Радина Кърджилова. Drama Queen

Фотограф ДИЛЯН МАРКОВ@DilianMarkovStudio

Стил ДЖИНА ШЕОВСКА

Коса ЖОРО ПЕТКОВ за the Snakes

Грим АЛИЯ МАНОВА

Гардероб TREND BOX & личен архив

Капучиното с четири захарчета стои непокътнато. Едно дребно френско кроасанче за закуска и нашата героиня е готова да хукне по репетиции, танци и фотосесии. И така цял ден… При нея и вечерята не е на почит. Навярно по ще й хареса да си пусне филма „Познай кой ще дойде на вечеря”. През юни ще навърши 25 години. Но вече има респектиращия опит на актриса, калена в бойните полета на телевизията, киното и театъра. Може да избирате между Сиана от „Стъклен дом”, Беки от „Тилт” и Саня от „Живот в три версии”. Какъвто и образ да видите от екрана и сцената, той със сигурност ще е драматичен. И някак странно тежък за крехката Радина Кърджилова. Твърде подходящ обаче за тъжните й черни очи. В живота зад кадър драмата отново се спогажда с нея. Едно странно приятелство между героинята и жанра, чието развитие ние следим с интерес.

Когато е на 17, Радина отскача до един филмов кастинг. Не за да се пробва, а в ролята на придружител на тогавашния си приятел. За него не знаем дали е извадил късмет с роля. Нея обаче я харесват, докато кротко чака в коридора.

 

И така съвсем нережисирано влиза в образа на кабаретната певица от филма „Последният бей на Балканите”. След предизвикателството от гола любовна сцена и голям хонорар Радина се насочва към официалните двери на НАТФИЗ. Там я очаква класът на проф. Пламен Марков, който и до ден-днешен е неразделна част от актьорската й съдба. С днешна дата професорът й поверява ролята на Мари от спектакъла „Заболяване на младостта” на Фердинанд Брукнер. Действието се развива през 30-те години във Виена. Кои са главните герои? „Това са хора с проблеми и вътрешни емоционални кризи, стигащи до крайни действия и самоубийства – на един дъх споделя Радина. – По драматургия моята героиня умира, но дали ще оцелее в този спектакъл, ще реши режисьорът.” Постановката очаква своята закрита премиера на сцената в НАТФИЗ през юни. И ще посрещне официално новия театрален сезон в един от столичните театри наесен.

Ролята на Мари е поредната бисерна сълза в огърлицата тежки женски образи, която облича Радина. Защо ли? „Вероятно, защото аз самата като човек съм по-емоционална. Макар че не всеки, който реве на сцената, е 100% истински и органичен. Драмата е фина материя, не е нужно да изпадаш в истерия, да викаш и крещиш. Драматичните персонажи носят драмата вътре в себе си. Дълбоки, сложни персонажи. Така е в киното, книгите и пиесите. От тях можеш да научиш много, да работиш върху себе си.”

Минавайки от сълзите към смеха, става ясно, че комедията далеч не е семпло занимание. Радина засега няма опит с нея. Избрана е да играе по-силни и крайни жени. Искрено признава, че

извън сцената също обича да й е драматично

Ежедневието й напоследък е толкова напрегнато, че няма време да си отговори на някои важни въпроси, лични такива. „Един от въпросите, които най-често си задавам е дали всичко, което се случва в момента с мен, ме прави истински щастлива. Дали правя правилните стъпки и постъпвам правилно с хора, които са ми близки. Искам да вървя в права линия, защото ме е страх да не се изгубя в мислите си. Много мисля и постоянно се лутам в себе си. А това много ми граби от щастието. Не съм решителна в личния си живот”, споделя актрисата.

С любовта шега не бива, но изход винаги се намира. Като един типичен Близнак, Радина балансира ситуацията с ясни решения и праволинейни действия с работен сюжет. И е благодарна, че поне ходи успоредно, както образно се изразява.

Иначе любовта я има. „Винаги има любов, ако я няма, за какво ни е всичко. Тя си има своите хубави моменти и своите разочарования.”, казва Радина и почти виновно навежда глава.

„Но то проблемът е в мене. Упреквам се, да. Аз съм критична, очакваща, много често настроенията ми отиват от едната крайност в другата. Не съм лесен характер, но ако и момчето до мен не беше с характер,  навярно нямаше да сме заедно. Той е „душичка”. Любовта, който имаме, е красива любов…”, красиво реди думите Радина. Дава си сметка за „своите проблемности” в характера, но смирено тегли чертата под определението, че и тя е „душичка”.

Преди не вкусвала кафе. Сега се ослушва около чашата капучино, но предпочита водата. „Преди дозата ми беше една кока-кола и вафла или тоблерон. Сега е една голяма минерална вода. През деня пия много вода, ям рядко. Не си харесвах тялото и бях на строга диета. Спазвах я два месеца и половина. После си създадох нов режим и започнах да се храня разделно. Сега се чувствам добре, но искам да съм още по-слаба.”, признава тя.

В момента споделя една квартира с още две приятелки. Това ново убежище е съвсем по вкуса й – просторно и уютно. „Разбираме се прекрасно, приятно е, готвим си, чистим си. Единственото, което ми липсва, е врата на стаята. Предишното момиче си е взело вратата”, през смях разказва тя. И бърза да вмъкне още красиви моменти в ежедневието си.

„Всеки ден си купувам лалета от една баба. Много червени и жълти лалета, обожавам ги. Правя си ей такъв, огромен букет. Едната ваза винаги е до леглото ми. Другата до гардероба”.

Другите й любими неща са салфетките. Кашони със салфетки, датиращи от 7-8-ми клас. Хартиената й страст и до ден днешен се обогатява от нови салфетки, които вижда на някоя маса, тихо прибира и после подрежда в албума с колекцията.

Когато е нервна, Радина практикува интересен ритуал. Пуска си хубава музика, вади всичките си дрехи и се започва едно леко и бавно сгъване и подреждане по цветове.

Настоящите й момичешки мечти са съвсем конкретни и земни. „Искам лабрадор, черен, мъжки, чистокръвен, с голяма глава и големи кафяви очи. Аксел ще се казва. Аз от дете мечтая за куче. Представям си се в парка, с раница, колело и куче. Да седна на една полянка и да хапвам сандвичи, ей такива неща си представям… „ пише сценария в мислите си Радина.

Говорейки за театър, сценарият взема друга посока. „Има толкова хубави пиеси, дълго може да си говорим за това. Бих искала да играя коварна, разрушителна, болна жена. Работи ми се Чехов, Шекспир. В НАТФИЗ много тежко изживях 2-ри курс. Всички репетираха Чехов, а мен никой не ме потърси за роля. Беше ми много болно, но стиснах зъби и си казах, че и моето време ще дойде. Когато ми е тежко, пак си го казвам.”, споделя Радина и добавя, че човек не трябва да е хищник и да иска всичко на всяка цена. От мъдростта на своята младост е разбрала, че по-добре е да се концентрира и вложи енергията си в правилното място или роля.

„Аз съм човек, който катери леко стълбата, но мисля да стигна догоре.

Имам цели, не амбиции

За нито една главна роля не бих използвала връзки или финансови маневри. За мен не е морално да стигам подмолно там, където много актьори са стигнали с талант и огромен труд.”. Ще й се да работи в софийски театър, театърът е нейното истинско изкушение. „До такава степен мога да работя със Сиана (сериала „Стъклен дом”, б.р.), че за мен тя вече не е такова голямо предизвикателство. Не знам какво още мога да извлека от този образ, последната дума е на сценаристите. Докато в театъра сам изграждаш образа. Имаш един час да изживееш нечий друг живот на сцената. Следващата седмица пак го изживяваш този живот, но вероятно той ще е по-различен. Зависи в какво настроение отиваш в театъра, дали си имал лош ден, добър ден, всичко е възможно, защото е на живо. Това му е чарът и приказността, този прах по сцената, миризмата на старо, на декор, на гардероб, хубаво е”, обяснява Радина. И продължава да мечтае за мига, в който би могла да застане рамо до рамо на сцената с Мария Каварджикова, Светлана Янчева, Радена Вълканова, Маргита Гошева, Жорета Николова.

Радина е прехласната по невероятната „Зимна приказка” на Маргарита Младенова и споделя, колко много иска да се доближи до нейния свят.

Светът на Невена Коканова и Катя Паскалева е една друга приказка. За Радина те са недостижими актриси, истински икони. Безмълвното обожание към Невена кара нашата героиня да постъпва съвсем първично. „Имахме представление в Ямболския театър, който носи името на Невена Коканова. Още с влизането си видях рекламни снимки с кадри от нейни филми, отидох директно си ги отлепих от стената, прибрах ги и сега са в стаята ми. Мисля, че днес такива жени вече няма, изчезнали са. Заради толкова различните проблеми, които ни заобикалят. В какви жени се превръщат днешните момичета? Като ходя по улиците и гледам, долната ми челюст понякога стига до тротоара. Всички ги тресе една мания да пораснат бързо, слагат тонове грим, обличат се предизвикателно. Навремето аз имах вечерен час и така докато стана на 18 години”, разказва Радина и споделя, че

много обича баща си и наложения от него ред

Семейството е нейният най-сигурен житейски коз. Баща й е художник, майка й работи в столична библиотека. Едно истински задружно семейство и още по-задружен род, както Радина с усмивка споделя. „Родителите ми ме научиха да бъда състрадателна, да помагам, да не бъда егоист. Те са най-близките ми хора на тоя свят”.

Брат й Димитър е голямата й гордост. „Много го обичам. Той е по-малък от мен, занимава се компютърна анимация. Много хубаво рисува. Неговия пубертет минава по-леко от моя навремето. Аз и сега съм емоционална, но тогава бях много лудо влюбена и крайна в чувствата си. Докато брат ми е много премерен и примерен, учи до 3 през нощта, работи в събота и неделя, ходи на баскетбол. Чудя се как му стига времето?!”.
Преди години тя не се разделяла с едно огромно седефено копче, подарък от баща й. „Седеше в чорапа ми по време на представление. Татко ми го донесе от Африка, тогава преподаваше история на изкуството в Тунис. Затрих го обаче”. Сега любимото копче е заменено от миниатюрна музикална кутийка, подарък от актрисата Маргита Гошева. Нея Радина не смее да разнася насам-натам, а я е скътала у дома.

Не там обаче е наградата за кино дебют „Мара Нонинска”, която тя получи миналата есен. „Дадох я на майка ми. Каквито и награди да получавам, те са за родителите ми”, споделя Радина. Навярно тя самата един ден ще бъде добра майка. Дотогава би могла да бъде идеалната бавачка.

„Обожавам децата. Като видя дете, изглупявам.

Мога часове да се занимавам с него, да си общуваме, да си играем. Това е като второто ми „аз”. Тъжното дете в нея веднага се развеселява, когато си купи прост сладолед във вафлена фунийка. Детинска му работа…:)

Ако искате да видите порасналата Радина, гледайте „Живот в три версии” на Ивайло Христов. И съвсем новата „Белградска трилогия” в Модерен театър. Какви версии ще предложи живота на Радина е въпрос на време и избор. Де Ниро казва, че талантът е в изборите, които правим.