Преслава е едно от най-ярките и разпознаваеми имена на попфолка у нас. Кариерата й стартира в „Пайнер” преди 15 години. Родена е в Добрич, където завършва музикалното си образование в училище по изкуствата СОУ „Св. Климент Охридски“ със специалност „Фолклорно пеене” и музикален инструмент гъдулка.
Започва да пее още от 15-годишна по заведения. Има редица наши и международни награди. От година е майка на дъщеричка – Паола. Днес, 15 години след старта на кариерата й, Преслава споделя, че мечтите й не просто са реалност, а дори са надминали очакванията й. Казва, че все още е работохолик в професионален план, но вече има семейство и дете и приоритетите са преподредени. Все още не е претръпнала пред измислиците в жълтата преса и не се притеснява да сподели, че прекаленото навлизане в личното пространство наранява. За разлика от личния живот, смята, че в музиката не бива да има бариери, защото една от най-силните и красиви страни на музиката е, че може да преодолява ограниченията, които са неестествени. Певицата вярва, че е изключително важно да запазиш свободата си като творец. А защо твърди, че за нея сега животът е нов, преоткрива го – вижте в разговора.
Най-голямата й опора са семейството, музиката и близките й приятели.
фотограф ГЕОРГИ МАЛЕВ
стил СТОЯН АПОСТОЛОВ
грим ЦЕЦО АНДРЕЕВ
коса МОМЧИЛ СПАСОВ
гардероб DSQUARED2
The Sofia Luxury Shops
Темата на настоящия брой на списанието ни е свързана с мечтите. В какво се превръщат мечтите?
С повече търпение и когато имаш силно желание, мечтите се превръщат в реалност. Очевидно моите мечти са се превърнали в реалност и дори, малко нескромно ще си призная, че са надминали очакванията ми. Винаги съм имала огромното желание да пея, да изпея прекрасни песни. Хората да ги слушат с удоволствие, да си ги пеят, да ги пеят с мен, когато съм на сцената. Мисля, че получих много повече от всичко, което съм си представяла преди 15 години.
Може ли човек да съжалява за нещо, което си е пожелал и то се е сбъднало?
Ако резултатът не отговаря на очакванията му, ако не е това, което си е представял всъщност, вероятно може. Аз не се сещам за нещо такова. Може би визирате фразата: „Внимавай какво си пожелаваш, че може да се сбъдне“. Нямам такъв случай. Вероятно съм по-умерена и си пожелавам реално изпълними неща.
Какво става с мечтите, които не се превръщат в реалност?
Продължаваш да желаеш да се сбъднат и… това е. И чакаш. Хубаво е човек да мечтае. Всеки е жив, докато мечтае, докато има мечти все още. Иначе животът няма смисъл.
Има ли уморени мечти?
Вероятно тези, които твърде дълго си чакал. И човекът се е уморил. Затова по-точно е да се каже, че може да има уморени хора. Защото мечтите ни – това сме ние самите. Извън нас мечтата е фантазия, мисъл, нещо,, което се рее в съзнанието ни и което пали искрата ни за живот. Човек трябва винаги да мечтае.
В интервю пред „Жената днес” отпреди 10 години казвате, че на първо място в живота ви е вашата професия и че сте работохолик. Днес все още ли сте такава?
И да, и не. Изминали са десет години. Аз вече съм майка. Чисто в професионален план съм същият работохолик, но приоритетите вече са преподредени. Опитвам се да съчетавам нещата. Имам семейство и дете. Работохолизмът ми е огромното желание да създаваш и да изпълняваш песни. А това не се е променило. Винаги ще бъда такава.
Пак тогава споделяте, че повече от всичко искате да сте свободна. И сега ли мислите така?
Изключително важно е да запазиш свободата си като творец. Що се отнася до творчеството – разбира се. Трябва да можеш да експериментираш, да търсиш, за да откриеш новото. Музиката се развива и трябва да имаш свободата да направиш навреме крачки във вярната посока. А в личен план – просто трябва да намериш подходящия човек. Тогава всичко е ок.
Как понасяте измислиците в жълтата преса по ваш адрес?
Мислех, че съм претръпнала, но не съм. Не бих казала, че се справям. Пишещите в сайтовете понякога стават прекалено груби. Навлизат твърде много в личното ти пространство. И когато една и съща лъжа се повтаря хиляди пъти, хората започват да й вярват. Преди известно време моя колежка катастрофира леко с колата си. Не знам защо се появи моето име в това произшествие. А аз съм легнала да спя и съм изключила звука на телефона си. Не искам дори да си спомням какво са преживели близките ми в часовете, докато се чуем.
Известността – повече помага или повече пречи?
Не мисля, че известността играе някаква определяща роля. В самото начало, когато си разпознаваем, е приятно, сега си просто задължен да отговориш на очакванията на всички, които искат да те видят отблизо. Искам да ме разберете правилно. Не се оплаквам, приемам го естествено, защото това е част от работата ми.
Притеснявате ли се, когато публично се обсъжда нещо, което си е лично ваше право?
Това ме обижда и мисля, че би обидило всеки. Всъщност, когато засягат много лични за мен неща, се притеснявам. Мисля, че всеки човек има право на лично пространство, независимо каква е професията му. Прекаленото навлизане в личното пространство наранява.
Предстои излизането на новия ви албум. Изминаха 8 години от предишния. Защо все по-рядко се издават самостоятелни албуми?
Защото това вече не е бизнес, от който се печели. В днешно време е по-рентабилно да вложиш време в една песен и видеоклип, отколкото да подготвяш песни за цял албум. Отдавна не е времето на албумите. Това е причината все по-рядко да се появяват самостоятелни албуми. Много колеги спряха да издават. Младата аудитория има достъп до всички наши песни, до цялата музика, която пожелае, на телефона си.
„Да гори в любов“ включва цели 5 нови песни, непознати за публиката? Това риск ли е, или комплимент за почитателите ви?
В моя случай е комплимент за почитателите ми. За тези 8 години трябва да събереш някаква продукция, да има някакъв облик. Албумът да има музикална физиономия. И да запишеш цели пет песни, които да отговарят на идеите ти за този албум, е доста работа. Затова вярвам, че моите почитатели ще приемат работата ми именно като жест към всички тях.
Доколко певицата е продукт на музикалната индустрия?
Не мога да приема, че певицата е просто продукт на един музикален конвейер. Успехът на всяка една певица се дължи на нейната индивидуалност, на качествата, които притежава и които трябва да изяви на сцената и в песните и видеоклиповете си. За да те харесат, трябва да те отличават, така мисля. Успехът винаги е резултат и от собствените усилия и труд на изпълнителя, а не само на творческите екипи.
Как ви промени майчинството?
То тепърва ме променя. Не съм съгласна, че като си забременяла и… си вече друга. С всеки изминал ден се променяш – в едно, в друго. За мен сега животът е нов, преоткривам го. И най-важното – майчинството направи живота ми по-красив.
Имате ли бариери в музиката? А в живота?
В музиката няма бариери. Една от най-силните и красиви страни на музиката е да преодоляваш ограниченията, защото те са неестествени. Музика – това е свобода преди всичко друго. В живота има и трябва да има ограничения. Нали традициите, битът, културата, моралът определят някакви рамки, които в повечето случаи са разумно поставени от историческия опит.
Преди десетина години сте казвали за себе си, че сте песимист. А днес?
По същия начин, но моят песимизъм е много оптимистичен и светъл. Аз съм по-скоро реалист. Ако търсим противопоставянето песимист – оптимист, аз съм поставена помежду им – реалист съм.
Коя е вашата най-голяма опора?
Семейството, музиката, близките приятели, всички, които ме обичат и които идват да се забавляват с песните ми. Те са моето голямо семейство и моята опора.
Какво детство искате да създадете за вашата дъщеря?
Щастливо, безгрижно. Нали знаете популярната песничка, точно както се пее там:… реално и вълшебно.
Какво ви се иска да предадете на вашето дете?
Да е възпитана, да бъде добър човек. Иска ми се, ако е талантлива, да има възможност да развие талантите си, в каквато и област да са насочени.
А за какво искате да имате повече време?
Аз някак си намирам време за всичко. Може би най-малко време успявам да отделя за приятелите си.
0 Коментара