Поли Генова е универсален артист – рядък случай на талант, който се представя еднакво добре на музикалната, телевизионната и театралната сцена. Кариерата й стартира, когато тя е едва 4-годишна.
Поли е сред първите членове на детската формация Бон-Бон. И до момента е артист на Bon-Bon Music. Средното си образование завършва в Националното музикално училище, а след това следва режисура в НАТФИЗ. Два пъти Поли представя България на Евровизия, като миналата година завърши четвърта – рекордно за страната ни класиране. Преди 2 години е водеща на конкурса за детска песен на Евровизия. За представянето си е отличена с наградата ЕuroStar Award 2015. В момента Поли е ментор в четвъртия сезон на „Гласът на България“ по bTV.
Това – официално. А иначе – Поли се разхожда по света небрежно, с лекота и заразителна усмивка, звездоманията я е подминала (или пък тя я е заобиколила), гледа с широко отворени любопитни очи. Натуралният талант, съчетан със самоирония, естествено поведение и космополитен мироглед, е едно от най-приятните неща за окото и ухото.
Поли, дълго време ти беше състезател, бореше се за вниманието на публиката, мереше сили с другите, а сега самата ти оценяваш таланти. Как е от другата страна на барикадата?
Всъщност, това не е моето първо журиране, защото бях част от журито в друго музикално шоу. „Гласът на България“ е различен формат, правилата – също, самата игра е по-различна, има други изисквания, имаме различни отговорности като треньори. Не си го представях по този начин. Винаги съм си мислела, че щом ще съдя само с едното си сетиво, би трябвало да е по-лесно да харесам нещо. Оказа се, че е много по-тежко и натоварващо. Трябва само по гласа да си представиш човека – изключително трудно. Разчиташ на комбинация от интуиция и на професионалните си умения да оцениш капацитета на този глас.
Харесва ли ти това, което чуваш?
В повечето случаи – да. Имахме изключително интересни ситуации, участниците ни изненадваха. Винаги съм смятала, че освен гласовите качества един артист трябва да има и много здрава психика, за да може да издържи на напрежението. Много хора се отказват, когато срещнат малки трудности. Усилията не се възнаграждават веднага. Аз дълго време се учех на търпение, защото като всеки млад човек и артист, исках веднага да ми се случват нещата. С годините разбрах, че най-важно е да продължа да се трудя и да приема спънките като уроци.
Това ли е успешната рецепта?
Да. Ако наистина си искал нещо много силно, ако си отделил от усилията и времето си, ако го обичаш, ще стане. Времето в труд е цената, която си платил. Време, което можеш да посветиш при други обстоятелства на любимите ти хора. Например аз все не успявам да завърша бакалавърската си степен по режисура, която започнах отдавна. Но и това ще се случи.
Предполагам, че всичките ти занимания в момента могат да се броят за практика.
Вярно е. Пък и винаги режисурата само печели от времето и натрупания с него опит.
Защо режисура?
Случайно се получи. Всичките ми приятели ме караха да запиша актьорско майсторство, защото, освен с музика, в „Бон-Бон“ взимах уроция по тази специалност и играех. Но да стана актьор, означава да посветя цялото си време на това. Знаех, че няма как да стане, тъй като прекалено много обичам музиката и ще имам конфликт. Затова и пробвах режисура. Оказа се, че много ми харесва.
Кой е Режисьорът с главно Р?
През годините предпочитанията и вкусовете се променят. Но в университета се запознах с европейското кино и с работата на режисьори като Фелини и Антониони. Харесвам италианското и шведското кино. А шведите са едни от титулярите в световната музика. Има нещо много неподправено и истинско в нещата, които правят.
Как шведите и румънците успяват да направят музика, която се харесва по цял свят?
Румънците имат повече западно влияние и реален пазар. Може би е и въпрос на психология. Те много бързо се ориентираха. Те имат телевизия MTV повече от 10 години. При тях отидоха добри музикални продуценти, които направиха ясно различима музика. Само по ритъма можеш да познаеш, че това е румънско парче. И бързо се наложиха на световния музикален пазар. Значи е възможно.
Къде е България?
У нас всичко е доста непредсказуемо. Вярвам, че идва добро поколение. Със сигурност има сериозно развитие в последните 6 години – повяват се повече артисти, експерименти, стилове… Еволюция.
Цялото интервю четете в новия брой на „Жената днес“
0 Коментара