Мила Драгоданоглу по Яворов, Йерма по Ф.Г.Лорка, Поли по Джон Гей, Божана по Димитър Талев, Жулиета по Шекспир, Хъни по Едуард Олби, Лора по Тенеси Уилямс. Всички тези образи преплитат женските си ръце и коси в една героиня. За да измият душата й и да я излекуват. Радина Кърджилова успява да носи изящно товара на драматичните образи, които я хвърлят в пречистващия огън на истинския театър. Там, където страстта е сестра на любовта, а женската слабост е най-силното оръжие. Досущ като в живота.
Снимки: Дилян Марков, Стил: Августина Маркова-Тути
Радина е втората героиня от нашия юбилеен проект, в който ви представяме 7 жени, олицетворяващи 7 десетилетия от живота на „Жената днес“. Радина е лицето на 20-годишните романтични бунтари, които научават своите уроци, докато чупят глави и светове.
Радина, все още ли си купуваш лалета всеки ден? Така беше споделила преди години, когато отново се срещнахме по повод „Жената днес”.
Лалетата остават любимите ми цветя. Напомнят ми на баба (майката на мама). Въпреки че баба обичаше най-много божури. Често се сещам за нея… Напоследък не си купувам лалета. Наслаждавам им се отдалече. Не бях дълго време в София. Репетирах усилено и бях потънала дълбоко в процеса. С настъпването на пролетта се появяват любимите ми цветя и техните аромати. Надявам се скоро да имам възможността да прегърна един огромен букет със зюмбюли, лалета, люляци, божури…
Какво се случва в живота ти в момента – репетираш усилено, подготвяш се за нова премиера. Сподели ни повече за новите си роли?
Да, репетирам в Хасково пиесата „Мърлин Мърло“ на Николай Коляда. Режисьор е Стайко Мурджев – участват Ирмена Чичикова, Васил Дуев и Велислав Павлов. Играя сестра на Олга (Ирмена), жена на 35 г. Неискаща да приеме живота си такъв, какъвто е. Мрази го, ненавижда го и затова все повече затъва в собственото си самоунищожение. Работим с окрупнени средства, между първо и второ действие параболата е огромна – от реализъм към хиперреализъм. Излючително интересни и плътни образи, ярък и страстен театър. Както казва Стайко Мурджев – „Работете като лекари, които оперират без упойка”. Щастлива съм, че имам възможността да участвам в този проект. Различен от всичко, което съм правила досега.
В последните театрални сезони ти се превъплъти в едни от най-сложните женски образи. Какво ти дадоха и отнеха ли ти нещо тези твои героини?
Дадоха ми развитие, спокойствие, отговорност, по-голямо въображение, повече самочувствие. Колкото и тежки да са образите, в които съм се превъплъщавала, те ми действат пречистващо. Отнемат ми личните тревоги и ме лекуват духовно. Усещам свобода и полет. Благодаря им, че избраха мен.
В старото интервю беше споделила, че въпросът, който най-често си задаваш, е дали онова, което правиш и което се случва с теб в момента, те прави щастлива? Как би отговорила сега?
Щастлива съм! Защото съм влюбена. Влюбена в човека, с когото съм, и в работата си.
Все още ли се страхуваш да не се изгубиш в мислите си? Доби ли увереността, която навярно ти е липсвала? На сцената, в живота?
Винаги съм се съмнявала в себе си. Но може би всеотдайността към хората, които обичам, и към професията ми, е ключът, който винаги съм търсила. Търпението също. Преди исках всичко да стане на момента, ако може, на секундата. С годините осъзнах, че съм вървяла по грешен път.
Тази година списание „Жената днес” празнува своя 70-годишен юбилей. Затова решихме всеки месец да представяме известни жени от различни поколения, които да олицетворяват всяко едно от тях. Какво е твоето поколение, разбираш ли го? Самата ти как усещаш женствеността на тези години?
Винаги съм се осланяла на естествената красота. Мисля, че напоследък младите момичета все повече искат да пораснат. А по този начин изпускат най-хубавите години, които минават между пръстите им. В това неистово бързане се губим. Ще се изгубим и сме се губили. Иска ми се да се ценят такива, каквито са. По този начин женствеността им сама ще разцъфти.
В първия ни разговор сподели, че Невена Коканова и Катя Паскалева са твоите икони в актьорската професия. Все още ли държиш снимките на Невена, взети от театъра в Ямбол, близо до себе си?
Да, още ги пазя.
Изчезнаха ли жените и актрисите от този ранг? В какво се превръщат днешните малки жени?
Не, не са изчезнали. Всяка актриса има собствена уникалност. За мен Невена Коканова и Катя Паскалева са лицето на киното и театъра в България. Тяхната харизматичност, очарование и талант ме вдъхновяват. Малко са актрисите като тях, които умеят така ловко да концентрират вниманието само и единствено върху себе си и да не можеш да свалиш поглед от тях.
Казваш, че всички награди, които получаваш, са за твоите родители – какъв е най-добрият съвет, който си получила от тях?
Да бъда добър човек.
Споделяла си, че обичаш да си играеш с деца, харесваш техния свят. Чувстваш ли се готова да бъдеш майка? Дошло ли е време за това?
Да, определено.
Как се промени любовта ви с Деян през годините – на какво се научихте, какво преодоляхте, какво ви радва, какво ви скарва и как се помирявате?
Промени се, защото израсна и се превърна в нещо много красиво и чисто. Преодоляхме омразата и завистта на жълтата преса. Затворихме се в нашия си свят и не допуснахме никого вътре. Когато сме двамата, нямаме нужда от никого другиго. Наслаждаваме се на любовта си във всяка минута. Обичаме следобедните почивки, домашно приготвената храна, хубавия филм, тишината… Не спираме да си липсваме. Ценим се. Уважаваме се, подкрепяме се, борим се заедно, когато на един от двамата му е трудно. А карането е част от всичко казано дотук, но се случва рядко. Научили сме се да си прощаваме. И двамата ценим думи като „прости ми“ и „извинявай“ .
Ако можеше да обрисуваш с реплики от свои роли портрета на истинската, силната, ранимата, обичащата жена, с какви думи би го направила?
„Не, Христо. Аз обичам само теб. Мразя смъртта и се боя от нея. Как бих отишла там горе и да те оставя тебе тук. Но ако ти би отишел там, аз бих обикнала смъртта, защото ти ще си там и ще ме чакаш…“ („Полите на Витоша“).
“ … Защото ти си Бог мой, Идол мой и вярвам аз на клетви само в тебе.“ („Ромео и Жулиета“).
„Мълчи, мълчи, мълчи! Никога не бих направила това! Къде оставяш моята чест?! Нима си мислиш, че бих могла да се отдам на друг мъж? Че аз като някоя робиня ще го моля за това, което е мое. Аз не прося милостиня! Върви си! Водата не може да потече назад и пълнолуние няма по пладне! Аз не прося милостиня!“, „Аз приличам на суха нива, на която наведнъж могат да орат хиляди волове, а ти ми предлагаш чаша вода! Моята болка, моята болка надминава всяка болка над плътта“. („Йерма”).
Остава ли ти време да четеш книги, да гледаш филми, да почиваш? А може би и да готвиш? Обичаш ли уюта на дома, или предпочиташ сцената?
Да, остава. С Деян обичаме много да готвим заедно. Експериментираме. И уютът, и сцената ти носят различни емоции. И на двете места намирам спасение.
Има ли роля, в която искаш да се видиш? И предизвикателство – сценично, в което си готова да се впуснеш?
Тепърва ми предстоят, надявам се!
0 Коментара