхме след освобождаването на Буча, Киевска област, Харковска област. Руско-имперските методи остават непроменени:

убийства, мъчения, сплашване.

Всичко това многократно е преживявано от украинския народ в миналото, включително последиците от инспирирания от Сталин изкуствен Гладомор в Украйна през 1932-1933 г. и репресиите по време на Съветския съюз. Сега украинците казаха категорично „не“ на рашизма, новата руска имперска идеология във всичките й проявления.

Украйна цени помощта на всички международни партньори, САЩ, НАТО и България, която ни позволява да се противопоставим на това глобално зло. Очакваме тази помощ да продължи и да се увеличи, защото само този път ще ни доведе до мир в Европа.

Колко украинци напуснаха страната от началото на войната? Колко от тях са в момента в България? Как се чувстват те у нас?

Като цяло, според различни оценки, в момента извън Украйна има 7-8 милиона украинци, които са напуснали домовете си. През 27-те месеца на войната, българските граници преминават над 1 милион украинци. Общо над 170 000 украинци са получили статут на временна закрила в България. В момента имаме данни, че българската държава е дала подслон на повече от 55 000 украинци, което означава, че по-голямата част са се върнали у дома. България е гостоприемна към временно разселените украинци. Те категорично не приемат термина „бежанци“ и подчертават, че са „временно преселени“, чакащи края на войната и завръщането си у дома.

Друг важен момент, който отличава украинците от стереотипа „бежанци“ – моите сънародници демонстрират необичайна воля и желание да се интегрират, да бъдат полезни на държавата, която се е превърнала в техен нов дом – България. Искат да работят, да плащат данъци, да започнат собствен бизнес, да се обучават сами и да учат децата си. Само малка част от украинците, със статут на „временна закрила“, използват възможностите на правителствената програма за социално подпомагане. Доминиращото мнозинство са заети, плащат данъци, здравни осигуровки.

Има примери за преместване на успешен украински бизнес и сериозно инвестиране в българската икономика.

Възхитителни са усилията на украинците в България, които се самоорганизират и създават обществени и доброволчески организации в помощ на социално слабите си сънародници. Има и организации, които се грижат за образованието и свободното време на украинските деца.

Свободното време, запазването на националната култура и самоидентичност е неразделна част от оцеляването, интеграцията и запазването на психичното здраве. С други думи – съпротива срещу руската агресия по такъв „мек“ начин. Украинците се гордеят с Украйна и с факта, че нашата украинска култура е уникална. Популяризирането ѝ е от голямо значение в контекста на руската хибридна война и пропаганда, както и опитите на Русия да присвои или унищожи всичко, което прави украинците украинци.

Как си представяте финалната точка на тази война, която отвори много рани. Ще могат ли някога да бъдат излекувани? Възможна ли е прошката?

Победата ни ще има много измерения. Морално вече победихме. Ние не коленичихме, ние се обединихме. Ние се борим не само за нашите територии, но и за ценностите на целия цивилизован свят, за европейското бъдеще на Украйна. Нашите смелост, сплотеност, патриотизъм се проявяват в нашата борба и възхищават целия свят. Ще изградим отново силна Украйна, страна, достойна за своите герои. Абсолютното мнозинство от украинци имат близки роднини или приятели, които са били ранени или убити, в резултат на руската инвазия. Войната на Русия срещу Украйна формира трагично колективно преживяване за абсолютното мнозинство от украинците.

И не е време за този тип въпроси – за прошката.

Ако оцелеем във войната, дали ще ни боли някога по-малко? Как да попиташ роднини на невинно убитите дали ще простят на убийците? Как може някой да прости на врага неговите злодеяния, да прости на окупаторите за зверствата, които са извършвали срещу цивилни хора?! Дали майка или баща ще успеят да простят за убийството на родното им дете?

Всички престъпления няма да бъдат забравени. Затова се създава Международен Криминален Съд. Русия като държава-агресор трябва да носи пълна юридическа отговорност за стореното, със всички правови последствия.

Как оцелява украинската култура по време на война?

Русия се стреми да унищожи културното ни пространство, но постига точно обратния ефект. Украинската култура държи позициите си и се утвърждава още повече по света. Украинските артисти, със езика на културата, предават не само своите емоции, но и болезнената истина за руската война срещу Украйна. Културните събития бързо се адаптират към новите реалности. Картини, плакати, музика, филми, изложби и пърформанси – всичко това се е превърнало в канал за комуникация, чрез който Украйна се чува дори в вай-отдалечените кътчета на света.

Творчеството по време на военно време формира нови тенденции. Нашите художници рисуват днес върху фрагменти от руски снаряди, паднали в градове и села в Украйна. Рисуват се икони върху кутии за патрони. Използвани военни снаряди и гилзи, кутии за боеприпаси, останки от ракети и дронове, носещи смъртта, се превръщат в предмети на изкуството. А после, чрез благотворителни аукциони, се събират средства в помощ на украинската армия.

Хората имат нужда от творчество в труден момент от живота си. Това е един от видовете на духовно оръжие или духовна защита. И украинската култура преживява нов Ренесанс.

Как оценявате културните връзки между Украйна и България?

Украинците и българите имат впечатляващи вековни културни традиции. Когато говорим за съвременност, първите дни на украинската култура са били проведени още през 50-те години на миналия век. Не е тайна, че украинската култура в България дълго време се е възприемала през призмата руската или съветска култура. Оказва се, че в България много малко се знае за истинската култура на украинците. Защото вследствие на руската имперската политика, която никога не е спирала по отношение на Украйна, много неща бяха присвоени или откраднати. Една от най-важните ни задачи в момента е

деколонизация на украинското културно наследството,

присвоено от Руската империя в продължение на векове, във всички сфери. Малко хора в България знаят, че изтъкнати художници, само защото са били в Руската империя или в Съветския съюз, се „представят“ като руски, например: украинците Микола (Николай) Пимоненко, Иван Репин, Казимир Малевич, Олесандра Екстер, Архип Куинджи, Иван Айвазовски. Дори украинецът Михайло Парашчук, изтъкнат скулптор в България, украсил най-емблематичните сгради на София, лидер на украинската емиграция, продължава да се представя от руските изследователи като „руски“. Ако говорим за видни украински писатели, „присвоени“ от Русия, това са: Гогол, Чехов, Ильф и Петров. Същата съдба сполетява и украинските музиканти Максим Березовски, Дмитро Бортнянски, Семен Гулак-Артемовски. Стигна се до там, че дори ни се наложи да защитаваме от присвояване украинския борш и да се аргументираме че той не е „руски“. Така, през 2022 година, украинският борш, гордост на нашата национална кухня, бе включен от ЮНЕСКО в списъка на украинската нематериална култура.

Днес интересът към украинската култура в Европа и България нараства. През миналата година, в България, имаше турне на Националния танцов ансамбъл „Вирски“. Тази година очакваме Националната опера и балет от Лвов. През последните две-три години, тук бяха проведени стотици украински културни събития – изложби, концерти, литературни мероприятия, прожекции, включително и украинският фестивал за документалното етнографско кино „Око“ от Болград, Одеска област. Има накъде да вървим, имаме много планове как да направим Украйна и България още по-близки и още по-разбираеми.

За какво мечтаете в момента?

За какво мечтая ли? Да живея. Мечтая да живея със семейството си в уютна къща с две кучета и ябълкова градина. И най-важното – с ясно и мирно небе над моята Украйна, над мирна Европа.

Посолството на Украйна в България е активно ангажирано в популяризиране на украинската култура, изкуство, бит и история. През изминалите тежки две години, през които Украйна е във война с Русия, посолството на Украйна организира множество изложби, лекции, срещи и благотворителни кампании, които да повдигат духа на украинската общност в България и да подпомагат техния живот извън Родината. През април 2024 г. стартира благотворителна инициатива в помощ на украински младежи, които искат да продължат своето обучение в български висши учебни заведения – „Помогни на младежи от Украйна“.

Всички дейности са в духа на висока дипломация и уважение към България, като добър домакин и приятел на украинския народ. В знак на добросъвестността на българския народ, на Украинското посолство през май 2024 г. бе дарен триптих на големия български художник Греди Асса, който символизира свободата, свободния дух и светлото бъдеще.